ПОЗНАВАМЕ ЛИ СЪРБИЯ?
А СЪРБИТЕ? СЪМНЯВАМ СЕ...
Любопитни факти
Едва ли са много българите, които не са минавали по единствената автомагистрала на нашия балкански социализъм – тази в Сърбия. Малцина вероятно са онези, които не са ходили в някой сръбски град близо до нашата граница по празници или на евтин пазар за качествени храни, не са вкусвали плескавица или не са се подрусвали под ритмите на лепата Брена, на Драгана Миркович, на Весна, на Мирослав Илич, на Шабан Шаулич, на Миле Китич и т.н., и т.н….
Знаем ли обаче какви са самите те, сърбите, с които имаме и славна, и зловеща история по време на царства, на робство, на териториални спорове, на битки и на опит за сближаване… Ето малко /не съвсем нови/ факти за сръбските традиции в живота, за бита и душевността на нашите вечни западни съседи.
1. Сърбите са много красив народ. Мнението ти за славяните ще се измени, когато ги видиш. Мъжете им са много високи.
2. Като повечето южни народи, те са много емоционални, което личи в интонацията им при разговор. Но не жестикулират толкова много, като италианците, например.
3. За разлика от повечето южни народи, сърбите са много приятелски настроени и открити в общуването, съпричастни и внимателни са към семейството и приятелите си.
4. Те са смели и горди от своята нация и държава. Мъжете може да се държат шумно, имат силни ръкостискания, потупване по гърба.
5. Сърбите ценят добротата и благоприличието. Те винаги благодарят на човека, който им е помогнал и се радват той да ги уважи, като им гостува.
6. От създаването на сръбска държавност, сръбското знаме винаги има три цвята - син, бял и червен, разположени хоризонтално. Но тяхната поредност се е променяла през различните периоди. В момента те са подредени така: червен, син и бял.
7. Ако не знаете обаче, да знаете: в Република Сърбия има две знамена: едно държавно/официално/ и едно национално/ народно/. На официалното, което, както казах по-горе е с три водоравни ленти в червено, синьо и бяло, е поставен държавния герб на Сърбия, който застъпва и трите ленти. А народното е със същите цветове, но без герб. Ако човек не се загледа много-много в това знаме, може и да го помисли за руско, защото руското има същите цветове, но подредени на обратно: бяло, синьо, червено.
8. Със същите цветове – червено, синьо и бяло, е и знамето на една област в съседната на Република Сърбия държава – Босна и Херцеговина. Областта се казва Република Сръбска и нейното знаме пък носи нейния герб.
9. Императорът, който официално утвърждава християнската религия през 313 година – Константин Велики, е роден в гр. Ниш. 16 императора пък са родени в днешния град Сремска Митровица, а градът е бил и резиденция на император Галерий. Впрочем, между 3-ти и 4-ти век, общо осемнадесет императори са родени по местата на съвременна Сърбия. Това е една пета от всички римски владетели.
10. Белград е столица на Сърбия. През всичките времена, когато е бил под келтско, римско, българско, унгарско, австрийско и сръбско владение, името му винаги е означавало Белият град. 100 битки са водени в града за завземане на белградската крепост Кале, която след това е възстановявана 40 пъти.
11. Църквата „Свети Сава” в сръбската столица, именувана на княза и по-късно светец Сава, основател на сръбската православна църква, е най-големия православен храм в света и една от най-големите религиозни сгради въобще. Почти сто години след построяването й тя остана неизографисана или украсена с мозайки вътре, макар че беше действаща. Сега обаче интериорът е изключително красиво оформен и храмът събира над 11 хиляди души за литургии или други църковни събития.
12. Белград е обявяван от водещия международен пътеводител Lonely Planet за града с най-добър нощен живот на Земята.
13. В Сърбия само 6 града имат над 100 хиляди жители и това са Белград, Ниш, Земун и Крагуевац в Централна Сърбия, Нови Сад в Автономната област Войводина и Прищина в Автономната област Косово и Метохия, която се провъзгласи за отделна Република Косово. Обикновено градовете не са големи – средно с по 30 до 60 хиляди жители.
14. Но това не означава, че там цари разруха и депресия и че трябва да пътуваш 50 километра до поликлиниката. Всичко в малките градчета е развито точно така, както и в големите. Медицинското обслужване е на високо ниво, аптеките са на всяка крачка, цените навсякъде са почти еднакви с възможна разлика от 1-2 динара. В магазините има всичко. Например градчето Крупань, което е дълго само 2 километра, има свои хотели, културен дом и Дом на поезията, има басейн, стадион и пешеходна зона с ресторантчета.
15. В Сърбия не е прието да си събуваш обувките, когато си на гости, дори през зимата. А техните домове, по принцип, са застлани с килими. И тези килими не са за красота, а са дебели и топли. Но никога не са мръсни. Това е така, защото тук съществува много разпространена услуга „пране на килими” от специализирани фирми, които вземат и връщат в дома почистените постелки на цена около 1 евро на квадратен метър. Доставката по принцип е безплатна.
16. Сръбското чувство за хумор е пословично. Тук си правят кодоши с всичко и навсякъде, дори и с най-сериозните неща. Например, през 2012 г, при преброяване на населението, хиляди сърби са писали в официалните документи, че по националност са …извънземни, самодиви, пирати, пингвини, смърфове. Най-многобройна обаче се оказва „националността” на джедаите, следвани от марсианците
17. За рожден ден те могат да ти подарят само една бутилка вино.
18. И мъжете, и жените тук пушат много. Много често ще видите заклет пушач, който още не е допушил една цигара, да пали втора. Без специална уговорка, всяко място е разрешено за тютюнопушенето. Но в жилището си вие можете да поискате да не се пуши. До неотдавна се пушеше в купетата на влаковете и в магазините.
19. Обичайно сърбите наричат Цеца жените, които се казват Светлана и Джони мъжете, които са кръстени Никола. И сега запомнете: певицата Цеца Величкович е всъщност Светлана Ражнатович, жената на безвреме ликвидирания сръбски терорист, военопрестъпник и подземен мафиотски бос Желко Ражнатович - Аркан…
20. Сърбите ходят на море само в чужбина. Както швейцарците и парагвайците, те нямат излаз на море. След разпада на Югославия, от съюзната армия на Сърбия й останаха десет военни кораби, които плават и правят своите учения по Дунава.
21. Именно за да си запази излаза на море от общия югославски период, Сърбия води битка с хърватите за Дубровник. Една екскурзоводка там ни разказа, че градът бил обсаден от сръбската армия, разположена непосредствено на върха на околната планина. Жителите на Дубровник и близките селища се барикадирали в оградения с високи средновековни стени стар град, а сърбите им спрели водата и ожесточено ги обстрелвали от високо. На въпроса ми как са оцелели в тази открита позиция жадни и под бомбардировка, хърватката ни шашна с този отговор:”Ами те ни пускаха по малко вода и внимаваха да не разрушат Дубровник, защото го искаха за себе си…” Дубровник остава хърватски и, като обект на ЮНЕСКО, е възстановен светкавично след бомбардировките.
22. Въпреки разпространеното мнение за любовта на народа към ракията и изобилието от евтини и висококачествени вина – сърбите не пият много. Често ще видите група мъже, седнали на маса в заведение да пият кафе, вместо алкохолни напитки.
23. По-голямата част от сърбите не са агресивни, когато са пияни.
24. Най-известната ракия в Сърбия е шливовицата. Тази ракия е от сливи и обикновено е 50-градусов алкохол. Но ракии се правят и от дюли, от круши, от смокини, от други плодове, от грозде и дори от лавандула - общо над 25 вида. Толкова съм опитвала и аз на дегустация в една винарна около Ужице.
25. Освен разнообразието от ракии, единствено в Сърбия се поизвежда Пелинковац – това е пелинов ликьор, и силното сладко вино от Войводина, наречено Бермет.
26. Сърбите не пият чай. Това се дължи на факта, че според тях, всяка топла билкова напитка е лекарство.
27. Най-сръбската напитка - това е турско кафе. Кафенетата тук са винаги пълни с хора, по всяко време на деня.
28. Има популярна шега, че сръбската кухня е месо, пълнено с месо и увито в месо, а отгоре всичко е украсено с малко бисквитки…Месото е основното национално ястие и средната порция за възрастни в ресторантите е 440 грама. За децата порцията месо е 220 грама. Някои чужденци оприличават ресторантските порции на „половин крава”…
29. Въпреки честите нелепи произшествия по пътищата, които се дължат на небрежност или джигитство, шофирането не спира нито един сърбин да пие вино или бира.
30. В Сърбия хората се женят, раждат деца и се отделят от родителите си на около 30 години.
31. Сърбите много държат на семейството.Те подхождат задълбочено към избора на партньор в живота, което гарантира дълъг, траен брак. Разводите са редки, тъй като семейните връзки са много важни за хората. Средно в сръбското семейство се раждат по 1,48 деца и нацията е една от най-застарелите, предимно заради емиграцията на населението.
32. Сърбите обичат кучетата повече от котки. Често можете да видите на улицата дори момичета с пръчки, които налагат жестоко котките, защото са изсъскали на тяхното куче.
33. В Сърбия кучетата са необичайно неагресивни към хората. Те въобще не се впечатляват от велосипедисти, например.
34. Ако преценявате сръбкините в гръб, ще сбъркате възрастта им с 15 до 50 години. И заради стойката, и заради дрехите им.
35. Тук спортът е много популярен. Това се отнася и до нуждата всяка вечер да гледаш тенис по телевизията, и да спортуваш на някоя от неимоверно многото спортни площадки.
36. Футболът пък е болезнено популярна игра. Фанатизмът тук е дори силно преувеличен. Всички се интересуват кой на кой отбор симпатизира.
37. Сърбите са изключително трудни за трениране.
38. Най-хубавото качество на сърбите е, че знаят как да разпускат и да си правят кефа. Те не обичат да живеят от заплата до заплата. И 100 динара да имат в джоба си, ще седнат в заведение с приятели и ще ги изхарчат наведнъж. Въобще, техният манталитет е да получават от живота удоволствие, иначе е безсмислено да се живее.
39. Сигурно затова работното време в държавните учреждения е от 8 до 16 ч., а в петък – до 15,30 часа.
40. Те могат много добре и да строят. Особено къщи.
41. Сърбите започват да изработват часовници 600 години по-рано от швейцарците.
42. Стари автомобили – на по 16 -20 години – това не е екзотика в Сърбия, а все още нормална практика, особено в дълбоката провинция. Мъжете тук много разбират от техническата поддръжка и са много добри шофьори.
43. Сръбската валута е динар. Един динар има сто „пари”/тоест, стотинки/ но в обръщение няма стотинки – всичко е в цели динари: 1,2,5 и т.н. Няма цена 100 динара и 20 пари, например.
44. През 1993-та година средната месечна заплата в Сърбия е била 2 евро. Заради инфлацията, тук през 90-те години в обръщение е пусната банкнота с номинал 500 милиарда динара.
45. Образът на една от най-изявените жени-художници в Сърбия – Надежда Петрович /1873-1915 г/, добила ярка европейска слава, краси задната част на банкнотата от 200 сръбски динара и това е първата и все още единствена жена, изобразена на сръбска банкнота.
46. Убиването на мравки, калинки и мишки в Сърбия вече се санкционира с глоба до десет хиляди евро или до три години затвор.
47. Не можеш да изкушиш сърбите с чуждестранни деликатеси. Те са много консервативни. По-добре е да почерпиш една котка с черен хайвер, тя ще ти бъде по-благодарна.
48. В Сърбия все още са разделени местата, където само се пие или само се яде.
49. Червеното вино в Сърбия се нарича църно.
50. Наричат Сърбия малиновото царство, защото тя е на първо място в света по производство на малини, а 1/3 от световния износ на тези плодове е сръбски. Сърбия освен това е на второ място в света след Китай по производство на сливи.
51. Сърбите използват две азбуки - кирилица и латиница. Първата се нарича вуковица, а втората гаевица. И двете се преподават в училище.Известни са още и като Azbuka и Abeceda. Това граматично явление се нарича диграфия , а сръбският е единственият европейски език, който понастоящем използва този метод на азбучно сливане.
52. Държавните органи използват предимно кирилицата. Но страната все по-осезателно се ориентира към латиницата.
53. От 19-ти век основното правило в сръбския език е както се чува, така да се пише.
54. Сърбите често вкарват чуждици в своя език, въпреки че обвиняват за това съседите си - хървати. Според преводаческата програма Гугъл транслейт, повечето сръбски думи са английски, изписани на кирилица.
55. Ако знаете сръбски език, автоматично знаете още и хърватски, босненски и черногорски. А словенски и македонски ще разбирате добре.
56. Единствената сръбска дума, която се използва в цял свят, е „вампир”.Тя се появява с появяването на първия вампир в света – Петър Благоевич, много преди румънския Дракула да стане популярен.
57. По стандартите на региона сърбите бяха културни гиганти – с най-много хора с хуманитарни професии. Но след разпадането на Югославия и срива на социализма, хуманитарните професии се оказаха в излишество и вече не са толкова на почит.
58. Едни от най-известните учени, изобретатели и химици са сърби. Ето някои имена: Караджич, Мари, Пупин, Миланкович и др. Тесла е сърбин, роден в Хърватия.
59. Сърбия е единствената страна, в която наистина обичат руснаците, просто защото са руснаци.
60. Руснаците разбират 60 на сто от сръбския език, когато го четат. Но говоримо те не го разбират достатъчно добре заради различието в произношението на дадени звуци и заради непривичните за тях ударения на думите.
61. Не се препоръчва на руснаците в Сърбия да използват думите курить/пуша/ и курица/кокошка/, защото сърбите ги асоциират, знаете с какво…
62. Иначе повечето нецензурни сръбски думи удивително съвпадат с руските.
63. В Сърбия не се ругаят с нецензурни думи. Те така си говорят. Всички: като започнем от 5 годишни деца по детските площадки и стигнем до продавачките в магазина… Много често нецензурни думи можеш да чуеш и по радиото и телевизията.
64. Сърбите не могат да произнасят буквата еръй - ы.
65. Обикновеното сръбско село в Русия би изглеждало като елитно селище. И за да сме справедливи, то изглежда дори по-добре.
66. През 18-19 век в църквите тук се е служило на руски език.
67. Това се дължи на факта, че Сърбия почти 5 века е била под турско владичество. Тогава източниците на култура са били руски.
68. По време на османското владичество на Балканския полуостров сръбският език се ползвал за официален в Османската империя.
69. Турците са оставили дълбок отпечатък върху културата и живота на сърбите. Музиката, храната, дрехите тук са доста потурчени, а в езика са останали много турцизми.
70. Характерното за сръбската кухня месо, приготвено на открит огън, което се нарича Рощил, е заимствано от турската кухня, но в Сърбия то е много по-вкусно, отколкото в Турция.
71. Особеностите на историческото развитие в региона доведоха до национална идентичност чрез религията, а не чрез езиковите характеристики и местообитанията на отделните нации тук. Сърбите са православни. Хърватите - католици. А босненци - мюсюлмани.
72. В сръбския град Чачак има една църква, която е била превръщана в джамия 10 пъти.
73. Както знаем, официална причина за избухването на Първата световна война е убийството в Сараево на австрийския престолонаследник Франц Фердинанд от сръбския националист Гаврило Принципо.
74. Тогава австрийците започват да обстрелват Белград направо от сръбския град Земун, който сега е предградие на сръбската столица, но през 1915 г е бил граничен град на Австрия.
75. През 1941 г регентите на тогавашното Кралство Югославия подписват съюз с нацистка Германия да влязат във Втората световна война на страната на оста Рим-Берлин-Токио. Но в Белград избухват силни протестни демонстрации, които довеждат до дворцов преврат. Изгонен е регентът княз Павле , а на престола се възкачва 17-годишният крал Петър Втори. Тогава Германия напада Югославия, без да й обявява война.
76. Може би малцина знаят, но немските СС-части са имали свое подразделение в Югославия.
77. След войната Кралство Югославия се превръща във Федеративна народна република Югославия, а през 1963 г. в Социалистическа федеративна република Югославия.
78. Маршал Йосип Броз Тито, основател и едноличен ръководител на социалистическа Югославия цели 35 години до смъртта си, е роден в Хърватия. Баща му е хърватин, а майка му – словенка. Той има богата военна биография, бил се е в австро-унгарската армия против руснаците, после влиза в руското болшевишко движение, а през Втората световна война оглавява партизанското движение в Югославия срещу собственото си правителство на националното спасение и окупационните сили на оста Рим-Берлин- Токио, към която се числи и България.
79. Той не е завършил дори основно образование, работи като чирак-механик, а по-късно и като пристанищен докер, но от 1941-ва до 1945-та г следите му се губят. Никой не знае къде е отишъл! След това Тито отново се появява в Югославия, но тогава той вече е странно преобразен: говори няколко чужди езика дори по-добре от сърбо-хърватски, владее фехтовка, езда и други елитарни умения.
80. Затова някои източници твърдят, че истинският Тито загива, а западните тайни служби поставят негов двойник: някакъв западно-европейски аристократичен потомък.
81. Въпреки, че Югославия става социалистическа /и федеративна/ република, Тито не харесва социализма на Съветския съюз и неговите сателити и се заема да развие независима и силна икономика на страната. Казва, че Сърбия няма да се подчинява на никого. Освен това се готви да направи Балканска федерация.
82. Всичко това, разбира се, никак не се харесва на Сталин. Съветският сатрап все казвал пред обкръжението си, че иска ”да щракне с пръсти и от Тито да не остане и помен.” Навсякъде,още от партизанството му, югославският ръководител е следен от руски шпиони, които сърбите успешно разконспирират един след друг. Съветници от КГБ остават в централата на белградската тайна служба ОЗНА.
83. Югославските комунисти са изключени от Коминформа, а „здравите сили” са призовани да се отърват от Тито. Срещу него се подготвят атентати от съветското правителство, които обаче не стигат до осъществяване. Тито е непоклатим. Той държи в ръцете си както партията, така и армията, държавния апарат и тайните служби. Затова хърватинът пише на Сталин: Престани да ми пращаш убийци, да не ти пратя аз един такъв и втори няма да се наложи…
84. Когато през 1980 г. Тито умира 3 дни преди да навърши 88 години, на погребението му присъстват държавни ръководители и обикновени хора от 128 държави. Тази бройка е надвишена само на погребението на папа Йоан Павел Втори.
85. Но наистина присъствал ли е самият Тито на това погребение? Първоначално сърбите са искали да го балсамират и поставят в мавзолей, но той бил толкова натровен от лекарства заради продължителното си боледуване, че тялото започнало бързо да се разлага. Заради опасения от атентат от сръбски емигранти, се твърди, че то не било положено в ковчега, който бил изнесен за поклонение. Ковчегът бил напълнен с пясък. Националната телевизия, която предавала церемонията, не отразила спускането му в гроба. Затова има съмнения, че Тито не е погребан там, където се твърди: в бившата зимна градина на резиденцията му в Белград – така наречената Къща на цветята.
86. Сърбия е единствената европейска държава, която е подложена на чуждестранни въоръжени военни действия след Втората световна война, в това число и на бомбардировки с радиоактивни боеприпаси.
87. Ето защо в Белградския военно-исторически музей сега са изложени униформа на свален американски военен летец и останки от американски боен самолет Стелт. Сърбите не са знаели, че този самолет пори небесата им, защото е „невидим” /тоест, радарите им не го засичат/.
88. Тук аз си спомних един виц, прочетен някога от мен: Двама сръбски военни пият бира и си говорят: Зоран, ти си толкова лош стрелец- казва единият, ловя се на бас с теб за една бира, че не можеш да улучиш дори тая гарга в небето. Кой, аз ли – изрепчва се вторият пилот и пуска една ракета Земя-въздух. В резултат се чуват крясъците на гаргата и на земята се посипват останките от американския невидим самолет Стелт…
89. Въпреки, че от 1988 година Автономната Република Косово, която е в пределите на Сърбия, е обявена от света за суверенна държава, а от 1999 г е под специалната защита на ООН, сърбите и до ден днешен не признават нейната самостоятелност, именно и затова ядоха бой от натовските войски,в частност – от американски бомбардировачи.
90. Един наш екскурзовод разказа, че по време на тези бомбардировки в Белград е забелязан следния графитен надпис на една стена: ”Колумбе, е…м ти ориентацията!/с извинение!/… „Благословията” е за това, че великият мореплавател уж тръгнал да открива Индия, а объркал посоката и открил…"противната" Америка.
91. В Сърбия има река, която се казва Година, защото е дълга 365 метра.
92. Има и река Тестис, известна с каньона си, досущ копиращ каньона на р. Колорадо в Америка – Гранд Каньон.
93. В Сърбия ни казаха, че планината Кожух е мъжка. Има и женски планини.
94. На 14-и януари 2021 г в Сърбия бе открит най-дългият панорамен лифт в света "Голд Гондола", чието трасе е 9 км и свързва центъра на курорта Златибор в Западна Сърбия с планинския връх Торник на 1496 м надморска височина. До тогава най-дългият в света беше китайският кабинков лифт Тианмън - 7,4 км, в Националния парк „Жаджайе“, в който е сниман култовият филм "Аватар" на Джеймс Камерън. Сега обаче в света има и по-дълги лифтове.
Сграда в Суботица - град в Автономната област Войводина, предаден от австрийската императрица Мария Терезия на Сърбия
Католическата църква "Името на Богородица" в Нови сад, Войводина, град също с австроунгарско минало, отвън...
...и отвътре. Наричат я катедрала, но тя не е такава, защото епархийската катедрала е в Суботица
Сграда в Нови Сад
Чачак, неголям град, център на вътрешния туризъм на Сърбия
Това е сградата на гимназията в града, едно от най-уважаваните средни училища в Сърбия, с много спечелени награди във всички области и степени в различни конкурси. Тук учениците се обучават и в експериментални дисциплини за музикални клубове. Че то Сърбия без певци и певици може ли?
Катедралата "Възнесение Господне", която няколко пъти се е превръщала в джамия
Паметник на художничката Надежда Петрович в Чачак, където е родена
Образът й върху банкнотата от 200 динара
От изложбата й в къщата-музей в града
Неголемият Национален музей в Чачак
Откакто преди около 15-тина години видях тази сабя в този музей и прочетох, че е била на предалия се на българската армия военоначалник на Одринската крепост Шукри Паша, превзета от българите през Балканската война,...
...не спирам да недоумявам защо сабята е в сръбски музей и защо тук пише, че сръбски генерал я е получил от пленника Шукри Паша. Нашата история твърди, че сабята му е върната в София лично от цар Фердинанд. Тоест, българите са я взели от Шукри паша, когато той се е предал с командирите и войниците си. Канех се, но не успях да попитам за това Божидар Димитров
Олтар от сръбска православна църква
Белград. Храмът "Свети Сава".Строителството му започва през 1894 г, спирано е през Втората световна война, когато немци и югославски партизани използват недовършения строеж за склад и паркинг. Следват проблеми от Тито и комунистическата власт и разпадането на Югославия, докато най-после през 2004 г огромната сграда е завършена отвън. Основният купол е висок 79 м, тежи 4 хил. тона и е изграден направо от земята до върха. Храмът има 18 позлатени кръста, като този върху основния купол е висок 10 м.
През целия период до завършването стените на църквата бяха гол сив бетон. Сега обаче вътрешната й украса е силно впечатляваща с многобройните библейски сцени и и образите на сръбските крале и важни за държавата църковни деятели
През 2019 г при посещението си в Белград Вл. Путин обещава Русия да финансира полагането на останалите мозайки в интериора и така най-после храмът добива завършения си вид през 2020г
Криптата на "СВети Сава"
Саркофагът на Тито в Къщата на цветята/Куча цвеча/, Музей на Югославия. Кой или какво е вътре - енигма
Погребение, надминато по чуждестранно присъствие само от изпращането на папа Йоан Павел
Сграда в гр. Вършац. Войводина. Сега едва 50-хиляден град, през вековете той е бил важен център, владян от унгарци, австроунгарци, сърби, османци. Управляван е частично от немци, населяван и от румънци
Градът става център на Банатската епископия. Това е епископската резиденция, типична австроунгарска архитектура
Църквата Свети Никола, православната катедрала на града, създадена през 1785 г
Католическата катедрала Свети Герхард във Вършац, посторена през 1863 г
Румънската православна църква във Вършац от 1912-13 г
Кметството на Вършац, сграда от 1859 г
Манастира Месич край Вършац
Природата на Сърбия. Много пълноводни реки, високи планини, съхранена екология
Малък, но също красив и добре устроен сръбски град - Пожега, 13 хиляди жители
Улица в Пожега
Основно училище в Пожега
В близкото до Пожега градче Гуча през август има ежегоден фестивал на духовата музика/ на тръбача, на духовия оркестър/.Той привлича много любители на това ярко забавление и тогава от близо 4-хилядно, градчето нараства до 10-хилядно
Десетки оркестри се надсвирват по улиците на Гуча, обикаляйки сред невероятна какофония и влизайки да свирят "на ухо" на посетителите на различните заведения, където юнашки се хапва сочна сръбска скара. Преди няколко години там изгледахме и изслушахме над 3-часовия концерт на специалния гост на събитието - Горан Брегович и неговия Оркестър за сватби и погребения
Има етнографски музей и музей на духовата музика в Гуча
Препоръчани коментари
Няма текущи коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега