Из западните Балкани - Босна , Хърватия и Черна Гора

Дълго време с приятелката ми искахме да посетим западните балкани но за нас беше доста трудна задача защото от доста години живеем и работим в чужбина( Кипър ) . И така имаше много места които искахме да посетим но за целта щяха да са ни нужни поне 2 седмици и по 1500 евро на човек ( неща с които не разполагахме на този етап ) а другата пречка беше ,че трябваше да наемем кола а аз съм свикнал да карам кола с десен волан и обратно движение, та заради тези куп причини за нас си беше просто една мечта която едва ли щеше да се збъдне . И така един хубав ден видях в едно кипърско списание реклама на някаква туристическа агенция предлагаща екскурзия до Хърватия , Босна и Черна Гора която включваше почти всички места които искахме да видим . Да ама не ! 890 евро беше цената която за нас беше непосилна на този етап . Тогава си помислих : абе я да погледна българските агенции дали предлагат нещо ? И хоп попадам на една обява в Гугъл на една агенция която предлага същия маршрут на много по ниска цена 350 евро с тръгване от София . Разрових се и за самолетни билети до София за нужните ни дати и слава богу полети имаше ( с прекачване през Атина ) да 170 евро на човек . Уговорихме се и резервирахме билетите , преведохме и парите на агенцията по банков път и се почна нетърпеливо чакане . И така моментът настъпи . Рано сутринта хванахме самолета от летището в Ларнака и пристигнахме в Атина около 10 сутринта . Полетът ни за София беше в 18:30 така ,че имахме на разположение цял ден в Атина ( лично аз не бях кой знае колко въодушевен защото вече бях ходил в Атина за 1 седмица няколко години преди това ) . Хванахме метрото срещу 10 евро на човек и отидохме да се разходим в Монастираки ( старият център ) . Разходихме се малко около акропола и уличките със сергии които предлагат всякакви бръмбазлъци от където си купихме някакви кожени гривни от един африканец . Малко по късно седнахме да пием фрапе в подножието на Акропола ( най-хубаво фрапе което някога съм пил )  . Пак се разходихме и дойде време да обядваме . Седнахме в едно от многото заведения в многото сокачета и си поръчахме някакви кебапи . Както си обядвахме като от нищото се пръкна един негър който предлагаше плетени цветни гривни , дойде при нас и ей така започна да ни връзва гривните си на ръцете ни докато ни разпитва от къде сме и що сме . И докато се усетим улекнахме с по 5 евро ( предстоеше ни цяло пътешествие и не исках да си разваляме настроението като се карам с някой за 5 евро или по точно за това ,че е нагъл  а и гривните наистина бяха уникални с цветовете на Ямайското знаме- той уж беше от там ) . Хапнахме , пийнахме , по разходихме се и хванахме Метрото обратно към летището. Хванахме самолета и привечер бяхме в зелена София . Бах резервирал стая в хотел близо до Централна гара от където на сутринта щеше да тръгне автобусът с групата . Отидохме в хотела капнали от умора , изкъпахме се и легнахме . Рано сутринта в 6:30 бяхме строени на Централна Гара . В 7 автобусът потегли и се почна приключението . На границата имахме около 1 час забавяне след което продължихме до първата отбивка за автобуси около Цариброд . Изпихме кафетата , заредихме се със чипс и други подобни грезотии и потеглихме . Групата беше около 50 човека а средната възраст около 50 години а аз явно бях най-малък . Зад нас бяха две бабета от които едната говореше кото кокошка опитвайки се да шепне на дружката си но уви целият автобус я чуваше . Дружката пък явно беше бивша учителка по български език защото непрекъснато задаваше тъпи въпроси с възклицания . И така минахме Ниш,Крушевац и малко след това спряхме за почивка при Върнячка Баня . След почивката продължихме като минахме Чачак , Ужице и малко след това малко преди границата с Босна и Херцеговина спряхме за почивка . От там взехме по една плескавица със специално хлебче ( страхотен вкус ) и пак продължихме. Планините вече ставаха все големи и красиви а на мен все повече започваше да ми прилича на Родопите . Забравих да вметна ,че беше края на май месец и всичко беше страшно зелено . След няколко километра пристигнахме на босненската граница. Граничният пункт е съвсем малък и е малко като импровизиран . В това време облаците ставаха все по тъмни докато на края стана мрачно като пред апокалипсис а в далечината от босненските планини се виждаше ,че ще вали здраво . Тръгнахме и веднага заваля един хубав майски дъжд . Минахме през Вишеград но заради лошото време не спряхме да видим по добре прословутият мост който е изграден по нареждане на Мехмет паша Соколович ( на половин сърбин по майчина линия , на половин Турчин , родом от Босна ) мост описан в книгата на Иво Андрич " На Дрини чуприя " ( или Мостът на Дрина ) , великолепен и доста внушителен мост дори и в наши дни , свързващ истока със запада , ислямският исток със христянският запад . Продължихме като пътят се виеше покрай река Дрина а тунели се редяха един след друг когато изведнъж вече Дрина не се виждаше , което автовамично значеше ,че навлизахме във вътрештостта на Босна . Малко по късно планините покрити със широколистни дървета приличащи до сущ на средните Родопи преминаха във иглолистни а заедно с това и надморската височина , кото имах усещането ,че се намираме на Рожен . Малко по-късно видяхме табелка Пале което автоматично значеше ,че все още сме в Република Сръбска ( за тези които не знаят Босна и Херцеговина е разделена на 3 части - Федерация Босна и Херцеговина , Република Сръбска и дистрикт Брчко ( родният град на Лепа Брена ) а всичката тази разпокъсаност е в резултат на жестоката гражданска война в началото на 90те , продължила 4 години , белезите на войната са ясно забележими и до днес , на всякъде е пълно с гробища ( предимно мюсюлмански ) и изтърбушени къщи . И така след около половин час вече се виждаха първите къщи на Сараево . Някъде около 19:00 бяхме строени пред хотела за настаняване . Настанихме се ние а междо другото забравих да кажа ,че моята приятелка има приятели в Босна които са живяли няколко години в България като бежанци. И така тя се бе свързала с тях и им бе казала ,че ще ходим в Босна та ако искат да се видим . И дойдоха макар ,че живееха в Баня Лука което е на 200 км от Сараево . Веднага след като се настанихме срязохме във фоайето на хотела и след малко пристигнаха и те . Хазим и Амела , босненски мюсюлмани избягали от войната и живяли в България 6-7 години . Взеха ни с колата и ни закараха в едно кафе в което се предлагаше наргиле и беше пълно с младежи , а в същото време на вън се сипеше страхотен порой . Оправихме клюките , поприказвахме и трябваше да ни върнат обратно в хотела защото на сутринта трябваше да сме на линия за обиколка на Сараево и след това отпътуване към Мостар и Неум . Сутринта закусихме а дъждът не спираше -мамка му ! Аз имах само една блузка с дълъг ръкав а температурата на вън беше 12 градуса . Почна обиколката като първо ни показаха къде са били олимпииските игри през 84г.след което продължихме с панорамна обиколка на града. След това слязохме в Баш Чаршия ( големият стар пазар който е в самият стар център на Сараево ) , на всякъде беше пълно с магазинчета пръкащи занаятчийски изделия изработени на място ( аз бях решил да си купя един сет за кафе включващ Джезве , поднос , и 2 порцеланови чашки за кафе с 2 поставки за тях всичко ръчно изработено от мед и орнаментирано пак ръчно с типични за Босна фигурки на цената от 25 евро ) . Заведоха ни да ни покажат Безистана ( някогашен Хан-хотел ) доста впечатляващ който е приютявал пътуващите от Османската империя към Европа . След това ни заведоха да ни покажат една стара но голяма джамия но така и не запомних името и ( мисля ,че беше Бегова джамия но не съм сигурен ) където се е помещавало и първото училище в Босна . Веднага след това екскурзоводката Ясна ни заведе на Латинският Мост където Гаврило Принцип ( сръбски терорист )стреля и убива Франц Фердинанд с което се поставя и начало на първата световна война . Последва 2 часа почивка а ние побързахме да отидем да пием Босненско кафе ( нищо усобенно , кафе от джезве ) а след това да опитаме техните чевапчичи ( малки кебапчета , поднесени в специална пита- лепиня , гарнирани с нарязан лук и каймак ) , много вкусно ! Дъждът все така продължаваше а аз измръзвах от студ , добре ,че поне си бяхме взели дъждобрани . И така малко по-късно трябваше да се строим пред бившето кметство и настояща библиотека построена от Австрийците . Интересен факт е ,че някога на нейно място е имало къща която сега е на другият бряг на река Миляцка , която носи името Инат Куча ( Инат Къща ) , носи това име защото когато австрийците харесват мястото за кметството там е къщата а собственикът отказва да я напусне . Прадлагали му какво ли не , пари и т.н. . Накрая се съгласил срещу един милион ( на тогавашната валута ) но при едно условие , да преместят къщата му камък по камък на другия бряг и да я построят абсолютно същата . И така групата се събра и автобусът пристигна . Потеглихме към Мостар . Планините ставаха все по-високи и величествени а изведнъж започнахме да се спускаме . След като минахме Коньиц навлязохме в област Херцеговина а с нея се показа и хубаво слънце . В Мостар нямаше и помен от дъжд а пейзажа макар ,че беше отново планински напомняше средиземноморие . Маслинки , лимони и т.н. се виждаха на ляво и дясно . В Мостар не останахме дълго за жалост , направихме една бърза разходка из старите калдъръмени улички които са и от 2те страни на моста а около тях беше пълно със сергии продаващи най-различни сувенири а туристите бяха толкова много ,че ако ти бръкнат в ( там дето не огрява слънце ) не можеш да се обърнеш поне да видиш кой е . Интересен факт е ,че мостът който е построен от Синан ( главният архитект на Османската империя по времето на Сюлейман паша и синът му Селим паша - златният век на Османската империя ) е разрушен през 1994г. от Хърватските Босненци а взривяването му документирано от самите тях във видео което го има и в ден днешен във Ю туб . Някъде около 15 години след това е възстановен като възстановяването е финансирано от Юнеско а за целта от реката са вадени същите камъни с които е бил първоначално изграден моста . Пихме и там по едно кафе поднесено от видимо мързелив и не усобенно любезен сервитьор ( явно му беше писнало от туристите а и заплащането му предполагам беше нищожно ) налюбувахме се на тюркоазената река Неретва и красивият мост и дойде време да потегляме към Неум .Ниеум е малко курортно градче на брега на Адриатическо море което е и единственият излаз на Босна и Херцеговина на море . Разположено е амфитеатрално, много е красиво но няма какво да се гледа там. Но пък е много по евтино от съседен Дубровник . Настаниха ни в хотела в който между другото имахме невероятно гостоприемно посрещане. Вечерта от хотела ни предложиха да ни закарат със техния микробус до центъра ( имаше доста стълби за слизане и качване ) и след това да ни върнат когато пожелаем безплатно . Приехме с охота и отидохме да вечеряме в един ресторант на центъра точно до морето . Там ядохме някакви телешки пържоли приготвени с чесън по някаква местна рецепта ( страшна вкусотия ) , печени чушки ,домашен каймак , домашни току що изпечени и топли хлебчета и салата . Всичко беше невероятно вкусно а накрая имаше и почерпка от заведението - по една Лозовача ( гроздова ракия ) . Върнаха ни с буса , изкъпахме се и веднага по леглата. На сутринта ни очакваше обилна закуска след което се строихме всички на път към Котор-Черна Гора . Потеглихме и малко след това приближихме границата с Хърватия . Минахме границата и след около час покрай морето по завоите стигнахме на Черногорската граница. И там минахме и продължихме . След около час и половина се качихме на ферибот който ни закара на отсрещния бряг като така ни спести около час път. Пристигнахме в Котор. Ааахх какво бижу е този Котор , построен от венецианците , старият Котор е защитен от Юнеско и няма нови згради . Целият е обграден от величествени зелени планини , всичко това приличащо на Фиорд .
Обиколихме градчето след което решихме да се качим до крепостта високо в планината . Леле ! Какво качване само беше . По едно време бяхме вир вода с треперещи крака а гледката ставаше все по величествена . Накрая дойде ред и на последното стъпало до една малка църква пак изградена от венецианците а когато погреднахме от плащадката пред църквата направо дъхт ни спря - цялото градче го виждахме като на длан заедно със целия залив и обграждащите го високи планини - незабравимо !Следваше слизане но вече се движехме едвам едвам като мърди в ортопедията . Слезнахме някак и вече беше ред за обяд . Ядохме някакви гадни спагети в сос болонезе на колосални цени ( мисля ,че бяха около 20 евро порцията ) - грешка голяма но нямахме време да търсим нещо по добро . Заредихме се със сувенири които между другото бяха доста скъпи и потеглихме обратно към Неум.
В късния следобед се прибрахме , изкъпахме се , оправихме косите , изтупахме се и отново на ресторант . Собствениците отново ни закараха в центъра и още със слизането забелязвам ,че съм си забравил цигарите в квартирата а в мен имам само 2 . Питам сервитьра ( забравих да спомена ,че владея добър сръбски ) къде на близо има място от където мога да си купя при което ми отговаря: тук по на горе е , аз ще отида да ти купя ! Уау ! Както и да е , поръчахме ние някакви морски дарове по местна рецепта , салати и по едно уиски при което забелязвам ,че момчето си обслужва клиентите защото имаше доста работа а аз започвам да се притеснявам ,че ще остана без цигари които са ми нужни за " lep provod " . И така след малко го викам да го питам какво става с цигарите и се оказа както предположих ,че момчето е забравило в многото работа като ми поднесе извинение а лошото в случая беше ,че магазина беше затворил а той наистина изглеждаше притеснен ,че ме е пуснал по пързалката при което изважда своите цигари от джоба си и ми казва : " изволи , узми ове мойе цигаре " ( т.е. заповядай , вземи моите цигари ) , при което аз отказвам категорично и му казвам ,че няма проблем не е болка за умиране . Направи ни адски добро впечатление заради което накрая му оставих и добър бакшиш . Когато приключихме бусът пак ни закара в хотела , и така приключи и този ден . Забравих да спомена ,че стаята ни беше страхотна , чиста и с огромна тераса с гледка към хърватските острови , Адриатическо море и голяма част от Неум , на която имаше и 2 шезлонга - жалко ,че нямахме време да ги използваме . На сутринта събрахме багажа и слезнахме за поредната обилна закуска . Сбогувахме се и потеглихме към Дубровник минахме отново Босненско-хърватската граница и след малко бяхме пред огромните стени обграждащи старият Дубровник . Боже ! Каква красота ! Не случайно е наричан перлата на Адриатика ! На където и да се обърнеш има какво да видиш , я статуя , я църква , я фонтан . А туристи бол ! За жалост имам много малко снимки от Дубровник защото телефона ми точно тогава реши да се прецака ( bad luck ) но може би точно това е причината отново да го посетя . Кумичното в случая беше ,че в групата ни имаше една госпожа от Трявна придружена от съпруга си , която не пропускаше фонтанче,палмичка,статуя с които да не се снима , непрекъснато тичкаше наляво на дясно и прегръщаше статуите в поза тип краставица а ние чакахме да се махне тя та да снимаме свободно . Посетихме няколко църкви и един музей посветен на обсадата на града и бомбардирането му от югославската армия - наистина срамен акт , все пак това е град защитен от Юнеско но както знаем за сърбите нищо чуждо не е свято . Обикаляйки в тесните улички на старият град попадаме на малко площадче на което бяха разположили сергиите си местни занаятчии и производители . Много интересни неща имаше там , купихме си ракия от смокини " смоквица " , подправки , магнитчета и дървени поставки за чаши изрисувани с пирограф а изображенията бяха на най-различни паметници от Дубровник . Дойде време да тръгваме , чакаше ни 3 часа път до Сплит - вторият по големина град в Хърватия и минаване на 2 граници ( трябваше отново да влезем и излезем от Босна ) . Интересен е фактът защо Дубровник е отделен от останалата част на Хърватия . Преди векове Дубровник и Венеция са били в съревнование за търговско надмощие в средиземноморието при което Дубровник ( тогава населяван от Латини носещ името Рагуса ) често е бил нападан . И така Дубровник тогова град държава решава да подари една малка част от своята земя на Османската империя в замяна на защита от неина страна . Умен ход от неина страна . Това е и причината поради която Босна днес има малък излаз на адриатическо море - останал и като наследство от Османската империя . Минаваме границите и вече продължаваме покрай Макарска а автобусът продължава да се движи по хубавите хърватски пътища в посока Сплит . Ето ,че пристигаме в Сплит . Страхотен град отново на брега на Адриатическо море който е създаден от Римляните и по точно от император Диоклециан който е бил родом от Сплит . Там ни чакаше екскурзоводка която водеше беседите на Руски а на мен ми стана доста отегчително защото не съм учил руски и малко разбирам . Последва разходка из старият град и дворецът изграден по времето на Диоклециан . Уличките бяха все така тесни но чаровни обградени от каменни згради в средиземноморски стил със зелени капаци . Там ми направи впечатление калко високи са хърватите и хърватките и колко добре облечени са , изключително красив народ ! Отново се заредихме с сувенири и вече трябваше да тръгваме към Трогир -малко градче което е също в списъка на Юнеско където щяхме да нощуваме . Пристигнахме в Трогир , хотелският комплекс се състоеше от голям хотел и малки къщички около него а ние бяхме точно в тях , малки спретнати къщурки с гледка към Адриатическо море и заливът на Сплит а на заден план се виждаха величествените планини на Далмация - направо да се напишкаш от кеф ! Вече бяхме вечеряли и си взехме бутилка вино от малкият супермаркет който беше точно до хотела , седнахме на балкона и така прекарахме вечерта в романтика гледайки прекрасната гледка. На сутринта слезнахме да пием кафе и да закусим . Имаше и малък инцидент със приятелката ми която вече наляла чаша кафе с мляко се запътила към огромната тераса на която бяхме седнали но не забелязала ,че стъклената врата е затворена а не отворена при което стана мазало с роклята и а аз получих мускулна треска на коремните мускули защото в продължение на 10 минути не можех да си поема въздух от истеричен смях . Програмата за деня беше : разходка из Трогир , пожелание посещение на острав Локрум и в 15ч. заминаване за Плитвичките езера. Събрахме багажите и потеглихме към центъра на Трогир където ни чакаше и екскурзовод . Екскурзоводката ни показа най-важните точки от града след което трябваше да изберем : да останем в Трогир до 15ч. ( при положение ,че беше около 10-11 сутринта ) или да отидем с другите на острова ) . Аз лично прецених ,че е по добре да останем и да разгледаме по-обстойно градчето защото то предлагаше много ,а и честно казано бяхме доста изморени от цялото това препускане . И така останахме ние и още 2-ма - 3-ма в Трогир а останалите отидоха до острова . Разхождахме се безцелно из тесните улички покрай малките спретнати каменни къщи с китни дворчета . На всякъде имаше малки магазинчета продаващи сувенири и неща напомнящи за този край на Хърватия . Спряхме се на едно тихо малко площадче където имаше кафенета и решихме да пием по едно кафе след което продължихме да се шляем безцелно . Стана обяд а аз вече се бях разровил в TripAdvisor къде бихме могли да хапнем хубава прясна риба . Оказа се ,че е съвсем на близо , до самото пристанище . Отидохме а ресторанта току що беше отворил и бяхме първите криенти за деня . Попитах какво ще ни предложи сервитьорката като уточних ,че искаме да опитаме нещо рибно типично за този край на Хърватия . Тя на свой ред ми отговори : Imamo svež morski pas ( аз автоматично си превеждам - морски пас - ми някаква хищна риба ще е ) . Казах и " може " , поръчахме и бутилка бяло вино пак от същия регион и зачакахме . Дойде обяда , 2 доста големи кръгри филета гарнирани със задушен пресен зелен лук , тиквички и някакъв сос . Голяма вкусотия . По някое време решавам да влезна в чичо Гугъл и да проверя какво ядем . Оказа се ,че морски пас е някакъв вид акула която живее в средиземно море . Леко се отвратих но после пък си помислих : какво пък толкова , просто игнорирам факта ,че ям акула и готово . От там станахме и пак продължихме с безцелната разходка като в същото време започнаха да прииждат тъмни облъци а малко по късно започна да вали като из ведро . В опитът си да се скрием някъде намерихме скривалище в една слаткарница ( на точното място в точното време ) . Не помня каква торта ядохме но помня ,че беше толкова вкусна ,че бих могъл единствено да я сравня с оргазъм ! Приключихме а на вън вече не валеше , продължихме с разходката като вече се ориентирахме към мястото на което щяхме да се срещнем с групата . Дойдоха всички видимо подгизнали и изморени а ние кришом се подхилквахме ,че не сме се прецакали като тях . Сбогувахме се с Трогир и потеглихме към Плитвичките езера . По път някъде около 10 км от езерата авгобуса се развали точно в момент когато изкачвахме една планина . Беше доста неприятно . След около час и половина дойде друг автобус и ни взе а шофьорите останаха да оправят нашия . Пристигнахме някъде по залез слънце . Мястото на което щяхме да спим беше на около 10 км.от Плитвичките езера , нещо като вилно селище заобиколено от Букова гора . Когато се сещам за това място първите неща които изплуват в съзнанието ми е " зелено " , " свеж въздух " и "уют" . Пристигнахме , много изморени , изкъпахме се и слезнахме в ресторанта да вечеряме . Поръчах си Лазаня а приятелката ми пица а в същото време започна да вали и гърми като пред съдния ден . При една от гръмотевиците токът спря а това автоматично значеше ,че лазаня може и за няма . Няма интернет , няма нищо , стоим на верандата на ресторанта където беше нашата маса , слушаме как дъждът вали , от време на време силните гръмотевици ни плашат и чакаме . След около половин час лампите светнаха ! УУУРРРРРААААА ще има лазаня ! След вечерята легнахме да спим , защото бяхме много уморени а и сутринта трябваше да станем рано . Сутринта се събудихме а дъждът цяла нощ не беше спрял , спрял беше едва сутринта . Излизаме за по цигара на балкона . Уау каква гледка , такава свежест , толкова зеленина , всичко е още мокро а мъглата се вдига от гората - бяхме в Рая . Отивам обратно в стаята за да си стигна багажа при което си тряскам главата много здраво в един скосен таван, направо ми се насълзиха очите а приятелката ми на свой ред се превиваше от смях. Личеше си ,че няма да ми е ден , по късно ще разберете защо го казвам. Закусихме обилно и се натъпкахме в автобуса . Спряхме до Плитвичките езера а от там трябваше да вземем специални електрически автобуси от където щеше да започне нашата обиколка пеш из парка а малко по-късно и с ракета ( като онези малки корабчета които се движат из Дунава ) . При качването в електрическия автобус усещам ,че стомахът ми праща лоши предизвестия . В края когато автобусът спря , екскурзоводът ни съобщи следното : така слушайте ме сега , ако на някой му се ходи на тоалетна да ходи тук в дясно има тоалетни защото в следващите 3 часа няма такава . Викам си ОК , сега е моментът . Отивам - да ама не , нищо не направих а и стомахът вече не ме болеше . Казах си - фалшива тревога . Излезнах и тръгнахме по едни тесни пътечки в колона по 1-2ма , още щом минахме 500м контракциите се завърнаха с пълна сила . Ами сега ? Да се върна към тоалетната ще се върна но после как ще открия групата по тези пътеки , водопади и езера ? Ако продължа как ще издържа 3 часа ? Както и да е продължавам като стискам здраво за да не се изложа . Лошото беше ,че и в гората нямаше къде да отида защото навсякъде пейзажът беше следният: от едната страна стръмен бряг , от другата езеро или пропаст а ние по средата се движим на изкуствено сковани дървени пътеки около 150см. широки , и на около 50 см над земята и водата . Ще се стиска ! При всяко спиране на контракциите не пропускам да се любувам на красивите тюркуазени езера и безброй водопади . Толкова беше красиво сякаш си в рая . Водата беше кристално чиста а навсякъде всичко беше заобиколено от гъста букова гора . По едно време приятелката ми тръгна да казва нещо смешно при което веднага я спрях : а съм се засмял а към станал за резил пред всички туристи . Мдааа забравих да спомена ,че туристите бяха на всякъде от които най-многобройни бяха Японците и австрийците . По едно време видяхме как група туристи се опитваше за извади един австриец който беше паднал в езерото заради опитът му да направи перфектният кадър . А мен все така ме болеше стомаха а когато идваха по силни "контракции" хващах приятелката си от една страна за опора , а с другата хващах някое храстче и стисках бузи със всичка сила като същевременно се молех на всички богове да не се изложа и някак си да издържа . 1,5 часа изминаха от както тръгнахме по пътечките а аз все така не предавах парада , по едно време видях златна възможност , едно приятно хълмче където нямаше туристи . В раницата си имах мокри кърпи . Изчезнах на мига . И така остатъка от разходката продължи но вече по-приятно от преди , качихме се на корабчето което ни преведе през голямото езеро а на края ни чакаше ресторант предлагащ хърватски фаст фууд . Хапнахме не помня вече и аз какво и потеглихме към Загреб . С нас се качи и хърватска екскурзоводка която щеше да води турът ни в Загреб на слезващия ден . По пътя до Загреб ни разказа доста за Хърватската история . Пристигнахме в късния следобед в Загреб , настанихме се , изкъпахме се , изтупахме се и излезнахме да търсим ресторант . Вече бях набелязал един в трип адвайзър и излезнахме да го търсим с помоща на GPS-a на телефона ми . Стигнахме в много приятен ресторант със страхотна вътрешна градина където поръчахме плескавици и по една ракия и салата . Кагато приключихме се прибрахме обратно в хотела а на сутринта много рано станахме за закуска защото в 8 трябваше да започне обиколката ни в Загреб . В 10 часа вече бяхме приключили със обиколката с екскурзоводката след което следваше свободен ден до 19:00 вечерта когато щяхме да тръгнем обратно към София . Трябва да спомена ,че бях изключително приятно изненадан от Загреб , много красив , чист , спретнат и с доста повече цветове от колкото си го предтавях . Посетихме католическата катедрала в центъра на града която е и най-високата на Балканите , бяхме и в музея на разбитите сърца , площадът със статуята на Бан Кулин . Разбрахме и за следата която са оставили Кирил и Методий в хърватската история и разбрахме ,че са доста почитани там. Обикаляхме цял ден като мухи без глави , пихме бира в един бар с външна градина който се намираше на един хълм и от който се откриваше невероятна панорама към града . Както си пиехме бирата изведнъж се чу страхотен гръм от който почти напълнихме гащите . Сервитьора побърза да ни успокои и каза ,че това е топът който гърми всеки ден в 12 на обяд , и да беше точно 12:00 . После обядвахме в един италиански ресторант , свински пържоли с гарнитура от черна леща и сладко от круши , беше много вкусно но персонала беше супер враждебно настроен с което малко ни развалиха настроението но не за дълго за това няма да влизам в подробности . Дойде вечерта когато хванахме автобуса и тръгнахме към София . Пристигнахме рано сутринта , на границата ни чакаха бездомни кучета а в София валеше майски дъжд .

Надявам се да ви е харесал моят първи пътепис !