Албанско крайбрежие

ОХРИД, МАКЕДОНИЯ

Най-накрая, след толкова години, решихме на път за Албания да видим Охрид. Настанихме се в апартамент точно под Самуиловата крепост, откъдето гледката беше великолепна. Домакините ни посрещнаха със студен сок и кафе и след кратка разговорка на „нашенски“ тръгнахме на обиколка. Голяма красота от хълма!

Разходихме се по калдъръмените улички и се стъмни. Крепостта -

Бяхме уморени и гладни, поради което се натресохме на най-туристическата кръчма в стария град с бомбастични цени и лоша храна – Гладиатор (https://www.tripadvisor.com/Restaurant_Review-g303864-d6787135-Reviews-Gladiator-Ohrid_Southwestern_Region.html). Поне гледката си заслужаваше, а сервитьорът ни Кирил беше истинска атракция. Това беше единственият ни фал с храна до края на почивката.

На сутринта се разходихме по центъра и около езерото, докато много ни напече. Ами....някак ориенталско ми стоеше там, че и забулени жени се срещаха. Може туристки да са били, но пък и джамии имаше. Решихме, че е крайно време да поемем към първата цел на пътуването ни в Албания – Дерми.

ЕЛБАСАН-ВЛЬОРЕ-ДЕРМИ, АЛБАНИЯ

Имахме предвидени 4 нощувки. Дерми се намира приблизително в средата на албанската брегова линия и местните единодушно го приемат за най-доброто място. Предстоеше да разберем колко е вярно. Македонско-албанската граница е непосредствено след Струга и вече тръпнехме в очакване. Посоката беше Елбасан, откъдето се отклонихме на югоизток. Пътищата се оказаха в отлично състояние, добре маркирани и обозначени, на места чисто нови. Верни се оказаха обаче слуховете, че трябва да си отваряш очите на четири, защото ненадейно изскачат хора и превозни средства, без даже да хвърлят бегъл поглед. Покрай пътя се продават дини, пъпеши и какво ли не, коли спират да купуват, внезапно тръгват..... Пекат и продават царевица на миниатюрни грилове с огромни хартиени надписи FAST FOOD В този участък пътят е нещо като магистрала, но пък периодично с кръгови движения, в които се хвърляш на късмет. Нито този, който е вътре, нито дясностоящият имаше гарантирано предимство. И двамата шофьори в колата единодушно решихме, че правилата за движение не са силната им страна. Доста мръсно покрай пътя, но направо чисто, сравнено с Македония

Наближихме Вльоре. Незнайно защо градовете се наричат и по двата начина – Вльоре/Вльора, Саранде/Саранда. Вльоре е сравнително голям град, с големи нови сгради и още много в строеж. Презастрояването е проблем, който още едва ли са осъзнали. Следваше брегова ивица с много плажове и плажчета, от които в неделния следобед се изнасяше плътна колона коли, може би поне 15 километрова, в обратна на нашата посока. Движението се регулираше от полицаи почти на всеки 50 метра, които за щастие внасяха ред и се засрещнахме само с няколко коли, местни хитреци, които се опитваха да изпреварят всички в двулентовия път. Така от колата плажовете с нищо не ме привлякоха – редици от шезлонги и чадъри, липса на всякакъв простор.

Дойде ред на природния парк Ллогара. И започнахме да се впечатляваме

https://en.wikipedia.org/wiki/Llogara_National_Park

Изкачването е стръмно, планините голи и въобще мястото напомня изключително Трансфагарашан в Румъния.

Пътят се вие в серпентини, на места има панорамни площадки, от които за съжаление не видяхме почти нищо, защото за секунди дойде мъгла на талази. Температурата спадна до 17 градуса при почти 40 на Вльоре. И за миг не съжалявам, че избрахме този маршрут!

Поглед към крайбрежието на Дерми и Паласе -

Между другото тук може успешно да се съчетае планинска с морска почивка, има хотели и къмпинг.

Почти веднага след слизането от най-високото на високото се намира Дерми -

Сгушено в планината, с поне 7! църкви, а хотелите са долу към морето. Тук е мястото да вметна, че цялото крайбрежие е ортодоксално, джамия видяхме чак в Ксамил. За сметка но това е пълно с църкви, параклиси и манастири от всякакъв калибър. Настанихме се в хотел Аугустус, който препоръчвам с две ръце (https://www.facebook.com/augustushoteldhermi). Готини хора, хубав нов хотел, на две минути от морето. Уморени от път, метнахме багажа и газ към плажа. Той се оказа огромен, с дребни обли камъчета и организация за всички вкусове – с чадъри и шезлонги, огромни свободни зони и къмпинг в единия край. Разбира се и 3-4 бункера за разкош.

Вероятно защото беше почти 4 никой не си направи труда да се разходи да събира пари за шезлонгите. После установихме, че чадър и 2 шезлонга са от порядъка на 400-600 леке (6-8 лева).

Изглежда, че в Албания дивото къмпингуване не е забранено, защото навсякъде имаше кемпъри и палатки. По плажовете и в морето беше много чисто, за разлика от пътищата и инфраструктурата, която освен боклуци, на места включваше необезопасени строежи. Последното важи в малка степен за Дерми и в голяма за Саранде.

Също така прекрасен и празен беше и другият плаж на Дерми – Дримадес -

Явно сезонът още не беше започнал, разпъваха, сглобяваха, почти празно, прекрасно.

И четирите вечери вечеряхме на различни места, навсякъде беше хубаво. Една от тях в таверна Fevan, която предлага само продукти собствено производство и невероятна панорама към залива. Менюта на английски няма, то и менюта някъде няма, тук-таме сервитьорите говорят английски, обаче гладни не останахме Навсякъде се предлага прясна морска храна, чудесна пица и паста. Албанският се оказа труден, дори не успях да запомня добър ден и наздраве. Речникът ми включва – koce (разновидност на ципура), karkalec (скариди), kokoshka (пуканки) и разбира се raki, на много места домашна, с боровинки от планината. Обилна вечеря за четирима с напитки е от порядъка на 30-40 евро. Навсякъде се предлага и fast food (в смисъл на гирос, хот дог, сандвичи....), където същият състав група се вмества в максимум 15 евро. В тази част на Албанската Ривиера обаче няма пекарни и сладкарници, както ги има в Гърция. Дори в ресторантите липсваха десерти. Мусаката и пастициото пък приготвят с канела, дори и в пастата често се забелязваше, което беше странно за нас.

Връщам се пак към хотела. Понеже бяхме първите им гости от България, помолиха да напишем менюто за закуска на български. Имаха на английски, италиански, полски..... Много се стараеха хората. Закуската беше с невероятно еспресо, всъщност навсякъде в Албания се сервира такова, като италианското, но за „крупната“ сума от 40-50 цента!

До тук установихме, че масово почиващите са албанци, а чужденците – от Косово, Босна и Херцеговина. От тези, с които обичайно се разминаваме в Гърция, преобладаваха поляци и чехи. Но и те бяха с ограничен брой, сравнено с местните. Румънци – никакви, явно и за тях Албания е още terra incognita. Тук-таме се срещаха украинци.

Разходихме се до Химаре/Химара, която донякъде напомня Василики (Лефкада). Тук вече беше някак по-гръцко, дори обядвахме в Гръцка таверна. Имаше и exchange, където установихме, че курсът е много по-добър от този в България. Като стана дума – до тук (Химаре) слуховете, че можело да се плаща в евро, се оказаха тотално неверни. А с карти (виза и мастъркард) можеше да се плаща на всички бензиностанции.

В района има няколко плажа – Ливади, който не ни хареса, Яле, който ставаше и Глипе!

За Глипе колите се оставят на паркинг под едни дървета срещу 200 леки на ръка на една леля. Продължава се около 15 минути пеша и се стига до този страхотен плаж. На него има малко чадъри и шезлонги, много свободна зона, еко-къмпинг в гънките на каньона и кантина с напитки.

След чудните плажове и гледки около Дерми продължихме на югоизток.

За наше щастие пътят минава панорамно по крайбрежието до Ксамил. Едно след друго се редят малки селца с големи плажове и всички изглеждат добре. Ей така разнасят мляко и някакви карантийки -

Впечатляваме се попътно от 2 неща- първо, гората от цъфнали кактуси -

и второ, странният отвор, от който определено изплува лодка -

САРАНДЕ, КСАМИЛ

Навигацията ни караше заобиколно, но нарочно минахме през Саранде. Сравнително голям град, много строителство (ужасно много, а още колко сгради се строяха!), много коли, много хора...... Плажове малки, пренаселени, каменни. В Саранде се върнахме няколко дни по-късно за вечерна разходка по крайбрежната улица. И пак много хора, търговци на всякакви видове боклучки, просяци...... не е моето място.

Пристигнахме в Ксамил и о,ужас! Гмеж навсякъде! Градчето стоеше някак ориенталско, има джамия, но не беше това единствената асоциация с Ориента. Хора се мятаха почти пред колите да предлагат апартаменти. Съдейки по броя им, явно и половината база не беше заета, представям си как би изглеждало, ако всичко е пълно ?!? Тук видяхме лек проблем да си намерим настаняването. И четирите навигации, с които разполагахме, не разпознаваха никакви други улици в Ксамил, освен основната. Карахме в почуда и за наш късмет насред пътя се появи туристическа информация. Едно момче на 14-15 години говореше чудесен английски, в следващите дни няколко пъти минахме от там и все момчето беше – дали само то работеше на информацията? Обади се на собственика на хотела ни (по-скоро къща за гости), който пристигна в рамките на 2-3 минути да ни съпроводи. С него беше (вероятно) синът му, който единствен от цялото семейство говореше английски. Настаниха ни в стаята ни с гледка към езерото, която, според отзивите в букинг е на идеално тихо място. В този момент, въпреки че бяхме видели дневната тълпа, все още нямахме представа колко голям късмет сме извадили с мястото.

Хвърлихме багажа и се отправихме към морето. Бях гледала едни картинки в нета с бял пясък и тюркоазена вода, обаче на живо се оказа, че картинките вероятно са правени през януари със специален обектив за пространствено разширение...... Много, много, много хора, заели всеки един чадър и шезлонг на миниатюрните плажчета. Свободна зона-абсурд. Миниатюрните плажчета са към плажните таверни и територията на всяко плажче е отграничена от съседното с висок бетонов бордюр, така че е абсолютно невъзможно дори да се разходиш по пясъка. Споменавайки пясъка, наистина е искрящо бял и специално насипан, за да е в контраст с цветовете на морето. Кадри от късно вечерта (по друго време не припарихме) -

Първоначалният шок от Ксамил беше голям. Започнахме да се чудим какво въобще правим на това място, защо не си останахме в Дерми и къде ще се плажува следващите три дни. Да се натръшкаме в клоустрофобията на миниплажчетата не беше опция, пък и не съм сигурна, че можеше да се хване свободен шезлонг след 7 часа сутринта.

Оптимизмът надделя и тръгнахме да търсим друг плаж, не можеше да няма. Така се озовахме на върха на носа, на плажа Pema e Thate, който в едната си част биваше (на фона на Ксамилските, не на плажовете на Дерми). Плитко, пясъчно, на 100м. навътре до кръста, аха и да стигнеш до Корфу

Вечерта тръгнахме по крайбрежната улица да търсим храна, разбира се по признака къде има хора. Повечето ресторанти бяха празни, може би дневните тълпи вечеряха по терасите? Така вървейки, стигнахме до заведение, което се пукаше по шевовете, че и места нямаше. Тъкмо се канехме да продължим, когато ни поканиха на единствената свободна (но резервирана) маса. Хвърчат хостеса, сервитьори, носят помощни масички.....брех! Оказа се, че сме попаднали в прословутия Guvat, за който бях чела и в трипа, и в един български блог. Страхотна храна, страхотно обслужване -

А мидите бяха уникално вкусни -

Те се отглеждат в соленото езеро на Ксамил, изключително пресни. Една от вечерите в друг ресторант ни помолиха да изчакаме 2-3 минути да наберат нови, че всичко било изядено.

Вече започвахме да гледаме с други очи на Ксамил, храната беше забележителна. За нея трябва да се каже, че има всякакви варианти – рибарски магазини, в които посочваш и ти пекат, fast food със скара, но и риба, скариди и други подобия – посочваш, пекат на скарата и ядеш.....

Писах вече, че тук беше хем малко ориенталско, хем малко гръцко, появиха се сладкарници със сиропирани десерти (включително прословутото трилече), пекарни с бюреци и други закуски.

Връщам се леко назад във времето. Добре похапнали в Гуват, тръгнахме на разходка по крайбрежната алея. Оказа се, че дневната глъчка не беше нищо пред среднощната дандания – лунапарк, тонколони на макс от съседните заведения, ужасно ..... и насред този ад – хотели! Благодарих стократно на букинг за препоръките за тихо място за настаняване. Така че настаняване – в никакъв случай до плажчетата, а до езерото или в другия отдалечен край към носа и Бутринт.

На следващата сутрин, вече преодолели първоначалния шок, получих проблясък за хубав плаж, за който бях чела трипа – Огледалния плаж (Pasqyra beach) и това се оказа Плажът (с главно П).

От паркинга се излиза на организиран плаж със свободни зони в двата края. Чудехме се кое му е огледалното и решихме дружно, че е заради водата. Бяхме се разположили в най-южната част и покрай нас непрекъснато минаваха хора, които изчезваха зад една скала. Оказа се, че след кратко преминаване през водата от другата страна се излиза на прекрасен неорганизиран плаж, който дори имаше малко пясък – два огледални плажа! Организираният плаж -

И другата част от огледалото -

Пътят до него изобщо не е толкова зле, като се има предвид достъпа до много от гръцките плажове.

Както всички плажове, на които бяхме, в организираната част на Паскяра има таверна, wifi, душове и чиста тоалетна.

Не ни стигна времето да се качим в планината, затова пък отидохме да разгледаме Бутринт – впечатляващо! Това беше поредната приятна изненада на Ксамил. Малка частичка от Бутринт, който задължително трябва да се включи в програмата (поне час и половина, запасени с вода) -

И точно до Бутринт се намира Vivar Kanal със странния въжен сал. Не ми стана ясно как чичото си измислял цени, като има табела с цени – за лека кола 500 леке/3 евро.

Последната сутрин пресякохме канала на път за гръцката граница. Бяхме чели, че е частичен офроуд, обаче се оказа прясно асфалтиран. След около час и половина вече лежахме на плажа Дрепано.

Последната вечер Ксамил ни изпрати с концерт. Изпълнителите бяха разнородни, през нещо като албанската Лепа Брена до албанския Криско. Групата Али Паша пък представляваше двама чичовци, които пееха народна музика. Млади и стари се хванаха на хорото – едните играеха право хоро, а другите разновидност с по-сложни стъпки (за моя изненада същите, които бях гледала в Афисос, Пелион, Гърция).

От предварително набелязаното не стигнахме до Гирокастер и Синьото око, така че ни остана и за следващ път.