Рожден ден в Котор, Дубровник и околностите..

Ден първи-към Скопие

Пътуването започна от Варна, в една приятна в температурно отношение ранна утрин, в 05.30 часа на 09.07. В София, от околовръстното, прибрах и последния член от ентусиазираната ми група най-близки приятелки и продължимхе към Скопие където трябваше да нощуваме. Никаква опашка на границата, всъщност 2 коли бяхме само. Любезни гранични, македонските повече от нашите - усмихнати, закачливи - "За къде? - Котор - Ммм, за отмор ли? - Да, викам аз - А, дека са ви мужовете? - Гледат децу - смея се аз - И граничния се подхилва дяволито - И кво работите - Еди-кво си - Айде сречан пут" Сладури, кеф да ти стане. Същия диалог се повтори и потрети при всяко следващо преминаване на граници. С едно малко, забавно изключение, но като му дойде времето. На границата от македонска страна има магазино-закусвалня. Мацката любезна, приемат и левове, за пушачите - Честърфийлд е 1.80 лева. В 14 часа тамощно време бях в Скопие. Жега 40 градуса. За човек не посещавал Македония, ще пропусна кичозния за мен плошад Македония, но ще кажа следното - македонците са сърдечни, усмихнати и дружелюбни. Схемата по която е организирано паркирането е достойна за уважение, как пък една кола връз тротоара не видях, междублоговите пространства са с бариери - за живущите по 2 карти безплатни, иначе се паркира и на час. Всеки паркинг е с охрана и видеонаблюдение. Чистота, озеленено, поддържани паркове и градинки. Евро се приема навсякъде, без проблем, без намек да те прекарат. Аз и приятелките ми, като доживотно влюбени в Истанбул, естествено след първоначалния бърз оглед на централната част, а и заради жегата, запрашихме към чаршията, и далдисахме под една дебела сянка с голямо скопско точено, чевапи, плескавици, айвар, чудни питки и люти чушки. Похапнахме, попихме, купихкме си чудни толумбички, да не заслабнем случайно и решихме че е време и да полегнем. И така, след дрямката, освежени и отпочинали излязохме отново, да доразгледаме Скопие по хладинка, пътьом си харесахме едно местенце, където седнахме на мезета с бяло вино и гледка към почти пресъхналия Вардар. Спахме в апартаменти, различни на отиване и на връщане, но и двата в центъра, много големи, всеки с по 2 самостоятелни спални. Цена 45 евро. Скопие ми хареса, пак ще ида. И така на сутринта, без много бързане, малко след 8 напуснахме Скопие. Преминаване на границата Македония-Косово - без проблеми, усмихнати, любезни, закачливи - и македонци и косовари. Задължителната гражданска за Косово от 1.07 вече е 15 евро, йееее, хипхип-ура, приятна изненанда, ще идат за вино В косовската част стои един луноход на кейфорците, които люпят семки, пушат и умират от скука, не усетихме как и кога минахме, така не усетих, че профучах покрай един мъж-скала, с яки бицепси...оказа се митничар...скочих на котките, ухилих се до уши, изкарах най-малоумния си поглед, свих рамене, зачаках..сладура се засмя, дежурните въпроси - кво возиш, за отмор ли?, де са ви мужовете, стигаме до дежурния въпрос - какво работите - започвам аз да декламирам, стигам до: тя е журналист, аааа, клати глава той, сочи я с пръст, хили се и вика - "Ова е опасна", голям смях падна, "Айде сречан пут, полако и приятно" - на изпроводяк със задължителната усмивка.

Малко снимки от Сопие:

"Ден втори - през магистралата на нациите до Черна гора

Дългочаканото преминаване през Косово и Албания. В Косово от 1.07 официална валута е еврото. Косоварите, и те, любезни, сърдечни. Каквито бензиностанции видях в Косово, не бях виждала до сега - техни си някакви - архитектурно мислени, луксозни, всяка е с ресторант, кафене, автомивка и сервиз! Кафето в цяло Косово е 0.50 евро. Порция от 10 чевапи с лук, айвар, огромна питка - 3 евро.

Теленорци се ошашавиха нещо в Косово, аз получих смс за роуминг с вдъхновяващото "Добре дошли в Монако", едната ми приятелка пък беше в Марсилия...луда работа иначе пък имаха промоция за юли извън ЕС, всичкото разговори - вход и изход за 0.99 ст. с ДДС! Дай боже по-често такива, Мтел бяха много зле откъм цени, разбирай - много скъпо! Косово ме изуми-то не бе война, не бе непризнаване, и т.н. Пътища - перфектни. Там се строи здраво - всичко - бизнес или жилищни сгради, фабрика/завод/цех, спортна площадка, търговски център! Ако и се научат да шофират... косоварите карат като варненци - /които са най-лошите и нетолерантни шофьори за мен/ - ако се научат къде са им мигачите, и се оглеждат преди с газ да се включат на главен път, цена няма да имат. А как изпреварват, гледайки ги, пона 3 пъти си казах, ей-сегичка аха-аха-ще се блъснат, слава Богу не се случи, но ми направи впечатление, че никой друг освен мен не се впечатляваше - нямаше присветване на фарове, клаксони, размахване на пръсти - явно си се знаят, отсрещния просто пази - намалява, минава леко в дясно на банкета, и всички са ОК. В Косово, ако някой е за бой още - това са пешеходците, те си щъкат, притичват, пресичат между колите, диванета на по 6 -7 год. карат колелета както им падне по главен път и то, както ми каза един тираджия: "В Косово требе да имаш очи и на гъзо" - прав беше Е, видях за пръв път и пътен знак, указващ предвижването на танк! Урошевац се минава през или околовръз - пробвах и двата пътя-разлика никаква, все е натоварено. Имаше един ремонтиращ се учасък от пътя - по скоро тръби някакви полагаха, та едни 200 метра бяха отбити по чакъл. Магистралата е произвение на изкуството. Турско - американския консорциум е сътворил едно съоръжение, което няма аналог на Балканите - само през планини, неистово труден терен - виадукт, след тунел и пак виадукт, и пак тунел. Ние се качихме на магистралата при Дулье. Граничния пункт Косово - Албания е на самата магистрала, Изобщо в Косово без проблеми, прекрасни впечатления, и някак тягостно усещане...че и тези ще ни задминат.

малко снимки по път из Косово и от магистралата в тяхната част:

Вече сме в Албания. Магистралата няма да я коментирам, наистина е велика, албанския участък всъщност им е бил голямото предизвикателство разбирам, много планина, ама много, голяма денивилация, завои с обратен наклон, приказна и безкрайна, не ща да си мисля кво е било да се минава оттам докато я е нямало. Въщност, на връщане, в Македонско се заприказвах с тираджия, който ми разказа набързо, как и за колко се е преминавало оттам навремето. И така приказката свърши преди Милот, магистралата де там преди разклона за Лежа са наредени много сергии, за зарзават, за плодове, зехтин и всякаккви благинки, на връщане бая заредихме с албански провизии И така, "газ" към Шкодер, газ ли казах ?! - по-соро бавно, тегаво пъплене. Прекрасен път, но много натоварен. Тук е мястото да разясня следното. Между Албания и Черна гора има 2 гранични пункта. Аз реших на отиване да карам на север от шкодренското езеро, да мина границата при ГКПП Hani i Hotit, после Tuzi и тунела Созина в Ч.гора - голяма фукня с тоз тунел - около 4 600 м /в Албания по магистралата имаше няколко от по 6 км/ - и да изляза преди Сутоморе. На връщане пък, да мина южно от шкодренското езеро, и да вляза в Албания през Сукобин. По нанататък подробно ще опиша кой е по-добрия за мен, и защо.

Такаааа, в Албания има всичко, богата е - много земеделие, много суровини /най-големите находища на асфалт естествени, най-голям износител са/ промишленост лека и тежка, туризъм. Албанците са работливи, любезни, дисциплинирани, усмихнати и много обичат българите! /когато разказвах на баща ми, той ми каза, че така е от едно време/ Разпознаваха по номера на колата че е българска, идваха при нас да питат откъде сме точно, знаят Варна, морето. Няма да се уморя да го повтарям - сърдечни, любезни, добронамерени и многооо работливи! Най-ме трогна един албанец, на връщане спирам в едно заведение край магистралата при Кукеш, на езерото /препоръчвам го, чудна гледка/ влизам, и мъжа зад бара вика - от България сте нали, по номера познах, да - отговарям, а той - аз съм твой брат, ти си моя сестра, кажи кво ще пиете, аз черпя....та така. Албания, и тя строи, и много дърпа напред, и все по-напред ще отива. Не съм предполагала че ще ахна по градските им пътища, как пък и пукнатина по асфалта не видях! Няма да говоря за старите модели мерцедеси, нито за бункерите, нито пък за автомивките, това е приказвано, но вече не е толкова актуално, на фона на всичко което е видно, че се развива с бързи темпове, и то в правилната посока - мерцедесите се сменят с по-нови коли, автомивките чак толкова много и начесто не са...е бункерите са си там Когато тръгвах, разговарях с един рядко ерудиран човек, специалист балканист-политически анализатор, който ми каза горе-долу следното: "Ще видиш как след 10-тина години Косово и Албания, особено втората ще дръпнат много напред, а Черна гора ще изостане, както стана с България. Черногорците са мързеливи и надменни, това ще ги закопае" - тогава, като ми говореше, не ми се вярваше, сега убедено мога да кажа, че май ще се окаже прав. След това лирическо отклонение, продължаваме да караме....след Милот се нижат град след град, пътя минава през тях, движението е натоварено, спазват стриктно ограничението на скороста, никой не се тарикати. По участъка Milot-Lezhe-Skoder много време се губи, натоварено си е. Най-кошмарно ми беше преминаването през Шкодер, натоварено е много, града е голям. Ако си мислите, че пътя е живописен, лъжете се. Езерото не се вижда почти, просто пътя така минава, има 1 мост, който предполага се трябва да открие няква чудна гледка, ама не, до такава голяма степен се е разрастнала и избуяла всякаква разтителност вътре, че в диаметър на места езерото има размер на по-голяма локва, язък! а бях се настроила за живописен път, гледки, спирания за снимки, да, ама-не! първото леко разочарование, щото аз им говоря на приятелките ми 50 км отпреди кви гледки ще видят, но карай да върви, езерната естествена разтителност е виновна Такааа, стигнахме и до границата. Както ви е ясно до този момент моето настроение е прекрасно, на приятелките ми също, впечатлени сме силно от Косово и Албания, от напредъка им, инфраструктурата им, хората им, екзалтирани, щастливи, доволни!...На този "розов и безоблачен" фон, най-малко очаквах да ме хлеопне някоя и друга черногорска греда ...а си мислех преди пътуването - "Господи, само ми помогни да мина Косово и Албания без проблеми, па кат влезна в Черна гора - вече лесно"...мдаааа Границата е граничка с барака, голям смях, албанците любезни, черногорците намръщени, темерути, нелюбезни...ба! да не съм объркала границите?!?! Нашата зелена карта черногорците не я признават, първа греда - 15 евро. Аз, непримирима лют скандал си спретнах с черногорските гранични, като за добро дошли, ама все тая, платих като поп. Влязохме, ама къде влязохме, не знам...втора греда - един тесен коларски път с 4 педи асфалт, 2 коли не могат се размина, едната трябва да нагази в храстите, ужас! Къде са ми косовско - албанските пътища, къде?? По едно време спрях, викам си, не може това да е пътя, питам некви хорица - този е, друг няма.

всичко по-долу е Черна гора, веднага след границата с Албания:

Еле, стигнах Tuzi, и пътя доби друг вид, след Голубовци се качих на главния път, идващ от Подгорица, която умишлено пропуснах. Тунела Созина е прекрасен, 2,50 евро такса за преминаване, преди него има един стар и доста по-къс, колйто е безплатен. Аха си излязъл от тунела, и в ниското се ширна Адриатика - красота! Черногорските пътища са много добри, но не колкото албанските и хърватските /те са перфектни/ Пътя красив, живописен, и мноого натоварен, добре че са направили скоростни двулентови отсечки. Черногорските шофьори са стриктни и дисциплинирани, и с 1 км/ч не превишават скоростта, и карат на голяма дистанция спрямо предната кола!! - бе викам си, тия бетер швейцарците, чак после разбрах защо. Ще поясня - в БГ, като решим да завиваме, първо даваме мигач и после намаляваме скоростта, спираме и т.н. В Ч.гора и Хърватска, първо рязко спират, скачат на спирачките внезапно, акъла да ти изкарат, чак като вече са спрели дават мигач!! На няколко пъти щях да се кача на "ушите" на този пред мен, не ви трябва да чувате варненка как попържа Поразпитах подир хазяина в Котор, оказа се че така ги учат, още на шофьорските курсове - тва със спирането и мигача. Така, че внимателно там. Освен това пътя, който преминава през населени места - Бар, Петровац, Будва и много още други, е осеян с пешеходни пътеки - всичкото пешеходци пресичат изненадващо и внезапно, колите спират задължително и без проблем, не случайно ограничението на скоростта е 40 км/ч, но и дистанцията спасява положението също, иначе ще се нанижете на предния! Най-голям ад е преминаването през Будва. Вдигаш 80 км/ч и отгоре, само извън населени места, а и тогава си е малко чудо В Котор пристигнахме преди 16 часа. С много точни инструкции от хазяина, спряхме на безплатния паркинг до южната порта на стария град - Vrata od Gurdica. Апартамента беше на Pjaca od Salate - 3-5 мин. пеш от колата до апартамента. Влизаме през портата на града, и насреща местен момък-музикант, седнал на камъняка, ни посреща с "Pretty women", ееех, да ти се напълни сърцето, да бяхме го поръчали, нямаше така да ни се получи, че и добре докара парчето младежа За Котор каквото и да напиша ще е недостатъчно. Прелест!! Красота!! Но за Котор подробно, по-нататък. Апартамента беше голям, просторен, стратегически разположен, с всичко което може да ви дойде на ум. Собственика работи в Бразилия, само за около 2 мес. в годината се прибира, любезен и много полезен. Питам го за ресторант, да препоръча, той ми казва, че не обичал да го прави, да не излезе после той крив. Понастоях, препоръча 2, които бяха много добри, единия доста скъп, но той това го уточни предварително. На площада на салата-та има 3 ресторанта и едно кафене. Човека рече, ако сядате тук, кажете че сте гости в моя апартамент, ще имате 10% отстъпка. Ние, Тома-неверници, чак последната вечер преди отпътуването към БГ, решихме да седнем в единия - Рома - отстъпката си я получихме, че и собственика си ни хареса, и десертите накрая бяха от него След като си казахме чао с Лазар - собственика, бързо се впуснахме в тръмбоване из града с опознавателно-разузнавателна цел. На крепостта решихме да не се качваме, само като видяхме стълбите и мигом се отказахме, нищо че като негови гости щяхме да си спестим 3 евро на човек входна такса.

Котор се обикаля за един ден без зор. Обходихме го набързо, влязохме в няколко църкви, поснимахме и отидохме на пристанището, полюбуваме се на луксозните яхти. Влачихме се лежерно из тесните улички, попихме коктейли и накрая се паркирахме в ресторанта който беше препоръчал като най-добрия рибен в стария град. Открихме го по чиста случайност, оказа се великолепен, и като кухня, и като сервиз. И така след обилно похапване и пийване, си купихме черногорско бяло от няква частна изба, което се оказа неземен еликсир и се върнахме в партамента за заслужен отмор. На другия ден ни чакаха Будва, Св. Стефан и Цетине.

Ден трети - Свети Стефан, Цетине, Будва

Помързелувахме сутринта, иначе казано, на езика на 4 работещи жени, ококорихме се като за работа, в 7 часа сабахлемта. Попихме кафе, слязохме за второ в кафенето на площада, че и закусихме. То ние се дърпахме, ама така любезно ни предлагаха разни ухаещи на масълце и сиренце тестени изкушения, чеее...сбогом чиста съвест Предстоящата жега вече се усещаше, метнахме се на колата и потеглихме към Св. Стефан. Там си има цивилизован, голям платен паркинг, долу, до самия "плаж", 2 евро за час. Не разбрах, защо хората избират да паркират покрай пътя на хълма, и после да се катерят в тези жеги до возилата си...За всичко относно пътуването се бях подготвила като ученичка. Плажа го бях оставила като опция, ей тъй да топнем лапи в Адриатическо. И естествено, останах втрещена, когато видях този огромен розов камъняк, осеян услужливо с чадъри и яки дървени шезлонги /пластмасовите биха се строшили за ден/ Как да е, дошли сме, ще полегнем да посъберем слънце и да полуваме...ахааа, дъното и то, покрито от едри камъни....самото влизане е абсолютно изпитание, и излизането де вече ми се привиждаха изкъчвания и фрактури, бели престилки, линейки и...КРАЙ на филма. Кратко опознаване на ценоразписа. 5 реда чадъри, 1 ред - 30 евро за чадър с 2 шезлонга, 2 и 3 ред - 20 евро, 4 и 5 ред - 15 евро. Как ли се прояваява разликата в цените, ще попитате? - в дебелината на шалтетата, тези на първия ред бяха дебели към 20 см, почти като матраци бяха, с всеки по-заден ред, респективно по-ниска цена изтъняваха Паркирахме се на 4 ред. Ентусиазирано се отправихме обути с джапанки да се къпем, не стана, джапанките се изхлузват и аха-аха да отплуват е топнахме се, тя и водата студена се оказа. Пихме по един коктейл, наснимахме се, попекохме се, топнахме се още дваж - триж още, и решихме че 2,5 часа плаж са ни достатъчни. Пътьом открихме пясъчната коса, с пренесен пясък, до входа на Св. Стефан на "народни" цени от 75 евро за чадър и 2 шезлонга И точно преди да се качим в колата, гледаме една агитка с плакати, с изписано името на Джокович на тях. Оказа се че тенесист No1 има къща на острова, и феновете го причакват за снимки и автографи. Папараци не видяхме. Отправихме се към старата столица Цетине. Живописен път, с омайващи гледки към Будванската ривиера, Св. Стефан и Св. Никола. Едничката ни цел - да видим манастира, и най-вече първата печатната преса на Балканите от края 15 век, внесена от Георги Църноевич, която се съхранява в там, и на която е отпечатано първото и единствено частично запазено издание на "Житие на Стефан Дечански" от Григорий Цамблак. За съжаление, нямаше група, а отваряли печатницата само ако се съберат 15 желаещи. Манастира беше пълен с руснаци, обикалях да ги моля да влязат заедно с нас, нали Цамблак е бил Киевски Митрополит, не проявиха интерес, за мое огромно съжаление. Оказа се че има точно определен час на отваряне за поклонение пред мощите на Св. Петър Цетински, и дясната ръка на Йоан Кръстител, заради което те бяха дошли. Поне свещеника ни мироса, и ни даде нафора. Запалихме по свещичка, помолихме се за здраве, и поехме към центъра. Празно! Няма хора, тук там някое кафене от соц. тип, някое и друго хилаво магазинче. Обиколихме сградите на посолствата, влязохме в градската градина за кафе на сянка и потеглихме. Цетине е един тъжен, вехнещ в забрава град, бегли намеци за някогашно величие и слава. Прекрасни в архитектурно отношение сгради, обречени на разруха - избледнели бои, лющещи се мазилки, напукани фасади. Тъжно! За този ден ни остана Будва. Бях задала на джи-пи-еса паркинг на пристанището, до самия стари град. Пристигнахме силно освирепели от глад, и решихме че преди да гледаме каквото и да било първо ще ядем. Аха, да се поогледаме за място, а ресторанти бол, един след друг, гледам тъкмо акостира една лодка, по-луксозна от останалите. Питам капитана за разходка, Важи - казва ми той, един час целия залив + Св. Стефан, Св. Никола и пещерите. ОК, казвам, ама ние сами искаме да сме, колко? Той вика 20 евро общо. Важи - казах аз, стиснахме си ръцете. Ама след час и половина, че сме гладни. Препоръча ни ресторант, рече че вкусно готвили, рибата била прясна, гарантирал. Не ни подведе. Рибени чорби, салати, миди, калмари, скариди, рибоци, всичко беше......ммм, да си оближеш пръстите. Точно в 16.45 потеглихме с лодката. Наснимахме де що имаше скала, образувание, пещери, къпещи се, плажуващи, фарове, яхти и кораби, гледки и панорами, понапече ни слънцето, подуха ни вятъра, че и вълна се дигна - поразклати ни доста към края, и така много доволни се завърнахме на пристанището в Будва, точно в 18 часа. Остана ни разгодка из стария град. Малък, наполовина Которския. Красиво, кукленско. Влязохме в Цитаделата, църквите Св. Йоан - с иконата на Дева Мария от Пунта и красива камбанария, и Св. Троица, където е гроба на техен писател и политик Степан Любиша - и двете са действащи. Статуята на танцуващото момиче не я намерихме. И така деня приключи. В 20.30 се завърнахме благополучно в Котор. Щастливи от видяното и преживяното, започнахме подготовка за посрещане на рождения ми ден в полунощ. Тук е мястото да препоръчам два бара - Wine Bar и Cesar, и дискотека Maximus.

Ден четвърти - Рожден ден в Дубровник

Рожден ден! Да съм здрава, щастлива, и обичана! - това ми пожелаваха през целия ден семейството и приятелите, дай Боже, пожелавам си го и аз. Планът беше да тръгнем в 8 часа за Дубровник, твърде смел се оказа, при все че си легнахме след 03 часа, но го спазихме. През Тиват, после на ферибота, границата се минава бързо, без проблеми, навръщане дори не ни провериха - махнаха с ръка да преминаваме. И така малко преди 9.30 часа бяхме на централния паркинг в Дубровник. Онзи, за който пише по форумите, че е все пълен, до самите крепостни стени, ами пълен е. С едно малко нарушение не забранителен знак за еднопосочна улица, се шмугнах едни 50 метра, нямаше коли и се отзовах пред бариерата. Места няма, гавазина груб, намръщен, махна с ръка да се разкарам. Викам му, не мърдам от тук, имам рожден ден, ще ми намериш място. Оня ме погледна, и вика - чекай. Почеках една цигара време, една кола излезе, и аз се паркирах. На час 20 куни - 3 евро, може ли в евро, вика - не! Само куна! За Дубровник, ако нямате куни, само от глад и жажда няма да умрете, по заведенията ако нямате евро в брой, поне с кр.к. ще платите. Но ако искате от улично магазинче да си купите вода, сладолед, или сувенир, магнит от сергия и т.н. - КУНИ! За да се качите на стената, същото, виси надпис на касата - само Куна и кр.к., толкоз, ако искате. Ние куни нямахме, това беше Моят Ден, навсякъде плащах основно с кр.к. Кво да ви кажа за Дубровник, изписано е достатъчно, влязохме в де що имаше църкви, в Ректорския дворец, двореца Спонца, Доминиканския и Францисканския манастири с техните музейни експозиции. Качихме се на стените, ей тез стълби ми взеха здравето, изкараха ми всичко изядено, изпито и изпушено предната вечер. Някъде към 15 часа "културната програма максимум" беше завършена. Температурата беше малко над 40 градуса. Що лимонади, цитронади фрешове излочихме в стария град, за година толкова литри не изпивам. Жегата беше неуписуема, добре, че едната ми приятелка беше достатъчно мъдра и настойчива, да ни накара всички да си купим по една шапка. Още на входа на южната порта, като влизахме, един търговец придвидливо беше заел място, предлагайки тази стратегическа стока за 13 евро. Поне приемаше евро Голяма работа свършиха тез шапки! Спреднахме дълъг празничен късен обяд, с морски гевезълъци. Поразходихме храната из скритите малки и тесни, и най-вече сенчести улици, поснимахме доволно, накупихме сувенири, и към 19.30 часа бяхме на паркинга. Едната ми приятелка си беше купила на място в града куни, бяха и останали 100. Нов гавазин на бариерата, на чистатчката ми сложен платежен документ с попълнен рег.но. на колата, час на влизане и на излизане! и касов бон за 60 куни?!?! т.е 3 часа, а ние точно 10 часа престой направихме. Хмм, подаръка за рождени ми ден ще да е това от черногорците Отивам с предложение да платя в брой, за да шитнем 100-те куни - отказа, рече ми в пощата или по банка, срока е 3 дни. Да уточня, че деня е неделя - ни поща, ни банка работят. Казвам му, друже, заминавам към Ч. гора, махна с ръка и вика, не ме занимавай. Тъй ли?!? Няма да те занимавам, ама няма и да платя, така и стана - не платих. Метнах се в колата смело, бре, то вътре сигурно 60 градуса беше, волана не мога да го пипна, климатика не знае откъде му е дошло, еле стана търпимо - поне с външната темп. се изравнихме и потеглихме. Границата по същия ред - дори не ни провериха, махнаха ни с ръка да минаваме. Все пак си направих труда да поогледам, да си платя, всичко беше закепенчено. Към 21.30 бяхме вече на хладинка в апартамента. Хубавото е, че ресторантите работят до късно, та излязохме за една късна лека вечеря, да изпроводим подобаващо отминаващия рожден ден

Ден пети - Бока Которска

Поспахме! Едни дълги кафета и към 10 часа потеглихме към Пераст. Това ми се очертаваше деня с най-досадното шофиране, дето му викам "спри-тръгни". Първо разминаване на моите представи с реалността - мислила съм си, че пътя живописно се вие около залива - че, се вие, вие се, ама пътя високо, в ниското, дето са селцата и красотите - нищо не се види, само вода. Такаа, няма да я бъде тая. Усетих се на Доброта. Набих котките и звъннах на Лазар, светнах се, че той там живее. Любезен, вика излизам да ви посрещна, елате ше закусим и кафе ще пием. Речено - сторено! Каза ни какво да видими, къде да идем, как да го обходим тоз залив по най-добрия начин. На Пераст може да карате елктромобили, голям кеф, пообиколихме, влязохме в прочутия пиратски бар, все пак в залива са се крили пиратските кораби, скрихме се и ние Отидохме до острова, разгледахме църквата, смятам че е излишно да ви казвам, че е must see, и потеглихме. Следваща спирка - Рисан - чудно градче е, много ми хареса. Видяхме римските мозайки, тази на Хипнос - добре запазена, и пак на колата. Сигнахме Каменари, с ферито на другия бряг и продължихме захода си Следваща спиркa Prcanj, така и не разбрах как се произнася Тук си наехме лодка за час - пак 20 евро - да обиколим залива извътре. Голяма красота, неописуема. Лодкаря ни каза къде да ядем - при Марио, всичко морско беше великолепно! Най-сетне опитахме и рибата Св. Петър, ами вкусна е И така, в игри и закачки стигнахме Котор. Решихме да не се прибираме в апартамента, а да си доразгкледаме Котор. Отидохме в морския музей и музея на котките, влязохме в православната - Св. Николай и католичиеската - Св Трифон, другите църкви ги бяхме разгледали първия ден. И така денят, а и престоят ни отиваха към края си. Решихме втория, скъпия ресторант, препоръчан ни от Лазар да го оставим за последната вечер /първия си беше минал по реда в деня на пристигането/ Ами какво да ви кажа, скъп е, ама си заслужаваше всеки платен евро цент, казва се Galion.

Едно чудесно пътуване, богато на емоции и впечатления, зареждащо и обогатяващо завърши. Вече мисля коя да е дестинанцията за РД 2016 само да сме здрави!

Ден шести и седми - обратно към БГ

Предстоеше пътуване. Тук само ще ви споделя за пътя през граничен пункт - Сукобин. В пъти по-удачния вариант е! Но не карайте през Улцин. Влизайки в Бар, следвайте табелите за Стари Бар и Добра Вода. Пътя е тесен, но перфектен. Натоварен е, местните го знаят, навигацията също. Не усетих кога стигнах границата. На Сукобин имаше опашка от гастарбайтери, които се връщаха от Рамазана, колкото швейцарски, немски, белгиийски, холандски коли видях там...не е истина. На този път, се разминах с едно... мазерати, дори да не ви се вярва - документирано е Аз такова минаване на граница през живота си не съм имала. Отворени всичките проходи, 4 или 5 бяха, температурата гони 40 градуса, всичкото коли надуват клаксоните, опашката върви, но бавно. Чак като наближавам да се включа в някоя от лентите, разпределението се прави от граничен, любезно сочещ къде да се идеш, какво да видя...Всички гранични са излязли от будките, албанците от тяхната страна са дошли при черногорците - до всяка колона стои по един черногорец и един албанец, прави, пот се лее под тези фуражки, живи да ги ожалиш, проверяват заедно, със светкавична скорост, няма туткане, няма люпене на семки, само здраво бачкане! Евала! Друго, много ценно е че не се преминава през Шкодер, а този плюс никак не е за пренебрегване. На връщане час и половина по-бързо стигнах Скопие. И това, при положение че на границата, за която сега ви разказах загубих точно 1 час, обядвахме в Албания, спрях на няколко градински центъра в Косово, Албания и Македония, за да си купува едната ми приятелка рози, и за капак спряхме на онези чудни сергии до Милот за да напазарим. Преценете сами...

Препоръчвам:

От пазара в Милот - маслините, зехтина, пъпеши и дини, сладкото от смокини и от круши.

От Ч. Гора - виното, шпек салам и тяхното прошуто

В Косово и Албания - хапнете по път, страшно е вкусно

От Македония - сирене, кашкавал и извара, баклави и толумбички от чаршията в Скопие

Сречан пут и приятно

П.С. Реших снимките да ги кача в "Галерия" до края на седмицата

П.С. Онези крави на снимката от стр. 2 ми излязоха, или аз им излязох на пътя в албанския участък от магистралата, добре че бях в най-лявата лента, акъла ми изкараха. Как се бяха покатерили до там, ум не ми го побира, крави бяха де, не кози все пак