Sicilia alla siciliana (Сицилия по сицилиански)

Във втората половина на октомври имахме голям семеен повод - двайсе лета съвместна оран по браздата на живота от Белчо и Сивушка. Времето беше кът, та затова трябваше да се измисли нещо близко и кратко - Сицилия.

Кацнахме в Катания привечер, настанихме се в апартаментчето на две преки от Виа Етнеа и имахме време само за лек тигел, по някое време се усетихме, че бяхме имали тежък работен ден в София, гладът ставаше все по-силен, а както гласи древната мъдрост, храната е спасила човечеството от гладна смърт.

Върнахме се към първата пицария, която видяхме и ... ядохме най-уникалната пица в живота си. Не беше само глад. Беше класа.

На другата сутрин тръгнахме за кратко тигелче по Етнеа, към рибния пазар и околността, с намерението да хванем влак за Сиракуза, а не автобус. Обаче ... изпаднахме в захлас на рибния пазар, с десетките сергии, на които продавачите се надпреварваха да хвалят стоката си - позабравени от десетилетия гледки по нашите ширини. Октодподи, калмари, риби меч, миди, обикновени рибета - за почитатели на средиземноморската кухня това беше хедонистична разходка.

А моя милост беше тръгнал без карта във фотоапарата... наложи се да търся фото, да мога запечатам тази гледка, която очите попиваха ли попиваха.

Лудницата на пазара беше опияняваща, толкова опияняваща, че си изпуснахме влака. А както всеки от нас знае, гарите и автогарите на градовете не са от най-вълнуващите места за прекарване на времето. В тези "незабравими" минути (първонаално 50, с надбавка "Сицилия" - доста повече) получих оферта да ни закарат до Сиракуза само за 80 евро.

И зачакахме. Автобуси няма, човек да попиташ пак няма. По трудния начин разбрах, че билетите за автобуса се продаваха в близкото ... заведение, от другата страна на улицата. Съвсем логично, като се замисли човек. Защо пък не.

Със заветните билети в ръка се присъединихме до автобуса на това, което при нас се казва "сектор", номер 12. Според разписанието трябваше да тръгнем в 11:45. В 11:50 имахме съмнения, че тая няма да я бъде. В 12:00 бяхме сигурни. В 12:05 зад "нашия" автобус се появи друг и шофьорът каза, че който е за Сиракуза да идва. Пораздрънканият вид на автобуса и местните лелки с торби в ръка лееееко ме наведоха в други размишления, но имаше и други кандидати за рандеву с Архимед. Качихме се, автобусът потегли и започнаха спирките в рамките на Катания. На може би петата спирка в нищото, шофьорът стана и каза който е за Сиракуза да слиза и да се прехвърли на другия автобус. Benvenuti in Sicilia!
"Куфарите" слязохме, бабите останаха.

Другият автобус имаше по-сериозен вид. Имаше и климатик. Пътуването до Сиракуза беше повече от приятно.

Пристигнахме, слязохме и поехме към апартаментчето, което беше в сърцето на Ортиджа.

Изключително приятно местенце, чаровно, романтично, обзаведено с вкус. Очакваше ни майката на собственика, която не говореше английски. За щастие съм учил италиански, а тя също го беше учила, в допълнение на сицилианския, та се разбрахме.
Апартаментчето имаше страхотна покривна тераска, от която имаше гледка към безброй други покривни тераски. Околните сгради имаха вид на строени с Лего години, в които узаконяването е било terra incognita. Имаше нет, брошурки, визитки на заведения, закуска, кафе, а бе всичко, което може да потрябва на човек. Нямаше обаче вода. А ние сме в Сиракуза. Да търсим Архимед, за да го разпитаме за неговия закон. Но нямаме вода. А без вода не можем да проверим закона на Архимед.

Затова се обадих на Пиерлуиджи, собственика. Имало било проблем в Ортиджа, щяло да се оправи до няколко часа. Не било само при него. Бях в настроение. Решихме да изчакаме известно време, но си купихме вода. Все пак знаем какво е режим на водата, и на тока, и купонна система.

Часовете минаваха, водата я нямаше. Поразпитах съседи - имаха вода. Ние не. Пиерлуиджи намали периода на изчакване на 30 минути. Някъде там се прибра съседът (а може би беше Пиерлуиджи, който да е решил да се представи за съсед) и потвърди, че има проблем. "Успокоих" се. Започна да пълни някакъв повреден хидрофорен съд с вода. После се оказа, че кранът е счупен и трябва да се купи нов. Денят беше петък, часът - около 7 - любимото работни време на всички железарии.
Междувременно, се свързах със съпорта на Букинг и те взеха, че отговориха веднага. Провериха случая и ме помолиха да изчакам около час. Попитах какво ще правим, ако в 12 часа или на другата сутрин няма вода. Бяхме готов да се местим на място, където водата не е лукс. Не дадоха заводолителен отговор. Имам рядкото качество да мога да скъсам нервите на човек с моето спокойствие, когато бавно и напоително обяснявам как другият е в издънка.
В това време съседът се върна, прави някакви магии, водата потече. Еврика!
Потече в душ-кабината, тоалетната, кухнята. В мивката в банята обаче не потече. По-скоро имаше само гореща вода, студена нямаше. А да имаш само гореща вода в топло време, беше 25 градуса, е като да имаш само студена през зимата - не е много използваемо. Но водата беше тук.
Беше време за кулинарен хедонизъм.

И архитектурен също.

Размазахме се.

На другата сутрин се замотахме, обиколката включваше, освен друго, местния рибен пазар, който също беше впечатляващ, макар и не колкото този в Катания.

После решихме да се отбием до Ното. Обаче нещо се зазяпахме по красотите по улиците и пак изпуснахме влака. Както и да е, хванахме следващия, доста приличен, и около обяд бяхме там.

Ното е прекрасно градче, но лично на мен 2 часа там ми бяха повече от достатъчно - на практика има една централна улица, по чието протежение е всичко. Хапнахме, пийнахме, тия ... 3, така де 2 неща и се заспускахме към гарата. А там бяхме единствените, които имаха билети за връщане. Всички други се щураха напред-назад, търсейки откъде да вземат безценната хартийка. Намериха.
Влакът се появи по разписание. Всъщност, не беше точно влак, ами вагон. Един вагон с двойна врата по средата. На всяка спирка машинистът излизаше от кабината, показваше се на вратата дали всички са слезли, затваряше и се връщаше в кабината.

А вечерта? В апартамента намерихме визитка с рибен ресторант, чийто адрес беше точно там, където се намираше рибния пазар от сутринта. Мястото, макар и в Сицилия, беше старателно измито и нямаше нищо общо със сутрешната бъркотия.
А храната беше превъзходна - октоподи, риби мечове, калмари, миди...
Кратък разговор със сервитьора за думите, които обозначават чаши на италиански.
Magnifico!

На сутринта продължавахме да имаме вода навсякъде, без мивката в банята, където имаше само гореща, но вече беше време за тръгване.

По пътя към Катания едно скутерче опита няколко пъти да бъде сгазено от автобуса, но шофьорът майсторски устоя на изкушението.

И така, първата ми Сицилия беше запомняща се. С очарователната бъркотия, изпуснатите влакове, липсата на вода, чаровното апартаментче, храната. С Етна. С успешното изтупване на праха от познанията ми по италиански, дотолкова, че да питам преподавателката си, тосканка, конкретни въпроси, а тя да ми отговаря с "не знам сицилиански".

А Етна ни изпрати с намигване.

Sicilia vera!