Торино или моето италианско разочарование

От доста време ми се  е загнездила  една мисъл в главата и не ми дава мира-да видя Торинската плащеница.  Не мога да кажа , че съм особено религиозна(по скоро хич не съм ), но всякакви неща свързани с различните религии и история са ми интересни –било то места, църкви, манастири, дървета и храсти под които станало незнам си какво, езера, морета, планини, артефакти със съмнителен (за мен) произход и пр. И така ,след като натрупах доста обикаляне да гледам къде ли не какво ли не, дойде и време за въпросната плащеница.

Всичко стана малко изведнъж –Уиз не спираха с 20левовите билети до Милано буквално всеки ден от летните месеци и аз реших, че това  е моментът. Първоначалният  план за дълъг уикенд стана в още по-дълъг уикенд(чт-нд)  с идеята да отделим два дни на Торино и за финал един ден до езерото Комо. Избрахме хотелите-по един в Торино и Милано, даже билети за влак взехме.

И така, денят дойде ! Сутрешен полет до Бергамо, автобус до Милано Чентрале. Избираме си регионално влакче до Торино(2часа). Има бързи влакчета и ако си вземете онлайн билети достатъчно рано, цената е като на регионалните, но пътуват един час по-малко. Ние не искахме да рискуваме, притеснявах се  че или самолета ще закъснее или задръстване ще ни хване към Милано.... Пристигаме достатъчно рано на гарата, купуваме билети и имаме 40-50минути за първото капучино на италианска земя.  Два часа по-късно сме в Торино.  Избрали сме хотел близо до ж.п. гара Порта Суса на която спират всички влакове преди или след централната им гара-Порта Нуова. Хотелът е с една звезда(хотел Торино Порта Суса), но аз бих му дала с чиста съвест три. Много приятен, изключително любезен персонал, а на следващата сутрин и разкошна закуска(студен бюфет). Взимаме една карта от хотела и тръгваме на разузнаване.

Планът е първия  ден, който вече е половин ден, да видим катедралата с плащеницата(естествено), разните му там площади, река По и като цяло да се ориентираме кое къде е за щурма на другия ден. Съвсем близо до хотела е Piazza Statuto , малко, кокетно площадче, по скоро като градина с разкошен монумент-фонтан.

Piazza Statuto

От там тръгваме по Via Garibaldi, една от основните , големи пешеходни улици. Улицата е широка, магазини  от двете страни и ...10 души на кръст. Струва ми се странно, но си мисля-все пак четвъртък следобед е , хората са на работа, туристите ...ами то май няма туристи.  Вървим към Piazza Castello, но по пътя виждам , че сме относително близо до  Caffe Al Bicerin. Според трипадвайзъра –не трябва да се пропуска. Бицерин е традиционна торинска топла напитка - представлява кафе, мляко и шоколад. Предлага се навсякъде, но идеята е да я пробваме точно в това кафене. Отиваме да хвърлим един поглед, убедена, че ще  е пълно с народ(разбирай туристи) и просто да видим каква  е ситуацията и колко се чака. Изненада-има заети само три маси и решаваме да останем. Бицерина струва 6 евро чашата и не бих повторила. Какво му е толкова популярното- не разбрах.

Починахме и освежени след кафенцето тръгваме отново-към Piazza della Republica  и Porta Palatina. Незнам какво съм очаквала от този площад, но определено не и това , с което се сблъскахме- огромно пространство  като пазар на открито за стоки и дрехи, който пазар се разтуряше и прибираше. Навсякъде мъже от всякакви раси, огромно количество боклуци, денкове със стока ,която се откарва нанякъде си...брутално. Нещо като Илиянци преди 20 години или Битака по същото време. И всичко това в 15ч. По възможност избягвайте тази част  на града –чувството  е доста неприятно, макар и по светло. Съвсем наблизо обаче е Porta Palatina, а тя си заслужава да се види. Порта Палатина е била една от четирите главни градски врати, която позволявала достъпа от север към cardus maximus, която била обичайно втората най-голяма и главна улица в римския град.  

Porta Palatina

До нея има останки от античен театър и ето ни вече до Катедралата в която се съхранява въпросната плащеница..Самата Катедрала е на неголям площад, една част в реставрация. Влизаме.

Turin Cathedral

Продължава да ми прави впечатление колко малко хора има навсякъде. Не че обичам тълпи от народ, но все пак такава пустота ми е странна и неочаквана. В Катедралата има доста персонал, приканващ към тишина. От двете страни има екрани, на които се върти непрекъснато филмче, което показва самата плащеница, обяснителен текст на няколко езика кое какво е , какво трябва да се види  и т.н. Интересно е и кратко, не е досадно.

Самата плащеница се намира в дъното на Катедралата, в дясно зад една витрина. Сложена е в нещо като голям саркофаг, покрит с платно отгоре. Т.е. нищо не се вижда, само саркофага. Пред стъклото има пейки, може да седнеш да се помолиш(  който изпитва такава нужда). Снимането директно пред витрината  е забранено.

  И това е . Има ли наистина нещо, няма ли-не може да се разбере по никакъв начин. Повъртяхме се, аз безкрайно разочарована, даже отидохме и се опитахме да попитаме –ама няма ли да я видим все пак тая плащеница. То не че някой говореше английски от персонала, ама се разбрахме , де-казаха да я видим на екраните ,където тече филмчето! Е, погледахме филмчето.

Аз обаче не съм готова още да се предам-решавам да отидем до музея, току виж я преместили там,  а тук само ни баламосват. Музеят , за моя изненада се оказа относително далеч от Катедралата, може би километър. Отидохме, за да разберем, че вътре има само разни неща свързани пряко и непряко с плащеницата, но не и нея. 

Зарязваме всичко и пак тръгваме към Piazza Castello или Дворцовия  площад. Голям, просторен площад, който прелива в Пиаца Реале (Piazza  Reale).

Правим няколко снимки и по виа Рома към Piazza San Carlo. Погледахме малко как строят огромния екран, на който щяха да  дават финала на Шампионска  лига след две вечери и продължихме по виа Рома. 

След кратко разстояние се озовахме пред централната гара-Торино Порта Нуова. От там решихме да идем към реката По и парка Валентино. В парка не влязохме, нещо бях уморена вече и решихме да се поразходим покрай реката. 

Стигнахме до моста Виктор Емануел II . От едната му стана е Piazza Vittorio Veneto, от другата  Piazza Gran Madre di Dio с едноименната църква. Църквата е интересна, по форма прилича на Пантеона, но без отвор отгоре.

Времето се заоблачи, решихме да потърсим нещо за хапване и бавно да се прибираме към хотела. Тръгваме по via Po , в една от пресечките виждаме Кулата Моле Антониана.

Отиваме да видим има ли хора, чака ли се-нямаше никой. Решаваме все пак да я оставим за утре, защото времето се развали и реших, че няма да ни станат хубави снимките! ( това се оказа такава груба грешка, че още се чудя къде ми беше акъла в този момент , ама за това по натам...). Стигаме до Египетския музей и завалява. Това не е притеснително за този град, защото голяма част от  улиците са покрити. Аз се нагледах на такива улици в Болоня и не бях впечатлена, но безспорно е удобно и ми харесва така да се шляя под арки. Времето напредва ,а ние не намираме нищо подходящо за ядене-оказва се, че в 19ч никой не вечеря, хората още са на коктейли и сандвичи. Досега само бях чела за това, никога не съм се сблъсквала в други италиански градове с подобно нещо-не че ще умрем от глад-сандвичи и хапки под път и над път, но идеята е да седнем , да ядем ядене(в частност аз исках да ям ризото). В един момент виждаме една пицария-отворена и сядаме. Часът вече  е 19,15 и сигурно тия хора ни съжалиха, та ни сготвиха нещо. До нас масата една двойка пиеше бирички(без ядене) и други хора нямаше. Дали заради умората, пътя, или това че, както сподели zon - Торино е столицата на региона Пиемонте, който е кулинарният регион на Италия- пицата много ми се услади. Цената,направо символична за количеството и качеството-7евро.

Доволни, наядени и отпочинали се прибрахме в хотела. Дори не разбрах как навъртяхме почти 16км.

Ден втори

Събуждам се с новината , че било националния  празник на Италия -02-ри юни. А така, личи си колко съм подготвена за това пътуване.  Закусваме блажено на една тераска в хотела, слънчицето грее, грее. Грабваме картата на града и атакуваме отново . Планът за днес е малко натоварен, ще видим кое как ще вмъкнем и успеем. Решаваме да започнем с Моле Антониана. Времето е чудно, мисля си какви снимки ще направя. Минаваме по пътя от вчера. Пълно е с народ. Контрастът  от предния ден е поразителен, до степен, че едва се разминаваме от народ. Излизаме на Piazza Castello а там хващаме края на някакво тържество по случай празника им. Много подобно на нашите празнични чествания, проверки и каквото там се води –строени различни видове войски, оркестър, трибуна с официални гости(примерно кмет) и т.н.

Свършва тържеството, продължаваме към Моле-то и пристигайки се сблъскваме с не особено голяма опашка.  Мисля си, опашка, какво да се прави , ще почакаме. Нареждаме се и след 5 минути става ясно , че се очертава чакане над час! Пускат по 8 души на 20 минути, пред нас има поне 40 човека. Ужас! Сменяме плана в движение-ще започнем с Египетския музей и ще минем по-късно да пробваме пак за Моле-то. Отиваме до музея-опашка за влизане. Започвам да си мисля дали не  е безплатно за италианци по случай празника им. Не беше, просто си имаше много хора-90% от тях италианци. За музея четох само суперлативи. Само че аз съм била в музеите в Кайро и в Берлин и бях по реалистично настроена в очакванията си. Билетът струва 15евро  и върви с аудиогайд, отделно плащаш 1евро за гардероб. Музеят е голям, не много просторен и наистина богат. Хареса ми, без да припадам от възторг. 

Минава се спокойно за час и половина-два(без да слушам аудиогайда  навсякъде, че то няма да му се види края ако го направя).  Излизаме от музея и правим втори опит да влезем в Моле –ситуацията е още по-зле, опашката е още по-голяма. За капак и притъмня, че и започна да гърми. Все пак постояхме малко да видим дали няма да тръгне по-бръзо-не тръгна. Започнах да чертая резервни планове в главата си ако завали какво правим, защото козирка няма никъде, на открито сме. Повисяхме малко и решихме да отидем до базиликата Суперга. До там се ходи с автобус и фуникуляр. Автобус  61 може да се вземе от  Piazza Gran Madre di Dio. Отивайки натам, малко преди спирката заваля. Летен дъжд-много силен и изведнъж. Докато тичахме за спирката обърна на град. Не ми се мисли, ако още чакахме пред Моле-то.  Празнично почакахме близо 40 минути рейса и след 10-15 минути сме на спирка Sassi-Superga.

Оттам се взима фуникуляр-9евро двупосочен билет, пътува половин час. Много приятно-препоръчвам . Озоваваме се на един хълм, гора, тишина, птички пеят, идилия...Разглеждаме отвътре, качваме са на една тераса под купола( 3 евро-отново чакаме, но става по-бързо). Много хубави гледки. За съжаление над Торино вали и е в мараня, но пак е красиво.

Дъждът обаче идва  и към нас и се насочваме към фуникуляра и пътя наобратно.  Имаме два часа до влака за Милано и правим трети опит за Моле Антониана-отново същата греда. Като се сетя как предния ден нямаше никой, не спирам да се ядосвам. Няма да го бъде това с гледките  и снимките.   Бавно се отправяме към хотела, взимаме багажа и на гарата . Тръгвам си от  Торино  малко разочарована, ден и половина ми се стори напълно достатъчни, даже и време за магазини имаше.

Два часа по късно сме в Милано. Цял ден на крак и само 14км- то от толкова чакане къде ли не ...толкова.

Ден трети

Този ден сме планирали езерото Комо. Това ни  е третото ходене до там, все за кратко и на парче. За първи път обаче през лятото, подготвям се за чудеса-така и излезе накрая . Избрали сме влака в 9,20 Милано-Варена. Влака закъснява-нищо фатално и е пълен. Хората тръгнали на плаж-къде, не разбрах, ама бяха по бански. След час и малко сме във Варена, веднага на кея и чак не  е за вярване-ферибота , който всеки момент ще тръгне  е за вила Карлота.  Взимаме бързо билети-4,60евро , еднопосочен и се мятаме на корабчето.  Слънцето грее , лек вятър-голям разкош.

Варена

След 20-25 минути спираме при вилата. Има много хора, но някак не се усещат. Билетът важи за сградата и градините-градините са по интересни.

Вила Карлота

Отсреща Беладжио ни очаква. Минаваме по краткия маршрут  и след час сме на кея да чакаме ферито за Беладжио. Корабчетата от вила Карлота до Беладжио са по нарядко. Ако се изпусне и бързате-трябва да отидете пеша до Тремецо( не е далеч) и оттам са по начесто. Корабчето закъснява с 20 минути но все пак идва и след 10 минути сме в Беладжио.

Вече е много горещо, спираме да се подкрепим с бира и шприц  и нещо за хапване.

Толкова е хубаво, че не ми се става. А и като никога имаме време, не тичаме за никъде.  Отиваме до вила Мелци –там може само градините да се разгледат -6,50евро. Не може да се опише с думи, затова няма и да се пробвам-просто ще сложа малко снимки

Вила Мелци

Разходихме се за малко повече от час, поснимахме на воля, батерията на фотоапарата вече мига на умряло.  На връщаме към кея виждаме едно туристическо влакче-за 5 евро обикаля града за половин час. Мятаме се.  Решаваме да се върнем във Варена и да се разходим малко и там преди влака за Милано. Във Варена сме били  и преди, всъщност това беше първият ни досег с езерото Комо преди години. Тогава бяхме в началото на април, валя през цялото време, нямаше никакви фериботи, т.е. не можахме да отидем никъде другаде и бяхме само ние в цялото градче( то е по скоро село). Затова сега исках да му дадем втори шанс. Разхождайки се из Варена стигаме до вила Монастеро-8евро сграда +градини.

вила Монастеро

Сградата ми хареса повече от Вила Карлота, градините са по скоро дървета и кактуси, палми, магнолия...т.е. липсваше ми цвят. Но пак е красиво-30-45минути  за обиколка.

 В края на деня взимаме влака за Милано и след час сме си в хотела. Това беше вечерта на финала на Шампионска лига, но в Милано май не бяха разбрали . Незнам защо очаквах , че след като има италиански отбор на финала и то от Торино, толкова близо до Милано, ще са по ентусиазирани. Всъщност в центъра може и да са били, но в заведението, където вечеряхме(най-накрая намерих и си поръчах ризото, то дойде мляко с ориз, ама не беше сладко...) дори не го гледаха по телевизията.

това е ризото, ако се чудите какво е ...

Затова пък ни взеха по 2 евро защото ни били дали платнени салфетки. Миналата година пак на езерото Комо, в едноименния град обаче, ни искаха по 1 евро защото ни били дали вилица и нож пък ние ядохме пица(не че сме искали вилица или пък нож...). Така че не се изненадах, само го отбелязвам като любопитен факт.  Така приключи този изпълнен с емоции ден, а и пътуването ни. На следващата сутрин ранен полет от Бергамо и добре дошли вкъщи