Хърватия, една трудно сбъдната мечта. Част втора. Бибинье

В тази част ще ви разкажа повече за Бибинье - селото в което бяхме отседнали и за студиото което бяхме наели.

В края на първата част бяхме на аерогарата в Задар и очаквахме среща с хазяйката. Чакането беше съвсем малко. Минути след като излязохме от аерогарата към нас се приближи жена. 

- Динко? - усмихнато попита тя на английски

- Да, аз съм - отговорих на хърватски

- Аз съм Кристина. Добре дошли в Хърватия.

Стиснахме ръце, грабнахме багажите и се отправихме към колата ѝ. Настанихме се и поехме към Бибинье. Разстоянието от летището до Бибинье е десетина км, така че бързо стигнахме. По пътя Кристина ни показа магазините, пазарчето и спирката на автобуса за Задар. Пристигнахме до апартамента. Оказа се, че апартамента е свободен и няма нужда да чакаме до 14 ч. за да се настаним, а можеше да го направим веднага. Не чакахме втора покана и след минута бяхме вече вътре. Няколко думи за студиото. Оборудвано е с абсолютно всичко което е необходимо за живеене - спалня, разтегателен диван пълно кухненско обзавеждане без готварска печка. Балкон с маса и столове там обикновенно сядахме с Радина вечер на по питие.

Точно пред терасата имаше огромно смокиново дърво, с големи смокини

По него понякога ни посещаваше и една гостенка

Още при настаняването Кристина ни каза, че за съжаление апартамента ни няма морски изглед. Само че странично от балкона се откриваше тази гледка

Така че може и малка, но и морска гледка си имахме. 

След като се настанихме, освежихме и починахме малко излязохме на разходка да разгледаме наше село и да напазарим нещо за хапване. Естествено първото което посетихме бе плажа, който се намираше срещу къщата

Плажът бе от ситни камъчета, което ни избавяше от досадното изтърсване на крака, тяло, хавлии и каквото друго се сетите от лепнещия и влизащ навсякъде пясък. В морето също имаше камъни, което за нас, свикнали на нашето Черноморие, беше малко странно но бързо свикнахме с новата действителност. А колко чисто бе морето! 

След плажа се отправихме към Studenac market. Магазин за хранителни стоки, който ни стана любим. Още преди да пристигнем в Хърватия си изтеглих приложението My Studenac в което ми дадоха купон за 20% отстъпка. Напазарихме си и по обратния път се прибрахме.

И сега малко повече за Бибинье. 

Бибинье се намира на около десетина километра югоизточно от Задар. До Задар се стига с автобус номер 10 има спирки на площада, до църквата и на още няколко места. Билета струва 1.59€ и се купува от шофьора. 

Бибинье се оказа изключително приятно селце с красива крайморска алея с палми, които щерката наричаше ананаси поради приликата им с плода

С пристанище изпълнено с малки лодки

С маслинови горички

Даже мога да кажа, че почти във всеки двор имаше маслинено и смокинено дърво. А в някои дворчета също като у нас имаше и домати

С симпатични заведения в едното от които - Pizzeria Roko хапнахме ето тази скромна порцийка

Това се нарича Mjesna plata za dvije osobe и струва 26€. Обаче е толкова много, че ни остана и за в къщи.

В Бибинье има и много плажове на един от тях видях рампа по която хора със специални потребности могат да стигнат до морето

Кога ще ги стигнем ... не американците - хърватите...

И разбира се прекрасните залези

За последната снимка една местна дама търпеливо ни изчака да се нагласяме 3-4 минути за да може да паркира. Изчака ни с усмивка, без да нервничи.

Да, в Бибинье ги няма историческите забележителности които видяхме в Задар, Сплит и Загреб, но я има оная атмосфера която я имаше в нашите краймоски градчета през 70-те и 80-те години на миналия век.

Та толкова за Бибинье. В следващата, последна част ще ви разкажа и покажа как видяхме Задар, Сплит и Загреб.