КРАЙОВА – БИЛЕТЪТ ЗА ОБРАТНИЯ ПЪТ НА БЪЛГАРСКАТА ЮЖНА ДОБРУДЖА - Балкани

КОГАТО ИСТОРИЯТА НЕ Е ПОРОК, А Е УРОК

Кой не е съгласен, че Балканите от край време са едно огромно врящо гърне, което вечно съска и пръска огнени дихания, готово да попари онзи, който намира повод да се наведе и да разпали огъня на постоянно пламтящата му жарава ? Тук кой с кого е приятел или враг – и откога, че докога, историята дава безброй отговори. Така след участието на румънски военни формирования в Руско-турската война от 1877-1878 г, спомогнали България да постигне своето, макар и частично териториално освобождение, се засилват приятелските чувства между двете съседни държави.

Преди това десетки български патриоти, жадуващи независимост за поробената си родина, намират убежище и закрила в редица румънски градове през турското робство и от там всячески подработват пътища Високата порта да бъде отритната! Малко по-късно двустранните симпатии се изразяват още по-ярко след Съединението на България, предизвикало Сръбско-българската война през 1885 г, в която румънският парламент единствен извисява глас пред Европа в защита на българската кауза. Тогава във високите обществени среди на двете държави се заговорва дори за съюз между България и Румъния под скиптъра на румънското кралство!

Обаче Великите сили бързо и ясно показват кой винаги ще поръчва музиката на Балканите/но няма той да я плаща!/. Областта Южна Добруджа от Североизточна България става разменна монета и през 1913 г територии на българските градове Силистра, Добрич, Варна и Шумен са предадени на Румъния. Постепенно се слага началото на обратния процес, когато българи и румънци са противопоставени, а това предизвиква дългосрочното им отдръпване и двустранно озлобление. Дори част от румънските историци отчитат този ход за грешка, защото той наистина превръща във врагове вековните, благоразположени през почти цялата си история един към друг, съседи. Озлоблението се засилва още повече след една паметна битка на българска територия по време на Първата световна война, когато румънски военни сили правят голямата грешка да се включат в бойни действия срещу българската армия на българска територия. За кратко и за тях – фатално! А българите се окичват с бойна слава, която и днес се изучава като уникален опит в европейските военни академии…

За травмите върху българското население от принудителния анекс на изконни български територии от румънците аз мога да разкажа много.Тъй като съм добруджанка от Южна Добруджа, а мои близки са учили в румънски училища и са аргатували по нивите на румънските чокои, съм чувала от тях за доста нелицеприятни преживявания. Истината е, че периодът оставя дълбоки следи в колективната психика. Но също за нелицеприятни преживявания съм чела в спомените и на румънските заселници, проживели в Южна Добруджа по същото време. Какво са виновни хората, че някой някъде им дърпа конците, без да му мигне окото?

Едва през 1940 години дългата ръка на балканските режисьори благоволява да „изправи” границата на България. Те налагат румънската ни съседка да върне Южна Добруджа в нашите предели. Договорът за това се подписва в румънския град Крайова между 7 и 10-ти септември 1940 г и е ратифициран на 13.09. Седалище на заседанията за подготовката на този документ е дворецът, използван от бившите румънски крале Карол I и Фердинанд/построен от румънския земеделец Константин Михаил/. Красивата сграда е напълно съхранена днес в центъра на града и сега е Музей на изкуствата. Пищните зали са изпълнени с картини и скулптури на местни и национални художници, но аз не видях нито едно платно да показва момента на така важния акт от септември 1940 г. Не видях, ама и не питах има ли го изобразен, но в Музея на Олтения/областта, където се намира гр. Крайова/, не се сдържах. Поговорих на тази тема с една от уредничките, която бързо и хладно ми обясни, че събитието не е почетено и в иначе доста богатата колекция и на тази институция.

Сега обаче двете държави са членки на голямото европейско семейство в лицето на Европейския съюз и на НАТО, затова миналото вече се разсея във въздуха. Няма поводи за припомняне на ябълката на раздора и за поглеждане изподвежди. Двете съседки градят общо бъдеще, всяка със своите особености и възможности. Една до друга, а все по-често и една с друга…Историята винаги дава възможност за преодоляване на пороците!

Градът Крайова е столица на румънския окръг Долж, разположен в областта Олтения. На 28 км от него е великата и наша обща река Дунав. Той има около 250 хиляди жители, красиви сгради, широки, чисти улици, добре благоустроен е, център на мощна индустрия. Забележителен е със своите архитектурни паметници, с университетски и културни структури, с многото си църкви на различни вероизповедания. През коледните и новогодишни дни от 17.11.2023 г до 2.01. 2024 г в широкия му център бяха богато аранжирани четири обособени части на един общ голям базар. С тяхната бляскава украса от над 1 милион цветни лампички, въртележки, приказни герои, ледена пързалка и какви ли не поразяващо красиви атракции, базарът се класира на второ място в европейския конкурс за най-атрактивно осмисляне на току-що отминалите празници. Изборът се организира ежегодно от официален туристически уебсайт, партньор на Европейската комисия и на първо място т.г. беше Будапеща.

Нерядко край най-високото атракционно колело в Румъния, пред огромната елха, на осветените детски площадки, седнали в импровизираната шейна на Дядо Коледа се изреждаха за снимки или да се извъртят в кръг на огромна височина над града си подвикваха на български пристигналите в Крайова гости и от България. Ами че как иначе, разстоянието по Дунав мост-2 от Видин до Крайова е към 90 км и нали е румънски, тоест, като български, влакът го изминава за почти 3,5 часа. Плащаш само 14 лв за билет в едната посока. Зазяпваш се през прозореца и може въобще да не гадаеш в коя от държавите си: всичко в този район е почти еднакво. Овехтяло, запуснато, изоставено, рушащо се, обезлюдено, къде повече, къде по-малко отрупано с боклуци, скромно преживяващо... Само дето на румънските гари път на влака дават едни млади, кипри хубавици с червени железничарски шапки…

Дворецът, в който е подписан договора завръщането на Южна Добруджа

Вътрешността му е отлично запазена и поддържана

Красота и кралска пищност

417882597_3672033023085809_7932970470667727233_n.jpg.254f857cb63914aff67332c7cd713123.jpg

Тук чак аз съм украсила интериора в отсрещното огледало

Това е т.н. "огледална зала", сега зала за концерти

Дори и вътрешната й врата е с огледални стъкла

Част от художествената колекция

1109408164_.jpg.b6e66edb5211df241a20d892efe8cf9d.jpg

В двора на Музея на изкуствата е Центърът за съвременно изкуство "Константин Бранкузи". Тук е издигната тази художествена инсталация, наречена Яйцето на Бранкузи. Представлява яйцевиден прозрачен асансьор, който издига посетителите от подземие до върха, като хоризонталните плочи са разположени така, че да се вижда отвън навътре и обратно

Музеят на историята на Олтения

Музеят е доста обширен, но старомоден. Всички надписи са само на румънски език. Подреден епо периоди и социалистическият тук не е пропуснат. Допускам, че на това табло пише:"Под ръководството на партията и лично на др. Н. Чаушеску Румъния изпълни предсрочно поредната петилетка"

Припомнено е дори как децата ставаха пионерчета и комсомолци

20231231_102947.jpg.af5c630224db5252edfe07398d359b40.jpg

И, представете си, незабравим спомен за социалистически затвор! За пръв път виждам такъв музеен експонат

Красиви сгради от 19-ти век изпълват града

Университетът по медицина и фармацевтика

534391928_20231231_125945-.jpg.db20eacd0ced3b38fb016b5b5d13d775.jpg

Култовият хотел "Минерва"

2006452963_20231231_134823-(3).jpg.2a0841998bc80968d36e65892eb68819.jpg

Изящество и стил

Една от най-важните църкви в Крайова - "Мадона Дуду"

Вече обърках имената на църквите, те са навсякъде, една от друга по-представителни. Тази май беше "Света Троица". Забелязах, че румънци се кръстят, когато минават по пътя край тях, дори когато се движат с обществен транспорт

Митрополитската катедрала "Свети Димитру"

Най-старата църква в Крайова - "Свети Николай", построена през 1793 г

Православен храм „Успение Богородично” и „Св. Пантелимон” – Мънтулеаса е исторически архитектурен паметник от местно значение

Олтарът на храма

Коледния базар № 1 беше разположен пред кметството на централния площад Михай Витязул

Украса на площад Михай Витязул

30-метровата елха беше издигната пред сградата на кметството

Ледената пързалка със символа на тазгодишния коледен базар в Крайова - Ледената кралица

В стария град улиците бяха пищно осветени и също богато украсени

Каляска за бляскави снимки

Виенското колело пред националния театър Марин Сореску беше най-високото атракционно колело в Румъния

Целият град - и извън четирите части на коледния базар, грееше в новогодишна украса

В Крайова има много красиви места. Тук, на тази стена срещу Аграрния факултет, са изрисувани стилизирани характеристики на 27-те държави от Европейския съюз. Но картините са 28, защото лондонският Биг Бен продължава да си е на мястото

Това трябва да е представянето на България

Уличното изкуство също е представено в града

Румънците често поставят подобни разпятия из жизненото си пространство

Ботаническата градина е забавна и за деца, и за възрастни

Такъв тип пейки са разпръснати навсякъде из градината

В средата на градината има чудесно езеро. Идва бялата флотилия...

И тук са почерпили от световния опит да вписват в градската среда изрисуваните елтабла. Но някои май са газови разпределителни табла

20240101_160932.jpg.5ab2df1b782a4b7b06210151a38424ae.jpg

2045711993_20240101_1357311.jpg.589a146dc6f6e6af0bca5bcf3aed3d4a.jpg

Входът на парка "Николае Романеску". Толкова е голям, че се наложи да наема велосипед на място и да го обиколя за 1 час. На 1-ви януари!

За съжаление, на много места в града има къщи с чудесни архитектурни елементи, но странно неподдържани и изоставени. Най-много са те на централната улица Uniri, на която има сгради , номерирани почти до №200