Тази година посетих Сицилия за трети път, но за първи път успях да попътувам колкото ми се искаше из острова. Заедно с приятелката ми прекарахме десет дни на гости на сестра ми, която заедно със съпруга си са прекрасни домакини и направиха престоя ни истинско удоволствие.
На 9-ти юли направихме по един антигенен тест и на 10-ти вече бяхме на летището в София, готови за полет. Полетът на Уиз беше на около 50 % пълен и с леко закъснение ни отведе в Катания.
Ден 1: София - Катания - Милацо
От там сестра ми беше организирала транспорт и скоро бяхме в Милацо. Посещавал съм града многократно, но със сигурност е един от най-очарователните в северна Сицилия. Вечерта бяхме на рожден ден на техни приятели сицилианци в едно малко селце наблизо. За пореден път съм изумен колко много значи за италианците семейството - на РД бяха от най-малките (бебе на 3 месеца) до най-старите, и всички се забавляват заедно с много танци.
Ден 2: Тиндари
Следващия ден бяхме го отредили за плаж и релакс. Посетихме само Тиндари - красива катедрала на върха на едно възвишение западно от Милацо, откъдето се откриват страхотни гледки към Липарските острови и най-вече към Вулкано.
Вечерта беше финала на европейското по футбол. Сестра ми имаше идея да го гледаме на площада в Милацо, но решихме да останем вкъщи .... и по-добре, след края на финала е било невъзможно да излезеш от града в продължение на часове. Финалът за наше щастие завърши с победа на скуадрата, а след последната дузпа в околността празненаствата и фойерверките не закъсняха.
Ден 3: Таормина - Сиракуза
На третия ден, 12 юли започнахме с обиколкота из острова - деня бяхме го предвидили за Таормина и Сиракуза. В Таормина бях ходил и преди, но исках и Ромина да го посети, затова се отправихме натам. Магистралата е в ремонт, така имайте едно наум със задръстванията, особено понеделник сутрин около Месина.
За тези които ще ходят там за първи път с кола - има многоетажен паркинг, който се намира в центъра на града, като до него се стига като вземете изхода на магистралата наречен "Porta Catania". Малко е скъпичък, но е супер удобен - линк.
Таормина я обиколихме в основната част за няколко часа без да влизаме в амфитеатъра.
Последваха още 2 часа до Сиракуза, където бяхме резервирали апартамент в Siracusa Sweet Home на Viale Luigi Cadorna, 84 Siracusa което беше на около 15 мин пеш от Ортиджа, старата част на Сиракуза. Самият апартамент беше много чист, модерно обзаведен и просторен, така че препоръчвам с две ръце. Момчето, което ни настани, говореше прекрасен английски, а това не се среща често в Сицилия 😉
След следобедна сиеста направихме доста дълга обиколка на Ортиджа, която приключи с невероятна пица и паста в едно от многото ресторанчета в стара част.
това горе е Basilica Santuario Madonna delle Lacrime - не влезнахме вътре, но го снимах по-скоро поради факта, че тотално не се вписва в стила на Сиракуза (хубавото е, че е в новата част на града)
Ден 4 - Ното - Рагуза - Марина ди Рагуза - Марзамеми
Следващия ден обиколихме толкова места, че май малко попрекалихме. Идеята беше да разгледаме Ното и Рагуза, но нещата се поразтеглиха. Тръгнахме рано сутринта за Ното и скоро бяхме там. Интересно, но магистралата до Ното дори не беше платена. Градчето, както е писано тук не веднъж, е прекрасно, очарователно и всички други подобни епитети.
Според мен няколко часа са напълно достатъчни да се обиколи градчето, наистина има красива барокова архитектура
Следващата ни спирка бе Рагуза - GPS-a ни прекара през Модика и спряхме само за няколко минути пред катедралата в Модика са снимки. Модика ми направи впечатление на не толкова туристически град, по-скоро работен италиански град, но може и да греша. Като цяло искахме да стигнем и разгледаме Рагуза преди големите жеги следобед. Тук е моментът да отбележа, че този ден беше най-топлият през цялото ни пътуване, (около 36 градуса) а климатикът в колата не работеше🙂така че шофирането си беше едно цяло изпитание.
катедралата в Модика
Стигнахме Рагуза и спряхме да снимаме още извън града, от един завой на пътя където се откриваше хубава гледка.
Започна едно лутане как точно да стигнем до стария град, няколко пъти качихме баира с колата докато намерим паркингите, които се намират в подножието на стария град. Оставихме колата, вече беше станало обяд, жегата беше непоносима, но интересът към града надделя. Както може да се досетите, нямаше много други балами като нас да обикалят Рагуза при 36 градуса на сянка🙂по снимките е видимо
Помотахме се няколко часа, изпихме няколко литра вода, диня, фрешове, сладолед и решихме, че е време за плаж. Бяха ни казали, че плажа на Марина ди Рагуза си заслужава и се отправихме натам. Сравнително близко е, по-малко от час път, но при 36 градуса, силно слънце и без климатик ми се стори цяла вечност. Нямам снимки от Марина ди Рагуза, наподобява стандартно морско курортче с хубава и пренаселена плажна ивица, определено не по наш вкус. Идеята ни беше да останем час-два на плажа, за да се разхладим, но се оказа, че сме си забравили чадъра, така че решихме да наемем чадър, беше около 3 часа следобед - на едното място ни заявиха 30 евро 🙂 на следващото 18 евро и ние взехме единодушно решение, че ще се изкъпем и дим да ни няма.
Ромина настоя да видим и Марзамеми на път за Сиракуза.
Градчето е много красиво, спретнато и с артистичен чар. Много по-спокойно и кокетно от посетените до сега места. Лично на нас ни допадна изключително много. Има голям паркинг в началото на старата част, 3 евро е за цялата вечер и от там може спокойно да се разходите.
Вечерта хапнахме в този ресторант Al Boccone - доста приятна кухня, съчетана с прекрасно обслужване.
Ден 5 - Месина
На следващия ден се отправихме обратно към сестра ми, но по път решихме да разгледаме Месина. Това е може би най-голямото разочарование на пътуването - толкова мръсен и шумен град не съм срещал в Сицилия. Мръсотията беше навсякъде, дори в парковете, които са в централната част.
Имахме късмет да сме в 12 часа на обед на централния площад, където часовниковата кула има цяло представление, продължаващо 15 минути, в което се разказва накратко историята на Месина в звуци и действия.
Фонтана на Нептун не работи, не намерих и снимки в интернет където да показват, че скоро е работил.
Обиколихме няколко часа, помрънкахме от мръсните улици и неподдържаната градска среда и си тръгнахме 🙂
Ден 6 - Милацо
Следващия ден 15 юли беше отреден за почивка, плаж и нова обиколка в Милацо, където има красив замък на хълма, препоръчвам го. Може би само гледката на близката рафинерия разваля малко чара на иначе прекрасния град.
Ден 7 - Оливери и Монталбано
След толкова обикаляне си мислех, че най-накрая може да започне истинската почивка и да не правим нищо по цял ден .... но Ромина искаше да идем до едно селце, печелило някаква си награда за най-красиво си нещо в Италия. Селцето се казва Монталбано и наистина си заслужава.
Сутринта първо карахме колела до езерата и пясъчната коса на Оливери, малко селце в подножието на Тиндари. Крайбрежната алея е наистина прекрасно красива.
Следобед решихме да идем до въпрсното селце с многото награди. Намира се в планината на около 900 м.н.в. и самият път до него си е уникално изживяване, страшно красив и живописен. А по пътя имаше и такива находки
Селцето има типично силианска старинна част, с малките макадемени улички, запазена архитектура. Красиво е много и си заслужава времето, а и не е толкова туристическо като че ли. Нямаше много хора, може би и заради лошото време. Горе беше 18 градуса и започна да вали накрая.
Ден 8 - с колело до Капо ди Милацо
През този ден след кратък плаж, толкова ми се спортуваше, че вече не издържах и хванах колелото с идеята да ида до Милацо, което е на 15-тина километра, но продължих до Капо ди Милацо - нос който се врязва в морето, малко ми напомня на нашият нос Калиакра. Колоезденето покрай морето беше много панорамно
На тази снимка се вижда един от Еолийските острови, мисля че е Вулкано.
Стигайки на носа заваля хубав дъжд, който ме накара да се скрия и чакам в една барачка. Потеглих към Милацо в реки от дъждовна вода и, добре подгизнал, открих това, направо ме остави безмълвен.
Последваха още 25 км наобратно, но пред мен беше залеза и буквално не ги усетих.
Над Еолийските острови се изсипва отново дъжд.
Ден 9 - Капо ди Орландо и Чефалу
Това ни беше последния ден от престоя и мислехме да си почиваме, но сестра ми предложи да отскочим до Капо ди Орландо, което не било надалеч. Хоп на колата без климатик 🙂 и бяхме там. По някаква причина не успях да го усетя това градче. Може би защото нямаше хубава пешеходна зона в центъра, може би понеже беше по-шумно, незнам , но не беше моето. Разходихме се час, хапнахме и взместо да се приберем, хайде към Чефалу 🙂
Малко снимки от Капо ди Орландо
Новото порто
и моите любими Фиат 500, този път истинска находка в жълто
След час по магистралата бяхме в Чефалу. В центъра, точно до плажа има голям платен паркинг, който е супер удобен. От там до старинната част на града са 10 мин пеш.
Старинната част .... ами след Ното, Рагуза , Сиракуза , Монталбано .... пак бяхме много впечатлени. Много красиво и сицилианско 🙂 Незнам защо е разрешено движението на коли вътре в стария град, но това единствено беше доста досадно.
Плажа на Чефалу е супер пренаселен, така че не го препоръчвам на никого. Аз лично такова нещо не бях виждал скоро, а беше понеделник, не ми се мисли какво става в неделен ден.
Хубава атмосфера има този град, препоръчвам го с две ръце.
Завършвам фото разказа с последния залез, който щракнах след Чефалу, докато правихме и последния плаж.
ПС. Казват че Сицилия е страна на мафията. За мен символите на организираната престъпност са скъпите черни джипове карани от полуобразовани тарикати или назобани олигофрени. Знаете ли колко G класи видях за 10 дни обикаляне на острова (около 1000 навъртени километра) - 1 (една). Знаете ли колко виждам на ден в София ..... десетки. Просто е така, си разсъждавам.
Край
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега