Да Видин

 Да Видин

Дори отдавна намислените пътувания, до последно не са сигурни. Особено през август. Работата ми все е такава. При мен сезона на отпуските винаги е изключвал август. Особено. А това е през август. Вече седем години. Можеше и да са повече но това е друга история. Преди седем години разбрах, че моята любима рок група ще има концерт в Зайчар. Беше толкова постижимо. Освен това бяхме направили един рейд на един резервоар гориво и една газова бутилка разстояние от Ямбол.

Живота не е пари, знам, но са необходими понякога. А и пари се намират, но задължително трябва да се задвижат, но това е друга тема.

Зайчар за седма година поред.

"Не ти ли писна?"-пита ме един приятел.

Два пъти не се къпеш в една и съща река! Има и традиция. А както казват - друго си е с традиции! А и ти самия не си същият! Една година е много време!

Тръгваме рано сутринта! Рано - Кипиловско рано. Докато отида до един приятел за " земеделска" нафта, докато оставя дядото с кучето на село, вече съм навъртял сто километра. Сега предстоят хиляда и двеста сладки километри.

Не ми се минава през Прохода на Републката, че все от там, но се виждам през Плевен, ще се обадя на един боен другар и ми се върти нещо в главата - Плевен,Зайчар, но като наближим Зайчар ще разкажа.

България е голяма страна! Голяма е колкото Небраска, но за разлика от нея има всичко.

Има Павликени, Сухиндол и Згалево, табелите са малко..., че тръгнахме към Никопол, но веднага се върнахме. Пирката все едно беше ни чакал. Но така е в честния бизнес с малки суми но редовно, когато не зависиш от доставчици и пласмент и общи работници.

Даже се сърди, че няма да останем!

Чак на Криводол се сещам "да му отговоря", причината да спим при Сашо в гостоприемницата му "Балова шума" - на другия ден ще мина стотина километра, а после концерта ще е шест часа чак до сутринта защото сърбите не приличат на нас българите и са турили часовниците си един час назад( може би за да не можем да ги нападнем в четири).

Криводол и направо Монтана. Пътя е добър. Лиляна го е направила.

Сашо ни посреща.Традиция. Като идвахме за първи път бяхме с децата и те много харесаха стаята на мотелската част. Чак в апартхотела на брега на Дунав в село Цар Симеоново казаха - хотела на мама е по-хубав от на тати.

Е аз пък намерих Сашо, а апартхотела го разпродадоха.

"Балова шума" е идеален изходен пункт за разработване на Северозапада. Като Доусън Клондайк и Прохода Чилкут. Тук ще видиш техници по мантинелите които пият "ломско", сърби от " камен Србиjе" с "Каменица", техноманиаци с енергийни напитки и нас - които пием турска лимонада и " лопушанска" ракия.

Сашо освен всичко друго е бил послушник в лопушанския. Е това - шега.

На сутринта съм бодър. Ще бъде безкраен ден!

Чипровци остава на десет километра. Аз съм оттам, т.е. дедите ми, но това е дълга история. Сега там са килимите, къщата на занаятите, музея и част от сърцето ми.

После минават красиви села с нечувани имена.

Белоградчик е диаманта на България. Диамантите обаче не стават за директна консумация. Затова след като му се полюбувам, го напускам като в драматичната тема от "Тайтаник".

После пак като Титаника се пускам до речното равнище на Дунав. Видин - българската Виена..., защо у нас всичко трябва да е нещо другоземско, но това е друга тема.

Елате във Видин, за да ви заведа в Калафат! В Калафат има оживен ресторант с нова оживена зала - “Видин”.

Видин е красива приказка която можеш да пипнеш. Философска притча и историческа сага. Приказката обаче първо ми разказа Драган в Гъмзиград или " Феликс Ромулиана" която сърбите с благоговение ти сочат да посетиш.

Защо Гъмзиград? - питам.

Има две причини. Едната е скучна, пали се Драган. Мястото е станало змиярник ( гъмза - змия), а другата е красива Били са три сестри - Гъмза Вида и Кула. Сега Гъмза е у нас, а Кула и Вида - при вас.

Цял живот търсим приказка. Едни - първата, а аз втората.

Видин е голямата крепост с километър стени, разходката край Дунав, размаха на Осман Пазвантоглу, Паметника на войника окайващ безмислието на войната, заради който Победителките не са дали Видин на Сърбия. Видин вече е и Дунавмост2, Мост до който не можеш да стигнеш. Е тази година вече може - Лиляна направи пътя.

Пак ще дойда защото отдавна си мисля за един тур- Видин, Калафат, Джердап

, "винския пут" и пак Видин. Палим свещ в най-големия храм в България - " Свети Димитър" и продължаваме. Е в София е най- големия храм, но София не е България.

Пробвах и да се подстрижа, но на центъра имаше само един бръснар и много махленски дядки които чакаха докато не бързаха за никъде. А ние не искаме да чакаме, не и днес. В Зайчар има берберници.

Решавам да видим Брегово.

Защо от тук след като отиваш в Зайчар? питат все едно са се наговорили митничарите от двете страни на границата. Ами да Ви видя. Защо са блъскали до полюсите. Умни хора, не са ли знаели какво ще видят. Брегово ме изненадва с детска виканица на официален сленг, обяви за състезание по табла в село Връв и десетина магазина за строителни материали. Всъщност аз после се изненадах за последните.

На площада имаше и "Дамско и мъжко фризьорство". Фризьорката поспиваше в очакване на клиент. Надигна се секудна преди да съм размислил. Не съм с претенции, просто за пет секунди ми минаха десет причини да се повърна, като на сън.

Така и ме подстрига, като на сън. Хубав сън!

Беше време когато сърбите идваха в Брегово на зъболекър и да се подстрижат! - обясни ми жената. Защо сега не е така обаче не знаеше. Ще ми остане за домашно, зимата пред камината. В Ямбол няма зима, виж на село има камина, ама от време на време няма стопляне. Хубаво ще бъде да разбера. Май разбрах - в Зайчар.

И последно интересно в Брегово - част от градчето е зад оградата на ГКППто.Щастливи хора които живеят в тази част - всекидневно да виждат държавата пред очите си. Колко от нас могат да си го позволят? Колко от нас виждат държавата след като се събудят или докато не могат да заспят. Замислете се, това което ни липсва е липсата на Държава.

Винаги след математиката съм обичал границата. След границите в маематиката, де. Щрак и нещата са различни.

Жена ми през цялото време чете “Стив Джобс” и само като се умори влиза в обстановката. Както казва Влатко Стефановски в едноименния си албум – прави “Сеир” - участваш пасивно демек.

Пропуснах отбивката за пивниците в Рогльево. Не бях ги 'аднал' в плейлиста си, а и нали имаше час в Зайчар.

Спряхме в центъра на Неготин подобно на други коли. До скоро мислех че всичко на сърбите е по-близко до нормалното, но и там видях “паяка” на градската дебилност.

Иначе всичко друго им е както аз го разбирам. Номерата на колите разчитам за секунда ( за неудоволствие на жена ми – тя има атавистична неприязън към сърбите, или към мен че ги харесвам). А виж, казвам й нашето “ТХ” - това е безумие. Според нея “ТХ' е нормално. Добрич – ТХ???

Купуваш бира, и стъклото е в цената, хората се забавляват и не ти пречат и ти да го правиш.

Всичко е различно. Отдавна си мисля, че това е трик на организма ни. Отваря сетивата, които у дома предвидливо е затворил, от страх да не видят слабостите му! Но ето църквата е различна, хората са облечени различно мириса е различен. Паметника е същия. Споменик на Хайдук Велко - “прави србин”, уикипедията друго казва за него, но така е хем наш хем техен.

В Неготин хвърлих и тубите от нафтата. Сърбите хвърлят пластмасовите бутилки в отделни телени кубове – знам но не видях такъв и като изхвърлят контейнера ще кажат – бугарска работа. Аз ги обичам сърбите, но това бугари ми звучи..., на американците казват “амери”.

Поемаме към Зайчар. С периферното зрение виждам че подраняваме много, Но на път час няма, а и в Зайчар ще се видя с една сръбска журналистка. Пътя е добър и добре закърпен, сръбското радио звучи добре, добре звучи и автомобила ни като се има пред вид че ние където отиваме, той от там се връща, както казва магазинера бай Върбан, а той беше ходил в затвора.

Ето го и Зайчар, и тук вече споделям на жена ми дълбокия замисъл който съм скрил в ръкава си – голямата ми идея беше да направя мост Плевен-Зайчар. Малко хора знаят, че Осман паша преди да се окопае в Плевен е бил с армията си в Зайчар половин година. След това казва в едно етнографско есе един българин съвременник от Зайчар - “...цяло Българско разбра, че има на света Зайчар – богато българско село, когато османците разпродаваха разграбеното от там”. Да, Зайчар е бил българско село. И сто години даже в Сръбско, зайчарци са се женили за видинчани. После когато сме затворили границите, нещата са се променили.

Сега в Зайчар правят от клечки за зъби, най-хубавата сръбска бира “Заjечарско” до части за самолети.

Имахме шест часа до концерта. Денят беше делничен, фестивален и свежо слънчев. Свързахме се с близки и роднини т.е. с децата., сръбския нет беше тромав докато го имаше, но свърши работа. Свързах се и със сръбската ми фейсбук приятелка и се разбрах да се видим на концерта. От две години ми беше обещала автограф от групата, а иначе я познах на площада във Видин предната година. Тогава валеше като за последно ,и “Здравей”-“Здрасти” се разделихме. Какъвто си в живота, такъв си и във фейсбук. Шефа й я пратил в последния момент да отрази първото идване на група №1,2 на Сърбия в България. Кръстосахме града, спирахме в супермаркета и гледахме стоките, гледахме хората, хапнахме. Единствено не отидохме до “Държавния архив” на Зайчар, щеше да ми е интересно да видя обстановката. Следващия път.

За концерта няма да говоря тук, освен ако не ме питате! Велик.

Разминахме се със сръбкинята. На сърбите не може да се вярва! Шегувам се.

А така исках да пипна Бора!

Но аз съм си виновен. Да не обяснявам сега, но само в мен е вината.

Да знаете първо търсете вината в себе си!

Не ползвахме хотел или хостел, аз толкова време не съм й

търсил. Концерта продължава до три ( четири наше) време малко дрямка в колата и обратно към Връшка чука.

Заспивам щастлив!

Утре ни чака Лом, Плевен, Търново и така до Я...мбол!