ДА ПООБИКОЛИМ БАЛКАНИТЕ - II. РУМЪНИЯ

БРАШОВ - ПОВЕЧЕ ВЪПРОСИ, ОТКОЛКОТО ОТГОВОРИ

Румъния- странна държава с шантава история

   Пристигаме в Брашов в слънчев, топъл мартенски ден. По пътя екскурзоводката Лаура ни разказва историята на област Трансилвания и на един от главните й градове Брашов.

   През вековете Трансилвания непрекъснато преминава ту в ръцете на маджари и печенеги, ту местното население си я връща след свирепи битки. От края на 10 век до 1919 г.с малки прекъсвания, е под унгарска и австроунгарска юрисдикция. В началото на 13 век унгарският крал заселва тук свои войници със семействата им от провинция Саксония, които да му бъдат тил, да опазват завоеванията му, да лобират за политиката му и да я провеждат насред чуждата територия. Саксонците изграждат 7 свои градове-крепости.

   Един от тях е Брашов, наречен тогава Кронщадт. Тук се говори и пише на немски. Построена е най-голямата в Източна Европа католическа катедрала, създават се училища и тук завършва немска гимназия нашият възрожденец – създателят на новобългарското обучение Васил Априлов. Кронщад просъществува до 1919 г.

   Но през 17-ти век градът е обхванат от голям пожар, който го унищожава частично, обгарят защитната стена и катедралата, която от тогава носи името Черната църква. Въпреки всички превратности на времето и 40-те години румънски социализъм, че до днешни дни, широката централна част на Брашов е запазила облика си на красив средновековен саксонски или унгарски град. По сградите му още стоят надписи и имена на улиците на немски език и доста хора в ежедневието си продължават да се поздравяват и да си говорят на същия език.

   Приближаваме църквата "Свети Николай" – една от ярките забележителности на Брашов. Неочаквано екскурзоводката обявява, че в двора й е Музеят на първото румънско светско училище. То не е включено в програмата, но част от нас зарязваме групата и веднага се запътваме натам.

  Посреща ни усмихнат, симпатичен, много жив и енергичен човек в тъмни монашески дрехи. Мъж без възраст…Това е Василе Олтяну – служил в църквата, но от 40 години е уредник на музея/в момента пенсионер/. Влизаме в малката, двуетажна, спретната сграда и попадаме в автентична старовремска класна стая. Чиновете са от 19-ти век, подчертава уредникът. Това е нашият компютър, казва той и показва голямо изправено на крака дървено сметало. А това е мониторът, допълва г-н Олтяну и сред смеха ни сочи старинната черна дъска.

   След това въодушевеният уредник се обръща към портрета и бюста на главния учител в училището, открито през 1820 г. и казва: Това е Антон Пан от Сливен. Потрепваме. Каква гордост е да научиш, че първият и главен просветител на Румъния бил българин!

  Оказва се, че българи и  български екскурзионни групи не са посещавали музея до сега. Зарадван от присъствието ни, Василе Олтяну обявява: За вас има специална изненада! И ни показва книга, от която е подготвил и раздава на всички по едно копие на илюстрация: Как е изглеждала крепостта „Царевец” във Велико Търново преди падането на България под турско робство.

   Е, никой от нас не беше виждал този изглед в българска книга. Но това е книга, написана на кирилица! И какво търси тя тук?

   Уредникът ни разказва, че в училището и в съседната църква е имало много такива книги, защото до 1865-та година в Румъния се е писало на кирилица. /По късно, ровейки в източниците, научавам, че в началото на 19-ти век, румънците сменят кирилицата с латинска азбука. Решават, че, тъй като през първи век от новата ера император Траян е поседял при даките 11 години на път от нашите земи за цялата по-нататъшна Европа, а Дакия останала римска провинция малко повече от 160 години /тук има и други теории, но нека историците преценят коя е точната/, те са придобили латински произход и са станали наследници на римляните! Правят езикова реформа, създават си румънски език, в който голяма част от думите са заимствани от латински, френски, италиански и др. езици. И започват да гледат отвисоко на съседите…/

  „Когато през 1947-ма година в Румъния дойдоха комунистите, казва г-н Олтяну - искаха да унищожат училището и църквата „Св. Николай” като остатъци от миналото. Но учителите и ние, монасите, скрихме книгите в две от кулите на църквата. Тогава работата се проточи и сградите все пак се запазиха. Сега вадим книгите и тъй като никой у нас вече не може да разчита кирилицата, каним учени от София,от Българската академия на науките, да ги идентифицират!”.И започва да чете, сричайки, от книгата, която ни показва. Тъй като е изучавал църковнославянски език, познава буквите, но твърди, че нищо не разбира от текста.

   После, подскачащ от неприкрита радост, ни сервира следващите изненади. Научаваме , че в училището има печатна преса и книгите са отпечатани именно тук. Показва ни издание за живота на светци, написано от Патриарх Евтимий, друго – с кореспонденция между нашия патриарх и първия румънски философ; трето – учебник по география, по който се е учело тук през 19-ти век, с урок за България…

" Тези книги все още не сме ги показвали никому, казва той. Вие сте първите, които ги виждате." И обяснява, че в кулите има заключена още цяла стая, пълна с такива…

След това се изпъва, застава мирно и ни пее първия химн на Румъния, наречен „Събуди се, румънецо!”. Музиката му е написана от…същия наш сънародник Антон Панов. Развежда ни из втория етаж на музея и ни показва първата книга на кирилица, отпечатана на коли с втъкани златни нишки, първите три румънски библии и първата библия на руски, но отпечатана в Москва./”Няма да им я връщаме, те имат много наши книги, които също не ни връщат!”/ . Виждаме книга с ноти, текстът под които е на кирилица. Разглеждаме и първите икони, рисувани върху метал.

   През 1823 година в Брашов пристига Петър хаджи Берович/по-късно Петър Берон/. Тук той става частен учител на децата на друг българин – търговеца Антон Иванов/Йованович/ от Сливен. Запознава се с Антон Пан и през 1824 г. с тази преса двамата издават „Буквар с различни поучения, собрани от Петра х. Беровича за болгарските училища”.

   Тоест, „Рибният буквар”!

  Пресата кротко си седи в коридора на първия етаж на музея. Не е оригиналната, но напълно копираща я и достолепна! Излъскана и смазана, сякаш чака да й дръпнеш ръчката и да заработи. Наоколо й са изложени масивни и тежки оловни клишета – с тях се е печатало тогава. Нареждали са текста буква по буква и то наобратно, колкото и да е голям, мажели са го с печатарско мастило и пресата притискала към него хартията, за да отпечата текста огледално, правилно. Бавна и трудоемка операция. „За отпечатването на „Рибния буквар” са отишли близо 2 години!”, пояснява уредникът.

   Влизаме в "Свети Николай" и се възхищаваме на красотата й. Дали случайно в Румъния църквите се наричат „бисерици”? Е, тази е наистина бисерна красавица…Отворила е врати като духовно средище през 1299 г и е препостроена от камък през 1495 г. Отвън и отвътре е изписана с църковнославянски надписи, с нашите аз, буки, веди…

   Тръгваме си с озарени сърца. Та малко ли е да се върнеш близо 200 години назад във времето и да пипнеш машината, изпод чийто валяк е видял бял свят първият български учебник! И да чуеш българско име на учител и музикант, допринесъл много за културата на една макар и чужда държава…

   Оглеждам отвън стените около входа на музея. Разбира се, няма никаква табела, която да съобщава каквото и да е от горните два факта! Дали някой в нашата държава се е заинтересувал от този музей, та да отличи и увековечи българското тук? Вярно, Антон Панов е отведен от Сливен и България едва 15-годишен и е загубил своето българско гражданство. От малкото сведения, до които се добрах, когато през 2009 г писах тази статия, разбрах, че цялото му семейство е пленено през някоя Руско-турска война и отведено в Южна Русия. Там той става военен музикант и по-късно, на път за България, остава в Румъния, където създава 27 труда като композитор, фолклорист, певец, учител, музикален педагог, издател. И да кажем, той никога и с нищо не е демонстрирал българско самосъзнание и патриотизъм, което може да е известен повод да не бъде зачитан от нас, българите. /Сега попадам на повече информация за този българин, но няма да утежнявам текста си с тях./

   Ами присъствието на Петър Берон тук ? Не трябва ли неговото име и обликът на уникалната му книжка – едновременно буквар, читанка и сметанка, да бъдат поставени на златна плоча над вратата на тази сграда , в прослава на неговото начинание? Ще кажете: Ама и той служил на Румъния, бил учител там, главен лекар на окръг Крайова, а в края на живота си е завещал имотите си на Румънската държава!…Че какво от това? И той ли не заслужава памет и уважение?

   "Знаете ли, каза ми професор Тодор Балкански - учен от БАН, който от години изучава българското присъствие и корените на културно-историческо ни наследство по територията на северната ни съседка /сега вече покойник/- днес наследниците на българите там не афишират своя произход. Напротив, признават го едва-едва и с нежелание, а румънците ги наричат шкеи, за да не използват думата за нашата националност…"

   Ами така е и така ще бъде, ако държавата ни продължава да не се интересува много-много от българското по света и да не прави необходимото, за да покаже, че го пази, цени и тачи. И ако управниците ни продължават да имат за главна грижа да се боричкат за топлите местенца по властовите върхове, откъдето се чудят как и какъв келепир да ударят? Ама така да го ударят, че да го вкарат директно в своите джобове, де…

   Не е ли време за нашата наука да покаже на света, че земите на тази Румънска държава, която е създадена като такава едва през 1859 г, от векове са били населявани и от българи? Че те са пренесли там славянската писменост и през 9-ти век вярата Христова? Че немалко време и през Първото, и през Второто българско царство България е стигала на север от Дунава чак до Карпатите? Че от 1187 до 1209 година тук официални управници са били нашите царе Петър, когото румънците наричат Петру Асан, може би защото е управлявал в двувластие с брат си Асен; и Калоян, наречен Йонита и с половин уста признават, че „техните императори” са българи… Българите са създали, според професор Балкански, „голяма култура в Румъния и първото светско училище на българския народ”, което после прераства в ей това първо светско училище на румънците. Затова и в музеите на Румъния има множество книги, грамоти, митнически документи на църковнославянски, на старо- и среднобългарски език, които самите румънци не могат да си разчетат…

   Какво, като вече влязохме в общото европейско семейство и ние, и северните ни съседи? И в това семейство трябва с гордост да си търсим и показваме корените, да си пазим идентичността, особено, когато сме оставили такава дълбока бразда в континенталната история.

Иначе светът все още ще ни знае като онзи балкански будала, от когото всеки е можел да къса територии, да го гледа с надменност и да му се смее на пробитите потури, от които продължава да прозира някакво криворазбрано исторически примиренчество и с нищо неоправдан нихилизъм…

Първото румънско светско училище

Главният учител  и създател на школото, роден в Сливен като Антон Панов Петров- прекръстен в Румъния на  Антоние Пантолеон-Петровяну или за кратко Антон Пан

Възторженият уредник Василе Олтяну /направих опит да разбера дали е още жив, но от музея ми отговориха само,че е вече пенсионер/ни показва книгата за житията на светци, написана от Патриарх Евтимий

Олтяну чете църковнославянския текст,но казва, че не го разбира

Това е "компютърът" на стародавното румънско школо

Така е изглеждал "Царевец" преди падането на България под турско робство

Книга на кирилица

Оловната плоча-клише, с която се е печатало

Пресата, каквато е била при отпечатването на "Рибния буквар"

Антон Пан има печатница и в Букурещ и там се отпечатват следващите издания на буквара

Картинки за пояснения в "Рибния буквар"

Сърцето на д-р Петър Берон все пак е в България - в Пантеона та Раковски и музей на котленските възрожденци - гр. Котел

Откупил го е и го дарил на музея един от племенниците на д-р Берон

 Брашов, когато в него са живели саксонците. В червеното квадратче е един от бастионите по защитната градска стена. А къщите с червените покриви в далечината са били на румънското население, което не е било допускано да живее в укрепения град

Бастионът на тъкачите отвътре. Това са два етажа здрави дървени скари. При опасност от нападение над  Брашов, тази гилдия, която е издържала войниците-защитници на това съоръжение, се събирала тук, докато опасността премине. Не ми е известно дали другаде в Европа има запазен бастион

Календар с всички владетели на територията, върху която сега се намира Румъния. От 1-ви век, след Децебал, до 11 век, когато властва Петру Асан, тази територия няма владетели. Три пъти питах Лаура защо, но тя все се правеше, че не ме чува. Странна държава е Румъния, която става такава едва през 19-ти век.  В червената елипса горе са българските "императори", а в кръгчето вляво е "оня" Дракула - Влад Цепеш, вижте и него

Петру Асан/?/ и Йонита/Калоян/

Красотите на днешен Брашов

Бисерицата "Свети Николай" - изпъстрена с текстове на църковнославянски език