Киев през есента

Настаняване и ден първи

И така, билетите бяха закупени в края на лятото, сещате се покрай темите на Георги с промоции на Уизеър. Доста хора ме попитаха, как така съм решила да отида в Киев. Истината е, че имам в обкръжението си хора, живели някога в украинската столица и съм слушала доста. Та малко ми трябваше, когато излезе разписанието и наистина изгодните самолетни билети.

Потеглихме от София в един слънчев ден от циганското лято. Голяма чуденка беше с дрехите. Стриктно следях от поне седмица прогнозата за времето в синоптика, но вЕрвайте ми, не познават. Дори за следващия ден не познават.

Доволно разсъблечени, потеглихме за Киев. Полетът беше повече от бърз и приятен. Пристигнахме 15 мин. по-рано. Посрещна ни плътна облачност, но пък не толкова студено.

След като уредихме формалностите с багажа, се наредихме на обменното бюро. Тук да вметна, че имахме уредено още от България, тук да ни посрещне приятелка на нашите приятели, местна жителка и да ни помогне с настаняването и подробностите. Аз отначало се опъвах с мотивите, че ще се оправя сама, зер аз съм организатора, но добре, че беше тя. Инак щяхме да се лутаме като мухи без глави. Но затова след малко. Сега за валутата. След като не успяхме да открием в наше село украински гривни, бяхме посъветвани да си купим долари или евра и да сменим там. Нашата посрещачка одобри курса на бюрото и се наредихме на опашката. Ей, голямо чакане падна. Искаха и документ за самоличност, за сравнение, после сменяхме в града и нямаше такова нещо. Тук се подписвахме на три документа, сякаш кредит договаряме.

И така, нашата гидка извика таксита, някакви по телефона, наистина с изгодни тарифи - обаждаш се, казваш крайна точка и получаваш смс с номера на колата и цената - за около 8км - 8лв. Но. Оказа се, че след като звъннахме на телефона за контакт, който ни беше даден от апартамента за настаняване, трябвало да отидем до съвсем друг адрес, да вземем ключа. Ей това ме вбеси!! Аз съм много организиран човек и искам всичко да върви по ноти. Досега, каквото съм организирала, го изпипвам до най-малката подробност, като не желая да изпадам в неловки ситуации и да си скубя косата. Та, преди да тръгнем, писах на мейла, даден ми от букинг, с въпросите по настаняването - нашия час на пристигане, кой ще ни настани, как процедират и т.н. Беше ми отговорено с едно изречение. Тел за контакт ....... И толкоз. След като са толкова лаконични, това звучеше като "просто звъннете, ние ще се погрижим за всичко, лесна работа, просто като фасул, пийс оф кейк... май не трябвало да тълкувам, а да пиша мейли до припадък.

Добре, реших, че след като пристигнем там ще им звъннем и там ще ни чака някой. Друг път! Нашата посрещачка звъня веднъж, дадоха адрес. Питам близо ли е? А тя - не, не е близо! Отидохме до адреса, там нито табела, нито нищо. Хайде пак звънене, ами ние сме на 3-ия етаж, ама входа е отзад. Отиваме, търсим входа, там една намръщена портиерка и казва, ааа...тез не ги знам! Блока е на около 20 етажа, ама как няма да знаеш, че на 3-ия етаж има хотел?? Хайде пак звънене, поне да си бяха направили труда да слязат до долу да ни посрещнат пред входа. Качваме се, гледаме едни невръстни девойки на около 18-20 години, с жълто около устите, седят на рецепцията и "посрещат гости", ако това може да се нарече посрещане. Взехме ключовете за нашия апартамент, те питат имате ли въпроси. Разбира се, че имам. Паролата за нета. Оооо...затрудних ги. Ровиха в едни тетрадки, питаха се едни други, накрая ми връчиха едно листче. Не, че ми свърши работа, но затова след малко.

Стигаме до апартамента, като съм го избрала е на 100-ина метра от площад Майдан Незалежности, сиреч баш в центъра.

Апартамента се намираше в стара кооперация на 7-8 етажа, с високите тавани и асансьор на вериги. Беше много просторен, топъл и с две тераси. Абе хубав и удобен. Леко постен откъм обзавеждане, но това не беше проблем.

Важното е, че беше на близко разстояние от много забележителности за посещение. Ето малко снимки,но съм ги правила на тръгване, че на пристигане беше почнало да се смрачава.

Разбира се паролата за нета не се получи. Пак звъним на нашите приятелки от рецепцията. Ами нищо не можели да направят, утре щели да пратят техник. Добре. Пускаме телевизора, да не мислите, че имаше сигнал? Нищо подобно. Няма и телевизия. Вече реших да не се обаждаме, аз телевизия не гледам, но моите приятели искали да им бръмчи нещо. Е, казвам, ще минете и без бръмчене, писна ми от звънене през 5 минути..

Това бяха оплакванията ми. Всичко останало са само хубави впечатления.

След като хвърлихме куфарите, решихме да излезем и да се разходим из нощен Киев. Моите ме питат къде? Хич, казвам,няма значение, накъдето и да тръгнем, все ще видим нещо красиво. И така си беше, тръгнахме към площад София Киевская, където има собор, но него го гледахме по светло, сега само площада и околностите.

Разбира се пуснахме се с Фуникулера, но снимките ми не са се получили.

Ден втори и как ни тръгна по вода

На следващия ден ни изненада дъждовното утро. За справка, в синоптика го даваха слънчево. Разходихме се из централния площад

Ако ви се допие кафе или чай, на почти всеки ъгъл има на разположение ето тези мобилни "кафеджийници"

После по булевард Хрещатик - модни кафенета, магазини, бутици и т.н.

Но доволно се измокрихме, та решихме да се мушнем някъде на сухо и топло. Трябва и да се яде Посетихме една от веригите за хранене http://puzatahata.com.ua/ И понеже изпитвахме затруднения относно запомнянето на името и, решихме да я наричаме "Хакуна Матата" )) Няколко пъти хапнахме и в Два гуся, за които знам благодарение на съфорумка, за което много и благодаря

Та там има доволно разнообразие от украински ястия, мястото беше много подходящо за нас. Опитахме украински борш, варенки (пелмени и разни други тестени и варени с пълнеж), пирожки (хлебчета с пълнеж), наденички, пилешки пържолки, сьомга и вече забравих какво друго, Всичко ми хареса, само борша малко не ми допадна, имах усещането, че ям супа с туршия, но аз не си падам много по супите, та затова не ми хареса особено. Но пък си взех за идеята.

Заведението е голямо, но пък е в подземие и наистина се вмирисваш на манджи, както беше написал някой в темата за Киев.

Голяма работа, после се проветрихме. След като се напихме на кафе и хапнахме, навън вече беше просветнало

Следващата ни спирка беше река Днепър и паметника на дружбата. По пътя минахме през Европейския площад

Арка на дружбата между народите

Оказа се, че нямам снимка на арката без нечие присъствие, така че, тук ще ви предоставя моето

На арката попаднахме на фотосесия на сватбари. Улових букета...във въздуха

И арката под един друг ъгъл

Река Днепър

Снимахме се и на цялавочката

След това се разходихме из парка и попаднахме на сградата на кукления театър Льоляк. Много красива и впечтляваща!

И една малка художничка, която рисуваше това прекрасно място

Следващата ни спирка беше стадион Динамо

За край на деня оставихме посещение на Музея на изкуството, намира се много близо до стадиона. Старинна сграда с два каменни лъва отпред и приютила много платна на местни творци и художници, подредени тематично. Най-старите произведения са рисувани директно върху кори от дърво.

Ден трети - Златната врата и Киево-Печерска лавра

Золотая ворота е основна забележителност в Киев. Намира се на 200 метра от площад София Киевска, така че отидохме пеша.

Съоръжението е интересно и е изградено от камък, дърво и метал и датира от 11-12 век, като от едната му страна е издигнат голям паметник на княз Ярослав Мъдрий. Там където е вратата, някога е имало защитен вал, пазещ града от набези.

Възможно е да се влезе, ние предпочетохме да стоим отвън и да е любуваме на тази триумфална врата, от където са започвали бойните походи и са изпращали войски на война.

В градинката до вратата, попаднахме на група ученици ,тълпящи се около нещо. Първо решихме, че е чешмичка, но се оказа бронзов паметник на котка. Случайно подочухме и историята, разказана от екскурзовода им. Тук, на този площад имало ресторант, в който живеел въпросният кот. Веднъж избухнал пожар и ресторантът се запалил. Котаракът влязъл и взел да мяука силно. Посетителите излезли, но котакът загинал. Богат киевчанин поставил паметника в знак на признателност към животинката. Смея да твърдя, че посещението на Златната порта се конкурира с това на котешкия паметник. Легендата сочи, че ако помилваш кота, който се казва Пантелеймон, ще ти се сбъдне желание. Сторено!!

След това поехме към символа на Киев или Киево-Печерска лавра. Това е манастирски комплекс на огромна площ, покрай бреговете на реката. Разбира се отличава се със златните и зелени кубета. На територията се намират няколко църкви, манастирски сгради, пещери с катакомби и голяма паркова площ.

В църквите се влиза като мъжете махат шапките си, а жените покриват главите си. Може да се влезе и излезе от няколко пункта. Красиво е!

Времето беше мъгливо целия ден и затова снимките не са много ясни.

Писани великденски яйца

Красиво е -

А тук надникнах в двора на монасите, знам, че не трябва да се нарушава спокойствието им, но гледах да не ги снимам, като работят и си вършат ежедневните си работи. Просто частица от света им, обагрен в есенно

Домързя ни да слизаме в пещерите и катакомбите, разходихме се из дворовете, купихме си по една икона за спомен и си тръгнахме.

И последно за деня, решихме да видим къщата с химерите. По източници от нета, бях чела няколко истории за тази къща и признавам, че не очаквах на живо да е толкова впечатляваща. Една от най-разпространените, както се оказа градска легенда е, че къщата е украсена не с химери, а с герои от приказки. На място обаче, наистина фигурите изглеждат зловещо. И може това да е заради сивия цвят, пък и слънцето го нямаше никакво. Та легендата гласи, че архитектът построил и украсил по този начин тази сграда я посветил на дъщеричката си, която починала млада, а обичала приказки. На други места срещнах опровержения на тази версия, че дъщерята всъщност не била починала, а си била поживяла. Та, каквото и да се крие зад мотивите да се построи нещо подобно, то те не са важни. Важно е, че сега къщата се използва за резиденция на президента. Апропо, сградата на президентството се намира точно пред къщата. Или къщата с химерите се намира точно пред президентството Мисля, че са равни като стойност и важност

Та, вижте я

Бялата сграда в дясно е президентството

По пътя, като се прибирахме, видяхме един Швейк

Ден четвърти - София Киевская, Михайловски събор и Киевският Монмартър - Андреевски спуск

Дните минават бързо и неусетно, а остават още толкова неща за гледане. Днешния ден го посветихме на.. познайте - църкви и пак църкви. Взе да ми става много златно пред погледа, но пък така е в Киев. Златни кубета накъдето и да погледнеш. Ревниво пазят вярата си. Макар показността им да ми дойде в повече на моменти. Но няма да ги обсъждам, толерантна съм, всеки го прави, както го разбира. Първа спирка, площад София Киевская, който е на 2 крачки от апартамента ни. Посетихме и събора София Киевская, входът е 3 гривни, около 60 стотинки. Пак да уточня, че вътре не влизахме, отвън ни беше напълно достатъчно.

Времето вече беше с нас, слънцето на мястото си, да го виждаме и потеглихме към Киевския Монмартър. Наричат го така, защото е една дълга и стръмна улица, на която има може би стотици художници, някои от тях творят на място. Видяхме хиляди прекрасни картини. Освен тях, има и много сергии със сувенири и антикварни предмети. Андреевски спуск е най-старата улица в Киев. На нея видяхме също родната къща на Михаил Булгаков.

А на хълма, на най-високата позиция е Андреевската църква. За съжаление, част от мазилката и беше изпопадала и за сигурност бяха опънали въжета, ограничаващи преминаването, та не можахме да се насладим максимално на гледката. Но и това, което видяхме си струваше. Улицата с картините

Сувенири

По улицата

Църквата

И пак картини, картини

Улицата е много живописна и в добавка с хубавото време ...

И Майсторът..без Маргарита

И днешните обиколки приключиха в кафене, от което наблюдавахме парад на ретро автомобили. Успях да заснема само това, преди да се напрупат зяпачи, които да ми пречат

Намирахме се в долната земя, защото от спуска се спускаш буквално от горе надолу по баира. Ако искаш обратно горе, на разположение е Фуникулера, с извиващи се огромни опашки от чакащи. Нещо съвсем различно от първото ни качване, когато беше вечер и имаше по 10-ина човека на рейс.

Пътьом се спряхме да видим Михайловския събор по светло. Макар, че вече от гледане на църкви, имах чувството, че ще се събудя под някой олтар. Шегувам се, разбира се, спряхме да се полюбуваме на златните и кубета, под слънчевата светлина. Превъзходна гледка

Паметникът на светите братя Кирил и Методий

Ден последен - отново църква - Владимирский събор и неработещата ботаническа градина

Последния ден решихме да го даваме по-леко и да посетим още една църква Зер малко посетихме..

Владимирски събор - боядисана, сякаш току що в жълто, сини кубета, този път със златни звезди. Не много голяма, но не и малка. Имахме честта да присъстваме, когато бият камбаните. никъде другаде не ни се случи. Усещането е неописуемо. Ритмични и същевременно прескокливи, не мога да опиша с думи явно - трябва да се чуе.

Следващата ни точка беше една ботаническа градина, която се оказа заключена и никъде не видяхме информация за работно време. Обиколихме я цялата и виждахме само заключени врати. Е, здраве да е, разходихме се из парка

Това предполагам е бъдещ Хилтън, или поне така ни се стори от закрития надпис на строежа

И разни нещица по пътя

Истинска асмичка с грозде

Благодаря за търпението да ме изчетете. Надявам, се съм предала успешно чувствата и преживяванията си по време на престоя си в Киев. Всъщност се чувствах почти като у дома - обслужващия персонал бяха сърдити и неусмихнати, трафика джигитски, контраст между голям лукс и беднотия. Но такъв е живота, трябва да се живее, в каквато и епоха да сме попаднали по волята на съдбата.

До побачення!!

П.П. И ако някой ден попаднете в Украйна, не забравяйте да си купите бонбони и шоколад- превъзходни са!! А приятелите казаха, че и водката я бива