АЛБАНИЯ – БЛИЗКА И ДАЛЕЧНА, ДРЕВНА И СЪВРЕМЕННА

АЛБАНИЯ – БЛИЗКА И ДАЛЕЧНА, ДРЕВНА И СЪВРЕМЕННА

                                                                         Автор: инж. Магда Диева

Албания е предимно планинска страна, но с дълги и широки пясъчни плажове, с екологично чиста и разнообразна храна и с добронамерено население.

Била съм там няколко пъти, като всеки следващ път приятно се изненадвам, виждайки значително подобряване на условията на живот, все по-чисто и с грандиозно модерно строителство на хотели, административни и други сгради. За пътищата да не говорим, те са просто перфектни.

Бих искала най-напред да разкажа за прекрасния екологично чист курорт Шенгин, с население около 4000 жители, намиращ се в северозападна Албания, на брега на Адриатическо море, област Лежа, недалеч от границата с Черна гора. Красиво, тихо и спокойно място, чудесно за почивка. Намира се между два природни резервата в живописен залив, с дълга около 3 км плажна ивица, доста широка, с фин тъмен пясък. Не е претъпкано и презастроено като Дуръс. Чувства се влиянието на Италия. По-голямата част от населението са католици, които поддържат ред и чистота. Името Shengjin (Шънджин или Шенгин) означава Свети Йоан.

Пътят е дълъг, но по новата магистрала, наречена „Пътят на Нацията“, от Скопие през Косово до Албания, не усетихме кога пристигнахме. Следобед се настанихме в четири звездния хотел „Президент“, на първа линия, със собствен плаж и безплатни чадъри и шезлонги. Градчето е разположено по дължина между морето и планината  Ренчи с гората на Феите. Крайбрежната алея с палми и цветя (зокуми, рози и др.) е приятно място за разходки и релакс. Има магазинчета и заведения на тази улица, както и на улицата зад хотела. Хотелът е чудесен, с хубави стаи, с тераси с изглед към морето, с богати закуски и вечери на блок маса, чудесна храна, предимно морска, но не липсваше и скара, различни предястия и салати, супи, сокове, страхотни десерти и много плодове. Такова изобилие от вкусна и разнообразна храна отдавна не бях виждала.

За албанците сме чували от филмите и медиите страховити неща, но там виждаме едни  усмихнати и любезни хора, готови да ти помогнат, да те упътят и информират.

Посетихме с автобус „Кръстов връх“, нещо подобно на нашата „Кръстова гора“. Там се намира едно от чудесата на околността – църквата на Свети Антоний от Падуа, който е чудотворец и в същото време е бил много земен човек, винаги близък до хората, помагайки им при семейни и битови проблеми. Църквата, макар да е католическа, е скромна, но красива, без характерния блясък на католическите храмове. Направи ми приятно впечатление, че имаше доста посетители, повечето млади хора с деца, дошли с автобуси и коли. Интересна е статуята на младо момче във францисканска одежда, в едната си ръка държи библия и младенеца, а в другата - лилия, която се счита за символ на чистота, невинност и съвършенство. От дясно, под скалите, има определени места за свещи, а от ляво е статуята на Мадоната и Младенеца. Тясна пътека, на места със стълби се спуска надолу  до малка пещера, която е превърната в храм. По обратния път се върнахме към паркинга, където имаше щандове със сувенири.

Отправихме се с автобуса към Лагуната на Патиците, за среща с приказния залез на слънцето, обагрящо небето с чудните си цветове. Във водата са построени малки дървени къщички, свързани помежду си, превърнати  в уникални ресторантчета, където предлагат предимно морска храна. Не липсват и лодки за разходка, но патици така и не видяхме.

На следващия ден посетихме Дуръс (Драч), който е на 149 км  от Шенгин и на 35 км от Тирана. Дуръс е древен град на брега на Адриатическо море, с население 265330 (2023г.) жители, втори по население в Албания след Тирана, административен център на едноименната област и е с най-голямото пристанище в страната. Основан е през 627 г. преди н.е. Туристически град с много хотели предимно по крайбрежието, магазини, барове и ресторанти. Посещаван е от много туристи от страната и чужбина. Презастроен е и още  се строят хотели. Градът привлича не само с морските си плажове, но и с богатата си история и исторически паметници. Интересна е историята на този древен град. По време на Средновековието Драч е бил част от българското царство, при царете Самуил, Симеон Велики и Иван Владислав. Драч влиза в границите на България и при цар Иван Асен II. В Драч е роден Йоан Кукузел Ангелогласният.

Дуръс е бил и част от римската империя. Амфитеатърът от римско време е един от символите на града, с капацитет 20000 места, построен е през II век  от император Траян. Тук са се провеждали много гладиаторски битки. Още не е напълно възстановен. Намира се в центъра на града, близо до археологическия музей, който разполага с артефакти и реликви от древната илирийска култура, римската и византийската епохи и до Османския период. Венецианската кула е древна крепост в центъра на града, недалеч от брега. Построена е от римския император Анастасий I. Днес има бар с тераса на покрива. Централният площад „Илирия“ е гордостта на Дуръс, където хармонично съжителстват стари и нови сгради: сградата на кметството от 1929 г., градската часовникова кула покрита с релефи, джамията Фатих, построена върху руини на базилика от 11-ти век и сградата на театъра  от 1953 г., кръстена на световно известния актьор Александър Мойсиу, родом от Дуръс.

Винопроизводството е древна традиция в Албания. Лозарският район е едно от атрактивните места за посещение в околностите на Дуръс. Посетихме винарна, с декустация на местни вина, ракии, ликьор и коняк, в това число известния коняк Скендербег, с възможност за закупуване на напитки.

Атрактивна дестинация е езерото Коман и река Шала в албанските Алпи. Със специално наета лодка по изумруденото езеро Коман се стига до река Шала, която е с кристално чиста вода и красиви камъни по речното дъно, заобиколена от зелени кадифени хълмове. Неописуема природа. Има възможност за плажуване на шезлонгите до къщата за гости край реката и вкусен обяд в ресторанта.

Интересна е екскурзията до градовете Шкодра и Лежа.

Шкодра е град в северозападна Албания, древна илирийска столица и част от княжеството Дукля на княз Иван Владимир – васал и зет на цар Самуил. Градът е разположен в подножието на албанските Алпи, на източния бряг на езерото Шкодра и между 3 реки: Кир, Дрин и Буна. Цялата тази красота е видна от средновековната крепост Розафа, символ на града, която се намира на 130 м над м.р. Според легендата по време на изграждането й, стените й непрекъснато рухвали, докато един от майсторите  не жертвал съпругата си, за да бъде крепостта вечна. Чували сме и в българския фолклор подобна легенда за вграждане на сянката на човек в строящата се чешма, за да бъде здрава и да не се руши. Доста добре е запазена крепостта.  Тук цар Самуил е водил победоносна битка, пленил е княза на Дукля Иван Владимир, който по-късно му става зет. Оженил се е за дъщеря му Теодора-Косара. След мъченическата си смърт на 22 май 1016 г., когато е обезглавен, той сам носи главата си до близката църква. Канонизиран е за светец и български чудотворец.  Днес светите  мощи на княз Иван Владимир се пазят в  Елбасан, Албания и се почитат от християните в целия Балкански полуостров.

Шкодра е с население около 86000 жители, град на толерантност, където мирно съжителстват различни религии (православна, католическа и мюсулманска).  Трите храма на трите религии са впечатляващи и са недалеч един от друг. Градът е важен културен, икономически и търговски център. Тук виждаме смесица от архитектурни стилове – от Австро-Унгария, Италия и така наречените „жилища на Хрусчов“ или още наричани „Хрусчовки“ от комунистическия период, построени за бедния албански народ. По дължината на пешеходната улица в стария град са разположени кокетни ресторанти, магазинчета и кафенета. Екскурзоводът ни разказа, че в Албания има закон, ако някой иска да построи например джамия, той трябва да построи още православна и католическа църкви, за да няма ощетени. Албания е получила доста пари като спонсорство от ислямския свят, но с тези пари са построени не само джамии, а и църкви, болници, училища. На въпроса на спонсорите защо парите не са похарчени по предназначение, отговорът е бил, че са имали спешна нужда от другите сгради, за което се извиняват, но ако дадат още пари ще построят и джамии.

На връщане към Шенгин се отбихме в град Лежа, където посетихме гробницата и паметника на националния герой на Албания, великия Георги Кастриоти, с прозвище Скендербег, известен като смел воин, гениален стратег, мъдър лидер и дипломат, борец за свобода и независимост на Албания през ХV-ти век, който е починал от малария на 17 януари 1468 г., на 62 годишна възраст и е погребан като християнин в църквата „Свети Никола“ по негово желание. Тук има и музей в негова чест с негови вещи, както и величествена скулптура в изправен вид в бойна униформа, с прословутия му меч и шлем с два рога на козел върху земно кълбо. За съжаление тленните му останки липсват, тъй като след превземането на Албания от османската армия, турските завоеватели стигайки до Лежа са поругали гроба му и са нарязали тялото му на малки парчета, които са си ги взели със себе си като амулети. Вярвали са, че тези амулети ще ги направят силни, смели и безстрашни като Скендербег.

За легендарния герой Георги Кастриоти - Скендербег може да се говори много, но ще се опитам да напиша най-важното за него. Роден е на 6 май 1405 г. в княжество Кастриоти. Произхожда от елитно християнско албанско семейство. Баща му Гьон (Иван) Кастриоти  е албански феодален владетел на областта Круя, а майка му  Войсава (Войслава) е от известен болярски род. За нейния произход  имат претенции Сърбия, Македония и България. Бракът е династичен, от който се раждат 9 деца, като Георги е последен. Съпругата  на Скендербег е Доника Арианти Комнина. Имат син Гьон II и дъщеря. Потомците им живеят в Южна Италия.

След потушаване на антиосманските бунтове в Албания през 1433 г. Гьон Кастриоти е принуден да изпрати тримата си сина в Одрин като заложници на султан Мурад II. Братята му загиват, а Георги е принуден да приеме исляма  под името Искандер-бей. Завършва блестящо елитното военно училище в Одрин, обучаван в различни бойни изкуства, военни стратегии, чужди езици, финанси и др. Освен турските военни стратегии, той изучава и тези на Александър Велики и на българските велики царе. Участва в редица турски военни походи, където се отличава с изключителни бойни способности и бързо израства като ценен пълководец. Под негово командване са били 5000 османски кавалеристи. На един военен парад султан Мурад II му се възхищава, като казва: „Каква внушителна осанка само, красив, уверен, победоносен!“  Георги Кастриоти получава прозвището Скендербег, което означава, че го оприличават с Александър Велики. И наистина много наподобява на него, с тази разлика, че докато Александър с гениалните си качества  е завладявал земи, Скендербег е обединявал и отстоявал независимостта на албанския народ. През 1438 г. султан Мурад II го назначава за управител на Круя, а през 1440 г. за управител и на Дебър. През 1443 г. Скендербег се обръща срещу султана и Османската империя. Превзема крепостта Круя без битка и развява знамето на феодалния род Кастриоти – черен двуглав орел на червен фон, което по-късно става национално знаме на Албания. Дипломатично убедителен, той успява да обедини всички части на страната и през 1444 г. сключва военен съюз, наречен Албанска лига. През 1450 г. и 1457 г. войски на султан Мурад II се опитват да си върнат крепостта Круя, но безуспешно. Скендербег разбива османските войски и се прочува като талантлив и храбър пълководец и бранител на родината си. Той си връща християнската вяра. Папата му дава титлата „Атлет на християнството“, защото спира османското нашествие към християнска Европа. През 1464 г. Скендербег разбива 14000 османска армия до Охрид. През 1467 г. също побеждава многобройния нашественик. Повече от 20 години води редица битки с далеч по-многобройната османска армия и печели всички битки, с изключение само на една при Берат през 1455 г., когато е предаден от племенника си Хамза Кастриоти. По-късно племенникът му се разкайва за предателството,  а Скендербег му прощава, показвайки своето великодушие.  Интересното е, че с неголяма армия, той побеждава с няколко пъти по-голяма, многохилядна османска армия, използвайки наученото при неговото обучение и вземайки решенията с голяма мъдрост. Примамва противника в планинския терен, обгражда ги и ги побеждава съвсем неочаквано. През 1460 г. подписва примирие за 3 години, но след това битките продължават. За съжаление през 1468 г. коварната болест малария поваля непобедимия велик воин и защитник на Албания и най-големия враг на Османската империя. Борбата на албанците продължава още няколко години, но накрая са победени и превзети от османските нашественици. Едва след Балканската война по решение на великите сили се създава независима албанска държава.

Да отидеш до Албания без да видиш знаковите градове Тирана и Круя е голям пропуск.

Тирана е столица и най-голям град на Албания с население 389323 души (2023 г.). Сравнително нов град, основан през 1614 г., а е избран за столица през 1920 г. Сега е главен индустриален и културен център. Разположен е в централната част на Албания, на река Ишми (Лана) и под планината Дайти.

Забележителностите на Тирана разгледахме с местен екскурзовод. Била съм там няколко пъти преди години, но бях истински изненадана от видимата промяна. Градът е разцъфнал с модерно строителство на красиви архитектурни сгради и паркове. Станал е един модерен и привлекателен град. Преди години беше доста изостанал, с бедни квартали, като само в центъра беше по-добре устроен, където са министерствата и посолствата. Сега целият град блести от красиви сгради, кули, молове, паркове и чистота.  Голяма атракция е Sky Club – въртящ се бар високо във въздуха, от където може да се види цялата околност.  Една от новите забележителности е „Къщата на листата“ – най-новия музей в Албания. Листата имат двояко значение: неща скрити в гората и в същото време листа в книги и досиета на хора. Интерес за туристите са противоядрените бункери от времето на Енвер Ходжа, които сега са превърнати в музеи Бунк Арт 1 и Бунк Арт 2. Първият е разположен на цели 5 етажа под земята, а вторият е в самия център под сградите на министерствата и e с 25 стаи. Известно е, че по времето на Енвер Ходжа страната е била много изостанала, в пълна изолация от света и покрита с много бункери, за оцеляване при евентуална трета световна война. Силно впечатляваща е православната Автокефална църква „Възкресение“, която е четвъртия по големина православен храм в Европа, с обща площ 1660 кв.м., височина 32.2 м и камбанария 46 метра висока. Църквата е строена по подобие на църквата „Света София“ в Истанбул.  Недалеч е католическата катедрала със статуята на майка Тереза пред входа. Центърът на Тирана е площад Скендербег. На площада е джамията Етем Бей от 18-ти век. От другата страна на площада са най-големите музеи, включително Националния исторически музей, който е украсен с голям социалистически стенопис на идващите партизани. В непосредствена близост до централния площад се вижда пирамида, построена от дъщерята на диктатора Енвер Ходжа през 1987 г. Внушителен е паметника на Скендербег на кон, в бойни доспехи, с меч и прословутия му шлем, изобразяващ кълбо, а над него глава на величествен козел с два рога – символ на свободата. Подобен паметник има и в Круя.

Круя (Kruje) е древен планински албански град, на около 30 км северно от Тирана, с население около 20000 души.  През XV -ти век е център на съпротивата срещу османските нашествия. Сега е един от най-важните туристически центрове на Албания със запазена търговска калдъръмена улица, водеща нагоре към крепостта, с много магазинчета и сергии за сувенири, ръчно тъкани килими и бродерии, медни съдове, красиви сребърни бижута ръчна изработка, известния коняк Скендербег, местна ракия, зехтин и др. Предполага се, че е родното място на Скендербег, тъй като е бил център на княжество Кастриоти. Една от най-големите забележителности на града е непревземаемата средновековна крепост горе на върха, където се намира националният исторически музей, посветен на  Георги Кастриоти Скендербег. Музеят е просторен и внушителен, изпълнен с оръжия, брони, бюста на Скендербег, картини и знамена.

Круя е посещаван от много туристи от страната и чужбина. Направи ми впечатление, че автобуси от Косово извозваха ученици от техни  училища и те с гордост посещаваха музея на своя кумир. Проведох разговор с едно момче от тяхната група. Той с удоволствие  разговаря с мен и изрази своята радост, че има възможност да се докосне до историята на този невероятно смел борец за свобода и независимост на страната на орлите и на албанския народ.

Друг забележителен град в Албания е Берат, намиращ се в южна Албания, с население  40665 души (2023 г.), като голяма част са християни. Градът датира от четвърти век преди новата ера, а няколко века по-късно е бил част от Първото и Второто българско царство и на подчинение на Охридската българска архиепископия. Известен е още като градът на 1000-та прозореца. Берат на старобългарски означава Белград. Архитектурата в стария град е като във Велико Търново и някои други наши подбалкански градчета. Имах чувството, че съм в България. Старият град е в списъка на ЮНЕСКО за историческо културно наследство. Берат е разположен на брега на река Осум. В центъра на града се намира голяма и красива православна църква. А над града се издига внушителна средновековна крепост, от където се вижда целия град. Някои я наричат българската крепост.  Вътре в крепостта се намира средновековна православна църква и музей, в който има различни археологически и исторически експонати.

На връщане към България минахме през Косово и се отбихме в един очарователен древен град Призрен,  разположен на подножието на Шар планина. Повечето жители са етнически албанци. Тук живеят и българи-горани. Те се борят да бъдат признати за малцинство. Местен екскурзовод ни беше едно момче от тази общност, който говореше диалектен български, но с гордост подчерта, че е българин. Днес в територията на Призренската Гора в 19 селища живеят българи-горани.

През XI-ти век в Призрен е създадена Призренската българска епископия към Охридската българска архиепископия. Тук през 1072 г. е провъзгласено възстановяването на Българската държава с български цар Георги Войтех, пряк наследник на цар Самуил, приел името цар Петър III.

В Призрен посетихме православната църква „Свети Георги“,  както и католическата. Двете църкви са недалеч една от друга. Запалихме свещи в православната църква и разгледахме иконите. Има и голяма джамия „Синан паша“ в центъра на града.  От многобройните магазинчета си купихме сувенири на сравнително ниски цени. Еврото е официална валута в Косово. Прави впечатление, че в Коксово е много по-евтино, отколкото в Албания. Опитахме прочутите местни бюреци със сирене и яйца, и с месо, боза, айрян и домашен сладолед. Езикова бариера тук няма, тъй като почти всички търговци говорят сръбски.

Продължихме за България, обогатени с много впечатления от тези прекрасни земи, които някога са  влизали в пределите на Велика България.