Сардиния

Подготовка и отпътуване

Почивката на този слънчев и прекрасен остров се състоя миналото лято, през 2012 година.

Наши приятели живеят на острова от няколко години и при всяко завръщане в България, слушаме колко е красиво и пътешественици като нас, не бива да го пропускат за нищо на света. А на нас колко ни трябва [ ] [:D] и организацията беше на ход.

Първото и най важно, беше да решим как ще пътуваме, с автомобил или самолет. Всъщност първоначално решихме със самолет, намерихме полети, и тъкмо да ги купим и нещо в сайта на съседите румънци Блу еър се срина. Опитвахме няколко пъти и не се получи.

Аз не съм суеверна, но обичам нещата да стават с лекота. След като не успяхме да си купим въпросните билети, решихме да обсъдим варианта с колата. За което и за миг не съжалявахме. Тук е мястото да спомена, че на въпросната почивка и екскурзия отивахме аз и приятелката ми с двете ни деца тийнейджъри. Шофьорът на почти цялото пътуване беше тя, аз карах малко, защото съм нов и неопитен шофьор. Та така, определихме маршрута, като разбира се го поразтеглихме, то е грехота да се пътува през такива страни само транзит. Маршрутът ни беше; Шумен - София (нощувка), София - Венеция (2 нощувки), Венеция - Генуа (нощувка на ферибота), Сардиния - Порто Торес, а от там до града в който нощувахме, Алгеро са около 40 км. На връщане определихме за нощувки Плитвичките езера, Хърватска. Пътуването беше доста леко, но ако пак го организирам, бих си спестила 1000-та км наведнъж. Не че нещо, но бих

сложила още една нощувка по пътя.

В Сардиния останахме 14 нощувки.

И така потеглихме от Генуа.

Пътуването ни на ферибота беше много приятно, дължеше се на липсата на вълнение в морето.

Доста беше студено обаче, препоръчвам на всички да си носят връхни дрехи, понеже няма достъп до колите и багажа по време на пътуването.

Рейсът трая 11 часа. Минаваме покрай, по-скоро заобикаляме остров Корсика.

Рано, рано пристигнахме в Порто Торес, малко пристанищно градче в северната част на Сардиния.

От там до нашия град Алгеро са около 40 км. В Сардиния повечето от пътищата са първокласни, нямат такси или винетки, а в по-голямата си част са с посяти цветни бордюри от лянове.

Прекрасно е за пътуване, пътя ли да гледаш или да се наслаждаваш []

Алгеро

Първият ден разгледахме града в който отседнахме - Алгеро, и ядохме чуден сладолед (това се отнася за цяла Италия впрочем). Град Алгеро е известен с това, че там се говорят няколко езика. В историята му са известни набези и завладявания от кого ли не, но отпечатък са оставили каталунските нашественици. Днес дори табелата при влизане в града е написана на този език.

Избрахме го като един от големите градове на острова, известен с производството на прекрасни вина и храна, хубави плажове и добра отправна точка за пътувания из острова. Не препоръчвам централния плаж на града - Лидо се казва. Пясъкът е като цимент, и на цвят и на усещане. Във водата има много водорасли. На този плаж се ходи със столче. А ние, разбира се, нямахме и се изръбихме два дена, докато открием други места за плажуване. Вечер след като се поскрие слънцето, там се изсипва целия град. И нямам предвид туристи, а местни. Така както нашите баби ходят на седянки, там обаче се събират на плажа. Настава същинско гъмжило, те италианците никак не знаят да говорят, направо са като мелници

Най-хубав е плажът Мариа Пиа, който се намира в покрайнините на града в посока квартала Фертиля. Има и други плажчета, но трябва с кола да се отиде. Районът около Алгеро е известен като Кораловата ривиера, но питайте ме защо, не разбрах..

Има старинна част, прекрасна архитектура, пристанище, изобщо всичко.

Пристанището

Отбранителните кули, доста са из стария град

Иа уличките на стария град

Плажът Мариа Пиа

Плажчето Лас Тронас, красиво, но много камъни има във водата.

Аргентиера

На следващия ден запалихме колата и тръгнахме да разгледаме призрачния град Аргентиера.

От Алгеро е на около 30-35 км. Пътят минава покрай отбивката за пещерата на Нептун, но за нея по-нататък.

Аргентиера е изоставена сребърна мина с рушащи се сгради.

Но пък има заведения за хранене и магазинче. Мястото е посещавано заради уникалните плажове с едър пъстър пясък и кристалночистата вода.

Там изкарахме един незабравим ден, посрещнахме залеза в морето и определено трудно си тръгнахме. Излишно е да уточнявам, че бяхме последни на плажа.

Очаквах нещо като забравено от Бога и хората място, но открихме, че е доста посещавано, има паркинг, заведение на плажа, но няма и едно боклуче по

земята, толкова е чисто.

Боза

След като си дадохме два дни за почивка и лежерно излежаване по плажа, решихме да отидем до град Боза( ударението на о) . Намира се на около 50 км южно и по пътя спирахме за ей тия гледки.

А там открихме един от най-големите плажове, които съм виждала някога..

Самият град е разположен на възвишение (май всички, или почти всички градове са разположени по този начин с цел защита при нападение), разбира се със замък на върха и река, пресичаща го през средата. Всъщност боргото си е в подножието, но замъкът и прилежащите му постройки за висшестоящите са на върха.

Погледът от върха на крепостната стена беше задължителен, само дето беше вече сумрачно и снимките ми не са много добри.

Замъкът вече беше затворил за посетители, нас ли да чакат, та не можахме да го разгледаме.

Пещерата на Нептун

И дойде реда на прочутата пещера на Нептун, която се намира на около 20-ина км северно от Алгеро. Възможностите за посещение са или с туристическите корабчета или със собствен транспорт до някъде и от там пак две възможности (тук стана малко като вица за Гарабед като отивал на война и имал две възможности [] )

В близост пак има корабче, понеже пещерата е достъпна по море, ето от тук се качваха на него, има и малко, миниатюрно плажче

А за ентусиастите да достигнат пеш до нея, има на разположение стъпала, изсечени в скалата и са 654 на брой. Е, ние шуменци вземаме за закуска 1300 наведнъж ако решим, че тези ли ще ни уплашат.

Решихме са слезем по тях, заради гледките. Да, заслужават си, но почти слънчасахме, а стъпалата не предлагат никаква, ама никаква сенчица. Слънцето се опулило, че и от морето се отразява, жега около 33-35 градуса, юли месец и ние на скалата. Направо изкукали. Но пък имаше и други като нас, от което не че ни стана по-добре по стар български обичай :D

Трябва да призная обаче, че като изключим тези неудобства, гледките от скалите към морето наистина бяха неописуеми, слизахме около час, понеже спирахме постоянно за снимки или просто да погледаме. И до днес не мога да реша, кое ми хареса повече, самата пещера или пътя до нея..

Поглед в пропастта

Пещерата на Нептун е нещо много красиво.

На входа

Аз по природа съм клаустрофобична и избягвам пещерите, но тази си беше съставена от няколко големи зали и нямаше тесни преходи към тях,

което беше добре за мен.

Има входна такса за пещерата, 13 евро, ако е в комбинация с корабче +12 евро. Децата над 7 години също са възрастни.

Има гид на италиански и английски, но кой ли я слушаше. Кухината е впечатляваща сама по себе си и наистина няма нужда от коментари, които не бяха кой знае колко изчерпателни или нещо ново, което не го знаем.

Обиколката трае около половин час. После следва обратния път нагоре. Е, честно, искаше ми се да се хвърля в морето по някое време и да взема разстоянието с плуване. Ако можех да плувам обаче :D )

Около пещерата има страхотни местенца, като това например.

Заливът Porto Conte е много красив, но ние го погледнахме отдалече.

За този ден не ни стигаше, та разгледахме и Фертиля, квартал на Алгеро и много спокойно и красиво място

Скалата-слон и Кастелсардо

Следващата забележителност на острова си я бях набелязала далеч преди да се очертае пътуване до Сардиния и това беше скалата слон край Кастелсардо.

Градчето е разположено на хълм, терасовидно и има замък на върха. Познато, а?

Самата скала е извън града, има указателна табела и както си караш, го виждаш.

Наистина, приликата е удивителна - голям каменен слон, ако се вгледаш дори си има око. На цвят е някак ръждивосив.

Има паркинг и осигурителни

парапети откъм пътя, защото слонът се намира на метър от шосето.

Слонът заслужава внимание, много ми хареса. Градчето също.

Много вкусни пици, ако бяхме стояли повече, сигурно щяхме да заприличаме на символа на Кастелсардо, а и нямаше да можем да влезем в колата на връщане

Сардиния в миниатюра

През следващите дни посетихме град Ористано, там живеят нашите приятели. Гостувахме им, а те ни заведоха на едно интересно място. Сардиния в миниатюра. Намира се близо до най-голямата нурага на острова, а именно Барумини. Паркът съдържа макети на всички най-големи забележителности на острова и е заобиколен с вода. Купихме си си билетчета (вход около 15 евро, има и опция с хранене) и първо следва обиколка на острова по вода.

До пристанищните градове плуват фериботчета, на магистралата се движат коли, на летището самолети, а всички голени забележителности се намират в умален мащаб на своите места по острова.

За обикаляне по суша, има едно влакче, което ни разходи из миниатюрна Сардиния. Има си и "машинист"

Заради голямата

жега и пек, на входа се предлагат и чадъри, ние се възползвахме.

После можеш да си обикаляш цял ден ако щеш и да си разглеждаш колкото си искаш.

Има още няколко обекта, освен макетите, но за там се чака да се събере група и гида води и обяснява. Единият е Биосфера. Както си личи по името, е наистина сфера с повишена температура и влажност, а вътре разни насекоми и екзотични растения. Трябва да призная, че много ми хареса, въпреки, че станахме вир вода.

Другият павилион беше посветен на Дарвин, а до него беше построен корабът му.

Вътре живи костенурки, рибки, хамелеони, игуани и разни подобни.

От лекцията на италиански почти нищо не разбрахме, въпреки опитите на нашите домакини да превеждат []

Но като цяло е посветена на големия изследовател и живота му.

Преминахме и през възстановка на древните нураги и техните обитатели - восъчни кукли, някои от които са интерактивни и разказваха за живота си - има бутони за пускане и опция и на английски.

Последно в обиколката, вече изморени и прегрели, ни настаниха в планетариума.

На хладно, какъв кеф. Преди това обаче преминахме през една зала със пак макети на планети, системи, космически скафандри и прочее интересни нещица, поне за мен. Но пък опашка се изви на кантарите, които теглят според това къде се намираш. Можеш да видиш колко тежиш на Марс,

Луната или Венера. Готино!

В планетариума пак ни изнесоха една лекция на италиански език, ей как не го научих, значи!!

Нищо не разбрахме, но проекциите бяха на ниво.

След Миниатюрната Сардиния, решихме да отидем до най-голямата нурага на острова, намираше се на около километър-два. Обаче оставаше по-малко от час за посещение, та се отказахме да влизаме. Входът беше 9 евро.

Задоволихме със снимка само отвън.

Ористано и плажът с оризовия пясък

Следващите дни посветихме на Ористано и Каляри.

Ористано не разгледахме толкова щателно. за сметка на околните плажове. Не бях виждала пясък, бял като ориз и също толкова голям. Много ме впечатли. До там се стига като се шофира около 20 км от града, намира се в защитена зона. Няма строежи, заведения, нищо. Само платен паркинг и чадърче за дежурния по паркинг. Няма спасители, чадъри, а плажът беше пълен с хора. Не с голяма концентрация, но имаше.Забранено е да се изнася пясък, е аз си

чопнах две - три зрънца. Залепнаха ми по краката де []

Столицата Каляри

Столицата Каляри е сравнително голям град, има си старинна част, прекрасна катедрала, типични тесни улички с каменни калдъръми. Хубавото е, че по тесните улички може да се шофира еднопосочно, като пешеходците се прилепят до стените [] ) Е, по-късно, като пешеходци щяхме да открием, че не е толкова забавно всъщност [] )

Каляри е много красив град.

Тук сме в пълен състав

катедралата Санта Мария

катедралата отвътре

Църквата Света Анна отгоре

Торре Елефанте или кулата на слона

Огромно дърво фикус, обичайна гледка

По улиците на стария град

На около 10-ина км от града има търговска зона със голям мол и аутлет за любителите на шопинга.разписахме се и там

И плажът Поето. Леко извън града, но силно комършъл. Заведения, водни увеселения, демек нещо като Слънчев бряг, само дето не е застроено около него, т.е. няма хотели. И пак огромен като размери, вода не много чиста, но става.

И аз десерт розово фламинго в близките езера. Всъщност заради тях, понеже е защитена зона, резерват, там не се застроява.

(Което в България изобщо не е пречка, но това е една друга тема)

Сасари

Следващата ни дестинация беше един голям град до нашия - Сасари. Много хубав град, пълен с млади хора, разбрахме че има доста университети. Ядохме страхотни пици и замръкнахме, не ни се тръгваше. В града витае страхотна атмосфера.

Коста Смералда, Порто Черво и скалата-мечка

И последното ни и най-дълго пътуване, на около 150 км от нашата позиция, беше до прочутия курорт Коста Смералда.

Посетихме известният град Порто Черво.

Наистина снимките не могат да предадат истинската красота на това място, което лъха отдалеч на пари.

Много пари.

Пет звездни хотели, маскирани като къщички, излезли от филмчето за Флинтстоун. Градинки с безброй много цветя, статуетки по тротоарите, дори пейките са произведения на изкуството.

Видеонаблюдение на почти всеки метър. Малко параноично, но предвид разните знаменитости, посещаващи курорта, не се учудвам.

Тук имал къща Берлускони, редовно почивали разни световно звезди. Е, не срещнахме никой от тях

Излишно е да споменавам, че плажовете са превъзходни, а водите изумрудени. Невероятно място, не за простосмъртни като нас обаче.

Близо до Изумрудения залив се намира друго известно място, което без малко да изтървем от много разходки. Скалата мечка. Пак резултат от играта на природата, този огромен къс скала, причудливо е издялан от ветровете, водата и тяхната мощ. Има входна такса, която не беше много, около 2-3 евро. Има доста стъпала към скалата, но мечката не може да се види така както е по рекламните брошури. Един вид, изкачвайки се до нея, се озоваваш под корема и главата и. Ако трябва да се види в цял ръст, може би от пътя ще е по-добре. Ние обаче я видяхме прекрасно отзад.

Също така бонус беше и невероятния залез.

Порто Торес и отпътуване

И за изпроводяк останахме няколко часа в пристанищното градче Порто Торес, което също е много симпатично и спокойно място.

Турнир по шах.

Фериботът но отнесе заедно със залеза.

Едно нещо мога да обобщя - нагледахме се на залези []

Пътуванено ни беше изключително, имахме дни за релакс и нищоправене, дни за разходки и посещаване на интересни места. Островът е много красив и обграден с безкрайно синьозелено море. Може би след известен период ще се върна пак, за да го разгледам и от другата му страна. Надявам се ви е било интересно с мен в слънчева Сардиния.