Пътешествие в СОВетския съюз - говорит Сова!

Бургас. Летище. Ужас. Естествено.

Ще речеш "Ее, това летище не е толкоз пък натоварено!". Да, ама е в Бургас. Майка ми е разпратила облика ми на блогър от Изгрев чак до Меден рудник. И когато, рошава, негримирана и с 1-2 пъпки се появих на гишето за чекиране, служителката ми се усмихна и каза "О, вие сте Надя от Инфармация! Много ви чета!"
Почувствах се като Тарзан, когото са го хванали в джунглата по без препаска. Измънках нещо подобно на "Ъх!" , след което превключих на човешки език и благодарих. Няма сега да се излагаме (повече, отколкото сме го направили вече).
Разтреперана от този удар по имиджа си, отидох на терминала си и мълчаливо гушнах Охтоподъл. Ако се чудите кой или какво е Охтоподъл, ще ви кажа само, че е плюшен. Какво животно е, се сещайте сами. Няма да ви водя за ръчичка през целия пътепис, я! Големи хора сте.
Проблемите с Охтоподлия обаче се появиха веднага. Малко руско момиченце заплака, че Охтоподъл е на моя терминал, а родителите му го дърпаха към друг. Прибрах го обратно в куфара, да не стане така, че самолетът ми към Москва да се напълни с плачещи фенове на Охтоподлия, докато родителите им пътуват към Сочи примерно.
Качих се в самолета и тръгнахме, барабар с осмопипалестия разбойник. Който пак предизвика фурор, защото трудно се побираше в багажа и затова седя в скута ми или на главата ми като нормален пасажер.
Руснаците бяха във възторг от него. Всъщност, като се замисля, една от най-добрите туристически атракции на Руската федерация са ѝ хората. Още в самолета съседката ми по седалка обра боклуците ми от храната, без да съм я молила, за да ги хвърли. Сурови на пръв поглед, но с топли душички. Е, Охтоподъл и Бух също топлят.

Пристигаме в Москва, съпругът ми ме посреща и си отиваме в хотела. Нани-на.
На другата сутрин нямам спомен какво сме правили, но излязохме относително късно. Изобщо дъжделивата Москва е приятна дестинация за спане. Спиш в хотела, спиш в метрото, спиш, докато вървиш и се блъскаш в хората, изобщо много приятна сомнолентна дестинация.
Ох, чакайте, докато не съм забравила, да ви говоря за УГУ-то.
В Youtube има канал на една прекрасна жена - орнитолог с огнена коса до кръста с дебела плитка. Казва се Ника и притежава много птици, включително огромна бухалка (бУхалка, да не помислите друго!) на име Йол/Йолочка. Сега, българските бухали, знаете, бухат. Затова са бухали, близко е до ума. Обаче на руски "бухаю" означава "натаралянквам се с алкохол". Клъвдий Бух, конечно, бухает, но руските "филини" са трезвеници и угукат. Угу! Оттам и тоталната наркомания с гледане на руска сова, която угука, по Youtube. Сова говорит угу - 4 миллионов посмотрев!
С тази прекрасна Ника се сприятелихме онлайн и тя ме покани в зоопарка на Москва, за да се запозная с упоритите зоолози - нейни приятели. Естествено, ние приехали с подарками. Всякакви подарки, най-вече раковини (ракушки).  Клъвдий се държа супер невъзпитано и дори в терариума с жаби, където го заведохме, се показа пред едно жабе и узурпира снимката.

Възмутени от това поведение, го заведохме на музея на космонавтиката. Като изпадне в безтегловност, поне да се постресне малко наш Клъвдий. 
Де ти! Видя паметник на Ленин, получи нарцистично вдъхновение и се самообяви за главен секретар на Советския съюз. Сови от всички страни, обединявайте се!
Придърпахме го набързо, но недостатъчно бързо - мишките и плъховете бяха обявени за класов враг, разложена буржоа и главният секретар се закани, че ще ги заточи в нечий совешки стомах. Угу. Всъщност бух.

Егото на Клъвдий вече беше толкоз брутално високо, че се виждаше и от космическа капсула. Сова в илюминаторе, сова в илюминаторе...
Хапнах и космическа храна. Ще повторя местоименито "ЪХ!", а вие преценете какво се крие зад него.

След няколко други обекти, по-маловажни (защото Клъвдий не се снима толкова с тях), отидохме на следващия ден в парка Коломенское. 

Там Бух се сдоби с гадже. Е, вярно, че не беше плюшена, а жива, размерът също беше доста по-сериозен от габаритите на Клъвдий, но хей, любовта си е любов! Варвара (на галено Варя) се държа много свенливо и не угу. Жалко. Снимахме се и с още един персонаж. Това на снимката, което ви прилича на сив раздърпан парцал за под с жълти очи, е всъщност бебе полярна сова.   Казва се Добриня.
Намерихме и табела, на която пишеше "Не хранете гълъбите". Много ясно, че няма да ги храним. Клъвдий не храни гълъби, гълъбите хранят Клъвдий, превръщайки се в миниатюрни печени бройлери за по-добро храносмилане.
На Червения площад обаче станА страшно. Освен че се наснимахме с красивата шарена църква, се набутахме и в красивия и шарен государствен универсален магазин. Където има каквото ти душа иска - от парфюми през козметика през парфюми през козметика... Изръсих солидна трицифрена сума.
Това не е хвалба. Това е предупреждение. Oфициално. От Министерството на финансите. И от съпруга ми, на когото му се изправиха косите (да запомня - трий си SMS-те от банката).
Ta след като се изръсих кат' руски олигарх - приближен на Путин, взех, че се върнах вкъщи и заспах.
Туй то.