Back in the U.S.S.R. Киев

Пътеписът е писан от съпругата ми Анастасия Лазараова, аз не съм човекът по пътеписите

Киев е столица на независима Украйна от момента на разпадане на Съветския съюз през 1991 г. Той е най-големият и важен град в Украйна, с площ от 871 кв. км. и население близо 3 милиона. Разположен по протежение на мощна водна артерия – река Днепър, покриваща неговите най-привлекателните и живописни брегове. Речното пристанище е построено през 1897 г. В момента, между бреговете на Киев курсира воден трамвай, осъществяват се обиколки за разглеждане на забележителности, както и осигурява транспорт на стоки със специален воден транспорт.

Историята на Киев датира от V век, когато от обикновено село се превръща в център на древната област. Най-ранното споменаване на Киев е от 860 година, а в началото на XII век градът става официална столица на Киевска Рус. По време на татаро-монголските нападения Киев е бил почти изцяло разрушен. От 1362 до 1653 Киев принадлежали ту на Литва, ту на Полша, а през 1654 г. става част от Русия.

В самия Киев има четири летища, две от които са международни – Бориспол и Жуляни. Тъй като ние летяхме от Одеса до Бориспол ще дам няколко варианта за придвижване от летището, което се намира на 30 километра до столицата.

Най-лесният начин за пътуване от летище Бориспол до Киев е директният автобус Skybus. Автобусът тръгва от самото летище, минава през метростанция „Харков“, а крайната спирка е жп гара „Юг“. До самата жп гара има метростанция. Пътуването отнема 1 час. Билетът струва 2 € или 50 гривни, можете да си купите билет от шофьора или он-лайн. Интервал на движение: 15 минути всеки ден и 45 минути през нощта.

Алтернатива на Skybus е градска маршрутка 322, чиято крайна спирка е жп гара „Юг“. Цената е 60 UAH, малко над 2€, интервал на движение: 20-40 минути.

Ето един полезен сайт за любителите на самостоятелни пътувания http://livetrips.by/fromto

Докато в Одеса се използва предимно руски език, тук ситуацията е различна. Табелките са на украински, населението говори почти само украински, ако използват руски, то е някаква смесица от двата езика, след достатъчно слушане прихванах някои разлики и макар трудно, определено ги разбирах.

Транспорт
Днес в Киев работи добре изградена мрежа на обществения транспорт. Придвижването в града става с помощта на метро, тролейбуси, трамваи, автобуси, маршрутни таксита, таксита, фурникульор, воден транспорт.

Киевското метро отворя врати през 1960 г. Сега то е най-бързият начин на транспорт в Киев. Има три лъча, които пресичат десет области, като общата дължина на линиите на метрото е около 65 км. Станция „Арсеналная“ е на дълбочина от 105.5 метра и е най-дълбоката в Европа. Цената на билета  е 4 гривни, използват се жетони, които могат да бъдат закупени на касите и от машини, разположени в метростанциите.

Киевският трамвай е пуснат в експлоатация през 1892 г. и е първият в Руската империя. Цената на едно пътуване с трамвай е 3 гривни. Цената на билета в тролейбуса е същата. Билети могат да бъдат закупени от водача, в павилионите на автобусните спирки и от контролата в превозното средство. Билетът, дори и закупен от кондукторите в транспортното средство, задължително трябва да се перфорира.

Градската електричка – http://urbanrail.kiev.ua/

Цената на билета за маршрутно такси варира от 3 до 5 грн.

Най-необикновеното транспортно средство е Киевския фурникульор. В Руската империя е втори след одеския, построен през 1905 г., дължината му е 200 мерта и свързва Подолски с Михайловски площад. Вагончетата тръгват на всеки 7 минути, времето за пътуване е 3 минути, цена на билет – 3 гривни. В Украйна се превърнах в сериен преследвач на фурникульори, за нещастие всички бяха затворени за ремонт. Последните новини от нашенско Велико Търново са, че е пуснато в движение подобно транспортно съоръжение, тъй че – столице стара, чакай ме.

Какво видяхме в Киев за eдин ден и две половинки
След слънчевата, весела, изкусителна Одеса, е ред на сериозният старец Киев. Тъй като в късен следобед се придвижвахме до зоната на Carpathian Alliance Metal Festival Open Air, денят ни бе разделен на две. Сутрин, след няколко дози кафе (украинското кафе не е най-доброто), потегляхме на разходка из града, вечер бегом към парк „Дружбы народов“. Доста уморително е да сме по 16 часа на крак. Но всичко видяно си заслужаваше болките в краката, умората и недоспиването. Хостелът ни бе близо до спирка на метрото, така че се придвижвахме лесно и бързо до всяка набелязана точка на града.

Първият ден е отделен за Киево-Печерская лавра, която е в списъка на ЮНЕСКО за световно културно-историческо наследство.

Всъщност, мислехме, че разходката не ще да е толкова продължителна, но когато прекрачихме вратата, вече знаех – няколко часа не ни мърдат, напук на адските горещини, които ни съпровождаха през едноседмичния престой в Украйна.

Та, този православен храм е уникален манастирски комплекс, който е без аналог в света. Това е първият манастир на територията на Киевска Рус и е построен през 11 век. Лаврата (в превод – Улица) е като малък град в сърцето на Киев, има четиринадесет православни църкви, манастир, седем музея, там е била една от първите в Русия типография.

В продължение на векове манастирският комплекс е подложен на нападения и атаки, на няколко пъти е разрушаван, но е възстановяван отново и отново. В пожар през 1718 г. манастирската библиотека и много документи са били унищожени.

Киево-Печерская лавра е разделена на Верхная и Нижная. Горната част е историко-културен комплекс, а Долната е действащ мъжки манастир, като към нея прилежат пещери, едната с  дължина 313 м, другата – 293 м. Тези пещери са огромни и имат обширна система от подземни тунели, които се намират под водите на Днепър, и дори се свързват с манастири от околните градове.

Но най-ценните съкровища на Лаврата са под земята, на дълбочина от пет до петнадесет метра, там преди почти хиляда години се установява основателя на манастира монах Антоний. Килиите се намират в подземни пещери, където монасите прекарвали живота си в молитви, там са поставени мощите на 123 светци, това е и гробница на много княжески и благородни семейства, и  легендарни фигури като Иля Муромец, монахът Нестор Летописец (историк от Киевска Рус, известен като автор на „Начална руска летопис“) и  руският държавник Пьотър Столипин.

Има и няколко глави, от които изтича смирна в съдове и тя се смята за много лечебна. Когато съветските власти правят от манастира музей (1917 по 1988 г), тези глави са престанали пускат смирна, но веднага след като манастирът отново започна да функционира,течът от зъбите на главите се подновява. Доста зловещо звучи, нали. Така и изглеждаше, докато преминавахме из тесните подземни тунели с наредени мощи в ковчези, осветени едва, едва от бавно изгарящи свещи. И сега ме побиват тръпки и чувствам леден полъх в душата.

Втори жарък ден в украинската столица. С пристигането ни предния ден заявих – никога повече няма да стъпя тук. От летището хванахме Skybus и след половин час прекаран в него, станах свидетелка на бойния женски украински характер. Тъй като шофьорът нещо се беше замотал и с тръгването от летището, и със спирането по пътя, бесните украинки малко време го изтраяха и бързо въведоха ред в намеренията му. С пристигането на жп гарата търсиме ориентир към метрото. Питай тук, питай там, накрая се спускаме към станцията. Е такова огромно , наистина Огромно количество струпан народ в подножието на ескалатора не съм виждала в ни едно европейско метро. Хиляди, стотици, десетки бързащи люде, дали защото бе края на работния ден, но гледката ми докара тотален дискомфорт и моментно желание за боди сърфинг. Разгеле, мятаме се в мотрисата и на момента ставаме обект на внимание. Е, нормално е, с раниците на гърба сме сладка примамка, алчните шавливи ръце на украинските джебчии неустоимо се приближават, забелязвам как двама ни заграждат и дебна чантата с фотоапарата, която виси на рамото на Йосиф. Единият момък протягайки лежерно ръка към капака й бе възнаграден с ръгане в ребрата от моя страна и рязко се оттегли намусено. Другият пък насочи интерес към моята раница – оставих го да се мъчи, мисия невъзможна се оказа за дръгливата смрад. Мамка му, какво търся аз в този ад. Е, това беше единствения неприятен инцидент през целия ни престой в Киев, но бе достатъчен, за да решим всички документи и фотоапарат да не излезнат три дни от хостела. Имахме и още едно преживяване с прословутите измамници, но то бе по-скоро забавно, и в създалата се ситуация съвсем умишлено се оставихме в ръцете на младежа, може би защото бе доста симпатичен, може би от скрито желание да преживеем момент, за който само сме чели, или гледали по интересните серии „Измамен град“.

Хостелът ни е в спокоен район, блокчетата имат вътрешен двор с маса, пейки, където чичаците и младежите се събират на приказки и дружно посръбване.

Тук за всичко ти искат пари, в един период (след като се нанизахме кат хайдушки шиш на един дребен измамник), ако ни заговореше някой с предложение за помощ, ние се правехме на ударени и прибягвахме до услугите единствено на полицаи или военни. И въпреки всичко, градът започна да ми харесва все повече и повече, дотолкова, че да си правя сметки някой ден… отново.

Магазините са добре заредени, впечатление прави, че нито един продавач не подава стоката в ръцете на клиента преди да е платена, явно много са попарени от операцията „гепи и бегай“. Впечатление правят сервитьорките и тук, и най-вече в Одеса. Всички са младички, нагиздени в униформи, в тях няма нищо вулгарно, няма силен грим, няма къси поли, от които да стърчат бузи, няма дълбоки деколтета, не остава вкусът на Червените фенери – може би за жалост на мъжете – ни очи пълни, ни ръце. В супермаркетите и хранителните магазини положението е същото.

Тази сутрин е ред на Майданата. След всички събития, на които станахме дистанционни свидетели преди няколко години, тази дестинация е неизбежна. От Майдан Незалежности пресичме главната киевска улица „Кращатик“ и изкачваме едно баирче (не знам дали това е градът на стоте църкви, но определено е паланката на баирите, ох), достигаме до поредния църковен комплекс „София Киевска“.

Софийският собор е паметник на християнството, пазещо духа на древна Русия. Света София е уникална архитектурна структура от единадесети век, вписана в списъка на ЮНЕСКО.

Минаваме Софийская площадь и паметника на Богдан Хмельницкий, паметникът на княгиня Олга. Легендарният предводител на украинското въстание срещу полското подтисничество Богдан Хмельницкий в Русия и Украйна е смятан за национален герой, за Полша е предател (За поляците и генерал Йосиф Гурко е „военен престъпник“, за нас е освободител – бел.ред.).

Обвиняван е от евреите, че е избил стотици хиляди  при казашкото въстание срещу Полша през 17 в. Според някои източници през 1645 г. те информирали за таен военен договор между Хмелницки и кримските татари срещу Реч Посполита. Заповядано е имението му да се превземе и по време на нападението, жена му е била отвлечена, а по-малкият му син е смъртно ранен. След тези събития, Хмелницки таи ужасна омраза срещу поляците и евреите (Ако полският крал бе заинтересован да реши по справедлив начин имотните проблеми на шляхтича Хмелницки, може би Киев все още щеше да си бъде в полско-литовската държава – бел.ред.).

Украинската казашка революция води до създаването на национална държава, част от която  просъществува като автономна в състава на Руската империя до началото на 80-те години на 17 в.

Продължавайки по улицата достигаме до… какво… изненада ли, неее… „Михайловский золотоверхий собор“, основан през основан в 1108 г от внука на Ярослав Мъдри.

Погледнете за каква пищност става въпрос
Следва сградата на  Филхармонията, която се намира в парк „Крещатий“. Кукленият театър  се помещава в прекрасна романтична сграда, пред която има езерце с пеещ фонтан, скулптори на познати и обичани приказни герои. Можех само да седя на пейката и да си скубя косите, че не е сезон.

И продължавайки разходката из парка попадаме на Музея на водата. Пред него има опашка, влизат групи от десетина човека, има гид, който ни развежда из музея. Нищо особено, всъщност, но виждам как хората правят от нищо нещо. И го правят така, че на посетителите, дори и на децата, да се задържи вниманието,и хем да е забавно, хем образователно –  чрез експерименти, или аквариум с риби, или с най-голямата работеща тоалетна. Всеки намира удоволствие в разходката.

Експозицията се намира под земята, до нея се спускаме с асансьор. Гидът ни разказва  как старият Киев е снабдяван с вода, историята на първата система за водоснабдяване, научаваме стъпките за почистване на речната вода, преди тя да попадне във водопровода. В открит аквариум плават рибоци, когато поднесем пръст над водата, те веднага го засмукват, голяма игра падна с тях. Играхме си и с водни мехури, абе, детска радост. Входът е 40 гривни.

Продължаваме да вървим и достигаме „Чертов мост“, може би е наречен така, тъй като в миналото е станал съучастник в множество самоубийства, а сега е наречен за мост на влюбените – катинар връз катинара, панделка до панделка, ужас (във всеки голям град вече са нарочени такива мостове, става клиширана мода, чак вече досадна гледка).

Ако обичате височините, екстремните преживявания може да прелетите над Днепър с въздушен тролей

И шаг след шага достигаме малкия стадион „Динамо“

Много искам да видя Мариинский дворец, който се намира в съседство на Върховната Рада. Нооо, затворен е за ремонт. Вече ми се реве, какво ли работи, по дяволите. Като квартална клюкарка заничам през всяка отворила се дупчица, белким зърна нещо, е, не оставам разочарована. Дворецът е строен по заръка на дъщерята на Петър I -императрица Елисавета от любимия й архитект Бартоломео Растрели. Завършен е през 1752 г. През лятото на 2015 г. кабинета на министрите на Украйна е отделил 100 милиона гривни за реконструкцията на двореца. И пишейки днес, се замислям върху последното разпродаване на държавни имоти на безценица – царските конюшни. Сгради, които ако бяха реставрирани, биха показали и запазили частица от нашата история. А сега, сега може би ще изникне поредното стъклено модерно безумие. И какво ще остане за вас, за нас, за децата ни, за гостите на София? Време е вече да поседнем в марининския парк и да смелим всичко видяно и преживяно за деня.

Пийваме разхладителни коктейли от количките, които присъстват във всеки парк с дузини. Страхотно и удобно въведение, мисля си за подобен бизнес в София:) Но е време да се прибираме към хостела, очаква ни втората вечер на Carpathian Alliance Metal Festival Open Air.

Третият ден решаваме, че ще пропуснем последната вечер от фестивала, едно, че сутринта рано отлитаме за Беларус, и второ не ни се занимава с галимацията с нощно прибиране. За пръв път имаме цял един ден за гуляй по прашните улици. Ще посетим „Музея на тоалетната“, ще се разходим по Андреевсия спуск, ще зърнем Андреевската църква, ще поседим край Днепър, ще пием пиво в дворчето до хостела.

„Музея на тоалетната“ e малък и необикновен музей, но за сметка това пълен с експонати. Намира се, естествено, на върха на поредния баир. Билетът е 35 гривни, в цената е включен екскурзовод. Тук може да се проследи историята на развитието на цивилизацията, чрез усъвършенствуването на Тоалетната. Самият Леонардо да Винчи е работил и мъдрувал върху подобряването на кабинката за облекчаване на нуждите човешки. Експонатите в музея проследяват развитието на нужника през епохите, интересно е да се запознаем с отношението на хората към санитарията през годините. Замислям се, как след няколко изпити бири, хората се връщат към първобитните тоалетни (особено често наблюдавана гледка по време на фестивали).

В древен Рим, например, са изграждали тоалетни стаи. В тези стаи се събирали знатните особи на разговори или да обсъждат сериозни държавни дела.  Често, в такива стаи, всеки е имал лична седалка. Проблем, обаче, са студените камъни, затова преди такива „срещи“ се изпращали роби, които затопляли „заседателния стол“.  Урината била като „течно злато“ за римляните. Те я събирали от обществените тоалетни и я продавали на пазара заради амоняка (казват, че са я консумирали, но дори не искам да си го представям). Веспасиан въвежда данък урина. Излизаме си с усмивки на лицата, от толкова тоалетни истории, е нужно спешно да намерим клекало.