Украйна- едно пътешествие в синьо и жълто

Досега бях виждал Украйна само от въздуха. Бях стъпвал и на летище Киев Бориспол, но този път видях истинската Украйна.

Причината за пътуването ми с моята приятелка (полякиня) беше фактът, че тя има далечни роднини в Кировоград (нейната прабаба има сестра, която остава да живее в Украйна, докато самата тя бяга в Полша в края на ВСВ). През 70-те и 80-те години роднините се срещат на няколко пъти, но след това губят връзка. По чиста случайност- и благодарение на Фейсбук- далечната братовчедка на приятелката ми я открива. След това взехме бързо решение да организираме пътуване от Полша до Кировоград.

Подготовка: билетите на Уиз от Катовице до Киев Жуляни струват около 60 лв на човек в 2 посоки. Резервирахме 3 нощувки в Киев в 2 различни хостела (двойна стая), които излязоха общо 810 хривни (около 55 лв). Купихме онлайн билет (busfor.ua) за маршрутка Киев-Кировоград за 200 хривни на човек (12-13 лв). Оставихме купуването на билет за връщане до Киев за по-късно (щяхме да решим на място).

Дати: 8-15 септември, с 3 нощувки в Киев и 4 в Кировоград.

Език: зная руски на някакво ниво- разговорно може би Б1- но за всеки случай започнах да чета книги на руски. Това ми помогна много. Проблемът е, че бъркам полски с руски думи. Приятелката ми почти не знае руски, така че трябваше да разчитам основно на себе си. Украинският език е близък до полския, но въпреки това за един поляк не е лесно да го разбере.

Валута: украинската валута е хривня/а. Самите украинци понякога казват и гривна (ако са рускоезични). Съотношение лев-хривня 1:14. Купихме малко валута в Полша, но курсът беше много неизгоден, затова обменихме евро на място в Киев. Доколкото видях, там курсът хривня-злота беше много по-изгоден.

Виза: за граждани на ЕС виза не се изисква, но трябва валиден международен паспорт.

Кацнахме в Киев малко след 9:40 местно време. Жуляни е малко летище, но доста добре разположено- само на 6-7 км от центъра. Задържаха ме на гишето за паспортен контрол поне 3 минути. Граничарят търсеше усилено името ми в базата данни. Тогава не знаех защо е така. По-късно разбрах, че Иванов се смята за руска фамилия и са ме помислили за руснак с двойно гражданство.

От Жуляни до центъра на Киев има тролей и няколко маршрутки. Последните обаче не са микробуси, а малки жълти или зелени автобусчета. Цената на тролея е 3 хр, а на маршрутката- 4. Билети се продават вътре от контрольор. Трябва задължително да се перфорират! Ние пътувахме с неперфорирани билети, защото така и не се намери някой, който да ни каже. Чак в края на пътуването видяхме как хора перфорират билети.

Слязохме на площад Толстой и започнахме да търсим линия М3 на метрото. Според картата тук се засичат две линии, но станциите им имат различни имена- едната е Толстой, а другата е Дворец на спорта. Оказа се, че връзката не се осъщестява на една станция, а има преход от едната към другата. Ние се повъртяхме в подлеза, опитвайки се да намерим връзка към Двореца на спорта. В крайна сметка заговорих едни младежи и те ни заведоха до станцията. Предстоеше първа среща с киевското метро. Купуваш си жетон за 4 хр на касата, след което го пъхаш в автомата, който прегражда пътя към метрото. Ако не го направиш, при опита ти да преминеш се включва автоматична преградка. Не е като в София, където бариерата си стои през цялото време, докато не вкараш билета в устройството.

И сега... киевските ескалатори. Понеже Киев е разположен на хълмове, а Днепър е огромна и дълбока река, метрото е прокопано на голяма дълбочина. Затова и разстоянието от станцията до самото метро е голямо. За да не губят време пътниците, ескалаторът се движи доста бързо. Няколко пъти едвам не получих световъртеж- не е добра идея да се гледа надолу! Трябва да се внимава в момента, когато ескалаторът свършва, защото е необходима бърза реакция, за да стъпиш на земята. Като цяло не е приятно.

Самите метростанции, макар и съветски, са добре оформени естетически. Интериорът е красив, особено на Златните врата, Университетска и Театрална. Личи си обаче, че не са добре поддържани и са остарели отвътре. Влаковете са подобни на първите в София. Като цяло не са претъпкани, но това зависи от маршрута и времето.

Успяхме да намерим хостела си след известно лутане (о, свещен Джи Пи Ес!) и се настанихме след кратък разговор на руски. Да, в Киев се говори на руски, дори и в тази кризисна ситуация, когато украинският национализъм се засилва. През цялото време чух само 3 пъти украинска реч! От друга страна, всички надписи са на украински (понякога с превод на английски), както и всички съобщения по тролеи, гари, метро и т.н. Ако имате път към Украйна, запомнете няколко фрази на украински, за да се ориентирате по-добре на гарата (“обережно”- “внимание”). Украинският е много близък до полския, така че като цяло схващах какво пишат, но не и какво говорят. Около 70 % от думите в украинския език идват от полски. Интересно е, че се срещат старобългарски думи, завършващи на -ище, например: зборище. На едно място видях думата “наспроти”, което ми напомня на българското “спроти”. Глаголите завършват с наставката -ати-, което също идва от старобългарския (е, тук филолозите може да ме поправят).

След кратка почивка се отправихме към близкия ресторант “Пузата хата”. Препоръчвам тази верига на всеки, който има път към Украйна! Само в Киев имат десетина ресторанта. Това всъщност е като столова, където сам си избираш храна, а цените са доста добри. Можеш да се нахраниш за 55-60 хривни (3-4 лв), което включва супа, второ ястие и десерт. Съвсем нормално, има много клиенти, но е лесно да се намери място. Тук пробвах супа солянка (която се смята за руска, но може би е и украинска), а приятелката ми пробва вареники (които в Полша се наричат пьероги руские). Между поляци и украинци често възникват спорове за произхода на варениките, което, впрочем, се отнася и до водката.

Хващаме метрото и слизаме на Златните врата. Някога тук е имало истинска порта към Вътрешния град. Днес тя е заменена с хипотетична реконструкция. След 6-7 минути ходене пеша стигаме до заветното място- базиликата “Св. София”.

Смята се, че строежът й е започнал още при Владимир Велики (края на 10 век). Входът за базиликата е 80 хривни. За тези пари можеш да посетиш 3 обекта (единият от които не намерихме). Базиликата много напомня нашите църкви в Охрид, а вероятно така е изглеждала и базиликата в Плиска. Изобразени са над 500 светци, вкл. Кирил и Методий, както и Климент Охридски (не успях да намеря изображението му). В едно от помещенията в базиликата (разположена е на няколко етажа) намирам изображения с информация за Киевска Рус. Всеки път, когато това име е споменато, се добавя тире с Украйна, т.е. ето така: Киевска Рус-Украйна. Днес в Украйна доминира теорията, че Киевска Рус е идентична с Украйна. Разбира се, това е напълно неточно, защото Киевска Рус се явява по-скоро “баща” на няколко народа, един от които е украинският. Аз обаче търсех споменавания на България. Все пак предшествениците ни са участвали в покръстването на Киевска Рус, превеждали са книги и са ги пренасяли до Киев. Не особено изненадаващо, България изобщо не бе спомената. Само на една карта видях столицата на Волжка България- Болгар! Между другото, базиликата е унищожена от монголите, като в края на 14 век именно нашият Киприян планира нейното възстановяване. През 16 век тя попада в ръцете на Греко-католическата църква (създадена при опита на поляци и литовци да обърнат православните местни хора в католицизма). Интересен факт е, че нещо подобно се случва и с Печерската лавра, но монасите оказват въоръжен отпор, благодарение на което Лаврата остава православна.

В целия комплекс има много за разглеждане, така че е добре да си планирате поне час и половина там. Само на около 600-700 м се намира манастирът “Св. Михаил”, разрушен от болшевиките и по-късно възстановен изцяло.

Пред него се издига паметник на Олга Велика, фактическата основателка на Киевска Рус (за която има теория, че произлиза от Плиска, а не от Псков, както твърдят рускоезичните историци). До нея има скулптура на Св.св. Кирил и Методий. От другата й страна е Андрей Първозвани, който е на особена почит в Украйна и Русия.

Понеже манастирът се намира на хълм, до него от едната му страна се стига с фуникуляр. Така и не го пробвахме, но идеята е доста добра. Наблизо е и църквата “Св. Андрей”, но нямахме време за нея, а тя също си заслужава да се види. Планът ни беше да видим Майдана (Площада на независимостта). Спуснахме се надолу по друг хълм (улица “Софийска”) и достигнахме въпросния Майдан. Не беше така грандиозен, както очаквах. Интересно бе това, че пред колоната със Статуята на свободата (не знам как я наричат) имаше някаква група хора с транспарант, свързан с “националното освобождение”.

Имаше и портрети на загинали във войната хора. На друго място на площада имаше стена с портрети на бойци от батальон “Айдар”. На една поляна наблизо е изписано с цветя “Слава Украини”.

Покрай площада минава централната улица “Хрешчатик”. Сградите по нея са основно в стил соц реализъм, но са наистина впечатляващи, много по-красиви от тези в София.

Улицата е дълга и оживена, тук има много ресторанти, както и... ЦУМ. В началото на улицата е красивият Бесарабски пазар.

Вторият ни ден в Киев бе предвиден като подготовка за пътуването ни до Кировоград. Нямаше да имаме време за обикаляне, затова отидохме до гара Киев Пасажирски и чакахме там маршрутката си. Тя спира от другата, южната страна на гарата. Маршрутката беше микробус Мерцедес Спринтер, не беше съвсем удобна, но все пак биваше. Вътре беше задушно, защото по целия път тя беше пълна (хора слизаха и се качваха), а навън бе около 30 градуса. Около 1.20 ч. ни трябваха, за да излезем от Киев, като по пътя спряхме на 4 места. Шофьорът тръгна по-рано от първата спирка и затова трябваше да се обажда на следващите пътници, за да ги уведоми да дойдат по-рано на спирката. Да, ама някои дойдоха дори по-късно и трябваше да ги чакаме... Така беше по целия път. Затова и се налагаше шофьора да надува газта в някои участъци- постепенно натрупахме закъснение. А украинските шофьори определено не се колебаят да изпреварват опасно- видях това на няколко пъти.

Пътят минаваше през Черкаси, който е разположен край Днепър. Там има огромен язовир. Наблизо е погребан Тарас Шевченко, така че този район е смятан за доста важен. Гледката на “приближаващия се” към нас Черкаси е много красива, напомня ми на пътя от летище Бургас към Бургас.

Очаквах Кировоград, но все бяхме далеч... По едно време се появиха табелки с това име, но без да указват разстоянието. От друга страна, имаше много паметници с танкове, указващи битки от ВСВ. Най-смешното бе, че спряхме в началото на Кировоград и... пак зачакахме. Явно шофьорът искаше да бие рекорда си по закъснение, защото нямаше логика да чакаме някого при положение, че закъсняваме с 35 минути! И така, вместо 4.55 ч., ние пътувахме 6 часа! Най-после пристигнахме в центъра на града, където ни посрещнаха нашите домакини Наташа и Александър.

Кировоград има население от 250 000 души и се намира горе-долу на еднакво разстояние от Киев и Одеса. Градът през юли 2016 беше преименуван на Кропивницкий, защото Киров е бил важен деец на КПСС, а според Закона за декомунизацията градове не могат да носят името на комунистически дейци, както и на определени руски личности (например царе).

Кропивницки е бил актьор от края на 19- началото на 20 век. В града има много панелени блокове и на моменти имах чувството, че се разхождам из български град- както блоковете, така и зелените пространства са като у нас!

Имат и улични кучета, но не толкова много.

По време на престоя си имахме възможност да поговорим с нашите домакини, както и с техните родители и други близки. Украинците като цяло избягват да говорят за войната, явно това е дълбока травма за тях. Наташа ни заговори на тази тема чак на третия ден, разказвайки, че в началото всички са били уплашени и не са искали да пътуват никъде, но с времето са свикнали. Каза, че съжалява за загубата на Крим, защото е чудесно място за почивка, но вече не се интересува какво се случва там. Много войници от поделението в Кировоград са загинали. В града има билбордове с техните ликове и надпис “Загинал за суверенна Украйна в зона АТО”. В центъра има и техен паметник- някога тук е бил постамент на Ленин.

Неин вуйчо, който е на около 72-3 години живее в Донецк, но всеки месец идва в Кировоград, за да си вземе пенсията (в Донецк не могат да се получат). Той ни разказа малко какво се случва. По думите му: “От едната страна стрелят, от другата стрелят, а ние се крием между тях. После те се обвиняват взаимно”. Един път и той е попаднал между два огъня. Разказа как снаряд е разрушил църква и е убил 13 души. “Какво направиха с Украйна”, вайкаше се той, а жена му каза: “И Порошенко, и Путин са глупаци”. Вуйчото, дядо Володя, се оплака също: “В Донцек ме наричат бандеровец. Тук ми казват, че съм сепаратист. Аз аз съм строил Украйна с ръцете си”.

Тук трябва да отбележа, че в Киев видяхме много войници. Някои охраняваха обекти, други вероятно са на обучение. При всички случаи, войници виждаш навсякъде. Наташа разказа, че в началото не е имало пари за униформи и дори за храна за военните в Донбас, доброволци сами са организирали всичко. Днес явно имат добро финансиране и набират много желаещи да служат. Украинският герб- тризъбец- е навсякъде: по фасади на сгради, по дрехи, по автомобили. Много млади хора имат тениски с него. Накъдето и да погледнеш, виждаш нещо, изрисувано в синьо и жълто. Тераси, блокове са оцветени в тези цветове. В същото време няма да чуеш много хора да обсъждат войната, поне аз не чух. Хората работят, пътуват, пазаруват, сякаш наистина свикнали с мисълта, че Донбас никога повече няма да е част от Украйна.

На футболния мач, на който бях- между местния “Зирка” и “Карпати” (Лвов), чух рефрени за Украйна и срещу Путин. Двете агитки си разменяха скандирания “Слава Украини” и “Героям слава”, а след това запяха “Путин х***о”.

Друга важна тема обаче не бе обсъдена- нарастващата популярност на Степан Бандера и УПА (Украинска повстаническа армия), съответно идеолог и извършители на етническа чистка, при която са избити над 100 000 поляци, както и евреи и украинци, отказали да участват в чистките. Избивани са смесени полско-украински семейства, деца и жени. Темата е обект на спорове между поляци и украинци, и вероятно отказът на Украйна да признае този факт (наричат го официално Волинска трагедия) все още поддържа хладни отношенията между двете страни (за разлика от отношенията между Украйна и Грузия, които са отлични). Украинските власти твърдят, че всеки, който говори против Бандера и УПА е част от “руската хибридна война”. Наскоро улица в Киев бе наречена на Бандера, но там все още няма негов паметник. Най-абсурдното е, че Украйна се смята за наследник на Съветска Украйна, страна-победител във ВСВ, а самата Червена армия е воювала срещу нацистка Германия и... УПА. Не е много ясно как това противоречие може да бъде решено- хем издигаш в култ украински националисти, хем честваш победите на Червената армия.

Вероятно обаче политиката на украинската държава ще се движи в посока на по-силен национализъм и култ към Бандера.

Да се върнем на тривиалните теми. Цените в Украйна като цяло са ниски, може би два пъти по-ниски от тези в Полша, но пенсиите са от рода на 1300-1400 хривни (90-100 лева). Пепси от 1 л струва около 10 хривни, един хляб е 7-8 хривни. Плодовете и зелчуците са по-евтини от нашите, дори имаше дини по 1.20 хривни/кг (7-8 ст). Дините са хубави, защото са от района на Херсон. Доматите и гроздето също са доста вкусни, макар и не толкова, колкото нашите. Като цяло Южна Украйна има плодородна земя.

От навиците, които забелязах в Украйна, ме впечатли това, че техният етикет на масата не е толкова стриктен, както в Полша. Можеш спокойно да си служиш с ръце понякога. През цялото време ядохме дини без чиния- семките и сокът падаха на покривката! Сандвичите стоят също на покривката, или ги държиш в ръка. Нещо друго, което моята приятелка ми помогна да видя, бе суеверието- украинците са по-суеверни от нас! Слагат пари под иконата, вярват, че определени икони “носят щастие” или са “против уроки”; не слагат чанти на пода. Не е чудно, че баба Ванга е толкова популярна там.

Относно алкохола, по време на нашия престой никой не се напи. Вярно е, че една жена каза, че била диабетичка, но това не й пречело да пие. Все пак се твърди, че украинците пият много, но не видях нещо такова. Явно зависи от семейството. Основно се пие водка (“горилка”), а след нея вино (ние пробвахме полусладко) и коняк.

Дойде време за раздяла и отпътуване към Киев. Решихме този път да хванем влак от близкото градче Знамянка, до което стигнахме с автобусче. Знамянка е важен ЖП възел, а градът е построен именно заради ЖП линията.

Влакът беше Интерсити + и беше много удобен- с общи помещения, климатик и скорост до 130 км/час. Билетът беше 230 хривни и се купува също онлайн, като не е нужно да се заверява на касата. Интересно е това, че той спря само на 3 места по пътя, като не спря на няколко големи града. Явно в Украйна има влакове, които само преминават, защото няма достатъчен брой места в тях.

Във времето, което оставаше до края на престоя ни в Украйна, посетихме Печерската лавра. Слязохме на станция Арсенална (най-дълбоката в Европа), след което минахме през парка, където се намират паметникът на незнайния воин и Мемориалът на Холодомора.

Там има хубава панорамна площадка, гледаща към Днепър.

Печерската лавра е сравнително близо. Това е огромен комплекс от църкви и скални манастири (печер = пещера) близо до Днепър. Основана е през 11 век от Антоний, като след това много пъти е разрушавана. Днес тя е част от културното наследство на ЮНЕСКО. Входът за лаврата е 20 хривни, а тур с рускоезичен екскурзовод- 50 хривни. Запомняща се е църквата “Успение Богородично”, която е разрушена от нацистите през 1942, а след това частично реконструирана. Чак през 2000 тя е напълно построена наново.

Интериорът е изключително красив, хареса ми повече от “Св. София”. Наблизо е и комплексът, наречен “близките пещери”, в който може да се влезе само с определено облекло. Не се допускат хора по шорти, а жените трябва да са с пола и забрадка. В друг комплекс, “далечните пещери”, в миналото са били погребани много светци и миряни, но останките на повечето са пренесени или в неизвестност след безбройните набези срещу Лаврата. В рамките на целия комплекс има много магазинчета с икони, вариращи от 20 до 200 хривни, както и тениски и магнити. Разбира се, има и църковна литература. Има много музеи, сред които този на украинското декоративно изкуство и Съкровищницата на Лаврата.

От една панорамна площадка се виждат разположеният надолу по хълма храм “Спасителят на Берестове” (вероятно Берестове е хълм), както и огромният Монумент на Родината, разположен в далечината.

Имахме план да стигнем чак до него, но нямахме достатъчно време и решихме да се прибираме. Там се намира и музеят на Великата отечествена война, който е преименуван на Музей на историята на Украйна във ВСВ. Следващият път ще го посетим.

Напуснахме Украйна с много приятни спомени и убеждението, че ще се върнем пак. И разбира се, отново имах проблем на паспортния контрол- граничарят ме попита колко време съм живял в България (???), явно смяташе, че съм си изкарал паспорт по някаква причина. След това започна да ме издирва в някаква база данни и след 3-4 минути ме откри. Чакането не бе приятно, защото в ръцете си държах паспорт на гражданин на Европейския съюз- а всички други минаха бързо! Така че да си знаете- не се учудвайте, ако украински граничар ви помисли за руснаци! Особено ако сте Иванов/а!