Прескочи до съдържание
  • Добре дошли!

    Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме. 

  • Marusinka
    Marusinka

    Великото ми руско приключение - Частта за Петербург

    Следващият разказ е вдъхновен от пътеписа на Пантелей пътник за срещата му със Санкт Петербург и нахлулите спомени за невероятните приключения на две наивни студентки из Русия. Историята ми ще звучи осакатена откъм детайли и ще прескача отделни моменти, но тя не е напълно моя и затова не искам да я споделям цялата. (Също не обръщайте внимание на облеклото ми - бях в такъв период. И присъствам на повечето снимки, защото все пак не бях тръгнала натам с цел туризъм, а да се срещна искрено и лично с тая страна)

     

    Когато си на 20 и няколко, не мислиш много-много. Все още съветите на “възрастните” чичковци и лелки на по 40-50г. ти се струват, ако не задръстени, то поне излишни. Ти си знаеш най-добре и не те бъркат неща от сорта на “какво ще последва?” и “ами, ако…” Правила съм хиляди глупости в живота си преди да навърша 30г., за които съм съжалявала горчиво, но Русия не е една от тях!

    Годината беше 2008-ма. Аз и моята съквартирантка и приятелка Евдокия, с която живеехме тогава в Талин, от 4 месеца крояхме планове за бленуваното и за двете ни пътешествие до Русия. Моята любов към тази страна беше започнала с една кутия диапозитиви и стереоапарат, подарък от мама, когато бях на 3, а на Евдокия с Достоевски и ЛЮБЭ.

    Интересното е, че подготовката ни не включваше проучване на хостели, забележителности и ориентировачни цени, а пътуване на стоп до Нарва (нали ви казах, че на 20 нямаш много мъдри хрумвания), за да видим дали може да стигнем така и до Санкт Петербург, но се отказахме от този гениален план, след като почти не замръзнахме в снежна виелица, докато чакахме някоя кола да ни спре.

     

    image.png.154de602585a3f0a96837209d8d9fb48.png

    (Нарва)

    Е, решихме, че ще вървим по утъпкания път, който започваше от…

    Руското посолство, рано сутринта. Джан-джун няма в розовата сграда, която е единствената с равен покрив на улицата. Цари мъртва тишина, която ние с Евдокия нарушаваме със скърцането на ботушите си като влизаме. Един възпълен чичко с румени бузи и оредяваща коса седи на гишето. Приближаваме се и питаме на руски как да подадем молба за виза. Той ни гледа изпод вежди и ни пита защо искаме да пътуваме до Русия. Нормален ли е? Не знае ли, че само заради Ермитажа бихме били път до Санкт Петербург? Има ли представа, че и двете, поотделно сме си мечтали за Русия от 100 години? Не разбира ли той, че някои пориви на сърцето не могат да се оправдаят с логични обяснения?  “Проста так.” - отговарям му аз, в шок от абсурдния му въпрос, а той на следващ ред ми отговаря: “Две девушки проста так в Рассию не попадут!” А, сега! Какво ще правим? Тоя дядя ни съкруши за секунди. Излизаме от посолството и щем не щем ще търсим друг вариант. Отиваме в една туристическа агенция, заемаща подозрително тъмното мазе на къща недалеч от посолството. Питаме жената как можем да се запишем на екскурзия и дали има възможност да си правим наш си маршрут. Тя ни обясява, че те изобщо не продават екскурзии, а само осигуряват туристически визи за Русия. Поиска ни една цена за визата и още една за застраховка. Ние й казваме, че имаме застраховки за пътуване в цяла Европа, а тя, без дори да ни погледне, както си пишеше, ни посича: “Расия - ета нйе Йевропа.” Паднахме. Платихме, дадохме си с огромно колебание паспортите и след седмица ги взехме със заветните визи вътре.

    Планът беше да сме 1 седмица в Питер, защото имахме само по 400 евро на човек, спестени от студентските стипендии. Това и казахме на преподавателите и колегите  в университета. Щяхме да сме там през първата седмица от пролетната ваканция. По стара моя традиция, пътуванията ми винаги се превръщат в изпитание за участниците или наблюдателите в тях и този път не беше различно. С Евдокия си нямахме и идея къде ще спим, кое колко ще ни струва и т.н. Затова като осъзнахме, вече в Русия, че общите 800 евро ще са ни предостатъчни за повече от две седмици, решихме да останем колкото се може по-дълго и да включим Москва в програмата, но не се сетихме да оведомим никой в Естония за промяната в плана, така че като се прибрахме живи и здрави в Талин, разбрахме, че от университета са щели да се свържат с полицията на следващия ден и да ни обявят за международно издирване…

    След този изключително дълъг пролог е време за…

     

    BA50641E-BCBE-4358-A1E4-B1D83057644E.jpeg.73013d0b8921536b921d3c7c27d6babc.jpeg

     

    Автобусът Талин-Санкт Петербург. Тръгваме някъде към 22ч. с мисълта да поспим, за да може като пристигнем рано сутринта да можем веднага да започнем опознаването на града. Вместо това слушаме Земфира, Любэ, Наутилус. Говорим си за мечтите, за глупавите естонци с рефлектори по палтата, които живеят живота си в две релси, за това колко по-богати са необятните руски души, как всичко на този свят ни е ясно, колко сме велики - аз с руския си акцент, над който работя като произнасям на глас “до̀ктар Жжъивагъ” милион пъти, а тя с огромното количество прочетени томове руска класическа литература. Веднъж обаче не обелваме дума какво всъщност ще правим в Русия.

    Пристигаме на границата в Ивангород в малките часове на нощта. Зазорява се толкова рано, защото сме в началото на белите нощи. Небето е приказно. Слизаме от автобуса, докато чакаме да мине паспортната проверка. Снимаме изгрева, правим си селфи за спомен.

     

    5C2C8B71-41B2-4DB3-9F90-70051C6C5A72.jpeg.bc4540e0d5de525e56e7ee037b2ef1b9.jpeg

     

    Това е велик момент - в Русия сме! Граничен полицай веднага ни приближава и ни се кара много сериозно, защото било забранено за снимки, и ни кара да ги изтрием. Молим му се и той троснато, но с усмивка на лице, ни заставя да ги “изтрием” като се качим в автобуса. Мерси!

    Автобусът тръгва и пейзажите, които се разкриват по пътя, ни потапят още повече в музиката на Любэ…

     

    Отчего так в России берёзы шумят?

    Отчего белоствольные всё понимают?

    У дорог прислонившись по ветру стоят

    И листву так печально кидают.

     

    Пристигаме някъде преди 6ч. в Питер. Искам да ви кажа, че дотогава никога не съм вярвала, че наистина ще стигна до Русия, колкото и да съм си го мечтала, защото, дори и да прозвучи нeправдоподобнo, от много малка знаех, че моят път е в друга посока. Трудно ми е да обясня цялата емоция, която ме връхлита, когато вдишвам сутрешния въздух на…

     

    Града. Санкт Петербург. Културният център на една империя, изграден върху блата с неизмеримата мощ и размах на Петър Първи.

     

    1483141622_JustRussia001.jpg.825c33e342fb42c0a113930f501f4588.jpg

     

    Париж на Изтока. Никой и нищо не може да намали великолепието му вече няколко века. Мащабите са огромни и въпреки това съвсем спокойно можеш да се разхождаш пеша. Парадокс като при всичко руско. Ние пари за транспорт и нямаме. Тръгваме към единственото място, което сме резервирали предварително - някакъв хостел, който май се казваше Crazy ducк. Беше централно разположен, супер евтин, с доста добри отзиви. Това щеше да е първият хостел, в който отсядаме с Евдокия. Влизаме в една огромна жилищна сграда, на Невски проспект, който води до Адмиралтейството.


    ACFB146A-D463-402D-9B3E-4A41EF1ED9C2.jpeg.dc8ff1f52e4393d17c58f40b7e6dac93.jpeg

     

    812373991_JustRussia651.jpg.8601e21bdec92f8a1ce2172950a9b5b0.jpg

     

    Фасадата е уникална, а вътре е занемарено като в старите български входове с дървени парапети, комунистическа мозайка и лющеща се мазилка. Доста сме притеснени, че хостелът не е в отделна сграда, а се разполага само на 1 етаж, но като влизаме вътре, ни падат ченетата. Аз все съм виждала старо строителство и високи тавани, ама като в Русия — не. На “рецепцията”, докато се разбираме с момичето, виждам дебел пътеводител на Lonley Planet за Русия на английски. Питам дали не мога да го взема за малко да си набележа къде ще обикаляме, а тя отговаря: “Ако разбираш английски — тук никой не го ползва.” Супер! Взимаме всичко ценно, което притежаваме (един си ди плейър, фотоапарат и парите), слагаме ги в някаква случайна подаръчна торбичка заедно с пътеводителя и пошли!

     

    image.png.c72dc9f26ec27000b59d4de1275470a3.png

    (ТАВАНИТЕ)

    1017292883_JustRussia970.jpg.eb26696ffb06d41c91b11e6e348776cc.jpg

    (входът на хостела)

    Още с първите стъпки се връщам мислено в любимите си филми, истории, пощенски картички, песни и книги за Петербург. Героите на моето детство, юношество и годините след това сякаш шепнат в ушите ми накъде да вървя и какво да гледам. Всичко, което съм научила от мама, учителката ми по руски в гимназията — Магда, Данил Багров, Достоевски, творчеството на посетителите на “Бродячая собака” като че ли се подрежда пред мен и вече знам, че съм точно там където трябва да съм.

     

    111068652_JustRussia847.jpg.5acf08ed774d013371ee6966be38df2b.jpg

     

    336366956_JustRussia658.jpg.f52a8a4e02c005018e250afb5c18efc4.jpg

     

    C2094FF4-19E2-44A8-9FFA-62E416F2B1F5.jpeg.92750961a0adf0b5b57f45990a9dd88b.jpeg

     

    На опашката за билети пред Исаакиевската катедрала се сещам за съвета на една от преподавателките ми в Талинския университет, че ако искам да мина за рускиня и съответно да платя по-малко, трябва само да кажа “Два!”, но в последния момент от устата ми изскача “пожалуйста” и край — плащаме цената на билетите за чужденци, която е почти двойна. Да разгледаш обаче града от купола е блаженство за сетивата.

     

    582161510_JustRussia735.jpg.ac5c4a95197886b92623ddd9386d364a.jpg

     

    27559083_JustRussia739.jpg.4b4ff6a98311536b922ba9f87423e90f.jpg

     

    1652677041_JustRussia869.jpg.629a911370348bbe3164910378538e5b.jpg

     

    1506017859_JustRussia726.jpg.5707ff818cf1edf01289daf191a75ee1.jpg

     

    Евдокия обикаля с лодка по Нева, аз я чакам до Петропавловската крепост. После ядем торта в градинката зад Ермитажа. Пейките са досущ като едновремешните в парковете и пред блоковете в България. Прясно боядисани в зелено. Повтарям си на ум да внимавам, но това не помага и миниатюрна зелена пръска се вкопчва в преждата на белия ми пуловер. Хората си носят матрьошки за сувенир, аз - блажна боя. Вечеряме пелмени със сметана и отново торта. Казват ни, че Евдокия не трябва да ходи по тъмно, защото не е безопасно. Тя има матова кожа и най-дълбоките кафеви очи. Наскоро, докато се опитвах да защитя моята позиция (понеже сме от двете страни на “конфликта”), я попитах дали не помни как всеки малко по-екзотично изглеждащ трябваше да внимава за нео-нацисти след залез слънце и защо “нашите” не са проблем, а украинските са? Тя ми отговори, че тогава ставало въпрос за ционисти. Не мисля…

     

    D8974D0D-8B22-41D4-AE59-CE659DDC868D.jpeg.685d69421ddaed47674a2fe28c5924af.jpeg

     

    1318249851_JustRussia670.jpg.90a42b1d009018e22779af9a765ef115.jpg

     

    1967844352_JustRussia672.jpg.f8970b1675b8b19a786de1d5d5d2c238.jpg

     

    1723006632_JustRussia011.jpg.334b0ab65e0ac52cc5af2fdfd86a88c3.jpg

     

    588655729_JustRussia759.jpg.62583d0f4a2999ff1e8e4c97f07b97a3.jpg

     

    1981254891_JustRussia893.jpg.cc81b91d1802d495ca3bf84ad9d692ef.jpg

     

    Следващите дни минават като на кино - дворци, галерии, музеи. Ние с Евдокия това харесваме, от това грабим с пълни шепи. Прекарваме цял ден в Ермитажа. Вече си знаем урока и сме купили билети на цени за руснаци. Над 400 стаи. Несметно (по данни от официалния сайт към 31.12.2018 г. Ермитажът съхранява 3 178 263 експоната) културно наследство, част от което все още стои потънало в прах (поне аз така си го представям) в подземията на музея. Изкуство, събирано от знатните особи на Европа, заграбено от нацисти, после присвоено от съветската армия. Моите любимци, импресионистите, са на последния етаж. Стигаме до тях малко преди музеят да затвори. Обещаваме си, ако ни остане време, да се върнем. Прекарали сме 7 часа без да ядем. Всъщност, в Русия само закусвахме и вечеряхме и то не винаги имахме сили за вечеря, защото душите ни преяждаха през деня.

     

    2066566080_JustRussia835.jpg.f76217fba115bbb9c74a34bea1e23e0e.jpg

     

    1743666472_JustRussia764.jpg.4d2216f0754473e9281ec303d660512b.jpg

     

    2055874418_JustRussia761.jpg.c84ee3e5a774c166e44d2719072a0bec.jpg

     

    796220488_JustRussia778.jpg.88c159109d6af27f1cb86b845d2d479b.jpg

     

    1054608326_JustRussia763.jpg.f50472ff4e2597c0af293dae1a724b50.jpg

     

    Снимаме безразборно - каквото ни привлече погледите. Огромен интерес за нас представлява площад “Сенная” и ул. “Гражданская” 19. В пътеводителя има подробни карти и лесно се ориентираме. Използваме метро само, за да видим дали е толкова впечатляващо като московското. Не е.

     

    1118814108_JustRussia622.jpg.700e43d1c1b3118b8d5c61bcf074ad1c.jpg

    (ходехме по 8-10 часа на ден)

     

    751660526_JustRussia645.jpg.0886116830f52aaf4737ded52a3c8f5e.jpg

     

    1815630820_JustRussia694.jpg.ad11816ca93978dcf24c4a8b42acfde2.jpg

     

    1974642551_JustRussia697.jpg.83ab02f8a72fc21528b9a7095927a2e5.jpg

     

    1683342472_JustRussia709.jpg.71d984f831f800d6425c7a7390eb3d51.jpg

     

    1211018686_JustRussia717.jpg.b86e768c5a34932ee92a6b8d2a6cc7df.jpg

     

    1132367630_JustRussia859.jpg.ea0b3a9a5182da1d56cff0da150ebec6.jpg

     

     

    801182936_JustRussia943.jpg.c4097eec45e9253b758290d311b8eb51.jpg

     

    291503112_JustRussia642.jpg.83068f0ab6fe1a81542ac904157fd412.jpg

     

     

    551827605_JustRussia640.jpg.ccd5dd9a004d56dbda1257cf3e2829e3.jpg

     

    732291065_JustRussia937.jpg.e21d8a5df6d33c2f51171bbb89364ec8.jpg

     

    2054254799_JustRussia950.jpg.9079134abf704862b4d96352f3fed5e2.jpg

     

    D9A8FDD5-0E30-4214-9397-73AEBA7724F7.jpeg.f92e0a0743b25e9d927beb0275344715.jpeg

    Прави ни впечатление, че отвън всичко е обвито в блясък и изящество, но вгледаш ли се малко повече, се забелязват неприятни детайли. Времето сякаш е поседнало да си почине в Русия и ни се струва, че сме се върнали с няколко години назад. Виждаме млади узбеки със златни коронки на предните зъби. През 2008-ма!!! Усмихват ни се широко, когато молим минувачи за снимка, но усещаме тъга в гласовете им. Междублоковите пространства са ужасни, навсякъде всичко е покрито с пръст прах, дори не знам откъде идва!!, масово хората вдигат скандали и се разделят с усмивка, което нас ни обърква, защото не разбираме какво се случва. Според вас възможно ли е хлапе на 10-12г. да се развика на лелката от уличната лавка, защото не му е дала правилната дъвка, тя да му се сопне жестоко, да му даде правилната дъвка и то с най-милия глас да й благодари, а тя да му пожелае лек ден?

     

    297400065_JustRussia700.jpg.52865d74b49787dd7808a0aea3e9f729.jpg

     

    450917668_JustRussia708.jpg.a11743067c66cf6b399cac31485f72d5.jpg

     

    1080480357_JustRussia786.jpg.e6294da34f737828360b344f025e9505.jpg

    (вътрешния двор на Ермитажа)

    1335054690_JustRussia725.jpg.09490bd7aa8e75393ac43cef26bb413a.jpg

     

    1773172598_JustRussia1056.jpg.34f2bd97f046dcacb0c03b4651dba140.jpg

     

    13-те килограма злато в една от залите в двореца в Царско село, фонтанената каскада в Петергоф и педантично поддържаните им градински площини ни карат да забравим неприятните неща, на които сме станали свидетели. Огромните познания и желанието на служителите и на двете места да ни бъдат от помощ пък ни карат да изпитваме възхищение. Осъзнаваме колко малко знаем самите ние. Не снимаме Кехлибарената стая в Царско село. Тряба да се доплаща. Залепяме се до някаква група руснаци, за да чуем още веднъж нейната невероятна история. Интересно е как нещо, което никога не си виждал, ти се струва така познато и близко единствено, защото си слушал и чел за него толкова много.

     

    B1C72F13-E006-4675-9184-40F471201DD6.jpeg.64b132faabd8bbde172f89104ba2fa27.jpeg

     

    E6CA80E6-F968-4968-A0AF-E28747A2B495.jpeg.6ce4bfeab15721683be3b44eaa8afc19.jpeg

     

    1891131855_JustRussia1072.jpg.fe9763b18226138a40a2658c98014f16.jpg

    957651813_JustRussia1122.jpg.12f190821e4310ebeaaa49b6d91c8534.jpg

     

    1990125525_JustRussia989.jpg.51334907a2c7114146aa37271a871c0a.jpg

     

    1847007441_JustRussia990.jpg.1daf906ba79636e7fc81542e84ad7184.jpg

     

    1759230686_JustRussia1049.jpg.f89ce5aa0300b1e3827954fe368184f4.jpg

     

     

    2141031372_JustRussia1105.jpg.d59e93bc76fe2d9cf79304c0906b697c.jpg

     

    1856917066_JustRussia1044.jpg.0c65993cb66dfc54da5e93a240a1409a.jpg

     

    Такова е цялостното ни усещане в Петербург. Не бих могла да го опиша по-добре от този стих:

     

    Я искала тебя, годами долгими

    Искала тебя, дворами темными

    В журналах, в кино, среди друзей

    И в день, когда нашла, с ума сошла

     

    Ты совсем как во сне

    Совсем как в альбомах,

    Где я рисовала тебя гуашью

     

    В някакъв момент трябваше да сменим оказалия се чудесен хостел с друг, защото имаше свободни места за 4 нощувки, а на нас ни трябваха още няколко. Преместихме се. Беше ок, но истински хостел с гадна баня и неработещо парно. Обаче пак бързо забравихме за неудобствата, тъй като започнахме да планираме Москва над огромно плато суши, което си остава най-евтиното и вкусно суши, което някога съм опитвала. Изобщо храната в ресторантите в Петербург ни се видя доста евтина и качествена.

    След Москва щяхме отново да се върнем тук, затова засега аривидерчи, Питер!

     

    Just Russia 046.jpg

    Just Russia 632.jpg

    Just Russia 641.jpg

    Just Russia 643.jpg

    Just Russia 648.jpg

    Just Russia 657.jpg

    Just Russia 665.jpg

    Just Russia 667.jpg

    Just Russia 668.jpg

    Just Russia 669.jpg

    Just Russia 671.jpg

    Just Russia 673.jpg

    Just Russia 680.jpg

    Just Russia 683.jpg

    Just Russia 687.jpg

    Just Russia 690.jpg

    Just Russia 692.jpg

    Just Russia 695.jpg

    Just Russia 699.jpg

    Just Russia 704.jpg

    Just Russia 713.jpg

    Just Russia 716.jpg

    Just Russia 718.jpg

    Just Russia 722.jpg

    Just Russia 723.jpg

    Just Russia 729.jpg

    Just Russia 730.jpg

    Just Russia 731.jpg

    Just Russia 736.jpg

    Just Russia 737.jpg

    Just Russia 744.jpg

    Just Russia 745.jpg

    Just Russia 748.jpg

    Just Russia 749.jpg

    Just Russia 753.jpg

    Just Russia 757.jpg

    Just Russia 798.jpg

    Just Russia 824.jpg

    Just Russia 826.jpg

    Just Russia 832.jpg

    Just Russia 844.jpg

     

    Just Russia 1041.jpg

    Just Russia 1045.jpg

    Just Russia 1047.jpg

    Just Russia 1048.jpg

    Just Russia 1057.jpg

    Just Russia 1094.jpg

    Just Russia 1116.jpg

    Just Russia 1127.jpg

    2CB3D954-5598-4DC2-894D-B8DCE577F041.jpeg

    0ECA1EEB-66EB-4683-AE9B-8D94C7064BC8.jpeg

    E0E4A6DF-3E5A-43B6-AB11-26A4B1EEDBC9.jpeg

    7682E974-6C72-4B0C-8189-7BF60C8C8B33.jpeg

    2D5DE4B0-9785-430E-84D1-AB9BB1097451.jpeg

    1177DD95-ED1A-4B60-8AE5-9A34A8DBDC35.jpeg

     

    Обратна връзка

    Препоръчани коментари

    Благодаря за емоционалното преживяване, към което ме върнахте! Петербург е град, който не се забравя. Точно като Вас си спомням блясъка на Ермитажа,  на Исакиевския събор, на Спас на крови...И оня жилищен блок между хотела ни и позлатената стрела на Адмиралтейството. С изпосталялата фасада на блока и терасите му, на които се виждаха какви ли не вехтории и дори клетки с отглеждани от живущите птици...

    • Харесвам 1
    • Благодаря 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 4 часа, crazyhorse каза:

    Страхотно!Любимият ми град!

    Прекрасен е! Един от най-ярките в пътешественическите ми спомени 😊

     

    преди 1 час, Русева-Ата каза:

    Благодаря за емоционалното преживяване, към което ме върнахте! Петербург е град, който не се забравя. Точно като Вас си спомням блясъка на Ермитажа,  на Исакиевския събор, на Спас на крови...

    И аз благодаря! Радвам се, че съм предизвикала емоция с разказа си. (Исаакиевският събор и на български ли си е събор? Аз много се чудих, но не намерих достатъчно солидна информация и го написах катедрала.)

    • Харесвам 2
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Още помня разказите на мама за Ермитажа. Ермитажа и хотела, в който са били настанени...Не и стигаха думите, за да опише колко е впечатлена.

    За миналата година планирахме среща на родата от Украйна, Русия и България в Санкт Петербург. Не се състоя и няма изгледи да се състои. Светът се обърка тотално.

    Благодаря за разказа, все едно аз бях в мечтания от мен Ермитаж.

    • Харесвам 1
    • Благодаря 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Радвам се, че моят пътепис те е върнал към хубавите спомени и те е вдъхновил да разкажеш за твоето хубаво пътуване в Санкт Петербург. Всички неща, които правим в ранните ни години са толкова хубави, защото не са "натоварени" от предрасъдъци и опит, натрупани през годините. В младежките ни години имаме право да опитваме и да грешим, защото така откриваме живота. 

    Целият ти разказ е всъщност потвърждение на моите впечатления от града, които аз събрах на доста по-голяма възраст от твоята през 2008 г. 

    Сравни например твоя текст: "Прави ни впечатление, че отвън всичко е обвито в блясък и изящество, но вгледаш ли се малко повече, се забелязват неприятни детайли. Времето сякаш е поседнало да си почине в Русия и ни се струва, че сме се върнали с няколко години назад."

    с този от моя пътепис: 

    "Моето усещане беше, че всичко красиво построено тук е някъде в миналото. Сякаш градът принадлежеше на едни отминали времена. Влязохме в сладкарница, за да си купя кафе, и се почувствах като в българските сладкарници отпреди няколко десетилетия – плаща се на касата, а иззад щанда ти подават кафето."

    Ето това според мен, а и явно според теб, е истината за града. Явно е, че руското общество е изостанало в развитието си твърде много в началото на 21 век и това си личи дори и от праха върху някога лъскавите му сгради. Явно, че “Расия - ета нйе Йевропа.” - както ти е казала онази лелка. 

     

    • Харесвам 2
    • Браво 1
    • Смея се 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 6 часа, Pantelej Putnik каза:

    Радвам се, че моят пътепис те е върнал към хубавите спомени и те е вдъхновил да разкажеш за твоето хубаво пътуване в Санкт Петербург. Всички неща, които правим в ранните ни години са толкова хубави, защото не са "натоварени" от предрасъдъци и опит, натрупани през годините. В младежките ни години имаме право да опитваме и да грешим, защото така откриваме живота. 

    Целият ти разказ е всъщност потвърждение на моите впечатления от града, които аз събрах на доста по-голяма възраст от твоята през 2008 г. 

    Сравни например твоя текст: "Прави ни впечатление, че отвън всичко е обвито в блясък и изящество, но вгледаш ли се малко повече, се забелязват неприятни детайли. Времето сякаш е поседнало да си почине в Русия и ни се струва, че сме се върнали с няколко години назад."

    с този от моя пътепис: 

    "Моето усещане беше, че всичко красиво построено тук е някъде в миналото. Сякаш градът принадлежеше на едни отминали времена. Влязохме в сладкарница, за да си купя кафе, и се почувствах като в българските сладкарници отпреди няколко десетилетия – плаща се на касата, а иззад щанда ти подават кафето."

    Ето това според мен, а и явно според теб, е истината за града. Явно е, че руското общество е изостанало в развитието си твърде много в началото на 21 век и това си личи дори и от праха върху някога лъскавите му сгради. Явно, че “Расия - ета нйе Йевропа.” - както ти е казала онази лелка. 

     

    Да, да, че не се движи с темповете на Европа, това е така от векове насам. (Москва е отделна тема, ще напиша скоро) Но…аз обичам Русия заради всичко, което е невидимо за очите и точно това се опитах да покажа чрез разказа си - че Русия въпреки всичко е прекрасна, необятна, заслужила мястото си сред другите велики страни.

    • Харесвам 6
    • Шок 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Чудесен пътепис! Остава ми само да чета подобни, след вече три поредни години анулирани билети. Вероятно, няма да го видя със собствените си очи.

    • Благодаря 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 2 часа, muchachote каза:

    Вероятно, няма да го видя със собствените си очи.

    Нищо не се знае. Животът винаги може да ни изненада.

    • Харесвам 2
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Браво, страхотен пътепис! 

    За такива моменти човек живее. 

    Ермитажът ми е мечта, много съм слушал от приятели в Русия ( а и от приятели руснаци в България) 

    Похвално е че си запазила толкова много снимки. 

    П.П Личи че не обичащ да позираш 😉

    Явно ще оставя посещението на Питера за след  няколко години. 

    • Благодаря 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Дани Магелани

    Публикувано:

    Поздравления! Усетила си духа на Русия, а това е важно! 

    Аз се срещнах с тази страна в края на 1988 г. В България Перестройка нямаше. Четеше се вестник "Правда" у нас. По-големите помнят.

    Тогава те бяха преди нас, Пантелей.

    В пресата, в икономическата литература открито се анонсираха новите идеи.

    Една година по-късно, пред входа на киното на МГУ, научихме за падането на Т.Ж. Имаше викове, ликуване. Руснаците се чудеха какво му става на българското землячество.

    Няма да влизам в забранени от форума теми за днешната политика на една охранена прослойка.

    Но това, което руският гений е създал в архитектурата, изкуствата, не бива да се отрича и игнорира. 

    Отново ще кажа, тези добри хора са най-потърпевши от безумията на политиците им през годините.

    • Харесвам 5
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 6 часа, milen_40 каза:

    П.П Личи че не обичащ да позираш 😉

    🤣🤣🤣 рева с глас! В момента всичките ми снимки са далеч от някогашното “манекенстване” 🤣

     

    преди 6 часа, Дани Магелани каза:

    Отново ще кажа, тези добри хора са най-потърпевши от безумията на политиците им през годините.

    Абсолютно!

    • Харесвам 2
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове



    Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

    Трябва да си член за да оставиш коментар.

    Създай профил

    Регистрирай се при нас. Лесно е!

    Регистрирай се

    Влез

    Имаш профил? Влез от тук.

    Влез сега

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.