Скитания из Милано

Едни приятели, които живеят и работят там, наричат Милано Градът на Работещия. Освен историческия център, задължителните няколко пищни катедрали и модните бутици, всичко останало говори за трудещ се, забързан народ, който няма време за кафета, клюки и сиести. Естетиката в по-голямата част на този северноиталиански град отстъпва на функционалността: огромни жилищни сгради помещават малки и не особено уютни жилища, направени с цел работещият да има къде да се прибере, за да спи, преди да се върне на работа на следващия ден.

Пиаца дел Дуомо, централният площад на Милано, е винаги изпълнен със забързани минувачи, туристи, продавачи на сувенири, та и джебчии

В съзнанието на останала Италия, миланци (понятие, което понякога се използва синонимно със северняци) се славят с припряността и, на фона на лежерния средностатистическия апенинец, с трудолюбието си. (Даже има една шега, която много точно предава контраста между недружелюбните, заети северняци и отзивчивите, но „бездейни“ южняци. Ако получиш сърдечен удар в центъра на Милано, могат да те отпишат, защото от бързане никой няма да ти обърне внимание. Трагичен край те очаква и в южняшките краища, но по друга причина – толкова много хора ще ти се притекат на помощ, че или ще те смачкат, или ще те задушат…)

Т.е. ако отивате в Милано, за да вкусите от Ла Долче Вита, ще останете разочаровани. Сладокусните, безделни и философски настроени образи не ги търсете там.

Това не значи обаче, че в Милано се ходи само по работа. Родният град на Милан и Интер предлага всякакъв тип развлечения, като спортни мероприятия, културни изяви (кой не е чувал за операта Ла Скала!), модни бутици и ревюта. И въпреки че не е от евтините градове като цяло, можете да изкарате страхотна неколкодневна ваканция на ограничен бюджет, та и да напазарувате някой моден аксесоар и да видите представление или да се полюбувате на спортните си кумири.

Моето любимо занимание в Милано е да гледам хората и да плагиатствам идеи за обличане. Миланци са пристрастени към модата и е трудно да видите себеуважащ се миланец, който е облечен зле. Така никога няма да познаете, че пътуващата до вас в метрото жена отива да чисти апартаменти, защото е облечена, като че ли отива на модно ревю. Дори да не си купите нищо, времето ви в този град няма да е похабено, защото ще отнесете вкъщи някои прекрасни идеи за това как да използвате старите си дрехи, за да постигнете стилни, модерни комбинации. (Преди да посетя Милано за първи път, дори не подозирах какъв ефект може да се постигне с правилно намотан шал и нестандартен стар колан, а благодарение на този град се запознах с уютността на калцуните и модните възможности, които предлагат.)

Какво са малко студ и неудобство, като сме елегантни

Ако пък сте заделили нещо и за „шопинг“, изчакайте да развържете кесията в Китайския град на Милано, където ще намерите доста качествени копия на големите модни марки в пъти по-евтино. Също така, Столицата на Модата предлага множество магазини на все още непрочути моделиери и занаятчии, чиито изделия – било то дрехи или аксесоари – са по-достъпни от тези на Gucci и Dolce & Gabbana например. Ако пък сте събирали за „оригинална“ дрешка, следете за промоции в големите бутици – от време на време остават бройки от стари колекции, които се разпродават със сериозни отстъпки.

Милано е световната столица на модата

Моята слабост са италианските обувки. Да, плащаш три-четири пъти повече, отколкото за чифт обувки в България, но ще ги носиш три-четири пъти по-дълго и краката ти ще са ти изключително благодарни. (С удобни обувки освен това се ходи по-леко и няма нужда от много градски транспорт, защото кракомобилът върши чудесна работа.)

Като споменах транспорт, се сетих, че Милано притежава чудесна система от метро, автобуси, трамваи и колела (!), така че придвижването там никога не е проблем (и в случай че обувките ви стягат ;-) . Автобусът от Милано Малпенса ще ви остави пред Milano Centrale – Централната гара на Милано – от където в зависимост от дестинацията ви можете да вземете метро или автобус.

Централната гара в Милано

Не ви препоръчвам да плащате за такси – първо, едва ли ще сте с много багаж, ако сте се возили нискотарифно и, второ, разходът просто не е оправдан (в сравнение софийският таксиметров транспорт ще ви се стори евтиния). А и не на последно място, градската транспортна мрежа е супер надеждна, така че използвайте я!

***

Милано е един от градовете, в които има какво да се прави през цялата година, но все пак имайте предвид, че климатът е само малко по-топъл от този по нашите ширини и ако сте зиморничави, не тръгвайте точно през зимата. Непосредствено преди и след зимните месеци обаче е идеално време за посещение, не само от климатична гледна точка, но и за да успеете да резервирате по-евтини самолетни билети.

Все още има маси навън през едно от типичните за Милано цигански лета

За щастие има много опции за отсядане в Милано, които да задоволят всеки джоб и предпочитание. Уебсайтове като booking.com и hostelsclub.com имат български версии, а tripadvisor.com и hostelbookers.com ще ви свършат доста добра работа, ако говорите някой от големите европейски езици. Ако сте по-авантюристично настроени и бюджетът ви е много ограничен, винаги можете да пробвате „couch surfing“, т.е. да бъдете настанен безплатно в апартамента на жител на Милано (за повече информация, вижте www.couchsurfing.org). Която и услуга да изберете, препоръчвам ви да четете внимателно отзивите на хора, вече отсядали в даден обект. И да не ви спира, че даден отзив е на полски или гръцки – просто копирайте текста от страницата-източник и преводачката на Гугъл (на translate.google.com) ще ви го преведе за секунди.

Веднъж купили самолетен билет и избрали къде ще се подслоните, идва забавната част – търсенето на забавления и заведения за хранене. Моят съвет е да бъдете спонтанни, но след като имате вече план А, особено ако сте с по-оскъден бюджет. С необходимата подготовка можете да видите и направите доста с малко.

Къде и какво да ям

За щастие на отрасналите в България с изобилно количество домашен хляб и хлебни изделия, Италия и в частност Милано предлагат прекрасни вариации на понятието „бърза закуска“, като пици на парче (които за разлика от предлаганите в България, имат много малко съставки), пицети (или мини-пици), panzerotti (нещо като мекици с пълнеж), панини (сандвичи или тостове, ако си поискате да ви ги затоплят на грил), фокача. И само защото тези вкусотии са евтини, не значи, че са само за тези с полупразните кесии. Напротив, пред най-добрите „закусвални“ ще видите бизнесмени и дами, които с елегантността си не отстъпват на елитни топ-модели – и то не само за закуска. Опитайте панцероти в Луини (http://www.luini.it/, мястото се намира на via S. Radegonda 16, което е в самия център, на около 3 минути от Миланската катедрала).

Никога не си прекалено изискан за panzerotti на бордюра

Не може да започнете деня си без традиционното италианско еспресо (обикновено струва 1 евро) – правят го навсякъде, но за българския вкус може да е по-добре да си поръчате “un caffè lungo”, или дълго кафе (което е с малко по-малко вода от българското късо), а за още по-дълго, поръчайте „un caffè lungo americano”.

Нормалното италианско еспресо има точно един напръстник вода (който е напълно достатъчен), но докато не свикнете с потентноста на италианския вариант, си искайте допълнително течност. Само не забравяйте да проверите дали за “аmericano” няма да ви искат повече пари. Тогава просто се насладете на “un caffè lungo” по италиански. И помнете – миланци пият кафе на крак и потеглят по задачите; там със сигурност няма да ви се зарадват, ако висите на по кафе с часове. Да не говорим, че ще ви таксуват допълнително за обслужване, ако седнете да пиете кафе на маса, затова просто следвайте всеизвестната поговорка „В Рим като римляните“ и си изпийте кафето на бара.

Еспресо на крак. Снимката е мое дело, което личи от лошото фокусиране ;-)

Не е нужно, разбира се, всичко да е на крак. Има множество „osteriе“ и „trattorie” (мн.ч. съотв. на "osteria" и "trattoria" - благодаря на съфорумниците-италофили за корекцията), които са по-неформални и достъпни от „ristoranti” и в които можете да се насладите на порция лазаня или някакъв вид макаронена вкусотия със сос по ваш вкус. Ако го позволява бюджета, почерпете се с вино „de la casa” или италианска бира – съвсем прилични са. Друг вариант за по-евтино прехранване са етническите ресторанти. Като голям метрополис с жива икономика, Милано е магнит за всякакъв тип емигранти, което означава, че като ви писне от пица, винаги можете да разнообразите с арабска, индийска, китайска, етиопска и прочие храна. В много от случаите „емигрантските“ гостилници са доста по-евтини от традиционния италиански ресторант – което е добре дошло за пестеливите.

Вечер се запътете към баровете на Милано, които предлагат „aperitivo”, което обикновено включва лакомства с всяка закупена напитка. Някои, като La Hora Feliz, дори имат отворен бюфет, т.е. вземате си колкото искате храна на цената на една бира. Така хем вечерята, хем развлечението е подсигурено.

На цената на едно питие – цяла вечеря. Заснето в La Hora Feliz

За десерт, насладете се на фунийка „gelato“ или сладолед, чието производство в Италия е превърнато в изкуство. Сладоледът, който правят в La Gelateria della Musica (http://www.lagelateriadellamusica.it/, на via G.E. Pestalozzi 4), е божествен и просто трябва да се опита. А и да се повтори!

Вечерна разходка по протежението на каналите Navigli е прекрасен (и безплатен) начин да изразходите някои от изконсумираните калории.

Някога служили за придвижване на стоки и хора, сега каналите Navigli са магнит за търсещите романтична разходка

Ама само ще ядем ли? ще питате. Въпреки че си струва да посетите Милано, дори само за да вкусите от традиционната италианска кухня, този град предлага много възможности за културен туризъм и не на последно място за пазаруване.

Вече писах, че Милано е идеален за плагиатстване на идеи за обличане – усетът на местните към елегантното е изумителен. А ако смятате, че това не е кой знае какво, само си припомнете мъчителните сутрини, когато просто нищо от гардероба не ви грабва и се питате защо всичките ви дрехи са толкова ужасни. И всеки е минал през още по-трескавите терзания преди абитуриентския бал, срещата на випуска или тийм билдинг с големите шефове. В такива моменти, ще си благодарите, че сте си отваряли очите из миланските улици.

Особено плодотворна откъм идеи ще ви се стори улица Corso di Porta Ticinese, където има доста интересни модни предложения за по-икономично настроените и бутици (да, бутици!) за дрехи втора употреба. За тези, които не държат да притежават уникати, а по-скоро се интересуват от добри промоции, Милано предлага много магазини-вериги, като Decathlon (www.decathlon.it), откъдето можете да купите всякакъв вид спортна екипировка, обувки и дрехи на страхотни цени.

Историята в Милано е навсякъде: тук младеж чете подпрян на коринстка колона на римски храм от 3-ти век

Хубавото на Милано е, че не трябва да избирате дали да сте на културен туризъм или „на пазар“. Съвременност и история, материално и духовно се преплитат доста хармонично в столицата на италианския север и по-специално в доста добре откроената централна част. Затова просто изберете маршрут за разглеждане и по него ще успеете хем да се обогатите духовно, хем да обеднеете с някое друго евро.

Съветвам ви да се отклоните от големите булеварди и туристически обекти и да се полутате по малките средновековни улички из централен Милано, където може да доловите полъха на дългогодишна история и да откриете чудесни малки ресторанти и магазини за музика, литература и, разбира се, мода.

Няма да ви изброявам всички забележителности на Милано, а ще ви разкажа за нещата, които впечатлиха мен и които пак бих посетила.

Величествената Миланска катедрала

Миланската катедрала е може би най-красивият християнски храм в света. Този мраморен колос ме впечатли с мащабите си (една от най-големите в света е, но различните източници я подреждат на различно място – едни трета, други четвърта, други пък – пета) и финно изработените статуи, разположени по цялата фасадата и покрива. Препоръчвам ви да се качите на покрива (ще ви струва 5 евро, ако се качите по стълбите, 8 – ако вземете асансьора) – гледката към града е прекрасна, а при ясно време дори може да видите италианските и швейцарските Алпи!

Гледка към площада от покрива на катедралата

Стадионът Сан Сиро – Тук са се играли (и се играят!) някои от незабравимите мачове на клубния футбол в Европа. Управата предлага разходка из терена, а в музея ще видите трофеи и принадлежности на своите кумири от Интер и Милан. А ако планирате добре, можете да успеете да гледате и някой мач на живо.

Крепостта Сфорцеско – Започната през 15-ти век, тази крепост е била принадлежност на влиятелната фамилия Сфорца (откъдето идва и името ѝ). Някои от залите на крепостта са украсени от Леонардо да Винчи. Освен с историята си Сфорцеско примамва с парка си, в който можете да отдъхнете след дългото обикаляне.

Тайната вечеря – независимо дали сте религиозни или не, нито пък дали се интересувате от изкуство, да видиш стенописа „Тайната вечеря“ (на италиански – „L’Ultima Cena“ или „Последната вечеря“) на изключителния Леонардо да Винчи си е инстинско изживяване. Масивните му размери (около 9 метра широк на 4.5 висок) са само една от причините да спира дъха пред този шедьовър; другата е геният на да Винчи, който с майсторлъка си успява вдъхне тревожност в лицата на Христовите съратници и усещане за обреченост във визията на Божия син.

След дългото скитане из миланските улици, отпочинете в парка Семпионе, част от наследството на фамилията Сфорца

Oт толкова разкази, ми се доходи отново до Милано. Междувременно, пожелавам и на вас да поскитате из този странен и очарователен град.

Ciao и до скоро!

Освен ако не съм посочила друг източник, снимките са от Александер Акоста Осорио, мой верен спътник и фотограф