Молдова - една неочаквано приятна изненада

Ето ме отново на линия, скъпи магелански приятели и съмишленици с пътешественически дух! Всъщност, сега трябва да драсна една статия на английски за Молдова, но реших, че вие сте с предимство и първо ще опиша на български моите молдовски впечатления "само днес, само сега и само за вас", както весело се шегуваше гидът във винарната Крикова преди да каже нещо любопитно.

Хамлетови терзания - да ида или да не ида?

Когато моя молдовска студентка ми предложи през юни месец да организирам академично пътуване до Молдова през октомври се отнесох доста скептично. Казах й, че ще си помисля, но реално не бях особено ентусиазиран. Мислех си, че това е поредната бедна и опоскана постсъветска дупка, която спокойно мога да прескоча. Но, буквално след около седмица си казах, защо пък не? Нали именно в подобна страна моите студенти могат да научат доста за историята на миналия век, що е то посткомунистически преход, корупция, сепаратизъм и т.н. Освен това, точно в подобни бедни и слабо посещавани страни хората са доста дружелюбни към чужденците и държавните им институции са доста по-отворени и достъпни. Веднага си спомних, че точно след известен скептицизъм през 2015 г. организирах със сръбска студентка посещение на Белград и бежанския лагер Кърняча с 12 студенти и беше невероятно преживяване. Да не говорим, че първата вечер в Белград вечеряхме със сръбския външен министър Ивица Дачич, който по едно време хвана микрофона и изпя доста прилично няколко српски песни. Е, кажете, в колко държави човек може да иде ей така да се види с външния министър, да си поговори с него, да хапне, пийне и попее в някоя кафана?! Именно затова реших да бъда по-отворен към предложението, с идеята, че и в Молдова ще ни посрещнат гостоприемно и ще видим нещо любопитно. Септември месец организирахме и ден на Молдова в университета и лично посланичката на Молдова в Испания ми обеща пълно съдействие ако реша да ида със студенти в Молдова. Това ме накара да се размърдам! Консултирах се с молдовската ми студентка и обявихме официално датите, 17-20 октомври. Реших да селектирам строго само отбрани студенти, които наистина се интересуват от региона и са готови да научат нещо ново. Молдовската студентка дори ми пусна мухата да накарам всички желаещи да пишат есе на тема "Защо искам да посетя Молдова?" и аз се съгласих. Но, след седмица започнах да се съмнявам, че ще идем в Молдова и че това есе ще отблъсне и малкото кандидати. Защо ли? Ами защото за пътуване до Прага или Париж се записват по 30 студенти за 2-3 часа, а след цяла седмица желаещите да идат в Молдова бяха 4 и само един от тях ми беше изпратил есе. След 2 седмици и малко реклама на молдовската авантюра достигнах до 12 записани! Трима от тях обаче, египтянка, либиец и испанец се отказаха или заради есето или заради молдовските визи, въпреки че майката на молдовката като дипломат ни обеща пълно съдействие за тези, които имат нужда от визи. Е, в крайна сметка се получи великолепна група от 9 ентусиасти. Не можех да мечтая за по-добра група. Само отличници, сериозни, отговорни и представители на един куп нации - по един представител на Бразилия, Бангладеш, Италия, Молдова и Русия, както и няколко истински национални коктейли - студентка с майка от Словакия, баща от Чехия, израстнала в Австрия, студент с майка австрийка и баща испанец, живял в Англия и Швейцария, студентка с майка французойка и баща англичанин и може би най-големият ни космополит, евреин, роден на Бахамските острови с майка колумбийка от румънски произход, баща израелец, а той завършил гимназия в САЩ, пътуващ с британски паспорт.

С такава група бързо убедих финансовия отдел на университета да ни финансира и купихме самолетните билети с Rayanair и Wizz air на отиване през Брюксел и с ТАROM на връщане през Букурещ. Хотел за студентите в Mon Ami Villa на улица Mihai Eminescu 44/1, а за мен Bed & Breakfast Olsi на улица Bernardazzi 26/3, защото нямаше повече свободни стаи в Моn Ami Villa. С молдовката дооформихме културно-политическо-кулинарната ни програма и към 5 октомври вече бяхме готови с всичко. Аз пак гледах някакво идиотско видео в YouTube колко било зле в Молдова от някакъв английски блогър и затова писах в Магеланци, че пак започнаха терзания дали да ходя. Но, както винаги на магеланците може да се разчита. Снимките и коментарите за Молдова на @elateq, @Happy_Traveler и @lyusi ми върнаха увереността, че съм взел правилното решение!

17 октомври - пътуване и вкусни кулинарни сюрпризи

Още на 15 октомври стегнах моята вярна раница, а на 16 октомври обявих в WhatsApp групата, организирана специално за това пътуване, че искам всички да са на летището в Барахас в 5:00, защото първият ни полет за Брюксел с Раянеър беше в 6:40 и защото сме в Испания, а тук закъсненията са обичайни. На 16 октомври вечерта пак прегледах раницата, мушнах там и паспорта ми и започнах да се занимавам с разни административни задачи. От вълнение не можех да заспя. В 3:30 сутринта на 17 октомври, обаче, нещо батериите ми започнаха да се изтощават. Но, в този момент нашите бебета близнаци се събудиха. Весело беше пак. Ами, нахранихме ги и в 4:00 аз реших да си затворя очите за 5 минути да починат, а в 4:30 да си извикам такси за да бъда на летището към 5. Планът беше железен, но дори и аз понякога имам нужда от спане. Отворих си очите след настоятелен телефонен звън. Словашката студентка бодро ме поздрави, че вече е на летището и е първа и ме попита къде да се събира групата. Погледнах часовникa! Беше 4:50!!! По дяволите! Моите пет минути със затворени очи се оказаха 50! И ако не беше звъннала тази предвидлива студентка щях да проспа всичко. Трябваше да действам светкавично! Веднага си намерих кола с Cabify. След 5 минути щеше да дойде. Не знам как, но в 4:57 бях готов и пътувах към летището. В 5:15 бях на Терминал 1! Добре че живеем близко до летището и сутрин няма трафик!

В 5:30 8 студенти вече бяха на линия, но италианецът го нямаше никакъв! Не си отговаряше и на телефонът. А, аз чаках до входа на зоната за сигурност. Исках да се уверя, че всички са вътре, преди и аз да вляза. В 6:10 едва, когато вече реших и аз да мина проверка, италианчето ми звъни, че бил тук! Bravissimo! Успал се нещо. Е, нямаше какво да кажа като знаех при мен как протекоха нещата. За бонус си беше забравил и разпечатаните билети за Раянеър и Уиз еър, но аз бях подготвен и имах разпечатани билети за цялата група. Минахме заедно проверката и в 6:25 бяхме всички пред изхода!  Пристигнахме на време в Шарльороа, но там трябваше да минем отново проверка на личния багаж както и първа паспортна проверка. Минахме бързо и около 10 сутринта бяхме вече пред нашия изход. Полетът ни с Уиз еър беше 11:00 – 14:50. Честно казано, не мога да говоря много за нито един от двата полета, защото прекарах цялото време в спане, бях леко уморен и реших да поспя. Само забелязах, че самолетът беше пълен с молдовски имигранти, които се прибираха в Молдова, но чужеденците като нас бяха малко. Пристигнахме по разписание и минахме бързо паспортната проверка. Аз дори бодро поздравих на румънски с buna ziua/добър ден и разбрах, че ме питат откъде пристигаме.  Сменихме часовото време с един час напред и нашата молдовска колежка ни насочи към чейндж бюрото на летището. Каза, че курсът бил добър. Горе-долу 20 леи са 1 евро, тоест 10 молдовски леи са 1 лев. Обменихме пари всички и се качихме на тролейбус. Молдовката реши да почерпи цялата група с по едно билетче. За десет билета плати 20 леи, което е 2 лева! С такива цени, всички се почувствахме богати!

Тролейбусът бързо се напълни и потегли към центъра. Още първите ми впечатления от Молдова бяха положителни. Нормални къщи и блокове с доста зелени площи. Центърът на Кишинеу също беше нормален, с цели пътища и тротоари. Всички тези апокалиптични клипове и коментари на разни английски и американски лигльовци се оказаха поредната манипулация и тенденциозно представяне на източноевропейска страна.

Всички студенти се настаниха в хотела си и след това аз се насочих към моя, който беше на 10 минути пеш само от техния. Уговорихме си среща в 6, за да идем до Ла плачинте/La placinte за ранна вечеря.

Все още бях скептичен леко към молдовската кухня и затова си отбелязах, че ако нещата са много зле има грузински ресторант Тбилиси наблизо, на бул. Щефан чел маре 69. Грузинските ресторанти са ме спасявали от глад неведнъж в бившия СССР. Но, когато влязохме в La placinte разбрах колко много съм грешил с предразсъдъците си. Менюто беше прекрасно! Гъбена крем супа в хляб, всякакви мезета, салати, основни блюда, десерти, лимонади, местно бяло и червено вино. Устроихме си истинска кулинарна фиеста за по-малко от 9 евро на човек.

След това се разходихме в нощен Кишинеу и докато се усетим вече беше почти 23 ч. Моите студенти решиха да търсят разни барове и нощни клубове, но аз бях леко уморен.

Към 23 ч. се отправих към моя хотел, като напомних на моята група, че на следващия ден 9:45 трябва да са пред хотела, готови за един динамичен ден.

18 октомври - Да опознаем Кишинеу

И така, свежи и в добро настроение всички се събрахме в 9:45 пред Мон Ами Вила и се отправихме към триумфалната арка на бул. Щефан чел маре ши Сфинт. Там вече ни чакаше нашата екскурзоводка Светлана. Приветлива жена на средна възраст, с отличен английски език и изненадващо за нас говореше и испански език. Живяла 7 години в Картахена, Мурсия. Благодарение на нея научихме доста любопитни неща за града по време на тричасовия ни тур.

През 1907 г. имало погром срещу местните евреи и една от синагогите се превърнала в руски национален театър Антон Чехов.

Църквата пък към женската гимназия, която много ми хареса като архитекура, съветските власти превърнали в музей на атеизма.

Аз съм без коментар, защото само люти сръбски епитети ми идват на ум.

Театърът Михай Еминеску се оказа, че е свързан с румънския писател и поет Михай Еминеску, който е роден в румънската част на Молдавия, неокупирана от руснаците, но прекарва голяма част от живота си в Кишинеу. Театърът се намира също на улица Mihai Eminescu/Михай Еминеску, която се пресича от улица Veronica Micle/Вероника Микле. Вероника е била любимата на Михай, но е била омъжена жена. Дори когато става вдовица двамата не се женят, заради хорската мълва. В даден момент Михай го объркват лекарите с диагнозата, дават му свръх доза живак и той умира. Вероника Микле поглъща арсеник няколко дни по-късно и така се самоубива. И до днес там, където се пресичат улиците Михай Еминеску и Вероника Микле според местните легенди може да се чуят през нощта въздишки и шепот на двамата влюбени. С няколко студенти дори отидохме същата нощ към 23 вечерта да видим дали ще чуем нещо, но явно сме притеснили духовете на влюбените с такава любопитна тълпа и нищо не чухме. И до днес молдовските деца изучават наизуст стиховете на Еминеску, но Светлана и нашата молдовска студентка споделиха, че предпочитат творбите на Vasile Alecsandri/Василе Александри, който също има основна улица в града.

Научихме и кой е Александър Бернардаци (1831-1907), на когото е кръстена улицата, където беше моят хотел. Оказа се руски архитект от итало-швейцарски произход, който е проектирал най-красивите сгради в Кишинеу и до днес има около 20 подобни сгради.

Тази сграда е проектирана да бъде общината на Кишинеу от Бернардаци.

Поговорихме и за Пушкин, който е бил в Кишинеу в изгнание през 1821-23 г. Действително той не е харесал Кишинеу и Молдова по принцип, но по-късно е казал, че всъщност Кишинеу не е толкова зле, колкото е мислел. Нормално, когато човек пътува разбира, че винаги може и по-зле.

Светлана ни разказа разбира се и за Щефан Велики/Stefan cel mare (1433-1504), който успява да отвоюва от османските турци независимостта на княжество Молдавия. Щефан бил пратовчед на Влад Цепеш, който също е любопитен факт.

Видяхме къде е художествената галерия на града, чиято сграда е била офис на Брежнев, който започнал партийната си кариера от Кишинеу. Светлана ни показа и историческия музей на Молдова, но за съжаление така и не ни остана време да влезем вътре.

След този информативен тур, дори имената на улиците започнаха да ми говорят, а аз именно това искам. Когато вървя по една улица искам да знам историята й, защо е кръстена еди как си и кой е този човек, на когото е кръстена.

Светлана поиска 65 леи на човек, което е по-малко от 7 лева. Дружно решихме да закръглим на 10 лева на човек и се отправихме към молдовския парламент, където вече ни чакаше нашия гид Алексей. Алексей се оказа човек отговарящ за връзки с обществеността и отново с чудесен английски. Като цяло, навсякъде по хотели, ресторанти, дори сувенирни будки, особено хора под 30 години говореха задоволително английски. Единствено се наложи да мина на руски с двама таксиметрови шофьори, които бяха рускоговорещи и на английски знаеха само хелоу. Алексей ни разказа историята на парламента, поговорихме си за местната политика, корупция, малцинства, Транснистрия и видяхме пленарната зала със 101 депутатски места, както и музеят на парламента, с подаръци от различни държави и знаменитости.

Направи ми впечатление, че дори румънската футболна звезда Георге Хаджи е дарил подарък на молдовския парламент.

В музея на парламента беше и декларацията за независимост на Молдова от 1991 г. Едеа тогава разбрахме, че един от подписалите декларацията и депутат в първия парламент на независима Молдова, участвал и в утвърждаването на румънския език на латиница като официален език на Молдова е Mihai Volontir/Михай Волонтир - дядо на моята молдовска студентка. Развълнувах се! За мен е чест да преподавам на подобни студенти! Не знам с какво съм заслужил да имам такива студенти, но се чувствам късметлия, че ги имам.

След парламентарния тур се насочихме към Външно министерство. Там ни чаках две експертки по външна политика и търговия Молдова-ЕС. Получи се доста интересна дискусия. Заляхме ги с въпроси. Аз попитах и кого смята молдова за свой основен приятел във външната си политика. Отговорът беше Румъния.

Дали някога ще доживеем да получим отговор България на подобен въпрос в Северна Македония?! Нямаше как да не направя паралел между двете държави. За разлика от Северна Македония, обаче, където все още много хора отказват да си признаят българския етнически произход, в Молдова доста хора осъзнават, че са етнически румънци.

Вече беше 4 следобед, а ние не бяхме обядвали. Аз не бях и закусвал, в интерес на истината. Толкова интересна информация и политика ни накараха да огладнеем и затова се насочихме бързо към ресторант Propaganda по препоръка на молдовската ни колежка. Весе пак тя беше местна и й позволих да вземе инициативата.

Менюто беше доста съветско, цените по-високи от тези в Ла плачинте, но имаше и неща които ставаха за ядене. Самият интериор на ресторанта беше доста интересен.

Към нашата компания се присъедини и местен молдовски студент по право. Доста интелигентно момче, участващо на международни състезания по право. Руският ни студент го попита за отношението към рускоговорещите. Молдовецът откровено каза, че повечето румънскоговорещи молдовци недолюбват руснаците и особено местните рускоговорещи, защото ги считат за нагли натрапници. По съветско време, те са имали привилегии за жилища и работа в най-хубавите райони, а сега някои от тях просто отказват да научат румънски и дори отказват да назоват езика румънски, наричат го молдовски. Ако живееш тук и не говориш местния език ти си много мързелив, идиот или окупатор, добави Джику. Но, след това дружно успокоихме нашия руски колега, че ако е пич и не се държи нагло и каже поне едно буна зиуа, ще получи адекватно отношение.

След този късен обяд се насочихме към сувенирите на бул.Щефан чел маре и аз успях да накупя интересни сувенири за цялата фамилия.

После се разделихме по интереси. Част от групата отиде да играе боулинг в близкия мол с молдовската колежка, а аз си заформих също добра група от 4 души, с които решихме да се помотаем по нощен Кишинеу. Отправихме се към бар Carpe Diem за да дегустираме вина. Ударихме на камък! Само с резервации, защото мястото е много популярно и беше пълно. Тогава се насочихме към Taproom 27 на улица Vasile Alecsandri 117/1, където пробвахме местна крафт бира, която се оказа отлична.

От там се преместихме малко по-надолу по улицата до бар Parol на ул. Vasile Alecsandri 111, където имаше чудесна атмосфера и много оригинални коктейли на супер цени. Пуснахме инфо в Whatsapp групата и в 23 вечерта всички студенти бяха при нас.

Към полунощ се прибрах в хотела като пак напомних на групата да са готови в 9:30 на другия ден и да не се оливат с евтиния алкохол. Те обаче решили да минат по-късно и през нощен клуб и на другия ден бяха като варени зеленчуци до обяд.

19 октомври - Опознай молдовската провинция за да я обикнеш

В 9:30 ни очакваше 18-местен комфортен микробус с шофьор. Студентите ми се настаниха и веднага заспаха. Личеше си кой колко е купонясвал. След час някъде се добрахме до манастира Курки. Православен манастир от 18 век, отлично реставриран, с красива природа наоколо. Жалко само, че времето беше мъгливо и мрачно в този ден. По време на Студената война, съветските власти разрушили някои сгради, а основната я превърнали в психиатрична клиника. Е, този път не се сдържах и просто възкликнах: jebeni u glavu!

Струва си да се види!

От там се насочихме към Орхеул Веки, където видяхме традиционно румънско село от 19 век и местния музей с разни тракийски разкопки и артефакти. Екскурзоводката тук беше зле, изпя си речта като латерна и нищо не разбрахме. Произношението й беше ужасно, мйекаше ужасно - century/сйентъри, back/бйек, купър вместо копър/copper за метала мед. Изобщо наложи се да превеждам на студентите ми какво иска да каже.

След това обядвахме във Вила Етника, ресторант, който се намира в района на Орхеул Веки. Отново без забележки, отлична храна и вино. Тук пробвахNeagra de Purcari /Нягра де Пуркари. Отлично вино, действително!

От там отидохме до винарната Cricova/Крикова! Всяка година ходим из разни испански винарни за да видим началото на гроздобера в Испания, но тази винарна ме впечатли. Интериорът беше по-скоро като дворец. 2 милиона бутилки и 200 км дължина на тунелите с вино. Разходка с влакче, дегустация и изключително забавен екскурзовод, който постоянно повтаряше, че ще сподели с нас еди какво си, само днес, само сега, специално за нас.

След дегустацията нямаше как да не купя 8 бутилки вино Lacrima dulce за подаръци. Прибрахме се щастливи в Кишинеу и шофьорът ни остави пред ресторант Popasul Dacilor на ул. Valea Crucii  13в покрайнините на Кишинеу точно в 8 вечерта. Беше време за първата ни вечеря, защото предните два дни така и не вечеряхме никъде. Менюто и интериорът бяха отново традиционни и аз заложих на топки от бик и зелева салата. Не сгреших и този път! А, компотът им беше божествен! Изпих три чаши.

След вечерята се прибрахме с такси, всеки си стегна багажа и заформихме два куфара с вино, които ни намери отново молдовската колежка за цялата група. Само един инцидент възникна, испано-австрийският студент си забравил шапката в ресторанта. Наложи се да го придружа с такси до там, но пък по пътя се заговорихме с таксиджията и научих много интересна информация за живота в Молдова и всичко това за 4 евро отиване и връщане. Вече беше 23 и решихме да идем до караоке бар. Аз, разбира се си поръчах песента Brick in the wall и когато стигнах до hey teacher, leave the kids alone, цялата група избухна. Беше супер фиеста. Към 1:30 се прибрахме в хотела. Оставих студентите да поспят, а аз просто си взех багажа от моя хотел и се върнах в техния. Докато проверя някой друг реферат и хоп, то станало 3:30 сутринта. Разбудих всички и в 4:00 се отправихме към летището с няколко таксита.

Минахме бързо формалностите и се озовахме бързо в летището, което се оказа най-евтиното летище, което някога съм виждал. Курабийки и банички за по 50 цента, джелато за 1 евро и т.н. И двата полета минаха сънливо поне за мен. Транзитът в Букурещ мина гладко и по разписание в 11:15 бяхме в Мадрид. Но, там ни чакаше малък киндерсюрприз. Румънците успели да ни загубят куфарите в Букурещ! Помислих си, край, изпиха ми винените подаръци тези румънци! Но, в крайна сметка след един ден си получихме куфарите.

Като цяло това беше едно прекрасно и успешно пътешествие. Студентите ми останаха супер доволни също. Имаше и култура и политика и вино и много забавни моменти. Но, определено ще се върна пак, защото така и не успях да стигна до музеите, нито до българската гимназия в Кишинеу. Искам да видя и българската общност в Тараклия. Молдова определено ме изненада много приятно!