В началото, част първа, писах кои са музите, вдъхновили ме за този опит за пътепис – Cima Picola, Cima Grande и Cima Ovest. Пък колко са капризни и своенравни...Що не съм писал все още нищо за тях? А върви и обяснявай, че за среща с такива красавици човек трябва да е подготвен, да им се полюбува изпървом отдалече, да изпита върху себе си магнетичното им привличане, да влезе във форма няколко дена, а не направо там с изплезен от умора език.
И този ден дойде Слязохме по-раничко за закуска и след малко сме на спирката за бусчето нагоре. Oт току-що пристигналото влакче(гарата е на 10-ина метра от авт спирка) се изсипва внушителна група бодри пенсионери, всички с подобаваща планинарска униформа - обувки, дрешки, раници, щеки. Е, малко се понатъпкваме като в градски автобус в час пик, но по лицата на всички личи, че този лек дискомфорт е нищо в сравнение с чувството, че отиват ГОРЕ!
Завой след завой набираме височина. Красиви пейзажи вляво и вдясно, но ние с нетърпение чакаме срещата с ТЯХ. Ето че стигаме паркинга пред/под хижа Auronzo.
в средата на кадъра може да различите езерото Мисурина
Поглед от хижата към Монте Пиана
Може би защото това място е добило световна слава, е направен компромисът да се допускат до тук коли и автобуси, хем повече хора да се насладят на красотите наоколо, хем да се сбират парици за поддръжка на нац парк тре чиме. Малко след паркинга виждаме с очите си как са похарчени част от тези пари. Автобусите и колите идват начесто и изсипват големи тълпи туристи със съответните физиологични нужди . За задоволяването им в склона е вкопана и скрита голяма, чиста и безплатна тоалетна, а не да се пръснат като пилци по камънаците.
Cima Ovest и Cima Grande от юг
Сравнително безлюден момент по пътеката към хижа Лаваредо
И при тази замайваща гледка ка да не си пожелаеш като в песента –
"как бих желал сега да бъда млад орел,
да литна в небеса с криле широко развени..."
х Лаваредо в центъра на фона на Monte Patern
Поемаме към превала между х Лаваредо и х Локатели и малката CIma Picola бърза да се фръцне пред нас, дoкато сестрите и са още далече
От превала към хижа Lavaredo и планинския рай зад нея
Ето ги сестричките една зад друга, гледани от превала
Последен поглед от превала на юг
Съпругата ми също е усетила магнетизма на това прекрасно място, както сподели на хижата. Мине не мине малко време, спираме и и се обръщаме назад
и скалните кули вдясно на пътеката .
На фасадата са изписани пълните и имена на двата езика. Пред нея, вляво на снимката има широка тераса с маси и пейки и прекрасен изглед към „чимите“ Вече е обяд и може би няколко стотин планинари са заели всички места по пейките и полянките наоколо. Храна за душата, храна за тялото. Просваме якетата на полянка и дълго съзерцаваме наоколо, изключили се от човешката глъч.
Последен поглед и поемаме надолу.
След всеки превал и завой нови и нови чудесии
Но като е благо на душата по-лесно се преодолява стръмната пътека – кракотрошачка
От парковата управа са се постарали и на всички опороени или по-трудни места има импровизирани стъпала.
Слезли сме вече в долината Val Fiscallina и правим малка почивка на хижа Fondovalle/Talschlusshutte.
Кадър за спомен от там. Приличат на еделвайси, щото са еделвайси
А Планината все ни мами да се обръщаме и да и се любуваме
Минаваме край хотелски комплекс,
край табло-схема на околността
То е една малка частица от добре направена и поддържана система за информация на бродещите по гори и чукари
Ден следващ. Смятаме да отидем до passo(превал) Santa Crocè/Kroizbergpass, който е на границите на двете провинции – Алто Адидже и Венето и да поскитаме по места със сравнително по-ниска височина, но с прекрасен изглед към Доломитите.
Речено- сторено, бусчето е полупразно, пътят e в отлично състояние и след малко сме на превала.
Поглед към масива Croda rossa и Cima Undici, пистата на преден план, сега свежа ливада, която се тори, полива и коси и така се поддържа в перфектно състояние.
Поемаме край малък параклис и леко набираме височина
Обстановката е почти паркова, добре поддържани пътеки, кътове за почивка, отлична маркировка, чисти и окосени поляни. А ето с тези водоотвеждания – дървени, метални, бетонни пазят черните горски пътища от опорояване.
Същи Купенът в Ст. Планина Нещо носталгия зад кадър?
Сега беше сухо, но мястото е леко вдлъбнато и безотточно, та затова мостчето, ама що кубици хубав дървен материал е отишъл...Никъде не видяхме нещо, правено само да се усвоят едни пари и да трае от ден до пладне.
Полека-лека стигаме до една малга , тъкмо е време за обяд , и то с какви гледки насреща!
След подобаваща почивка по тучните полянки наоколо в късния следобед поемаме обратно.
Нов ден, нов късмет. Решихме да поскитаме по северните склонове на Val Pusteria – долината, където като в броеница се нижат едно след друго градчетата San Candido, Dobbiako, Villa bassa и тн
Спестяваме си около час ходене с бусче до ако мога да я нарека махала, Santa Maria. Местната църквица и долината под нас1
И църквицата на следващата махаличка от няколко къщи
Бях споменал в началото, че всичко е обгрижвано до последната педя земя. Ето два кадъра как на този стръмен, хълмист терен се работи
Наближаваме следващата махаличка. Тва е една типична семейна ферма В ляво е жилищната част, китна и подредена, някъде дават подслон. В дясно е стопанската част, вижда се рампата за подход на техниката и за прибиране на сеното, а долу е обора с животните.
Много цветя, нови или реновирани къщи, път в отлично състояние, техника за семейната ферма. И навсякъде имаше да работят млади хора.
Поглед от високо към съседното на Добиако, San Silvestro
А момата в тая жега по поличка и с голи крачета сбира сено. Бяха доста чевръсти тримата, след малко ни задминаха с кола и отидоха на друга ливада
Поредното параклисче насред ливадите Само такива вътрешни, между ливади и ниви , за стопански цели пътчета не са в идеално състояние.
И няколко кадъра на слизането към Добиако
Броени дни, докато се обърнеш и свършили
Ден последен, посветен на Cortina d'Ampezzo.
Беше прекрасна разходка. От внушителната в сравнение с тази в Добиако автогара поемаме по сравнително стръмна уличка нагоре до ако мога да ги нарека покрайнини на Кортина.
Насреща извисява снага масивът Tofana di roses
а на немски, кратко и безапелационно – Tofan!
И още покрайнини, жал да ги ожалиш
Връх Averau на юг от Tofana-та,
Малка кафе почивка и панорамата пред нас
Пак вр Аверау и пред него и вдясно китката Cinque torri- петте кули.
Те са популярен и леснодостъпен катерачен обект, полигон за тренировки на местните алпинисти. Ако сте в района с кола и имате свободно време, препоръчвам да я оставите на паркинга на passo Falzarego. От там можете да вземете кабинков лифт до хижа Lagazuoi. Ако имате късмет с времето, от терасата пред хижата се разкрива една от най-хубавите панорами в Доломитите. Пак там можете да видите и едно от най-големите безумия на военните през WW I (ПСВ) От основата на скалния масив от италианска страна прокопават в скалите почти вертикален тунел нагоре(с диаметър над 2м), за да взривят намиращия се на върха австрийски гарнизон. За да оцените мащаба на това безумие, можете да слезете надолу по тунела, но си носете дрехи, фенерчета, здрави обувки. В долната част с внимание!
Разбира се, много по-приятен е варианта за кафе/бира/обяд на терасата и обратно с кабинката.
Друга възможност – малко след превала passo Falzarego в посока Кортина пеша за около час или със седалков лифт много по-бързо да отидете до намиращата се до Cinque torri хижа Scoiattori . Намиращият се до хижата музей на открито за ПСВ може би ще е интересен за някои . А в хижата могат да ви предложат много приличен избор на вина. Май се отплеснах
Продължаваме разходката из Кортина
За пръв и единствен път преваля леко за 10-ина минути.
Тук свършва и тн аlta(висока) част от нашите Доломити 2016
С лека тъга се прибираме, последна вечер с нашите любезни домакини Cristina, Johan и Georg. Благодарим Ви за топлите грижи!
Няколко да ги наречем обобщаващи думи за впечатленията ни от това място и околностите, извън споделеното до тук за планинарската част от скитанията ни.
Работи се МНОГО, както си личи и по всичко наоколо. Домакините ни не подвиваха крак от сутрин до вечер с една малка пауза следобеда. Освен хотела, имат и стадо овце „горе в балкана“, казано по нашенски, както и градина, от която изкарват по тон-два картофи и зеленчук. С това си помагат много в кухнята, а и продават част от продукцията. И така по думите им са повечето малки семейни хотелчета. За нает персонал виждахме само две момичета сутрин да оправят стаите и вечер 1 или 2 жени помагаха в кухнята.
Подобно беше положението и в малгите(семейните ферми) , където често спирахме за обяд, кафе и/или сладкиш. Собствениците и домочадието им сновяха непрекъснато и с усмивка обслужваха гостите.
Перфектният вид на пасищата и ливадите само на пръв поглед създава впечатлени, че така си е едва ли не от Бога. Навсякъде е пипнато от човешка ръчица, управляваща съответното тракторче, косачка, балировачка. С малки високопроходими камиончета разпръскваха торта от семейните ферми по стръмните ливади от снимките по-горе. Ама не на ръка, а с монтирана отзад на камиончето разпръсквачка, задвижвана от двигателя.
Ще повторя и добрите думи за местния транспорт. Много добрата организация и отлична пътна мрежа ви осигуряват бърз достъп и прибиране от почти всяка точка и можете оптимално да си планирате времето.
В цялата околност всеки може да намери нещо за себе си или семейството – пешеходни и вело маршрути, via ferata , скални турове от най-ниска до най-висока категория на трудност, летене с балони, безмоторно летене, аквапарк, гурме разходки с хубаво вино и специалитети на местната кухня.
Всичко това на фона на спокойно и уважително отношение към н.в. Госта на долината и Планината.
И цветя, много цветя навсякъде. На мен не ми направи впечатление, но съпругата ми като изявена florista установи, че в Добиако цветята са с по-богати и пищни багри от тези в Кортина.
Рано сутринта поемаме обратно към Верона.
Почивката ни в Доломитите и двата дена във Верона на връщане не са тематично свързани, затова смятам тук да завърша, а снимките от Верона да сложа в отделен албум в Галерия.
Знам, че е голяма разликата между преживяно и бледата му сянка в снимки или думи, но дано поне малко съм успял да Ви покажа красотата на тази част от Доломитите.
И тук си спомням с усмивка как се опитвах да обясня на съпругата си още при подготовката какво ни очаква:
- Представи си, че гледаш от Полежан например Пирина край теб, изкачваш следващ превал или връх и виждаш още един Пирин и така и така много Пирини и хем си приличат, хем всеки е различен от другите
Край
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега