Хърватия, една трудно сбъдната мечта. Част първа подготовката

Да посетя Хърватия ми е мечта от много, много време, но все нещо пречеше на срещата ни. Обаче, Онзи там горе изпълнява желания и то ги изпълнява в моменти в които си мислиш, че желанието никога няма да се сбъдне. Та така се получи и с Хърватия. 

През пролетта, г-ца Костова, която тази година завърши средното си образование сподели с мен, че желае по случай успешното ѝ завършване на средното образование да отидем на екскурзия.

-Ама как няма да отидем?!? Разбира се, че ще отидем!  А къде ще ходим? - попитах аз

- В Хърватия - отговори щерката - наследница - в Задар и Сплит.

В ушите ми зазвучаха празнични звънчета, сърцето ми затупа развълнувано, широка усмивка се разля на лицето ми. Ще се ходи в Хърватия!!! Урааа!!! 

Решихме кога ще е пътуването 8.06 летим до Задар, 13.06 се връщаме от Загреб. И аз започнах да търся билети и да гледам за места за спане. Билети през посредник не ми вършеха работа, защото щяхме да сме с 10кг чекиран багаж. Билети за връщане намерих много бързо и то на много добра цена. С билетите на отиване нещата стояха по съвсем различен начин особено след като за една нощ билетите станаха от 30 на 160 €. И се започна едно мислене, чудене, гледане за алтернативни маршрути. Даже пуснах тема с въпрос - "Ще падне ли цената???" В която получих успокоителни отговори, че цената ще падне. Междувременно харесах много един апартамент в близкото до Задар село Бибинье и го резервирах. Става въпрос за ето този апартамент

 https://air.tl/KMXWsaGP

Показах го в къщи и г-жа Костова, която нямаше да идва, каза че апартамента ѝ харесва и, че ще идва и тя. И пак се започна с търсенето на билети. Бързо намерих билети от Загреб, като добавих и багаж от 20 кг защото госпожата заяви, че тоя 10 кг. багаж до никъде няма да стигне. Билетите до Задар все още не бяха купени, тъй като цената продължаваше да бъде прекалено висока. След известно чакане билетите стигнаха поносимата цена от 30€ и побързах да купя. Даа, май мечтата ми щеше да се сбъдне. Но. Двадесетина дни преди пътуването г-жа Костова скъса менискус и трябваше да изчакаме лекарско мнение дали е необходима спешна операция. Ако се наложеше операция, решението беше ясно - Хърватия оставаше за по-добри времена. Слава Богу нямаше нужда от спешна операция, но госпожата реши да не натоварва крака и да не идва. Мислите си, че трилърът свършва тук? Грешите, скъпи ми приятели. Трилърът продължаваше. Отказаха ми отпуска!!! И на мен ми се прис*а Виждах как Хърватия се отдалечава със светлинна скорост 

...

Обаче, както ви казах в началото на моя разказ Господ изпълнява желания и беше решил, че ще ида в Хърватия. Не ми дадоха отпуска, но началника така нареди смените, че щях да почивам между 07.06 - 14.06. Хърватия пак се приближи до мен. След като стана ясно, че на 99% е сигурно ходенето ни в Хърватия писах на хазяйката дали предлагат трансфер от летището до апартамента. Жената ми отговори, че няма проблем и срещу 10€ ще ни вземе. Приех офертата. 

Дойде и денят на пътуването. Тъй като полета беше ранен решихме да нощуваме в София, а денят преди полета да използваме за разглеждане на столицата. Хотела който избрахме е този http://www.atm-hotel.com/

харесахме го главно заради безплатния трансфер до летището. Настанихме се и тръгнахме на разходка из София. Г-ца Костова остана очарована от Народният театър. На следващата сутрин хванахме трансфера, който ни закара до летището. На гишетата за чекиран багаж имаше огромна опашка. Чакаха и хора с такъв багаж

Въпреки всичко успяхме да минем навреме, натоварихме се на самолета. Ето ни преди да се качим

И след малко повече от час кацнахме в Задар. Където ни чакаше хазяйката.

Какво ще се случи по-нататък ще разберете в следващата част на разказа ми

Очаквайте продължение...