Прескочи до съдържание
  • Добре дошли!

    Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме. 

  • Pantelej Putnik
    Pantelej Putnik

    За круизите и …… за един круиз в Балтийско море - Санкт Петербург

      Описание: Част 4 - Санкт Петербург

    С трепет очаквах следващата ни спирка. Дълги години съм се чудил как ли да стигна дотам, а този круиз ми предостави прекрасна възможност „да си набера прекрасен букет от цветя“ – няколко от най-красивите градове по бреговете на Балтийско море. Сред тези красиви цветя несъмнено е Санкт Петербург – перлата на Русия. Присъствието на този град в програмата направи лесно решението ми да резервирам пътуването.

     

    Предварително бях проучил, че за нас – българите е необходима виза за Русия, която нямам представа дали е нещо сложно за постигане, но си е все пак занимание, а и цената си беше сериозна. Как да преодолея това препятствие, защото, ако няма да мога да посетя Санкт Петербург, то тогава това пътуване би изгубило в голяма степен смисъл за мен? Как ще стигнеш дотам, но няма да можеш да видиш такъв град!?! Тогава попаднах на този сайт - meine-landausfluege.de, където намерих различни предложения за трипове в града, в чиято цена беше включена и цената на визата. Дори установих, че цената на предлаганите от сайта трипове беше по-ниска от цената на визата, с която аз можех да се сдобия. Оказа се, че имало някакви визи за туристи от круизни кораби, които ще бъдат придружавани от руски гайдове, които ще водят туровете. Чудесно! Това пасна страхотно на моите планове и намери идеално решение на моя проблем с визата. Трябваше обаче да реша кой точно тур да избера. Сайтът всъщност е една по-изгодна алтернатива на предлаганите от круизната компания трипове. Следва на това място да отбележа и дебело да подчертая, че сайтът предлага услугите си, ако не за всички, то поне за изключително много круизни дестинации, удобно и съобразено съвсем с вашия круиз и време на разположение в съответната дестинация, като са предвидени полета за търсене, в които се задават круизната компания, съответният кораб, та дори и конкретния круиз. Така те точно знаят вашата програма, кога и къде точно пристига вашият кораб и ви чакат там. Много професионално! Мога само да препоръчам сайта.

     

    В същият сайт сега научавам, че от октомври 2019 г. (тоест – след нашия круиз) гражданите на ЕС могат да получат електронна виза за кратко посещение на Санкт Петербург. Това би следвало да означава, че при получаване на такава виза, туристите няма да се нуждаят на всяка цена от местен придружител. С оглед на дестинацията обаче, исках точно тук да имам местен, който може да ми покаже повече от това, което сам можех да видя за няколко часа. Дали обаче към момента на писането на този пътепис (01.2023 г.) това е все още така и дали е повлияно по някакъв начин от събитията в Украйна, нямам никаква представа.

     

    При избора на конкретен трип се водех преди всичко от това да се разходим основно в града, а не да губим време в излишни (за мен) посещения на Ермитажа, Двореца Петерхоф и т.н. Исках да видя града, да видя хората, да усетя духа. Време, а и желание за музеи нямах. Не съм фен на музеите. От друга страна, не исках и да дойда тук, а да профукам деня си в разглеждане на дворец, изграден по проект на италиански и френски архитекти, който изглежда досущ като тези в родините им. Дошъл съм тук за Русия! Искам да видя живия живот, хората, не западни образци на архитектурата. Всеки си знае за какво идва тук, но аз бях дошъл за това.

     

    Избрах най-пълния и „разчупен“ трип, който наред с „редовните“ забележителности включваше и разходка до няколко станции на метрото, както и тестване на водка в местен ресторант. Наред с това турът включваше и посещение на местния ресторант Hard Rock Café. Това обаче последното веднага го изключих от програмата, защото ми звучеше като посещение на Мак Доналдс в Рим. Съгласих се вътрешно със себе си обаче, че има хора, които колекционират посещения на обекти от веригата по цял свят и вероятно затова е поставено в програмата.

     

    Една мисъл не ми даваше мира още от момента, в който резервирах круиза – „Дали ще успея да преодолея предубедеността си към Русия, която изградих през годините, и дали ще мога да видя града без субективните ми настроения?“ Нямаше как да знам от онзи момент отговорът на този въпрос, но знаех едно – каквото и да ми е настроението към една дестинация, трябва да си го оставя вкъщи, защото аз отивам някъде да откривам, а не да доказвам или защитавам дадена теза. Познанието е нещо различно от предубеждението. Всъщност те са съвсем противоположни понятия.  

     

    Корабът акостира в Санкт Петербург. Поглеждайки към центъра на града се виждаше огромен модерен мост, а в непосредствена близост – високи жилищни блокове. Блоковете бяха чисто нови, но някак ми напомняха за едни отминали времена.

    IMG_0839.JPG.48b6f6c9b206ae4c62717d4fc204fa02.JPG

     

    IMG_0838.JPG.e751041c5ac0585b25358adab150f7d9.JPG

     

    Нямах представа как точно ще стане срещата с нашия гайд, че да имаме виза и да излезем от граничните пристанищни власти. След слизането обаче бързо стана ясно как функционира тази система. Всеки гайд си чакаше групата или неговия турист с табелка. Вземаш си хората, минавате през властите, сверяват имената и сте свободни да опознавате чудесата на града. Нашият гайд не беше още там. Реших да попитам за „нашата“ фирма най-красивата рускиня, която също очевидно беше гайд и чакаше туристите си. За съжаление тя не беше „нашата“. Беше чувала за фирмата, което ме успокои, и ми каза да почакам още малко. Много съжалих, че тя не беше нашият гайд. 🙂

     

    След около 20-30 мин. помещението съвсем се изпразни и останахме само ние. Вече бях сериозно притеснен. В този момент влезе една странна птица – младо момиче с едро до въздебеличко бедро и съвсем „стабилен“ прасец, в което всъщност нямаше нищо лошо, само където тези „прелести“ бяха изнесени на обществен показ през най-дълбоката цепка, която някога бях виждал. Косата и сякаш не беше сресана, а някак небрежно пригладена. Понеже явно е бързала, бузите и бяха силно порозовели. Въпреки, че очаквах вече отчаяно нашия гайд, неволно си помислих: „Дано не е тя!“. Е, оказа се, че точно тя е нашият човек. Извини се набързо и ни поведе към превозното средство. Стана ясно, че ще бъдем само ние, без други туристи, което ни даваше известна свобода да конструираме по наше желание трипа. Още в началото уточнихме, че изключваме посещението на Hard Rock Café-то. Вместо него я помолих да ни заведе в обикновен работнически квартал. Исках да вляза в магазина, да погледна хората в лицата, да видя цените, да видя как живеят обикновените хора. Тя малко се смути на тази ми молба. Сигурно в онзи момент си е помислила: „Що за идиоти ми се паднаха! Град като от приказките, а той ще иска да ходи в работнически квартал!“ В крайна сметка така и не удовлетвори това ми желание.

     

    Качиха ни в черен бус Мерцедес с кожени седалки. „В Русия съм, в Русия съм…“ – неволно си помислих и ми стана смешно. Поздравихме на английски и на руски чичкото-шофьор. Турът беше на немски, защото това е най-добре говоримият от мен чужд език. Все пак съм живял почти 7 години в Германия и завърших специализация там. Заговорихме се с момичето-гайд за това откъде знае така добре немски. Родена била в Дюселфорф, но когато била на 14 години се преместили в Санкт Петербург. „Доколкото знам, в Германия, а и в цяла Европа има доста руснаци, които са се заселили там и са напуснали Русия.“ – подхванах аз, но сякаш и „влязох с бутоните“ и тя леко троснато ми отговори: „Който имаше желание да напусне – напусна.“

     

    Слязохме в близост до Биржевой мост до Петропавловската крепост, която може да се каже, че е ядрото, около което е изграден градът на Петър Първи. Правехме снимки във всички посоки. Тук тя започна да ни разказва за града, за историята му и т.н. Слушах я, но други мисли завладяха главата ми. Санкт Петербург и Дубай се различават страшно много като визия, но и толкова много си приличат – и двата града са създадени по идеята на лидери, които сякаш искат да покажат на света, че и те могат да изградят свят като този на Запад. Адмирации заслужават начинанията и на двамата да създадат от нищо нещо. Единият се бори с пустинните бури и пясък, а другият – с блатата. Толкова близки ми се сториха техните услилия. И двата проекта се осъществяваха не от местни, а от западни архитекти. И двата проекта обаче заслужават уважение най-малкото заради енергията на лидерите да създадат нещо за хората. Да създаваш е благородно.

    IMG_0638.JPG.8683a504dbff994aeea4f50d06f5742e.JPG

     

    IMG_0678.JPG.526124a0dc403ed4941c581dca23c727.JPG

     

    IMG_0694.JPG.4c76db043166f4aa151cdd50e651334a.JPG

     

    IMG_0680.JPG.7063e095efdcafed055881cca151e8e1.JPG

     

    IMG_0681.JPG.511aecd41fed9a27e99fc1c652f69c7e.JPG

     

    IMG_0686.JPG.f13620ef018cd62b1df11b51611aef0f.JPG

     

    IMG_0688.JPG.c71283eca6ff432985019878365daa5e.JPG

     

    IMG_0673.JPG.90f80b0899437151d156b8d76e7a1b8d.JPG

     

    IMG_0647.JPG.54fb6cbbe9b1fb49bf588f17800f994f.JPG

     

    IMG_0735.JPG.deae7ca3ba9b81520da31d6e46bdbb7c.JPG

     

    IMG_0742.JPG.8c0938fbf513a6956f5b972d5c85fc9b.JPG

     

    IMG_0753.JPG.5aaec8fa14dff028ac2e8baea3b4013d.JPG

     

    IMG_0771.JPG.0a2e955d893823f5925d07b5bad5a877.JPG

     

    IMG_0772.JPG.a280bbb211904549b359156d88834d70.JPG

     

    IMG_0763.JPG.b0d59cc1c098cc98350f3c9133fc8fef.JPG

     

    IMG_0784.JPG.8afdce07f915b5398ecd32817b9b7528.JPG

     

    IMG_0792.JPG.2ca7a6556ff61d4e67e06f91653127bd.JPG

     

    IMG_0793.JPG.8960c567a7ef34cfe5b52f2ddcfbffd1.JPG

     

    IMG_0795.JPG.a42018f3c4afb32c328f2198e018bbb8.JPG

     

    IMG_0801.JPG.3c82356ce5cf68daf5ddb0b319fefd23.JPG

     

    IMG_0803.JPG.573f71fbfbbc576687d3d13394f52e74.JPG

     

    IMG_0782.JPG.daf761bb0f4f149a058307d7fcaa3851.JPG

     

    968767958_IMG_20190815_103634(2).jpg.fed971018ba78d931fd0d02fd3db1665.jpg

     

    827967294_IMG_0805(2).JPG.059720e30872c119358b71ca7ed7b229.JPG

     

    IMG_0830.JPG.e3ee28ab5d40f7e737ce6d3dbd9b5e48.JPG

     

    IMG_0835.JPG.464ff00ff84852c191cefc717d1322ed.JPG

     

    IMG_0836.JPG.2d6a225288e5b6998fb1500095be449e.JPG

     

    Моето усещане беше, че всичко красиво построено тук е някъде в миналото. Сякаш градът принадлежеше на едни отминали времена. Влязохме в сладкарница, за да си купя кафе, и се почувствах като в българските сладкарници отпреди няколко десетилетия – плаща се на касата, а иззад щанда ти подават кафето. Бях го забравил това сякаш. Тук ми го припомнят и сякаш открехват вратата, която си обещах старателно да държа затворена при посещението ми на града. „Има ли хора, които наричат града още Ленинград?“ – питам. Тя бързо отхвърля предположението ми. Съмнявам се в това. Предполагам, че има все още милеещи за младостта си старци, които, без значение какво се е случило тогава, си обичат и милеят за онова време. Та това е било тяхната младост! Много ясно, че ще им е мило онова време. Мога да ги разбера. Не мога обаче да разбера ревностното заставането зад един изкуствен обществен строй, който освен друго, е и доказано престъпен. Младостта и носталгията по нея трябва да бъдат отделени и разграничени от престъпните времена на проваления обществения експеримент, наречен социализъм/ комунизъм. Дали тези хора са в състояние да направят подобно разграничение?! Не съм убеден. Днес все още има хора, които милеят за онези времена. Все в тази връзка се сещам за едно интервю на Радой Ралин в телевизионното предаване от миналото - „Всяка неделя“. Тогава водещият Кеворк Кеворкян попита Радой: „Какво ти е най-трудното нещо в живота?“ А Радой в типично негов стил му отговори: „Най-трудното нещо в живота ми е да обяснявам на прости хора очевидни неща.“ Сякаш тези думи на Радой Ралин казват много. Те са толкова актуални и днес в България…….за съжаление. Това всъщност показва, че от времето на онова интервю досега не сме се променили много. Промяната идва, когато самите хора се променят. Ако хората не могат да се променят, то животът може да се промени едва след тях. Това ми е и надеждата за България. 

     

    Посещението на града отключи много мисли в мен, осигури ми размисли за много дни напред. Дали успях да се абстрахирам от предубедеността си!? По-скоро не успях. Като дете трябваше да се абонирам задължително за руско списание или вестниче. Повечето от нас се абонираха за най-евтиното вестниче, защото така или иначе не го четяха. Всеки петък вечер по една от двата единствени телевизионни канала „даваха“ руски филм след емисията новини на руски език. Това са само два щриха от онова време, които много от нас още добре помнят. Всеобхватната руска пропаганда тогава, от която не можем да се отървем и до днес, сякаш завинаги отдели определено място за Русия в мен. И то не е в сърцето ми. Дори и да се опитаме да забравим всичко това, което руснаците причиниха на обществата от Източна Европа през втората половина на ХХ век, а и на целия свят, да захвърлим в забвение милионите разбити човешки животи и съдби, то дали това би помогнало на съвременния руснак!? Когато говорим за руснаците, то не можем да не признаем, че се касае за едно общество, чиято фаза на развитие се намира доста далеч от това на останалите общества в Европа. Обяснение за това намираме в историята на този народ. Държа да подчертая, че това в никакъв случай не го отбелязвам с някаква омраза или ненавист, а по-скоро с угриженост. С угриженост, защото големите разлики между обществата по света създават опасността от дълбоки конфликти между тях. Настоящият пътепис го пиша в началото на 2023 г. и актуалните събития в Украйна са именно доказателство за горните ми опасения.

     

    Около обед, след като бяхме се снимали с основните забележителности в града, „нашата“ рускиня каза, че е време да посетим местен ресторант за тестването на водки. Странна, но всъщност много оригинална идея беше да се включи подобно нещо в програма за разглеждане на града. Та водката е типична за Русия. Ако не пиеш поне една водка в Русия, това би било пропуск. Тестването щеше да се проведе в ресторант „Петров-Водкин“. Не се сдържах и се пошегувах, че името на ресторанта е съвсем тематично за тестване на водка. Е, не може да се очаква всеки да разбира твоя хумор. Тя се нацупи и посочи, че Петров-Водкин е всъщност известен руски художник, чиито произведения тя случайно много харесвала. Не ми се получи сякаш смешката, но всеки, който опитва да се шегува, понякога е заплашен от това да не му се получи шегата. Легналият не се спъва, нали!? 🙂

    IMG_0746.JPG.77b891db2db0c342c49e58568d0f6592.JPG

    Веднага след като седнахме ни донесоха на мен и на жена ми по 3 малки чашки със спиртни напитки в тях. Към тях имаше и някакви хапки с хайвер. „В Русия съм, в Русия съм…“ Жена ми не хареса питиетата и ми ги предостави. Не ги върнах. Гайдът ни обясни, че всъщност това се водило като закуската на Император Николай II. Веднага си помислих, че ако това е закуската, то не бих дори желал да си помисля какво юнашко пиене ще последва през деня. Не дадох гласност на тези мои мисли, т.к. не исках да задълбочавам и без това нейното негодувание към моите отчаяни опити да я разсмея, за да покаже друго лице. Тъй като вече беше време за обяд я поканихме да обядва с нас. Помолих я да ми препоръча нещо типично за региона. За мое съжаление тя явно не разбираше много от кулинария, т.к. само повтаряше, че всяко ястие в менюто е от този регион. Тогава избрах аз. Ето какво

    IMG_0749.JPG.6f6d326d0ff2927c3ef3d05a624976b5.JPG

     

    IMG_0750.jpg.a699e085f6b2568ebe4c43dc1a4c0f5d.jpg

     

    206755792_IMG_0748(2).JPG.13c17942f0ab713dd3b130efd1aa5c83.JPG

    Докато хапвахме си позволих да питам това, което много ме интересуваше: „Смяташ ли, че хората в Русия са доволни от живота си? Има ли хора, които се оплакват, от какво се оплакват?“ Тя в общи линии повтори това, което вече беше казала, че тези, които не са доволни от живота тук, са напуснали страната. Тъкмо разочаровано допусках, че тя ще спре дотук и няма да получа повече информация, когато тя сякаш се поотпусна и ми каза, че много млади хора не разбират смисъла и необходимостта от ежегодните военни паради. „На кой са нужни?! И не е ли по-добре тези толкова много пари да отиват за нещо по-смислено, отколкото да се харчат за ненужни неща?!“ Спря се дотук и не каза нищо повече в тази връзка. Аз не настоявах.  

    IMG_0706.JPG.f2d6f9ea34556e2f70704756bc9ceec8.JPG

     

    IMG_0716.JPG.3324fe45581dda3fefc2a1f532f07a13.JPG

     

    IMG_0712.JPG.1d129b8e2672c5cecb42bfba6b2effbd.JPG

     

    IMG_0720.JPG.6609e47fea4d86d448be73962ce2c898.JPG

     

    IMG_0722.JPG.7a40590b67bbf00a627f9a4b6480e2f2.JPG

     

    IMG_0738.JPG.a2476c4f9608de5a8b60aed07f6a8990.JPG    

     

    Вървяхме из града, пътувахме с метрото и аз, както винаги, гледах хората в лицата. Натрапваха се угрижените лица. За какво ли са угрижени тези хора? Може би и те си мислят за това, че когато говорим за „олигарси“ обикновено става въпрос за Русия, че това са шепа хора, докато всички други плащат тяхната сметка. С милиардите долари, които се харчат за яхти, вили в чужбина, маркови дрехи, извратени храни и леки жени, можеше да се построят университети, детски градини, пътища, инфраструктура, за да живеят хората по-добре, за да не бягат по целия свят, а да останат в родината си, да дават най-доброто от себе си и така обществото да върви напред. Там обаче не е така!

     

    Времето на нашия тур бавно отиваше към привършване. Помолих нашия гайд да ни заведе да си купим някакви сувенири за спомен. Тя ни заведе в супер лъскав магазин, където цените бяха сериозни. Впоследствие, при прибирането ни към кораба бяха изградени сергии със сувенири, които бяха на далеч по-добри цени. Дори в пъти по-ниски.

     

    Разделихме се с гайда и шофьора, без да им оставя бакшиш, който принципно се очаква при подобни турове. Не ми се досвидя, а направо не исках да им дам. Закъсняха и ми взеха от ценното време, тя си гледаше през голяма част от времето в телефона и не беше никак заинтересована от моята молба да ни заведе в обикновен работнически квартал, въпреки, че имахме време. Не само, че не оставих бакшиш, а и се оплаках във фирмата (всъщност до сайта) от гайда. Не ми се занимаваше с това, но пък нали знаете онези автоматични запитвания, които идват понякога на мейла ви след като е изпълнена услугата: „Доволни ли сте от услугата ни?“. Е, именно това ме провокира да изразя негодуванието си от непрофесионалното й отношение. Скрито в себе си допусках, че нейното отношение може да е продиктувано и от моите (вероятно провокативни) въпроси. Има обаче всякакви туристи и тя като професионалист трябва да е подготвена за това и да реагира адекватно.

     

    Тръгнахме си от Санкт Петербург и сякаш времето в този град ми беше достатъчно. Не съм сигурен, че искам да дойда отново тук. Видях страхотно осъществен проект на един визионер. Целият град е празник на упоритостта и енергията на своя създател. Град на красивите сгради, на множеството музеи и галерии, град на културата и изкуството. Град, съчетал гения на западните архитекти и руския дух. Тук е красиво. Човек трябва да дойде и да види всичко това. Ако не за друго, то поне в знак на преклонение пред желанието на един държавник да направи нещо за хората, да им посочи път на развитие, да подаде ръка на обикновения човек и да направи от него личност. Именно това, което Петър Първи прави за хората, го прави Петър Велики. И нека всеки, който реши да се сравнява с него, не забравя именно това. 

         

    IMG_0726.JPG

     

    Обратна връзка

    Препоръчани коментари

    Прочетох го на един дъх! Успял си да изразиш моите собствени мисли за Санкт Петербург, но си се изразил с много повече финес от мен. Пишеш наистина увлекателно и като истински пътешественик.

    Ще си позволя и някои коментари към написаното.

     

    Ти си написал "руски гайдове", а аз прочетох "руски гадове." 🙂 Успя да ме разсмееш без да искаш.

     

    "Дошъл съм тук за Русия! Искам да видя живия живот, хората, не западни образци на архитектурата." - То хубаво, но както сам си се убедил освен западни образци на архитектурата, друго за гледане има малко. Именно затова аз отделих време и на Петерхоф и Ермитажа.


    "...и тя леко троснато ми отговори: „Който имаше желание да напусне – напусна.“ - Тази Наташа явно работи на държавна служба. 🙂


    "Моето усещане в града беше, че всичко красиво построено в града е някъде в миналото. Сякаш града принадлежеше на едни отминали времена. Влязохме в сладкарница, за да си купя кафе, и се почувствах като в българските сладкарници отпреди няколко десетилетия – плаща се на касата, а иззад щанда ти подават кафето. Бях го забравил това сякаш." - Именно! Всичко красиво е построено в миналото, а сега се чувства един аромат на съветски нафталин.


    "А Радой в типично негов стил му отговори: „Най-трудното нещо в живота ми е да обяснявам на прости хора очевидни неща.“ - Това е наистина дълбоко прозрение. Аз затова вече не се обяснявам много за най-голямата страна в Азия, а просто казвам - идете и вижте сами.


    "Дали успях да се абстрахирам от предубедеността си. По-скоро не успях." За един ден няма как. Аз се опитвах година и половина и пак не успях. Или по-скоро предубедеността ми се превърна в убеденост.


    "Когато говорим за руснаците, то не можем да не признаем, че се касае за едно общество, чиято фаза на развитие се намира доста далеч от това на останалите общества в Европа. Обяснение за това намираме в историята на този народ. Държа да подчертая, че това в никакъв случай не го отбелязвам с някаква омраза или ненавист, а по-скоро с угриженост." Бинго! Вникнал си в същността на проблема. Но, интересното е, че чувстваш угриженост. Благороден човек си. В моя случай е по-скоро отвращение.

     

    Благодаря, че ме върна към спомените за един град и държава, които много вероятно повече няма да видя. Нека си пожелаем всеки да пътува, където му е кеф!

    • Харесвам 4
    • Благодаря 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 8 часа, Crazy Horse каза:

    Прочетох го на един дъх! Успял си да изразиш моите собствени мисли за Санкт Петербург, но си се изразил с много повече финес от мен. Пишеш наистина увлекателно и като истински пътешественик.

    @Crazy Horse, изключително много ти благодаря за милите думи, а и за коментара на отделни пасажи от написаното! Леко се притеснявах, че може някои абзаци от пътеписа да бъдат спряни и да не бъдат публикувани. В тази връзка се опитах да бъда малко по-деликатен. Основната ми идея обаче предполагам е ясна. 🙂 

    Иначе, бих желал някой ден да се върна в Русия, но не да гледам "болшой" строежи, а малко селце с дървени къщи и дървена църква някъде в Сибир, сгушени сред гордите борове, съвсем наблизо до многото реки и езера. Да си сипвам чай от самовара и да чета Достоевски. Ето това е онази Русия, която вероятно ще заобичам 🙂 

    • Харесвам 3
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Благодаря много за пътеписа 🙂  Увлекателно, с чувство за хумор и настроение, страхотен 🙂 

    • Харесвам 2
    • Благодаря 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 1 минута , Eva eva каза:

    Благодаря много за пътеписа 🙂  Увлекателно, с чувство за хумор и настроение, страхотен 🙂 

    Благодаря ти много, @Eva eva! 🙂 

    Исках да ти обърна вниманието върху този сайт, като ми спомена за онзи круиз - meine-landausfluege.de

    Дано разбираш немски, ако ли пък не, то Гугъл превежда. Сайта предлага екскурзии на далеч по-изгодни цени от круизните компании. Най-малкото може за сравнение да се ползва. 

    • Благодаря 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Благодаря много за продължението. Интересен поглед на тема С Петербург.2021 имах резервиран подобен круиз, но заради пандемията отпадна. Надявам се в близките месеци да може да посетим този красив град.

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Дани Магелани

    Публикувано:

    Пишиш много хубаво, удоволствие е да те чета! 

    Но съм готова доста да поспоря с теб за предубежденията ти относно забележителностите на Русия, Питер и за обикновените хора. Заслужават да им се отдели време и внимание.

    И Ермитажът и Петродворецът, и дворецът на Екатерина в Пушкин, не отстъпват, а са по-красиви дори от западноевропейските. А контактът ми с обикновените хора показваше широката им душа. Може да нямат нищо, но на масата за госта ще сложат от пиле мляко, дори това да означава заем.

    Казва ти го човек, живял почти 4 години в Москва в най-гладните години 1988-1992. 

    Разбира се битът и хората се променят във времето. Българинът също се промени доста за този период.

    Като си тръгвах казах на приятелите ми "Ние сме малка държава, малък батак, бързо ще се оправим. Вие сте голяма държава, голям батак, никога няма да се оправите".

    Бях и не бях права. Отидох отново след 16 години. Централната част на Москва светеше, лъщеше. Няма такава красота в Европа. Но на 50-100 км, в Подмосковието, видях същата бедност.

    • Харесвам 6
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 11 часа, Дани Магелани каза:

    Пишиш много хубаво, удоволствие е да те чета! 

    Но съм готова доста да поспоря с теб за предубежденията ти относно забележителностите на Русия, Питер и за обикновените хора.

    Дани, благодаря ти за милите думи!

    Не мога да споря с човек, живял там 4 години, защото да сравнявам моите 6-7 часа наблюдения с 4 години, никак няма да е сериозно. Бих желал обаче да поясня, че аз не отричам красотите на града. Подобно нещо не съм твърдял. Просто трябваше да избера какво да видя за няколко часа - музеи или живота и духа на града. Пред подобна дилема, моят избор беше лесен. 

    А иначе за руската душевност може много да се говори. Степента на развитие на обществото обаче е останала доста назад и това е притеснителното. На мнение съм, че именно пропастта между развитието на Русия и Европа е огромна и тя е всъщност основната причина Украйна да "падне" в тази пропаст. Когато разсъждават за Русия, западните лидери не отчитат именно тези разлики в развитието на обществата и тъкмо там грешат основно. Трябва да им стане ясно, че днешна Русия се гради върху гордостта от спечелването на ВСВ, но и развитието на страната остана някъде в онези години. Днес говорим повече за олигарси, отколкото за обикновения руснак. Хората с парите и властта в Русия не се интересуват от развитието на обществото, на държавата, което пък е довело дотам, че днешна Русия изпомпва природните си богатства, за да финансира яхтите, вилите, леките жени. Пилеят се милиарди за извращения, а хората в страната на много места нямат улици и тъпчат в калта, докато не дойде зима, че да замръзне. Руснакът все понече изостава в развитието си и обеднява. Всичко това води до засилване на ненавистта към по-богатите - Запада. А това е вече опасно!

    • Харесвам 3
    • Браво 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Дани Магелани

    Публикувано:

    преди 37 минути , Pantelej Putnik каза:

     

    Степента на развитие на обществото обаче е останала доста назад и това е притеснителното. На мнение съм, че именно пропастта между развитието на Русия и Европа е огромна и тя е всъщност основната причина Украйна да "падне" в тази пропаст. Когато разсъждават за Русия, западните лидери не отчитат именно тези разлики в развитието на обществата и тъкмо там грешат основно. Трябва да им стане ясно, че днешна Русия се гради върху гордостта от спечелването на ВСВ, но и развитието на страната остана някъде в онези години. Днес говорим повече за олигарси, отколкото за обикновения руснак. Хората с парите и властта в Русия не се интересуват от развитието на обществото, на държавата, което пък е довело дотам, че днешна Русия изпомпва природните си богатства, за да финансира яхтите, вилите, леките жени. Пилеят се милиарди за извращения, а хората в страната на много места нямат улици и тъпчат в калта, докато не дойде зима, че да замръзне. Руснакът все понече изостава в развитието си и обеднява. Всичко това води до засилване на ненавистта към по-богатите - Запада. А това е вече опасно!

    Тук си прав. Но понеже политика на форума е да не се обсъждат политически теми, аз съзнателно отбелязах, че имам предвид обикновеният човек с широка руска душа.

    Заради безумията на политиците, не бива да намразваме обикновените хора от тази страна, които също са потърпевши, дори страдат повече, отколкото допускаме! Защо не се бунтуват - много са страдали през 20 век и имат памет за това, но пак влизаме в забранена материя за форума.

    Аз лично съм видяла само добро и от обикновените руснаци и от обикновените украинци. Имам приятели и в двете страни. 

    • Харесвам 4
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Благодаря за пътеписа. Увлекателно и интересно написан. Моето мнение е, че просто не сте попаднали на правилния човек който да ви разведе и покаже Питер. А Питер ми е мечта и съжалявам, че за година и половина които прекарах в тази страна не намерих време да го посетя.

    • Харесвам 2
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Благодаря ти @Костов

    Не изключвам и това да е причината. Посоченото за руското общество смятам за безсорно. Градът иначе е хубав, но не бих се върнал.

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 49 минути , Pantelej Putnik каза:

    Благодаря ти @Костов

    Не изключвам и това да е причината...

    Далеч съм от мисълта, че посещението на работнически квартал и разговор с обикновени руснаци би променило мнението ти за Русия. Но тя е трябвало, особено, че и ти си имал желание, да ти покаже не само лъскавата страна на Питер, а и другата - обикновената. И накрая да ти кажа какво каза един мой познат когато му казах, че след година и половина живот в Москва познавам Русия, но не я харесвам - " Нищо не познаваш ти. За да опознаеш Русия трябва да живееш дълги години в малко село само сред руснаци. Ще я опознаеш, но дали ще ти хареса? Не знам"

    • Харесвам 3
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Чеейки разказа ми се струва ,че си отишъл да видиш не един от най-богатите културно градове в света, а да се убедиш в собственото си предварително създадено мнение.

    Понеже и аз съм била в Петербург и то пак на круиз ( само че 2 дни ), и никога не ми е минало през ума да ходя в "работнически " квартал, не знам какво си очаквал да видиш. Ако искаш, ела в Тракия в Пловдив. :). А пък да сравниш културата, изкуството,  събрани в този град, с Дубай,  наистина смятам,че си загубил времето си и парите си.  Между другото, на екскурзията от нашия круиз бяхме с хора от цяла Европа. Никой не беше така предубеден. Може би защото бяха отишли да видят, без да съдят чуждия живот. Хем от позицията на богати европейци, каквито българите не сме. Така или иначе кой видял, видял. Ето какво видях аз (Нашата гидка беше възрастна и не млъкна два дни. Толкова много информация даде, че не успях да запомня и една стотна, заболя ме главата от нея): 

    Практическа информация - Нашата екскурзия два дни беше в порядъка на 170 евро на човек (с включена визата, която беше платена тогава ), но видяхме изключително много, като за два дни. Но беше препускане . Имаше и традиционен обяд . Не знам сам дали човек би могъл да види толкова много за това кратко време, но е уморително.

    DSC_0495.jpg

    DSC_0566.jpg

    DSC_0355.jpg

    DSC_0200.jpg

    DSC_0332.jpg

    DSC_0469.jpg

    DSC_0386.jpg

    • Харесвам 9
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    @luba_rizova, за да отговоря на повдигнатите от теб въпроси, би трябвало отново да повторя целия пътепис в отговор. По-лесно ще е да го прочетеш отново, ако все пак искаш да имаш моя отговор. 

    преди 6 часа, luba_rizova каза:

    Чеейки разказа ми се струва ,че си отишъл да видиш не един от най-богатите културно градове в света, а да се убедиш в собственото си предварително създадено мнение.

    Идеята ми беше нито да посетя един град в "нелюбимата ми Русия", нито "един от най-богатите културно градове в света". Ще ми се да опознавам света въз основа на конкретните ми впечатления при посещение на дестинациите. Така е било не само за Санкт Петербург, но и за всяко място, което посещавам. Доколко съм се справил - ами, аз самият в пътеписа съм посочил, че според мен не съм се справил. И какво всъщност значи да съм се справил?! Та това са моите впечатления.  

    Отделно от това, аз съм човек, който се старае да не казва на бялото черно. Ако бях видял град в разцвет с усмихнати, приветливи хора, то със сигурност нямаше да напиша горните редове, а щях да го отразя така в пътеписа. 

    преди 6 часа, luba_rizova каза:

    Понеже и аз съм била в Петербург и то пак на круиз ( само че 2 дни ), и никога не ми е минало през ума да ходя в "работнически " квартал, не знам какво си очаквал да видиш. Ако искаш, ела в Тракия в Пловдив. 🙂

    Това, че на теб не ти е минавало през ум да посетиш работнически квартал, нали не означава, че аз нямам такова право?! Нека не коментираме подобни неща, защото всеки има своите интереси и разбирания. А иначе - аз съм от Пловдив и съм ходил многократно в Тракия. Ако исках да опозная Пловдив, България, то вероятно щях да отида и там. Тук обаче разказът е за Перлата на Русия (така съм я нарекъл в пътеписа), а не за родния ми град. Отделно от това - при моите пътувания събирам впечатление от градовете, обществата, като забележителностите ми са важни, но не са ми единствения фокус.  

    преди 6 часа, luba_rizova каза:

    А пък да сравниш културата, изкуството,  събрани в този град, с Дубай,  наистина смятам,че си загубил времето си и парите си. 

    Нямаше да коментирам това, ако се касаеше за твое мнение относно например някаква дестинация. Т.к. обаче то касае моите възприятия, тоест - моята личност, аз ще взема отношение. На първо място не бива да забравяме, че свободата на нашите мнения следва да намери граници, дотам, че да не засягаме персонално някой друг. Дали съм си изгубил парите и времето не би следвало да е обект на твоите размисли, доколкото ти не финансираш моите пътувания. С други думи - нека не обръщаме мнениято си в лични нападки кой колко "правилно" умее да пътува и как друг пък съвсем "правилно" е подходил при проучването на една дестинация. Всеки има право да пътува (а и да живее) "правилно" или "грешно", но според собствените си убеждения. Мненията ни в този форум не претендират да изразяват обективната истина, а представят нашите разбирания за света, за нашия подход към опознаването му.

    Сравнението между Санкт Петербург и Дубай не е нещо, което трябва всеки да споделя. Това е нещо, което се появи в моето съзнание. Все едно доколко това сравнение е удачно - аз споделям с вас моите усещания, мисли, моите заключения. Ако се опитам да префасонирам мислите и чувствата си така, че те да преминат през призмата, която ще промени отражението им, за да се харесат те на всички, то тогава аз няма да изразявам моето мнение, а ще съм просто един събирач на лайкове. Старая се да не бъда такъв. 

    преди 6 часа, luba_rizova каза:

    Между другото, на екскурзията от нашия круиз бяхме с хора от цяла Европа. Никой не беше така предубеден. Може би защото бяха отишли да видят, без да съдят чуждия живот. Хем от позицията на богати европейци, каквито българите не сме. Така или иначе кой видял, видял.

    Не разбирам много идеята ти защо "богатите европейци" имат право на мнение, а не дотам богатите българи нямат право да си отворят очите и да си създадат мение. Иначе, в пътеписа ми не мисля, че съм "съдил чуждия живот". Ако съм на мнение, че руското общество е доста по-назад в развитието си от това на западните общества, то това има своето обяснение. Доколкото мненията ни се формират, както вече казах по-горе, въз основа на нашата интелигентност, жизнен опит, чувства, мисли и преживявания, то мнението ми за руското общество се гради именно на събраните през няколко десетилетия информации, впечатления, разлисли и т.н. 

    Въпросът доколко моето мнение е правилно или неправилно, не мисля, че би следвало да се поставя тук. Всеки от нас има своите истини. Ако тези негови истини не засягат лично някой друг, то няма нищо лошо в това. Ако споделяш чуждото мнение - намерил си съмишленик, ако ли пък не го споделяш - или го подминаваш (ако не ти пука за човека), или се опитваш в разговори с човека да разбереш защо неговото мнение е именно такова (ако ти пука за този човек). Поне аз така си мисля 😉   

     

    Не изключвам възможността да приемеш настоящия ми дълъг пост като противопоставяне на твоето мнение и дори на теб самата. При подобни мисли бих те помолил да се върнеш само ред - два по-нагоре и тогава ще разбереш всъщност защо съм отделил толкова време на твоето мнение. Тоест - винаги съм ценял собствения ти подход и мнение във форума. Мнение, което не е подвластно на външни внушения, а на твоето лично разбиране. Така и трябва да бъде. 🙂 

    • Браво 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Има нещо, което ми е много чудно - защо много хора наричат Санкт Петербург - Питър. "Питър" не е ли английско име?! Руското име е Пьотр. Все си мисля, че това не е случайно - колкото Санкт Петербург е типичната Русия, толкова и Питър е типичното руско име. 😉 

    • Браво 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Дани Магелани

    Публикувано:

    преди 6 минути , Pantelej Putnik каза:

    Има нещо, което ми е много чудно - защо много хора наричат Санкт Петербург - Питър. "Питър" не е ли английско име?! Руското име е Пьотр. Все си мисля, че това не е случайно - колкото Санкт Петербург е типичната Русия, толкова и Питър е типичното руско име. 😉 

    Питер го наричат самите негови граждани. Дори когато беше Ленинград. От царско време е останало явно. А тогава знаеш, че влиянието на другите големи империи Франция и Германия е било съществено за порядките в дворцовия живот.

    • Харесвам 3
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Пътеписът на @Pantelej Putnikе неговата емоция и възприятие.Неговото желание какво да посети и какво да сподели във форума. 

    Ще си позволя да цитирам  @Argentique,която много хубаво го е написала в друга тема-Всеки човек е отделна Вселена с различни начини на възприятие и не знам защо се учудвате, че някой остро не харесва нещо.

    Пътешествията при всички са различни,както и гледните точки.

    @luba_rizova,много ми харесаха снимките от разкошните места,които си посетила и макар програмата да е била натоварена,си успяла да се насладиш на всичко,което си пожелала.

    • Харесвам 2
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Благодаря сърдечно за страхотния пътепис за един град, който много се надявам да посетя поне веднъж в живота си. Хареса ми много гледната точка за хората и за Санкт Петербург като цяло и макар че си бил само за един ден, според мен си успял да усетиш и видиш поне частица от духа му. Русия е необятна и със сигурност си заслужава да се види въпреки всичко, което се говори днес за нея. Редовете се четат на един дъх! 

    • Харесвам 2
    • Благодаря 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 9 минути , Kristian Desev каза:

    Благодаря сърдечно за страхотния пътепис за един град, който много се надявам да посетя поне веднъж в живота си. Хареса ми много гледната точка за хората и за Санкт Петербург като цяло и макар че си бил само за един ден, според мен си успял да усетиш и видиш поне частица от духа му. Русия е необятна и със сигурност си заслужава да се види въпреки всичко, което се говори днес за нея. Редовете се четат на един дъх! 

    Благодаря ти за милите думи, Крис! 🙂 Радвам се, че ти е харесал пътеписът. Пожелавам ти да видиш както Санкт Петербург, така и всяко едно място по света, за което мечтаеш. Мечтите са всъщност един от ключовете към щастието. 🙂 

    • Харесвам 3
    • Благодаря 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    И аз като crazy horse искам да те поздравя как само за един ден си вникнал толкова много в същността на този град и неговите жители. Аз преди почти 15г. изпълних моята най-голяма детска мечта да пътувам из Русия и да видя Питер и Москва, които винаги са били нещо вълшебно в представите ми. Когато ги посетих, вече бях видяла едни от най-впечатляващите дворци, катедрали, музеи на Западна Европа, небостъргачите в Ню Йорк и Чикаго и си мислих, че Русия няма да оправдае очакванията ми, а те наистина бяха огромни. Когато слязохме с моята съквартирантка и приятелка от автобуса Талин-Санкт Петербург изпаднахме. Схванахме се от мащабите пред очите ни. Булевардите, сградите, височината на таваните в хостела!!!, златото, картините (една служителка в Ермитажа, за който отделихме цели 2 дни и бяхме с огромни мазоли на втория ден, ни обясни, че всеки ден вадят от подземията по 400 нови произведения на изкуството за реставрация, самият музей не знае с какво разполага!!!, а стените му са наблъскани с картини, няма място вече). Ние всъщност и двете имахме нереално високи очаквания и те бяха съвсем оправдани. Обаче…видяхме интернет кафенета (в Бг от години нямаше такива), портрети на Путин, окачени по подобие на едновремешните на Тодор Живков в училищните и други кабинети, лющещата се мазилка и изгнила дограма на Ермитажа, прах, страшно много прах, студентските общежития в МГУ (потресаващи и много по-зле от тези в Студентски град), нерадостни лица навсякъде, млади жени, облечени като за работа, които изпиваха по кенче бира, докато чакат в метрото в 8:30 сутринта, видяхме азиатци, които се страхуват да вървят по улиците след залез слънце, за да не ги нападнат нео-нацисти. Точно това, което казваш, че са доста изостанали в много отношения беше вярно за мен 2008-ма и изглежда е вярно и за теб през 2023-та. 
    Аз взех максимално от Русия - видях и малките дървени къщурки в дълбоката провинция, до които стигнах в бяла Лада, видях и лъскавия парад за Деня на победата, главозамайващите дворци и архитектурни перли, жилищните райони в подмосковието, спрях на всички спирки от московското метро, общувах с много обикновени руснаци, ходих по стъпките на любими герои от руската литература и попивах къде, каквото мога. Разликата между твоята и моята оценка е времето прекарано там, първоначалните очаквания и русофилът (не политически) в мен. 
    Но наистина браво!
    P.S. По принцип повечето хора ставаме дръпнати, когато ни провокират с въпроси, които ни бъркат в раната. В момента да си руснак е нещо като да си немец през ВСВ. Няма нужда да им го припомняме. 

    • Харесвам 5
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Извинявай за допълнителния коментар, но дълго не можех да открия тази снимка, която за мен се превърна в нарицателна за  Русия извън познанията и очакванията ми за нея. За неруско говорящите на табелката пише “Търговията е збранена”.

     

    5271A109-6DBD-4172-9CF0-C111591CEBC5.jpeg.c1527cec5df3eab933f82c67c7263660.jpeg


    Също забравих да ти отговоря за името, макар Дани да е обяснила вече.

    На 15.01.2023 г. в 7:20, Pantelej Putnik каза:

    Има нещо, което ми е много чудно - защо много хора наричат Санкт Петербург - Питър. "Питър" не е ли английско име?!

    Идва от немски - букв. Градът на Свети Петър, който е бил покровител на Петър Първи и в чест на когото е бил кръстен така. Използвало се освен Санкт-Петербург, така и нидерланското (Петър Велики е учил корабостроителство в Англия и Нидерландия) Санкт-Питербурх. Може би това се е наложило повече като съкращение и се е запазило през комунизма до днес. Самата аз не чух никъде из прибалтийските страни и Русия да се използва Ленинград, а винаги Питер, което за пловдивчани е странно, понеже никой от нас не казва “айде на басейн в х-л Санкт-Петербург”, а “Ленинград”.

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    @Marusinka, благодаря ти за коментара! Наистина е супер, че си видяла толкова много неща в Русия. Всъщност тези неща съвпадат с това, което и аз искам да видя там - парада за победата, малките селца с дървените къщи.... Моите преки впечатления в Русия са само от 1 ден, но всъщност аз отдавна събирам непреки информации за тази страна. Баща ми през 80-те работи за около 1 г. и 8 месеца в Сибир. Впечатленията са му преки, а и на него мога да вярвам. Не иска и да чуе за тях. Моя позната  русофилка (крайна) беше по същото време като мен в Санкт Петербург, но за 2 седмици. Върна се и ми каза: "Хубаво е, но не искам да ходя повече там!". В Германия съм говорил с много руснаци избягали от Русия. Спомням си последния ми път в Берлин - седим на една пейка на Потсдамер плац и едва прикривам сълзите ми в очите, опитващи се да бликнат под напора на хилядите спомени, преживяни на това място, когато дядо с кученце ни заговаря на полуруски-полунемски. "Напуснах Русия и сега съм тук. Пенсионирах се тук. Спокойно ми е тук. Пенсията ми е ОК." На въпроса ми дали не е мислил да се върне един ден в Русия той ми отговори така: "Каквооо!?! Пфууу! Не искам и да ги чуя дори!". Нищо повече не го питах.

     

    П.П. Моето пътуване до Санкт Петербург беше 2019 г.

    • Харесвам 3
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 11 часа, Pantelej Putnik каза:

    П.П. Моето пътуване до Санкт Петербург беше 2019 г.

    И аз се учудих, че въобще има круизи до Русия в момента, но явно не съм разбрала. 

     

    преди 11 часа, Pantelej Putnik каза:

    "Хубаво е, но не искам да ходя повече там!"

    Доста учудващо. Аз бих се връщала, ако можех, през няколко години, въпреки негативите, които забелязах, но всеки си знае за него си. Другото, което съм разбрала от пътуванията си, че дестинациите са малко като книгите - всеки следващ прочит ти носи нови емоции и го преживяваш по различен начин в зависимост от етапа, на който си. 

    • Харесвам 6
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове



    Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

    Трябва да си член за да оставиш коментар.

    Създай профил

    Регистрирай се при нас. Лесно е!

    Регистрирай се

    Влез

    Имаш профил? Влез от тук.

    Влез сега

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.