Косово, Черна гора, Албания

Косово

май.2013
(ден 1ви по модела на Аерохрониките, някъде около 10 ч. сутринта)

Подготовката за пътуването до Албания предполагаше разузнаване на различни възможни маршрути.
Умуването доведе до следните изводи:
- През пътя по р.Лим май не е за препоръчване
- С оглед на желанието за Шкодренското езеро и съответно Черна гора, може би през Косово
- задължителната 50 еврова застраховка (понеже в целия район само те не са в Зелена карта) е отпаднала през 2012 г.
- имат новопостроени магистрали - значи поне за част от пътя е удобно за придвижване
- от границата с Албания до Тирана е почти само магистрала
Е да, ама не съвсем (по П.Бочаров): застраховката си я има, но е 30 евро за 15 дни, до магистралата при Прищина пътят е живописен и става.

За спора със сърбите:

Хората явно са горди с независимостта си призната от 90 държави, но не и от Сърбия.

В app-чето за телефона, имаше благодаря към всяка една от държавите на всевъзможни езици.

Само преди дни имаше споразумение какви права получават населените със сърби северни общини и съответно дали и как ще го признават сърбите Косово.
Не знам как, но дано нещата се нагласят, та всички да са доволни и един ден само за ущипците от къде са тръгнали да се надговарят.
А знаците за разминаването на танкове не бях виждал в Европско.

Иначе бензиностанции, кафенета, магазини - всичко си имат. И някакси е типично балканско.
Прави впечатление, че се строи. Голямата част от урбанизиращия се ладшафт е все с нови тухли, нови керемидки.

Та, стигнахме и магистралата. Гордостта на модерните времена. 120 км./час му било ограничението. А аз всеки път на чужд път се сещам за новото прието при нас 140. Може би само в Германия имат по-висок лимит.
Не че няма луксозници с по 200, но като цяло си е спокойно.
 

Черна Гора

май.2013

Понеже сме с автомобил първо за пътя да подскажа:
Ами кофти е през Sukobin. Ремонти, тясно, Туарези разни и планината пълна със завои - няма време да се поогледаш.
Коренно различно е през Tuzi - от там си тръгнахме. И в двата случая все се обикаля Шкодренското езеро и все до замъка във Шкодер (Албания) се стига.

Аз понеже в пътесписването сам новак (и моля да ме извините за волни и неволни грешки) си се чудя за пропорционалността на текста.
Дали много да опиша или пък картинките са важни.
Гледам хрониките и се уча - видео да има и цитати не е лошо...
Трудна работа излиза пътеписа значи.
То за Montenegro, много има в нет-а.
Може би е редно само малко нещо, лично да да добавя

Та по съществото на нещата:
Bar-Petrovac- и Накрая Budva (ден 1ви, някъде около следобяд)
Местния Слънчев бряг (щото се строи по много, а още не са се сетили и че паркинги ще трябва).
Ама по-хубав. Имат си старини. Има и яхти, прекрасно крайбрежие, но пясък няма (то и не очакваме).

Едно малко отклонение за времето за посещение на Адриатика. Определено трябва да е топло.
Няма такъв кеф - да разглеждаш древните венециански, гръцки и т.н. крепости, запазени напълно и отвън и отвътре и съответно да се ползваш от услугите възникнали от туристическия бум - кафенета, ресторанти разположени на какви ли не романтично оформени кътчета.
Перлата в короната е може би Дубровник, но пък Будва и Котор не му отстъпват много.
Заслужава си и препоръчвам.

А сега езика. Английския добре - човек ще се оправи. Но идеята за сръбско-българска мешавица някак интересна ни се стори.
Говори си чонека (сервитьор например) и няма как да не му прихванеш
- Добър дан - Добър дан
- Изволите (колко хубава думичка, звучи ми като - дайте волеизявлението си)
- И аз да пробвам - Иедно кафе, со млеко, Велико.
- Може (казва той).
Любимо. И тембъра и л-то дето го изрича е като на Мики Манойлович ("Светът е голям и спасение дебне отвсякъде"). Има особен чар.
И така си говорихме навсякъде - разбират ни прекрасно и ние тях.

Будва - nice, ами друго? Манастири много, и остров св. Стефан да не забравим, но той за следващия ден

---
Е то не е точно остров (има си цял мост) и както се оказа е затворен хотелски комплекс - но пък е красиво

Та напред към Котор.
Тук да! Има си отново всичко - Unesco го признал за ценен, круизно корабище на TUI се мъдри в залива которски.
Град средновековен пълен с красоти и история. Паркинг има баш където трябва. Хвала (благодаря) отново за прекрасните моменти.

Моткахме се цял ден, а за вечерта - back to Budva (овде на крепостта и пак хотела)

Супер, ама свърши. А утре - Албания.

Албания

май.2013

Северна Албания

От границата до Шкодер (през Коплик)се движихме все по нови, прекрасни пътища. Вият се между селца и паланки.
Тихо, спокойно, на където и да се обърнеш само мъже. Жени няма или поне са се скрили.
Има обаче мерцедеси - всичката гама на компанията от 1950 до 2013. Определено в Германия няма такова насищане.
Само в музея в Щутгарт бихте видяли цялото разнообразиие, но пък тук е в действие.
Английския почти послужи. Където и да спряхме - хората приветливи, учтиви. Искаме кафе в пластмасово чашка, а те нямали - ето стъклена да си отнесете. А кафето - като в Италия (не открихме място дето да не е прекрасно).

Стигнахме Шкодер.
Тук е вече коренно различно и освен колите - коне, каруци, велосипеди и пешаци, изобщо всичко, което може да се движи е излязло днес. Задръстване. Май и някакъв панаир случихме. За крепостта Розафа за съжаление време не остана.

Тирана

Първо малко от историческата сводка.
Прочетох, че мюсюлмани били около 60 процента от тъдявашното население. Пък от тях 10 - 15 % обръщали значение на религията. Аз видях повече християнски църкви отколкото джамии. И хора със забрадки не видях.
Попрочетох, че по времето на Енвер Ходжа, религията била забранена, повечето хора били атеисти и едва в по-модерни времена (от около 15-тина години) религията имала някакво влияние.
По улиците хора много - предимно млади (средната възраст в държавата е под 30 г.)
"Нацъкани, натокани и облечени по последному"*, изобщо младежка работа. И тук Mercedes rulz, обаче може би са повече новичките.
Дойде време за "атракциите: пл. Скендербег (националния герой и легендарната фигура на албанското средновековие), сградата на Операта и Националната библиотека, часовниковата кула, джамията Етем бей, двореца на културата и бивш музей на Енвер Ходжа" и ла-ла-ла и бла-бла-бла. Интересно е.
А на главната, какво - офис на ПИБ и банкомати на ПИБ, български дух в албански одежди

Вечерта по съвет на милия Ergis от хай-тек хотела, в който попаднахме се настанихме в местен актуален ресторант-пицария (Era). Ех, тези хора могат да готвят. Може би с търкаляне ще се изнесем.

И за хотела да добавя. Все сме били в хотели - евтини, скъпи, но този беше изненада - дизайнерска ръчичка е пипнала здраво. Модернистично осветление (три четири режима на бутоните), автоматични ролетни щори, всичко в бяло и пипнато до най-малкия детайл - дори и телефона. Имахше си инструктаж. И като стана ясно, че дори AppleTV-то през Ipad-а, който ни чакаше до кревата ще управляваме, съвсем се потресох. Не така си представях албанската квартирка. Контрасти разни - аз брадясал вече, а Ergis костюмиран, лъщи до последното си копче.

Дуръс

А аз си мислех, че застрояването по нашето черноморие е уникално, т.е. че само при нас е толкова нагъчкано с бетон.
Е тук е повече. Вярно с големи улици и още неутилизиран плаж, но с хиляди хотели. Като стане популярно и не само сред албанците, не ми се мисли това крайбрежие на какво ще заприлича.
Според Wiki-то да сме видели амфитеатъра им трябва. Да ама и той застроен и на сцената му къща се мъдри. А до него кравичка между водни колелета си почива. Идилична работа.

Бункерите

Те са почти навсякъде където има скали**. Видове много - големи, малки, кръгли, полувкопани и изобщо всякакви.
Един поляк започнал да ги описва преди няколко години. Не знам до къде ще го докара с над 700 000 бр. Местните не им обръщат внимание. Част от забравената история са може би.
Снимките на Oshko определено дават по-добра представа от моите


Вльора и Саранда

Ами пак така - красиви планини, бункери и после град. Тука магистрали много няма, но места за къмпинги - безкрай. А градът презастроен, отрупани с кафенета и ресторанти главни улици и цялата младеж на тях излязла.
1 кафе е 100 леке (абланско леке, какво поетично звучене има тяхната валута, а?)

Unesco
А пък според тях от Албаия, освен Берат и Джирокастра (запазени от гръцкото и отоманско време градчета) в Бутринт си заслужава. И на там ни тръгна пътя. А в Бутринт е интересно, ако гръцко-римски постройки човек не е виждал.

Е от тук насетне - пътя свърши. Трансферът е по дървено-варелова конструкция с кабелно задвижване - но пък ефективно.

А малко след това е Гърция.

---
*любим варненски лаф
**StarCraft отклонение: ландшафта е като на Big Game Hunters с добър противник Terran, който е наблегнал на защита