Прескочи до съдържание
  • Добре дошли!

    Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме. 

  • Георги
    Георги

    Санкт Петербургски Дневник

      Описание: Септември 2012 е посещението на старата руска столица. Изключително прекрасен град, много история, много злато и никакво желание за тръгване.

    Първоначално пътеписа е публикуван тук

     

    ден -1. Пролог

    Нова седмица, ново пътешествие. Нещата са леко на зор и за първи път признавам че подготовката ми не е безкрайно изрядна. Но главните неща мисля съм ги покрил, а за останалите не е проблем да се навакса в движение ден за ден. За какво става въпрос, все пак? Ето за какво.

    В края на май трябваше доста спешно да се отърва от един ваучер за намаление на полет, който придобих сравнително случайно. Задачата не беше проста – необходимо беше хем дестинацията да не е безкрайно скъпа, така че да платя малка допълнителна сума над стойността на ваучера, хем и да не е достижима с лоу костове така че да обезсмисли цялата ваучерна гимнастика. В крайна сметка се спрях на Санкт Петербург и след малко драми във последният възможен момент се сдобих с двупосочен билет на цена от 8 евро. До тук добре.

     

    За самият град имах сравнително ограничена информация – знам само, че при други обстоятелства бих го оставил за, да го кажем, по-улегнали години от живота ми. Театърът, операта, балетът и изобразителното изкуство – главни притегателни сили на града са кажи речи най-голямата яма в общата ми култура, респективно в страни от интересите ми, но пък ето удобен повод да ги запълня. Едва ли има по-удачен начин да зарибиш човек по изобразителното изкуство от Ермитажа и по операта от Марински. Как ще протече това, ще видим – със сигурност не ми се ходи на опера сам, а спешността с която трябваше да бъде купен билета изключи всякакво синхронизиране с приятели и познати. По този повод за първи път смятам смело да впрегна couchsurfing в употреба и сега засега имам половинчати уговорки с виетнамци, италианци и руснаци – може пък да се получи забавно.

     

    Не само дестинацията трябваше да бъде избрана спешно, но и датите, което пък малко пропука максималното задоволяване на претенциите ми, към което се стремя винаги. Избрах дните базирани на евентуалното закриване на сезона на фонтаните на Петерхоф, нещо което се характеризира със впечатляващо вечерно светлинно шоу. Уцелих ги безпогрешно и закриването е този уикенд. Обаче се оказа, че няма да успея да наблюдавам хокейна среща от първата им лига, ще видим за Б групите. Съмтаймс люн.

     

    И ако за операта ще ми е необходимо да прокарам тежка пъртина в разбиранията си, както съветски ледоразбивач в сибирски лед, то има две неща, които са ми безкрайно интересни още преди да отида. Едното е пряк досег с историята на Втората Световна Война. Сигурно знаете за кръвожадната почти двегодишна обсада, на която е бил подложен бившият Ленинград – имам намерение да издиря автентични следи от ония времена, монументи и паметници не ме интересуват, но ако намеря например все още запазена стена пострадала от бомбардировки ще съм доволен. „Пътят на живота“ може би ще е трудно да се достигне лесно, ще го мисля в движение.

     

    Второто нещо е фотографията, което е кажи речи новото ми хоби от февруари месец насам. Всички казват, че Петербург е невероятно красив град, така че нека видим дали ще успея да го предам и в картинки. Тук включвам и издирването на ретро съветски обективи, които чрез прост адаптер могат да се ползват от съвременните mirrorless камери, като моята. Братушките след края на войната безсрамно са крали от технологията на Carl Zeiss и имат почти пълни копия на немските оригинали, като естествено притежават легендарния руски контрол на качеството или по-скоро липсата му. Дано не попадна на лимонки. Естествено среднощното вдигане на мостовете над Нева е също в графика.

     

    Не на последно място вероятно ще ми се наложи да си поосвежа руския език. Все пак съм го учил цели четири години, нищо че всеки път започвах от начало – така имам не четири години руски, а една година четири пъти.

     

    Ами мисля, че за въведение стига. Днес денят ще е под мотото „гъз път да види“ и следва полет Амстердам-Рига-Санкт Петербург. Този път пътеписа ще върви на живо, така че ще се чуем пак след 24 часа на закуска.

     

    До завтра и КЗЛ!

     

    ден 1. Път

     

    Поради причина, че цял ден бях на път няма как да има много впечатления от Санкт Петербург – важното е че пристигнах и съм добре. Та да го пишем ли дъждовен днес или да ви надуя главите със самолети? Айде само малко, обещавам.

     

    Пристигнах на Схипхол – любимото ми летище в Амстердам и тъй като имах половин час за трепане реших да го прекарам на терасата за наблюдение. Напомня на крайбрежна алея, само че вместо мирис на море имаме мирис на изгорял керосин. Ако имате малко време я посетете и задължително ама крайно задължително вдишвайте дълбоко докато се омаете. Заглушаващият шум от самолетни двигатели е допълнителен бонус.

     

    P1040534.jpg

     

    Първи полет ми беше със Air Baltic, а първи полет с която и да е авиокомпания е винаги празник за мен. Колкото и обаче да съм с приповдигнато настроение, факт е че компанията е зле. Зле е по обективни финансови причини, защото доста държавни субсидии изяде и злите езици говорят, че е само въпрос на време да бъде заклещена като Малев. Зле е и по субективни прични – водят се традиционна авиокомпания със полети до централни летища, прекачвания и т.н. екстри, които липсват да речем при Раянеър. И може би точно за това хората си свалят гарда, и когато на чекина се окаже, че в тарифата им не е включен куфар се получават неприятни гледки. Едните хора си платиха безропотно, а една жена каза, че просто няма пари да си плати допълнителните килограми…да, за първи път виждам и традиционна авиокомпания да се заяжда за теглото на ръчният багаж. Съжалявам за критиката, особено като имам приятел, който е втори пилот на един от фокерите им, дано се оправят някой ден.

     

    Стига съм бучал, полетът до Рига мина без инцидентно, мястото за краката беше удачно, дремнах стабилно и само веднъж бях събуден от стюардесите понеже си бях разпищолил краката на пътеката и нямаше как да минат с количката. Летището в Рига е малко и сравнително приятно. Има и безплатен Wi-Fi, което е общо взето необходимото и достатъчно условие да нарека дадено летище първокласно. Помотах се нагоре надолу, поснимах от многото самолети на Air Baltic, които по мое време бяха кажи речи единствената компания и дойде време за вторият полет.

     

    P1040563.jpg

     

    Витловите самолети се използват предимно за регионални полети, а със изчезването на Малев мисля, че вече няма авиокомпания, която да оперира от София редовни полети с перка. Което е голяма загуба за всички пътници. Да, повечето се оплакват от невъобразимия шум, малките размери и вибрациите, но едва ли има усещане по-близо до изстрелване с ракета от излитане с витлов самолет. Като малко детенце бях и все едно не ми е 100 и кусурният полет, а първи. За допълнителен бонус препоръчвам място точно до перките, адреналина е гарантиран.

     

    Кацнах в Санкт Петербург. Човек като попадне на ново място и винаги има първоначален елемент на стрес. Със него вървят и прибързани впечатления, които хич не са обективни защото са базирани на уникално кратко време…но пък за сметка на това остават до края и трудно можеш да се отърсиш от тях. Та моите прибързани впечатления са, че все едно някой е сложил оптичен зуум х2 на всичко наоколо. Огромен булевард, огромни магазини и огромен хотел. За първи път ми се случва да имам стая с четирицифрен номер, а хотела е само пет етажен. Мисля, че трябва да махнат вертикалните асансьори и да инсталират хоризонтални ескалатори, големи разходки падат.

     

    Иначе като цяло се чувствам комфортно – надписи на кирилица, намръщен шофьор на автобус, който сам те оставя да си скъсаш билетчето от една дългичка върволица с билети вързана зад главата му. Почти като у дома. За днес следва дъъъълга разходка по Нева, без някакви конкретни забележителности, просто разхождане и снимки. От 6 има хокеен мач от Б групата им, да ида ли? Винаги съм се чудел дали на живо може да видиш шайбата…

     

    До Утре и КЗЛ!

     

    ден 2. Разходка

     

    Разходка ли казах? Умалително ми звучи някак си. Разхода е по-удачно…или не – РАЗХОДИЩЕ. Мисля, че налучках правилната дума, нищо че спелчекъра държи да я подчертае, честичко му се случва с моите изцепки. По идея днес нямаше да се занимавам със сложни логистики, посещения на музеи, редене на опашки и търсене на конкретни места – просто исках да слезна в центъра и да хвана накъдето ми видят очите. Пишейки това ретроспективно едва ли има по-добър начин да се изхарчи един ден в Санкт Петербург, но силно подозирам възможността следващите дни да ме опровергаят.

     

    Качих се в метрото, същите влакчета като старите на софийското, чух познатото „Осторожно. Двери закриваются“(не претендирам за правописа) и ми стана едно такова драго и мило. На излизане се чудех колко време ще издържа да се правя на местен преди да извадя фотоапарата от джоба и да декларирам на всеослушание принадлежността ми към низвергнатата каста на туристите. Отне ми мисля не повече от 5 минути.

     

    p1040599.jpg

     

    Тръгнах по Невски Проспект в посока реката и се натъкнах на Ермитажа и Зимният Дворец. Като цяло е трудно да не се натъкнеш на тях – огромен, внушителен площад и невероятна архитектура.

     

    p1040610.jpg

     

    p1040619.jpg

     

    Лека полека хванах по реката и пресякох един от мостовете към университетската част и любимо място на младоженците. Поне 7-8 двойки видях, но ме досрамя да ги снимам.

     

    p1040665.jpg

     

    Снимките ми пострадаха, защото с пустата човешка лакомия се стараех да включвам максимално много обекти. Сърце не ми даваше да отрежа и милиметър от това, което виждам. Санкт Петербург наистина те шокира. Доста градове си имат известни сгради, тук абсолютно всяка една тухличка в центъра е достойна да е символ на всяка столица. А говорим за стотици, сигурно хиляди постройки. Просто не можеш да ги проследиш – конституционният съд, филхармонията, зоо музей, десетките куполи на църкви, че и на джамия. Няма едно кътче, на което очите ти да починат, сигурно статистически е денят с най-малко мигвания през живота ми.

     

    В тия моменти времето летеше, и докато се усетя планираното гледане на хокеен мач от Б групата излетя. Повдигнах мислено рамене и продължих обиколката.

     

     

    Не сещах ни жега, ни жажда. Е по едно време усетих глад. Набутах се в нещо като руски фаст фуд, където гордо се опитах да си поръчам на руски и гордо се провалих. С малко жестове и уточнения, все пак успях да се сдобия с блины(демек палачинка) с пиле, купичка борш и чай. Имам да наваксвам с пирогите и пелмените, знам. Времето продължи да лети та да се къса и се освестих чак около 8 вечерта, когато слънцето полека лека залезе. И ако видяното през деня не беше достатъчно то какво да кажем за залез над Нева ограден от две дъги.

     

    p1040774.jpg

     

    Сега вече вкъщи се опитах от любопитство да си начертая маршрута в гугъл мапс, по груба идея колкото си спомням. „Говори ми в километри“ както казваше една приятелка в Австралия всеки път като я юрках да се разхождаме. Резултата е 19 км и имам чувството че пропуснах много неща в далечината.

     

    map.jpg

     

    Разходището беше прекрасно. Утре да си тръгна ще съм доволен. А във сряда като си тръгна със сигурност няма да съм доволен. Парадокс? Не мисля.

     

    До утре и КЗЛ!

     

     

     

    ден 3. Петерхоф

     

     

    Днешният ден го изпратих с малко смесени чувства. Не, че се е случило нещо кой знае какво, но по принцип, а и след вчерашното мега разходище си бях втълпил, че за пореден път всичко ще е на максимум.

     

    Сутринта започна с посещение на мемориала на загиналите при обсадата през Втората Световна Война, намира се почти под прозореца ми. Санкт Петербург или Ленинград както е бил известен по това време е арена на една от най-мащабните обсади в историята, Хитлер буквално е искал да умори града от глад и почти е успял. Трупове по улиците, цели семейства умират от глад, канибализъм и…премиера на симфония на Шостакович. Няма да продължавам с историята, има доста материал и на английски, и на български.

     

    p1040818.jpg

     

    Мемориала обаче като цяло беше леко постничък. Най-интересен експонат лично за мен беше картончето с купоните за хляб, отпускани са по 125 грама на ден на човек, а по някога и по-малко. Ще разпитам местните дали има места с по-интересни и автентични експонати.

     

    Следобеда пък беше времето за Летният Дворец, още известен като Петерхоф, още известен като Петродворец, и същото това място, с което всичките ми надухте главата да не пропускам задължително. Мероприятието беше организирано съвместно с още хора от Couchsurfing, първата ми практическа употреба на тази услуга.

     

    Първоначалните срещи са малко странни, седите и си пращате смс-и като сте на пет метра един от друг с описание от типа на „нося черно яке“ и „аз имам минерална вода и хот дог“. След това обаче работите неизбежно потръгват, защото доста често всички имате да разказвате за много посетени места и един вид сте от една порода. Изфукване с печатите в паспорта, обсъждане на уцелените бикове и крави в дестинациите, къде времето е най-лошо, чий го дирим всичките сами в Санкт Петербург и т.н.

     

    Цялото нещо си има и положителни и отрицателни страни. Отрицателната, е че дори един човек да ти се добави губиш свободата да правиш абсолютно каквото си искаш, нещо което безкрайно оцених вчера по време на 19-те километра. Сигурно трудно щях да намеря човек да ми се навие на акъла и за половината, а като се намесят най-малкото различните режими на хранене просто се губи много време. Положителната, е че все пак се събира компания от свежи хора, с които не си знаете лафовете наизуст до последната запетайка и винаги може да ти се случи нещо странно и шашаво…като например да си намериш неотворена бутилка шампанско в кашонче на 1м от кофа за боклук.

     

    p1040877.jpg

     

    Бодрата компания от моя милост, един италианец и една полякиня стигнахме до Петерхоф, където ни чакаше лека греда. Това, че вечерта щяхме да присъстваме на шоу за закриването на летният сезон, т.е. спирането на фонтаните се оказа че означава, че и през деня са спрени като подготовка именно за това шоу. И изглеждаха ето така:

     

    p1040845.jpg

     

    Е, какво да се прави. Явно да видя Петерхоф в пълният му дневен блясък щеше да остане за друг път. Помотахме се из градините, които си заслужават и без наличието на фонтани и се пласирахме на едно от мостчетата, където около час и половина преди началото успяхме да хванем поне минимална гледка към центъра на събитията. Или поне тези със ръст над 185 успяхме, останалите двама се надигаха на пръсти.

     

    Цялата постановка беше репродукция на победата над Наполеон през 1812, а самите фонтани ги пуснаха чак накрая. Екстра си беше шоуто, но мисля че ако ги бях видял работещи през деня, в слънчев ден и без да се блъскаме като на български мач(по времето, когато събираха публика) щеше да е доста по-добре. Е, здраве да е, това да ми остане разочарованието.

     

    p1050023.jpg

     

    На връщане събрахме още 2 рускини и един руснак и ги почерпих със щропвафели, като нямах шоколадчета кума лиса, бурканче лютеничка и тенекийка сирене ще се хваля с холандските деликатеси.

     

    И те така. Може големите компании да не са оптимални, но със сигурност щях да изтъпея масивно ако бях чакал абсолютно сам 2 часа на едно място в блъсканицата и накрая да наблюдавам шоуто от стотина метра.

     

    До утре и КЗЛ!

     

     

     

    ден 4. Хора и улици.

     

    Едно нещо искам да стане категорично ясно. Мразя да пазарувам. Мразя „шопинг“, мразя „flea markets“, мразя безцелното обикаляне с надеждата да си харесаш някой боклук. Дрехи и обувки купувам общо взето, когато закъсам и обикновено го правя по принуда и досада. Така, след този кратък disclaimer, да кажа, че се натъкнах точно на такова място. Ма не, трудно ще го опишеш – значи типичен боклукчарник, където малко продавачи имат лукса да са на сергии, повечето са на земята в калта. Ще се запитате след всичкото, което изписах за какво ми е да се набия баш на такова място?

     

    market.jpg

     

     

    Причината е в руските фотографски обективи. Със спечелването на втората световна война идват определени преференции, като например такива да разглобиш цяла фабрика на Carl Zeiss, да си я пренесеш в Русия и да почнеш там да сглобяваш същите обективи под руско име – Индустар, Юпитер и т.н. Естествено цената им е няколко пъти по-ниска, като риска е че нещо не съвсем доизпипано е попреминало през леко хлабавия контрол по качеството, ако отговорника е прекалил с водката. Та поех със стройно пищовче в джоба, което обособяваше интересуващите ме модели и цените им в ebay, за да знам до колко получавам добра сделка. Оптимистично си мислех, че можех и да накупя сувенири и да мина тънко.

     

    Поехме стройна група от 5-6 човека, като бързо се разпокъсахме на самият битак, кой да търси нещо интересно, кой да си играе като прасенце в калта, сигурно някои хора ги влече. След близо двучасово трамбоване, което буквално ме убеди, че всички подобни места са уникална загуба на време, все пак успях да намеря шедьовъра, който търсех.

     

    P1050057.jpg

     

    Сигурно хич не сте ентусиазирани, но аз гледам някак си да оправдая това, че профуках половин от ценните ми дни в Санкт Петербург със нещо, пред което Илиенци е като шестзвезден мол. При това деня с най-хубавото време до сега. Както и да е, след като приключихме с шопинга компанията се събрахме като Капитан Планета и отидохме да обядваме, където според едната рускиня готвели страхотно. Ами…добре си беше, ама вегетариански ресторант. А аз по принцип работя по методиката на Ал Бънди и си искам труп на животно в чинията.

     

    Малко странен половин ден се получи, но все пак не можеш да щракнеш с абсолютно всички хора на тая планета, а пък аз след като си намерих обективчето нямам право да се оплаквам. А и като приключение си беше интересно, не бях виждал Нокия 3310 на живо отдавна.

     

    P10500471.jpg

     

    Вчерашните шест часа сън си казаха своето и се прибрах за кратка дрямка преди следващото събитие – пица с други хора в центъра. Тук определено се получи по-добре и вечерта беше изпълнена с хуморески от рода на да разпитваме италианеца на всяка хапка как са руските пици. Освен това обсъждане кой къде е бил и къде ще ходи, почти винаги присъства въпроса: а след Санкт Петербург накъде?, аз скромничко трябваше да отбележа, че се връщам обратно в матрицата. Абе мога да си мисля, че пътувам доста нагоре надолу, ама като вдигнеш нивото на компанията изведнъж се оказваш средна ръка екземпляр.

     

    P10500541.jpg

     

    Кулминацията на вечерта беше един подпийнал руснак, който клатушкайки се дойде на нашата маса и почна на висок глас да се обяснява в любов на едно от момичетата, как била жената на живота му, как бил потресен от красотата и, как едва ли може да живее без нея. Клетата беше шокирана и не мърдаше. Една адвокатка от компанията се окопити и делово му каза да си остави телефона, и ако нещо ще ти се обадим…малко като в колцентровете както обещават да се обадят. Пича си записа името като Мигель, като местните руснаци коментираха, че най-вероятно е Саша или Ваня ама го е срам да си каже и иска да звучи по-екзотично.

     

    Такива изживявания ги няма описани в нито един пътеводител.

     

    До утре и КЗЛ!

     

    ден 5. Двореца на Екатерина

     

    След предимно социалната и неангажираща неделя дойде време пак да настъпя газта малко, защото честно казано в един момент идва време, когато края е по-близо от началото и точно тогава разбираш, че ти се вършат още хиляди неща. След умерения провал от Петерхоф трябваше Двореца на Екатерина да се реваншира.

     

    Самият дворец е бил почти разрушен през Втората Световна Война и е напълно реставриран след нея. Особено любопитна е историята на Кехлибарената Стая – най-голямата забележителност в двореца. Когато германците нахлуват цялата стая е разглобена и изнесена в посока Германия, като се обръща фронта обаче така и не се намира пак. Има толкова много теории по въпроса, че единственото сигурно нещо, е че оригиналната стая е няма. Преди няколко години руснаците(с доста сериозна германска финансова помощ) я възстановяват, не съм сигурен до колко съвпада с оригинала, за да е достъпна на туристите в пълният и блясък.

     

    p1050076.jpg

     

    Като стана дума за туристите, двореца като цяло е място което активно се опитва да възпрепятства индивидуалните посещения, за сметка на организираните групи. Има два часови промеждутъка през деня, когато се допускат самостоятелни хора, а и самият транспорт до там не е безкрайно конкретен и уреден. Е, със смяна на две маршрутки, жестикулиране, развален руски и минимални елементи на паника дали Фитипалди, който караше последната маршрутка ще спре на необходимото място, в крайна сметка стигнахме където трябва и когато трябва.

     

    p1050070.jpg

     

    Около замъка има доста приятни градини и други постройки, които спокойно могат да ти уплътнят времето, така че да замине по-голямата част от един ден.

     

    p1050067.jpg

     

    Вътрешността обаче може да те ослепи. В пряк и преносен смисъл. Когато сте чели детски приказки за чудната принцеса, която живеела в приказен дворец сте си представяли въпросният по определен начин. След като човек види двореца на Екатерина на живо разбира, че най-вероятно всички сценаристи на приказки са ползвали нейният като основа, къде от мързел, къде заради това, че едва ли може да се измисли нещо по-приказно.

     

    p1050092.jpg

     

    p1050097.jpg

     

    Говорихме си после дали да живееш на подобно място е приятно, за себе си си мисля, че повече от 2 дена не бих издържал.

     

    Върнахме се в Санкт Петербург, където след безцелно размотаване и висене в кафе в центъра реших да направя малко вечерни снимки на града. Тук млъквам, за да не ви вися досадно на главата, просто се наслаждавайте.

     

    p1050194.jpg

     

    p1050204.jpg

     

    p1050245.jpg

     

    До утре и КЗЛ!

     

     

     

    ден 6. Ермитаж.

    Dear GEORGI, Your flight BT443 is now available for Online Check-in.Date: Wednesday, 19 September 2012Departure: 09:30, St Petersburg (Pulkovo) (Terminal 2)Arrival: 09:50, Riga

    Чудно е как едно и също автоматизирано съобщение може да предизвиква толкова диаметрално противоположни емоции у човек, когато е 24 часа преди да тръгнеш нанякъде и 24 часа преди да се прибереш. Последният ми ден щеше да е доста натоварен, трябваше да наваксвам с много от заплануваните неща – Втората Световна Война, Ермитажа, лодка по Нева и отварянето на мостовете. Да видим.

     

    Започнах от сутринта с WW2. След посещението на паметника, който е до хотела ми и честно казано беше малко сухичко реших да мина и през музея на обсадата. Тук беше значително по-интересно. Някъде четох, че навремето музея е бил огромен, но на Сталин не му се е харесвало да има прекалено силен обединителен символ и е бил разрушен, като е възстановен частично чак след смъртта му, но в доста по-малки размери.

     

    Принципно винаги е трудно да се възприеме размера на цялата трагедия, когато ти кажат над 700 000 умрели от глад някак си мозъка трудно може да обработи числото. Доста по-сериознo може да ви удари частният пример, като например дневника на 13 годишната Таня Савичева. На прости странички с по едно изречение пише кой от роднините, кога е умрял. Последните две са „Всички умряха“ и „Остана само Таня“.

     

    Tanya_Savicheva_Diary1.jpg

     

    Един руснак ми обясни и за няколко от по-интересните места в центъра, като например малка част от мост, отчупена от снаряд и ъгълът, на който са се събирали местните да слушат новини от фронта. Абе не знам, такива неща са ми много по-интересни от повечето музеи, в които експонатите дори и автентични ми стоят малко изкуствено. Най-интересното наследство от виетнамската война ми беше не огромната експозиция с пленени хеликоптери и танкове в Сайгон, а един свален Б52, който просто си е оставен да ръждясва в една средно голяма локва. Руснака каза, че има много подобни неща из Санкт Петербург, но повечето са извън центъра и им трябва време…което за съжаление нямах на разположение вече.

     

    P10502541.jpg

     

    Времето от 12 до 5 беше отделено на Ермитажа, съвсем неумишлена традиция май се превръща най-големите и известни забележителности да ги оставям за накрая. Нямах представа какво да очаквам, по подобие на жертвите на обсадата, отвън музея впечатлява с огромните числа и колекции, които трудно се осмислят, интересно ми беше на живо как ще е. Е още по-зле беше. Не разбирам хората, които ти казват че са необходими 3 часа, 4 часа, 5 часа, 2 дена. Месеци са необходими – това поне за хора, които разбират какво правят там, за съжаление от които аз не съм.

     

    P1050276.jpg

     

    Иначе, ако имаш специфичен интерес в дадена област – например Италиански Ренесанс има предостатъчно материал да убиеш няколко часа само там. А дори да имаш още време мисля, че като цяло хората имаме буфер за възприемане на изкуство и се запълва прекалено бързо. Трябва да си починеш, след което да продължиш. Колкото и да ти е интересна дадена област не можеш с максимално внимание да възприемаш 24/7. Иначе интериора определено е величествен, той беше това към което ми се прехвърли вниманието след запълването на личният ми буфер.

     

    P1050296.jpg

     

    P1050321.jpg

     

    Ходенето в музей, като груба дистанция може да е по-малко, но чисто физически е много много по-уморително от ходене по улиците. Имате ли идея защо? Както и да е, оставащата част от деня премина в разходка около Нева, ядене на пица, при което изслушах цяла лекция от италианец относно пицата и кафето и лека полека се смрачи. Решихме да последваме един французин от компанията, защото кой отказва да отиде на място, което „не знам къде се намираме, следвам само руснаците, ще ви пратя адреса“. Оказа се мега странен бар, който се казваше Стирка(Пералня) и вътре имаше перални, които можеш да ползваш и докато си чакаш дрехите консумираш каквото ти е кеф. Даже имаше и ди джей, който първоначално измъчваше и себе си и нас със някакви абстрактни звуци, но накрая пусна Нирвана и изчезна някъде.

     

    P1050360.jpg

     

    Французина беше много ентусиазиран да поръчва литър водка, но нямаше кой да му се навие на акъла, в крайна сметка склонихме четирима човека на по шотче, като руснаците срамежливо отказваха, с изключение на едно миловидно девойче. В тоя момент някъде трябваше да реша дали ще правя финална нощна разходка из Петербург, дали ще присъствам на вдигането на мостовете или ще остана още час с тълпата.

     

    Избрах последното, сигурен съм че Санкт Петербург ще го видя пак, а за всичките тия весели хора не съвсем.

     

    До Утре и КЗЛ!

     

     

     

    ден 7. Рига

     

     

    Ама умирам си да резервирам полети с прекачвания с големи почивки. За доста хора това е допълнително неудобство, за мен е хипер голям допълнителен бонус. Получаваш почти безплатна(в моя случай на цената на два билета за градски транспорт) мини екскурзия до допълнителен град/държава. Какво повече от това?

     

    Е, не всичко е идеално естествено. Ставането рано, реденето на опашка със около 100-ина японски туриста, които май за първи път разбираха че има ограничения в теглото на багажа и липсата на вода по-евтина от 4 евро бутилката никак не спомогнаха за жизнерадостното ми настроение. За капак на всичко кучето ми беше изяло домашното – буквално знаех, че има приятен стар град, в който да утрепя петте часа между двата полета и как да стигна до там с автобуса от летището. Толкоз. Никога не съм бил по-бос и по-неподготвен.

    Всичко това предопредели малко по-нестандартният ми подход – а именно присъединих се към тур група! Веднага след написването на това изречение си представям верните читатели като побесняла тълпа запалила факлите, която иска да ме линчува. По-кротко, сега ще обясня. Екскурзоводите като цяло са от по-малките злини в организираните пътешествия. Единствения проблем е, че много обичат да преувеличават, да се превъзнасят и любезно премълчават определени неща, които биха притъпили ефекта на казаното от тях. Стереотипите за хората, които ползват екскурзоводи бяха доста добре окарикатурени в един от последните епизоди на South Park – I Should Have Never Gone Ziplining – феновете на сериала сигурно се сещат, няма да навлизам в подробности. Естествено има изключения, но търсенето на добър екскурзовод не е лесна задача, със сигурност не е евтина и в крайна сметка по-добре за мен винаги е било да вложа усилията в това сам да науча каквото ми е нужно, без излишно разкрасяване на фактите.

     

    P1050369.jpg

     

    Единственият генерален общ тур, на който можех да отида без да ми е необходимо след това да се къпя с гореща вода и да се жуля с телена четка беше Free Riga Tour. Заинтригува ме по това, че се води от млади хора, почти генерално избягва всичките традиционни туристически атракции, а и концепцията е интересна. Такива турове има и в България – със сигурност в София, Варна и Пловдив и съм чувал само хубави неща за тях. Не останах разочарован.

     

    Едва ли не първата работа на екскурзоводката беше да каже: „Огледайте стария град около нас. Прекрасно изглежда със старинните си сгради и архитектура, нали? Е, всичко това е фалшиво. Няма постройка по-стара от 50 години, всички останали турове ще ви разказват легенди и ще ви залъгват с истории, които не са се случили. Със мен дано сте в добра физическа форма ще ходим около 3 часа, ще видим райони по-встрани от центъра, ще видим бедни пияни хора по обяд, пазари и т.н. Може да не е толкова красиво колкото старият град, но е истинската Рига. Ако имате само ден и не сте видяли друго от града може би не е добра идея да се присъединявате тук, а да си намерите обиколка из старият град“. Веднага ме запали. Аз дори и ден нямах, но естествено не се отказах, старият град ще го гледам друг път, това посещение така и така ми беше мимоходом.

     

    Както се очакваше сравнително бързо излезнахме от старият град и се насочихме първо към пазара. Малко тип Илиенци за хранителни продукти, любопитното беше, че сградите са строени от хангари за цепелини и оригиналният метал още си се ползва. Имаше и стари постройки останали от по-мореплавателните години, които обаче лека полека изчезват.

     

    P1050384.jpg

     

    В Московският квартал пък повечето сгради са от дърво, и естествено като не са поддържани добре отвреме навреме биват погълнати от пожар или подобни. В 12 на обяд си се клатушкака и залитаха хора, на които им изглеждаше супер странно народ скупчен на едно място, който общува на английски.

     

    P1050387.jpg

     

    Минахме и през сградата, която трябвало да е подарък за рождения ден на Сталин, но така и не доживял да я види. В днешно време там са латвийските феодални старци от техният БАН.

     

    P1050386.jpg

     

    Като цяло бях хипер доволен. Знам, че не ме наляха с голяма доза измислици, защото девойката говореше за същите неща, които ги имаме и в България – централизация, висока безработица, ниска минимална заплата, сива икономика. А и, когато някой тур мине през подобно място знаете, че със сигурност реклама на града и захаросани послания не са му целта.

     

    P1050389.jpg

     

    Накрая ми остана време и да пощракам малко в старият град. Някой ден ще отдам на Рига дължимото, ще видим кога ще е.

     

    P1050395.jpg

     

    Следва Епилог.

     

    До Утре и КЗЛ!

     

     

     

    Епилог.

     

    Уважаеми Париж, Виена и Прага – самоубийте се. Моментално. Можете да оставите сълзливо предсмъртно писмо, на никой не му пука. Без да прекалявам с патоса, класациите от рода на „Най-красив град на земята“ са изключително субективни, което по дефиниция ги прави малоумни освен за 1/7 000 000 000 от населението, т.е. автора. Моята лична една седем-милиардна истина вече има нов лидер.

     

    p1040619.jpg

     

    В каквато и да е сфера на живота да си прекарва времето човек винаги съществува риска, нещо което правиш с кеф да се превърне в рутина и скука. Питайте хилядите хора, които са направили от хобито си професия в следствие на което след време го ненавиждат. Такава опасност неизменно съществува и с пътуванията, съвсем спокойно може да му писне на човек от хотели/хостели, цели дни прекарани в седнало положение в превозно средство само за да гледа неща, които е виждал някъде другаде. И добре, че дори сравнително рано в моята пътешественическа кариера(да, смятам се за начинаещ) се намират места и градове, които да ти вкарат един тупаник през лицето като Чък Норис и барабар с половината зъби да ти избият мисълта от главата, че някой ден може да ти писне.

     

    p1040738.jpg

     

    Точно такъв град е Санкт Петербург, хич и не се церемони излишно а просто те прасва и те оставя да се гърчиш. Като цяло, ако трябва да избирам между голям град и природна забележителност, без да съм изявен еко талибан, винаги ще избера второто. Ама, по дяволите, ако тоя град не е доказателство, че хората отвреме навреме може да вършим чудеса с тухли и бетон в подходящото обкръжение.

     

    p1050194.jpg

     

    От чисто практична гледна точка цялото нещо ми излезе безумно евтино и едва ли има друго пътуване, което да е донесло по-голям коефициент на похарчено евро. Скъпи места и скъпи градове по света с лопата да ги ринеш, ама едно от най-големите удоволствия си е просто разходката, а тя почти винаги е безплатна. Първият ден с масивното 19км обикаляне беше 4 евро разход, за една мини вечеря. Малък пример.

     

    p1040642.jpg

     

     

    За конкретната атмосфера бях чел, че Санкт Петербург е най-западно изглеждащия град в Русия. И четох и кимах умно с глава. Ама сега подобно сравнение ми изглежда нелепо – все едно Бразилия да е най-български изглеждащият отбор по футбол. Малко е обърната посоката кой накъде трябва да се стреми. По отношение на хората, може да си въобразявам но местните осъзнават, че не са на случайно място – добре са облечени, ходят със самочувствие и лъха известен аристократизъм от тях.

     

    Колкото до историята – доста хлъзгава наука е, едно обаче искам да видя – нека поне един русофоб посети Петербург за няколко дни и ще съм крайно учуден, ако не се прокрадне поне минимална нотка на уважение в тона му. Казвам само минимална, защото подобни хора обикновено са чугунени глави и никога няма да си признаят, че са сбъркали.

     

    От лично естествено бях споменал в началото, че плана ми не е крайно излъскан и това си даде резултати. Пътуването до Петерхоф някак трябваше да разбера, че фонтаните точно в тези дни са затворени. Особено шокиращо беше друго, докато търсех табелите, останали от Втората Световна Война, които да указват на жителите, че отсрещната страна на улицата е по-безопасна се оказва, че съм минал покрай такава табела поне 5-6 пъти без да я забележа. Имам дори снимка на отсрещната страна на улицата, снимана точно когато табелата е била зад гърба ми. Ето от магията Google Street View:

     

    sign.jpg

     

    Всъщност, след като четете бъртвежите ми явно имате свободно време. Използвайте намалението да се разходите по Невски Проспект нагоре надолу. Накъдето и да тръгнете няма да сбъркате. Нева се пада вляво, на първата вдясно, минавате покрай площада с Ермитажа и сте там :)

     

    Поуките тук са две. Първо: НИКОГА, АМА НИКОГА не проверявайте какво сте изпуснали след като се приберете. Шока понякога е значителен. Второ: нито едно пътешествие не позволява компромиси с планирането и винаги има накъде да се подготвите по-добре преди тръгване.

     

    И така. За първи път от много време насам с приключването на едно пътуване нямам друго планирано за напред и ми е едно тегаво, всичко ме сърби и не ме свърта. Не знам в коя посока ще избие, но ще се похваля.

     

    До скоро и КЗЛ!

    Обратна връзка

    Препоръчани коментари

    Уважаеми Париж, Виена и Прага – самоубийте се. Моментално. "  Ха-ха-ха!!! Попилях се от смях!

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове
    преди 1 час, Happy_Traveler каза:

    Уважаеми Париж, Виена и Прага – самоубийте се. Моментално. "  Ха-ха-ха!!! Попилях се от смях!

    Е да, ама не е точно така 🙂 Както всички знаем, Петербург е строен по амстердамски образец, от (второкласни) италиански и австрийски архитекти, носи германско име, а майчиният език на хайлайфа в града дълги години е бил френският. От век и нещо насам е иврит 🙂 С други думи, абсурдно е оригиналите да се самоубиват, а копието да остане.

    • Браво 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Почти до края на разказа си мислех, че е един много "мъжки" пътепис - точен, конкретен и фактологичен. Финалът, обаче, ме размаза с емоция и чувства!

    Благодаря!

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове


    Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

    Трябва да си член за да оставиш коментар.

    Създай профил

    Регистрирай се при нас. Лесно е!

    Регистрирай се

    Влез

    Имаш профил? Влез от тук.

    Влез сега

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.