Здравейте, От дълго време се каня да опиша някое от пътешествията ми, и сега най-накрая се престраших.
Отдавна имах желание да посетя Рим, и О'Лиъри явно чу молбите ми пущайки билети по 9.90 € в едната посока. Ми то толкова ми е автобусния билет от Стара Загора до София. Така че реших - ще ходя в Рим. Следващата част беше да си намеря другарче. Разказвал съм, че съпругата ми не е, ама абсолютно не е, фен на пътешествията. На нея и дай почивка тип олинклузив, това да обикаля разни камънаци и църкви не е за нея. ( А в Рим олинклузив няма има камънаци и църкви). Вариант беше да пътуваме с дъщерята, но заради “отлични“ резултати в учебния процес, същата изтърпяваше наказание. В крайна сметка пътувахме с една вече бивша привърженичка на организирани екскурзии - кумата ни. Билетите за полета бяха купени, резервирах и хотел. Ето този - http://www.booking.com/hotel/it/san-remo.bg.html. Резервацията беше направена през любимия на много магеланци Make my trip Ранния трансфер надделя при избора на местоположение на хотела. Доста бях чел, че района около Термини е много опасен. Честно казано не ми се видя много по-опасен от доста райони на родния ми град. Вярно, има доста мигранти и бездомници, но в нито един момент не сме се чувствали застрашени.
Ето, че дойде и Денят. Полетът беше в 6:40 от София. Ние тръгнахме в 0:30 от Стара Загора, за да не изпуснем самолета според кумата. Е не го изпуснахме даже си повисяхме доволно на летището. Секюритито мина нормално, даже аз минах с шише минерална вода закачено за раницата.
Натоварихме се на самолета. Първо впечатление от самолета на Ryan - УЖАСНО!!! Местата ни бяха 33A, 33B, и 33C. Висок съм около 1.90 и тежа около 100 кг, едва се наместих на седалката, краката ми опряха в предната. На всичко отгоре, багажните клетки бяха пълни с вещи на кабинния екипаж. Успях да набутам раницата под седалката и се успокоих с мисълта, че и в автобуса от Стара Загора до София струващ същите пари не е по-комфортно. Пък и щях да летя само до Рим не до Токио. Полета мина в общи линии нормално, като се изключи един инцидент. Наше момче българче фен на Лацио без малко да се сбие с италианец - явно фен на Рома. Благодарение на бързата намеса на стюардесите и стюардите този футболен конфликт беше потушен. Ето няколко снимки от полета Тук искам да отворя една скоба и да се извиня за качеството на снимките в този пътепис, но с фотоапарат тип сапунерка и телефон - толкова
Летяхме с изгрева
Кацането мина нормално. Минахме и паспортна проверка и Benvenuti in Italia
Бях резервирал шатъл със sitbus на цена 9€ двупосочно на човек. Избрах ги защото автобуса от Рим до Чампино тръгва в 5:30 и пристига в 6:00 на летището. От Чампино автобуса тръгна в 8:45, странно за Италия тръгна точно на секундата, и пристигна в 9:20 на Термини. Слязохме от автобуса и се отправихме към хотела с плахата надежда, че ще ни посрещнат като скъпи гости и ще ни настанят веднага, за да успеем да дремнем малко след прекараната безсънна нощ. Надеждата ни бе попарена от младежа на рецепцията който с нетърпящ възражения глас каза check-in - 14:00. Великодушно ни разреши да оставим багажите. Оставихме ние багажите, взехме фотоапаратите, и тръгнахме да опознаваме Рим.
Кое е първото нещо за което се сеща човек като се спомене Рим? Естествено Колизеят. Предварително бях проучил и разучил маршрутите от хотела до основните римски забележителности и поведох малката ни група към тази забележителност на древния Рим или поне към това което е останало от него. Пътя ни мина покрай катедралата Санта Мария Маджоре която се оказа на няколко крачки от хотела и за която ще разкажа по-късно. Ето катедралата откъм via Cavour - улицата която щеше да ни заведе до Клизеума
Продължихме надолу по via Cavour и се озовахме пред касите за билети на Римския форум. Не знам какво ме накара да реша, че двадесетината човека чакащи за билети са голяма опашка и да поведа групата да купуваме билети от касата на Колизеума. Да поясня, че билетите важат за Форума и Колизеят и, че всяка първа неделя от месеца са безплатни, както и много други национални музеи в Рим. Това обаче не важи за общинските музеи които са безплатни само за граждани на Рим.Та завихме наляво от касите на Форума и го видяхме - най-известният амфитеатър в света. Започнатия от Веспасиан през 70-72 година и довършен от Тит през 80 година Colosseum
За мой голям ужас опашката пред касите на Колизея не наброяваше 20 човека а сигурно поне 200. Добре поне, че вървеше бързо и след около половин час се сдобихме с билети. (Да вметна, че при влизане на почти всички закрити забележителности на Рим се минава секюрити контрол като на летищата.) Ето и няколко снимки от вътрешността на Колизея
Пообиколихме, поразгледахме и излязохме навън. ето го и от вън
Ето я и Константиновата арка. Построена в чест на император Константин за победата му над Максцений
Отправихме се към форума. повисяхме и на тамошната опашка и влязохме да разгледаме руините на центъра на древния Рим. От там за съжаление снимки няма, защото ги изтрих. Поради глупост и невнимание. Та помотахме се из древноримския център и решихме да се отправяме към хотела. Както споменах по горе пътя ни минаваше покрай базиликата Санта Мария Маджоре Една от четирите Велики базилики в Рим и най-голямата църква в Рим посветена на Дева Мария В Санта Мария Маджоре за първи път са осветени славянските богослужебни книги и славянският език е обявен за литургичен. В базиликата се намира паметна плоча на Св.св. Кирил и Методий.
Влязохме вътре след минаване на секюрити контрол. Вътре беше пълно с хора, имаше меса. Цареше празнично неделно настроение
Часът вече беше 13:15 и с надеждата момъка на рецепцията да бъде добър и да ни настани с няколко минути по-рано се озовахме пред хотела. Не знам как сме изглеждали, но младежа само ни погледна поиска документите и след няколко минути държах в ръцете си ключа от стаята. В 14:00 бяхме вече по леглата. Събудих се в 18:00 от неприятно чувство в корема - чувство наричано още глад. Излязохме да напазаруваме нещо за хапване от близкия супермаркет Coop. Пътьом направих и няколко снимки на Коледно украсения Рим
Напазарихме храна от супермаркета, прибрахме се в хотела, хапнахме и по леглата като преди леглата естествено посетихме един по един банята. Снимки от там няма Така протече първият ни ден в Рим.
Ден втори
Ден посветен на Ватикана
Станахме закусихме и се отправихме към автобусната спирка от която щяхме да хванем автобус № 40 за да слезем близо до Сан Анжело от където покрай Свети Петър щяхме да стигнем до Ватиканските музеи основната цел на днешния ден. Наредихме се на спирката и автобуса пристигна, пълен, не, препълнен яйце да хвърлиш няма да падне на земята. Решихме да чакаме следващия - щял да бъде по-празен. Да, ама не. Беше още по-пълен. Група испанци атакуваха и опитаха да се качат, но стоящите вътре в автобуса италианци с дружни усилия ги отблъснаха. На третия автобус твърдо бях решил, че ще се качим. Пристигна автобуса и аз като един набутвач от токийското метро успях да набутам спътничките си и един испанец в автобуса. Веселото пътуване продължи около 20 минути. Само да отбележа, че в пространството между шофьорската кабина и предната врата пътувахме 5 човека. Слязохме от автобуса и се отправихме към Понс Елий Мостът който води до Сант Анжело Построен е от император Адриан през 134 година На моста има 10 скулптури на ангели сътворени от Бернини и негови ученици. Няколко думи и за Сант Анжело. Построен през 134-139 година от император Адриан като мавзолей за него и членовете на семейството му. Император Аврелиан включва замъка в крепостните стени на Рим с цел отбрана. Името на замъка се свързва със следната легенда през 590 година по време на върлуващата т.нар. Юстинианова чума папа Григорий Велики видял на покрива на замъка свети Михаил да прибира меча си в ножницата. Това било знак, че морът ще свърши.
Покрай Сант Анжело по виа дела Кончилиационе се отправихме към Свети Петър.
Пред него ни очакваше тълпа предлагаща екскурзоводски услуги на всички възможни езици, само на български нямаше, и друга тълпа предлагаща селфи стикове и шалове от кашмир.
Покрай стените на Ватикана стигнахме и до днешната си цел
Предвидливо бях купил онлайн билети и избегнахме опашката. Минахме секюрити контрола и вече бяхме на папска територия.
Първо посетихме пинакотеката, една богата колекция от по искане на папа Пий XI
Ето снимки от там
Не знам защо но ми се стори, че Пинакотеката е малко пренебрегвана от посетителите на Ватиканските музеи. Незаслужено бих казал. След Пинакотеката излязохме навън и седнахме в градината. Хапнахме по един он сандвичите които си носихме починахме и продължихме към залата на колесниците. Много интересна зала представени са всички папски превозни средства от каляски до съвременния папомобил
След като разгледахме папските транспортни средства се отправихме към Пио-Климентовия музей.
Минавахме от зала в зала
Таванът на залата на картите
За да стигнем до черешката на тортата - Сикстинската капела. Само че за мен тази черешка се оказа кисела вишна. Малко пространство, претъпкано с хора. Постоянни викове НО ФОТО последвани от шъткане. Малко се почуствах като в автобуса с който пътувахме до Сант Анжело. За мен много по-добрия вариант е да се пущат групи по максимум 20 човека. Така човек ще може много по-добре да се наслади на прекрасните произведения на изкуството.
Ето все пак една папарашка снимка от Сикстинската капела
От Сикстинската капела препълнени с изкуство тръгнахме към изхода
минахме по витата стълба проектирана от Джузепе Момо през 1932 г
И се озовахме извън музеите.
Тук някъде според това което съм чел трябваше да се излиза до входа на Базиликата Свети Петър. Е тоя вход не го видяхме и това е. Оптимистично реших, че като не става от тук ще минем през парадния вход. Да ама пред парадния вход имаше опашка от няколко римски легиона. Направихме кратък съвет и решихме че Базиликата Свети Петър ще посетим при следващото ни идване в Рим.
Във Ватиканските музеи напълнихме очите и душите си с красоти, но тленното у нас искаше своето. Трябваше да хапнем нещо Бях чел и чувал, че в Трастевере е най-хубавата храна в Рим, така че с бодра стъпка се отправихме натам. Малко се полутахме но благодарение на maps.me стигнахме до сърцето на Трастевере църквата Санта Мария ин Трастевере
Хапнахме по една паста в ето това симпатично заведение. Препоръчвам го горещо, вкусна храна и отлично обслужване. След като заредихме батериите продължихме към Националния паметник на Виктор Емануил II Известен сред жителите на Рим със шеговитото наименование “пишещата машина“
Позяпяхме, поснимахме и тръгнахме към хотела за малко отдих преди нощната ни разходка
Тази вечер цел на нощната ни разходка бе един от символите на Рим - фонтана ди Треви. Преди Треви ми се искаше да посетим базиликата Санта Мария дела Витория за да се насладя на намиращия се там шедьовър на Бернини “ Екстазът на Света Тереза“ До базиликата има фонтан с много интересното име “Fontana dell'Acqua Felice“ Фонтан на щастливата вода Ето го
За мое голямо съжаление се оказа, че базиликата работи до 18 часа и не успях да се насладя на шедьовъра на Бернини. Ето още една причина за да посетя отново Рим. Пътьом минахме през кръстовището на четирите фонтана Ето един от тях
Накрая стигнахме и до целта на нощната ни разходка
Хвърлихме по една паричка
С надеждата пак да посетим Рим и се отправихме към хотела за заслужен отдих
Ден трети
Ден за пешеходна разходка из Рим посещение на фонтана диТреви през деня, пантеона, площад Навона, площада на народа или piazza del popolo, градините на Пинчо и накрая испанските стълби и Piazza di Spagna
Ето и карта на пешеходния ни маршрут
Първо решихме да проверим дали фонтана Треви е красив и през деня. Ами красив е
След ди Треви се отпаравихме към Пантеона - Храмът на всички Богове. Пътьом минахме покрай базиликата Санта Мария Минерва, известна с това, че в нея се е провел процесът срещу Галилео Галилей и именно там той е произнесъл знаменитото си изречение “ И все пак тя се върти“
Малко информация за Пантеона:
Построен през 118-126 година от император Адриан като храм на деветте божества на седемте планети от официалната религия в Древния Рим. През 609 година император Фока подарява храма на папа Бонифаций IV и храма е осветен като християнска църква посветена на Света Богородица и християнските мъченици. В Пантеона са погребани художника Рафаело, италианските крале Виктор Емануил II , Умберто I и кралица Маргарита Савойска
Следващата ни спирка беше площад Навона на който се намира прочутия фонтан на четирите реки ето малко снимки и от там:
След площад Навона се отправихме към Piazza del popolo или площада на народа. Там моята цел беше базиликата Santa Maria del popolo и намиращия се вътре шедьовър на Караваджо “ Разятието на Свети Петър"
Минахме през Porta del Popoplo
и стигнахме до едноименния площад от ляво на портата се намира базиликата Santa Maria del Popolo
направих няколко снимки на площада
и влязох в базиликата
и там в капелата Черизи стоеше шедьовърът на Караваджо
Почти 10 минути стоях и се наслаждавах на този шедьовър както и на другата картина на Караваджо „Свети Павел по пътя към Дамаск“
След Piazza del Popolo се качихме към градините Пинчо от там се открива чудесна панорама към Рим
Водният часовник намиращ се в градините
Последната спирка от обиколката ни бе Piazza di Spagna с фонтана Barcaccia и Испанските стълби ето снимки и от там
Покрай Piazza di Spagna са разположени магазините на всички известни модни марки. Сигурно стоките не са им хубави защото никой не влизаше в тези магазини
От Piazza di Spagna с метрото се прибрахме в хотела. Две джебчийки се завъртяха покрай нас, но като разбраха, че ги усетихме тръгнаха да търсят други жертви. На връщане самолета на Rayan беше корено различен нов с по-удобни седалки.
Това е което видяхме за три дни в Рим. Надявам се разказа да Ви е харесал
А един ден ще се върнем пак във Вечният Град
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега