Блиц тур на Люксембург и района на Мозел и Рейн

Тази година реших да дам шанс на миниатюрните страни в Европа и още на 5 януари си направих дневен тур на Гибралтар. Интересен англо-испански микс се е получил в архитектурно, кулинарно, че и в езиково отношение. Да се мине пеша границата с Испания, да се пресече пистата на летището пак пеш... Тунели, маймуни, пещери, особено Сейнт Майкъл, Еуропа Пойнт, където е катастрофирал полският генерал Сикорски в края на Втората световна. Струва си да се види за 4-5 часа и да се увери човек колко стратегическо място е Гибралтар, откъдето може да се контролира цялото корабоплаване между Атлантическия океан и Средиземно море. Беше ми любопитно и да чуя местния Spanglish, наречен янито/llanito.

През април реших да отскоча до Андора за ден, за да видя и тази точка на картата на Иберийския полустров, но това се оказа пълна загуба на време. За час и половина обиколих целия център на андорската столица и т.нар. им Стар град. С две думи едно скучно каталонско село с няколко мола, в които уж се продавали евтини парфюми и алкохол. Казвам уж, защото в Испания има места с горе-долу същите цени, може би с 3-4 евро разлика само. Бяха прави магеланците, които писаха да не се губи време на това място. Веднага задрасках от списъка ми за пътуване Сан Марино и Лихтенщайн, защото явно и там ситуацията е подобна от това, което чета и чувам.

Но, все пак реших, че в Люксембург не може да е толкова зле, а и е добра база за посещение на региона около реките Мозел и Рейн и особено на градовете Трир и Аахен, които от доста време исках да посетя заради историческото им значение.

Измислих си един тренинг в Люксембургския университет на 17 май, купих си билети с Ryanair Мадрид-Люксембург-Мадрид за 13 евро в посока и започнах да сглобявам плана.

Хотелите се оказаха скъпички в Люксембург, от 200 евро и нагоре. А, аз предпочитам да давам пари за разглеждане на колкото може повече места вместо за скъпи хотели, затова си намерих една уютна стая чрез airbnb платформата за 111 евро за 3 нощи, което ме устройваше. След това бързо си сглобих предварителен маршрут.

Петък, 17 май - Тренинг в Люксембургския университет, разходка из центъра на град Люксембург и разглеждане на основните забележителности, после автобус до село Ехтернах/Echternach, за което четох, че имало красива стара част и ако остане време, друг автобус до Фианден/Vianden за да видя местния красив замък.

Събота, 18 май - оналйн билет отиване-връщане с Flixbus за еднодневна разходка до най-стария град в Германия Трир/Trier само за 9 евро.

Неделя, 19 май - онлайн билет с германското БДЖ, Deutsche Bahn Люксембург-Аахен-Люксембург, 54 ойро всичко на всичко, за да видя столицата на Карл Велики (800-814) и местната прекрасна катедрала.

Понеделник, 20 май - полет обратно у дома в Мадрид.

Трябва да отбележа, че понеже купувах билетите за влак и автобус от Испания, веднага ме прехвърляха на испански версии на сайтовете и така установих, че испанците наричат Трир - Треверис, а Аахен - Акисгран. Това ме подсеща, че на испански принц Уилям и съпругата му Кейт са Гийермо и Каталина, а Фред Флинтстоун е Педро Пикапиедра. С други думи, пълен непукизъм кое как било правилно на един какъв си език. А, в същото време, в България, доста пътешественици, че и филолози дискутират разгорещено дали било по-правилно да се казва Краков или Кракув, паеля или паея, Вашингтон или Уошингтън.

И така, най-после 17 май дойде! Заредих бързо раницата ми с малко дрехи, фотоапарат, 40 студентски изпита, да не оставям без работа и тъкмо си вземам и телефона и гледам - изключен, а цяла нощ се зареждаше. Включих го, зареди се, стоя 30 секунди и изключи и така 5-6 пъти. А, уж Sony, в гаранция. Но, както казва един съсед - жена, жилище и кола се случват само на късмет. И телефон да добавя аз! Ами, явно с телефоните нещо не ми се получава. Жена ми дойде на помощ с два стари телефона, но без резултат. Е, не мога да бъда съвсем офлайн, затова сложих и лаптопа в раницата. А, вече беше 8:40 сутринта и при положение, че полетът ми беше в 10:20 наистина нямах много време да се размотавам. Реших да си взема телефона все пак и тъкмо ще излизам и чувам: daddy, ¿dónde vas?/Тате, къде отиваш?

Кой може да прави подобни англоиспански изречения в гибралтарски стил освен любимата ми 4-годишна дъщеря?! Бяхме планирали да я заведе до предучилищната една приятелка на жена ми, но нашата решила, че само с мен ще иде. Киндерсюрприз преди полет! Но, как да й откажа?! Метнах я на конче, както всяка сутрин и след 5 минути пеш бяхме вече пред училището. Винаги дъщеря ми с радост прекрачва прага и се втурва към класа си, но на този ден какво й стана, не знам. Макар да не знаеше, че ще пътувам, просто се вкопчи в краката ми и каза, че иска да бъде с мен. Увещанията ми на три езика не помогнаха. Едва я откопчи от мен един възпитател. Почувствах се отвратително. Тъй като ми се събират около 3 свободни месеца всяка година, аз деля пътешествията на семейни и служебни/индивидуални. Семейните са свързани обикновено съз зимните и летни ваканции, когато отиваме заедно до планина и море цялото семейство и се наслаждаваме на времето ни заедно без да бързаме за никъде. А, служебните са, когато намирам конференция или друг академичен ангажимент, който ми позволява да се помотая за няколко дни на място, което искам да видя. Тогава обикновено отивам сам, защото първо е за кратко време и второ, жена ми не си пада много да се мотае цял ден по исторически забележителности, освен ако не й предложа да идем на емблематични места като Прованс или Виена. И другото изключение е, когато искам да видя място в Африка или Латинска Америка, където жена ми не се престрашава да ходи засега. Но, когато видях тъжните очи на дъщеря ми и чух обясненията й в любов , които са достойни за най-добрите латиноамерикански сериали реших и го заявявам тук публично, че от тук нататък където и да ходя на конференции в Европа, ще вземам с мен дъщеря ми. Тъкмо така ще заобича още повече пътешествията и красотите на Европа и ще реши окончателно дали иска да последва моята кариера. Така че септември ще идем заедно в Полша с нея на коференция. Да видим какво ще се получи!

Но, докато всичко това се случва вече беше 9 сутринта. Е, казах си, то и без това загубих време, защо да не намина през офиса на Vodafone да видят какво става с телефона ми. В 9:05 бях там за да установя, че отварят в 10! Вече започна да ме обзема лека паника. Докато изляза от търговския център Alcalá Norte стрелките удариха 9:10. Полетът ми беше точно след 70 минути, аз дори нямах телефон да извикам такси, Cabify или Uber, а за метро нямах вече време. В този момент, обаче, одеднаш, както казват братята северномакедонци, се появи такси буквално пред краката ми, спря и излезе клиент. Без да се помайвам, попитах дали е свободно и се шмугнах вътре. Помолих шофьорът да побърза, а той поклати разбиращо глава. Имаше славянски акцент и затова го попитах любопитно от къде е. Оказа се поляк! Зарадвах се, защото поляците са ми любимият славянски народ! Заговорихме се. Споделих, че ще ходя септември в Уудж/Łódź. И шофьорът Станислав засия! Оказа се, че е точно от Уудж, но 17 години вече живее в Мадрид. Сподели, че съм първият чужденец, който изговаря правилно името на родния му град и ме пита колко време съм живял в Полша. Аз много не се хващам на комплименти и ласкателства и просто споделих, че ми харесва страната му и полската култура и съм израснал с книгите на Сенкевич и Прус. Развълнувах го и започна да ми препоръчва какво да видя в Уудж. Ще се възползвам от препоръките му със сигурност! След броени минути, в 9:25 бяхме пред Терминал 1 на летището. Обикновено до летището плащам 20 евро, защото кварталът ни е в посока към летището, а от самото летище стандартната тарифа е 30 евро за такси. Но, полският ми шофьор ми заяви 10 евро. Колко? - повторих аз, леко учудено. Едно, нула - усмихна се в отговор Станислав. Уау! Няма такава оферта! Полска дума - железни тарифи разбива, както гласи мъдрата българска поговорка. Платих бързо, благодарих на полски, както си му е редът и бързо отпраших към най-близкия скенер за проверка. В този момент се сетих, че дори не взех телефон или визитка на поляка, но светът е малък и рано или късно ще се засечем ако не в славния град Мадрид, то в славната му родина. Докато мина проверката и стигна до изхода за Люксембург вече беше 10! Само след 20 минути беше полетът ми и бях готов да бягам до самолета. Оказа се, обаче, че излишно съм бързал, защото опашката не мърдаше. Едва в 10:10 отвориха гейта.

След това динамично начало на люксембургското ми кръгче, просто затворих очи в самолета и ги отворих едва, когато чух звуков сигнал и съобщението - Добре дошли в Люксембург! Учудващо, но кацнахме точно по разписание! Още след изхода, приветливо ми се усмихна местна служителка и аз я попитах къде са автобусите на моя полуръждясал френски. Тя ми отвърна на красив френски, че веднага след като изляза, ще видя номер 16 вляво. Но, тъкмо преди да изляза, видях книжарница! Не можах да се сдържа, хвърлих едно око на книгите и веднага няколко заглавия ми привлякоха погледа. В крайна сметка купих три от тях - Moneyland: The Inside Story of the Crooks and Kleptocrats Who Rule the World, с автор Oliver Bullough, The Edge of the World: How the North Sea Made Us Who We Are с автор Michael Pye и Why Nations Fail: The Origins of Power, Prosperity and Poverty от двама автори Daron Acemoglu и James A. Robinson. Moneyland или Париландия, може би, на български, горещо препоръчвам,  другите две още не съм ги прочел, защото след Париландия ми попадна и Dancing Bears: True Stories of People Nostalgic for Life Under Tyranny на полския журналист Витолд Шабловски. Танцуващите мечки има две части, първата се развива само в България, а втората покрива страните от Източна и Централна Европа от Албания до Естония. Сега я дочитам и съм впечатлен. Човек не може да прочете всички хубави книги, но не е лошо да опита.

Сложих радостно трите ми нови книги в раницата и излязох от летището. Беше леко облачно и около 17-18 градуса или около 7-8 градуса под температурите в Мадрид. Лошо няма, колкото и да обичам Мадрид, който определено ми се струва като град направен по мой вкус и за мой личен кеф, през юли и август предпочитам да не съм тук, а дори и през май започвам да се потя яко от жаркото испанско слънце. Действително, от ляво на изхода стоеше автобус номер 16, а до него и автомат за билети. Два часа билет - 2 евро, целодневен билет, който важи за всички автобуси, трамваи и влакове не просто в града, а в цялата държава Велико херцогство Люксембург - 4 евро! А, събота, автобусите са напълно безплатни! Ово йе стандарт! Взех си целодневен билет и се качих в автобуса.  Още в автобуса забелязах, че всички надписи и знаци са първо написани на френски и после евентуално на немски, люксембургски и понякога тук-там на английски. Официалните езици в страната са три - френски, немски и люксембургски, който е всъщност местният немски диалект с френски думи за аромат. Примерно, немскоговорещите употребяват merci за благодаря вместо стандартното немско danke. Макар и да видях доста хора, които свободно преминават от немски на френски, люксембургски или дори английски с чужденци, определено френският има доминираща позиция.

Само след десетина минути в номер 16 бях пред Люксембургския университет, в чист и спретнат район с основно лъскави административни сгради - Европейския съд, международни училища, застрахователни компании, чисто, тихо, зелено, спокойно. След като си свърших работата в Люксембургския университет реших да си направя бърз тур на центъра на Люксембург Сити. Само след 6-7 минути бях на центъра пак с номер 16. Видях местната катедрала Нотр Дам/Света Богородица по нашему, която не ме впечатли особено, херцогският дворец отвън със стражата, централният площад Place d'Armes, както и Chemin de la Corniche, откъдето се виждат хубави гледки към мостовете до съседните хълмове и красивите къщи по тях. Дори ми остана време да накупя и малко подаръчета и сувенири, както, разбира се и едно люксембургско знаме за моята колекция със знамена. Всичко това може да се види пеш и друг транспорт не трябва. Аз поне предпочитам да вървя пеш колкото мога. Приятно е да се разходи човек, но не бих казал, че е място, което не може да се прескочи.

След час и половина само бях обиколил това, което искам и затова реших да хвана автобус 111 от централната гара и да ида до градчето Ехтернах/ Echternach, близо до германската граница. Четох, че е приятно място с красив централен площад, стари аристократични къщи, бенедиктинско абатство от 7 век и централен площад с кметство от 15 век. Речено-сторено, в 16:20 бях в Ехтернах. По пътя дори се заговорих с индийския пътник до мен. Оказа се, че живее и работи в Люксембург в местна банка. Беше много доволен от стандарта и качеството си на живот като само се оплака, че климатът не е винаги приятен. И аз забелязах, че макар и цените да са с поне 50% по-високи от тези в Испания, то заплатите са поне 3 пъти по-високи от тези в Испания. Но, разбира се като климат, атмосфера, култура, храна и т.н. Люксембург е далече от испанските фиести. Но, кой каквото търси, хората са различни, а и аз не съм тръгнал да си търся нов дом, просто проявявах любопитство как се живее и в тази страна. В Ехтернах, веднага се запътих към центъра на градчето, но точно до спирката на автобус 111 имаше супермаркет с весели ученици, които събираха пари за някакво състезание по волейбол като продаваха наденици и бира пред супермаркета. Познатата миризма на германски братвурст и пресен хляб бързо ме подсети, че вече беше почти четири и половина следобед, а аз от емоции и бързане не бях ял абсолютно нищо. Реших да подкрепя местния волейбол и след две наденици и една местна бира Дикирх/Diekirch вече бях готов за средновековни бенедиктински абатства и ренесансови кметства. Мислех да отделя на градчето час, час и половина, но му отделих точно 10 минути. Не ме впечатли особено. Приятно площадче с няколко средновековни сгради, но нищо уникално, което не може да се види в стотици други подобни градчета и селца.

Така че, вместо да се размотавам си хванах автобус 500 до Блеесбрек/Bleesbréck

и там смених с автобус 570 до Фианден/Vianden, където четох, че освен къща на Виктор Юго имало и приказен замък високо на хълма и чудни средновековни улички с готически църкви. Това ми отне около час и в около 6 вечерта бях там. Фианден се оказа чудно място. Любов от първа лъжица! Река с живописни хълмове и къщи наоколо, а там най-високо на хълма красив средновековен замък. Разходих се въодушевено, нащраках колкото мога красиви кадри и с кеф щурмувах стръмния път към замъка. Не можах да вляза вътре, защото в 18:30 затваряха за посещения, но затова пък се насладих на гледките наоколо и влязох поне зад портите на замъка. Обожавам такива градчета! Имам чувството, че се връщам назад във времето! В бляскавото време на Ренесанса!

Спомням си, че веднъж някой в раздел хумор на нашия магелански форум беше пуснал някаква карикатура на стандартен европейски град от сорта река, мост, църква, замък и централен площад и дори имаше коментар в дух "точно затова не ходя в Европа", в смисъл, че навсякъде е едно и също в Европа. Разбира се, хората имат различни вкусове и точно това е хубавото и интересното, но с цялото ми уважение, не мога да се съглася с подобни обобщения, защото точно на такива места човек се убеждава колко уникална е Европа! Колко катедрали, замъци, дворци, площади съм виждал и колко пъти съм оставал в ступор от възхищение, защото просто много от тези места са уникални. Може да видиш хиляди библиотеки, но библиотеката на град Льовен няма как да я объркаш, нито Саграда Фамилия в Барселона с Нотр Дам в Париж или със Свети Вит в Прага или унгарския парламент с британския. Не можеш и Версай да го сбъркаш с Белведере или Шьонбрун, защото просто всичко това е уникално! А, виж снимка с едни и същи стъклени железобетонни кибритени кутийки от Северна Америка наистина са объркващи и съм чувал преди години над една такава снимка да спорят канадски колеги. "Това е Сиатъл! Не, това е Калгари. Не, май е Едмънтън!" От друга страна на останалите континенти също има интересни места в архитектурно отношение, а и много повече природни красоти отколкото в Европа, затова си струва да се видят много места, но определено, когато съм извън Западна Европа тя ми липсва, особено храната! Но, както и да е, към 22 вече се настаних в моята airbnb стая, като преди това дори намерих време да вечерям на бързо. Не беше зле като за първи ден. Един ден - три града! А, дори не се чувствах толкова уморен.

На другия ден, в събота, станах още в 6 сутринта. Вече бях в повдигнато настроение, че ще видя най-старият град в Германия Трир! Хванах си автобус 23 на броени метри от временното ми люксембургско жилище и в 7 бях на спирката на Flixbus, недалече от Люксембургския университет, където бях предния ден. Докато чакам, реших да попроверя няколко изпита и докато се усетя вече беше 8:30, а автобусът никакъв го нямаше. В 8:50 най-после се появи. За четвърти път използвах Flixbus и за четвърти път закъсняваха. Явно са на принципа, за толкова пари толкова! Но, тъй като си запълних времето ползотворно, това не ми помрачи отличното настроение. В около 10 сутринта вече бях в Трир! Градът на Рейн, с около 105 000 население, който има римски сгради от 180 г. пр Хр. Най-известната е Черната порта/Porta Nigra, защитена от ЮНЕСКО, както и други римски руини - амфитеатър, имперски бани, римски мост и по-нови забележителности като главния площад с красива катедрала и живописни улички в Стария град.

Градът е известен и като родното място на Карл Маркс и има негов паметник и къща музей, но мен подобни личности не ме интересуват, така че тези обекти ги пропуснах с чиста съвест. Разбирам ги обаче и местните. Щом има хора готови да платят пари за известния трирски брадатко, защо да не се възползват местните?! Насладих се на всичко друго интересно римско и средновековно за няколко часа, опитах от местния хляб и наденички, които ме убедиха, че трябва да се върна в Трир и после се спуснах по брега на реката да търся подходящ тур с лодка. Но, в този момент, облачното време се превърна в пороен дъжд. Бързо си промених плановете и вместо това се скрих в един близък супермаркет, където вместо трирски сувенири си купих малко провизии за из път и от там бързо се придвижих до гарата. За какво да чакам автобус до 9 вечерта в дъждовен Трир, като мога да се прибера по-рано с влак в Люксембург. В 5 следобед вече бях обратно в Люксембург. Билет с влак на Deutsche Bahn е по-малко от 5 евро в посока и пътуването отнема около час. В Люксембург не валеше, но отново беше облачно и мрачно и затова реших да се прибера в стаята си. Дали заради времето, не знам какво ми стана, но реших да поработя и до 10 вечерта вече бях проверил всички студентски изпити, които си донесох за из път. Но, в туристическо отношение, денят ми не беше много продуктивен - полудневен тур до 1 град.

В неделя, 19 май, се събудих отново в 6 без будилник. Едва се добрах до централна гара в 7:15, защото повечето автобусни линии не работят в неделя. Тъкмо навреме, защото влакът ми за Аахен беше в 7:33. Идеята ми беше да посетя столицата на един от любимите ми средновековни владетели Карл Велики, както и да отскоча до Ваалс/Vaals в Нидерландия, където да видя най-високата точка в страната, 322 м и мястото, където трите граници на Нидерландия, Белгия и Германия се срещат, т.нар. Dreiländereck/Точката или ъгълът на трите граници. Скромна програма, която се надявах да изпълня с германското БДЖ Deutsche Bahn и автобус от Аахен до Ваалс.

Забелязах, че имам доста смени и то с минимални времеви интервали.

7:33-9:56 Люксембург - Кобленц, после 10:13-11:05 Koбленц - Kьолн и след това 11:15-12:07 Kьолн - Aaхен. Споделих с мои студенти германци идеята ми още в Мадрид и те ме предупредиха, че не може да се разчита на Deutsche Bahn и че те често закъсняват. Не можех да повярвам, германци закъснявали, не може да бъде! А, и събота влакът от Трир до Люксембург потегли и пристигна точно по разписание. Пътуването беше доста приятно, наслаждавах се на красивите градчета по Мозел с лозови масиви по хълмовете и дори успях да поработя малко и да пресметна всички крайни оценки на група от 40 студенти. Няма как, трябваше да комбинирам работата с удоволствието.

Това ми беше мобилният офис. Уютен е нали?

И така, влакът ми в 7:33 от Люксембург за Кобленц действително тръгна в 7:33 и пристигна точно по разписание в 9:56. Дори си позволих да си купя вкусна немска закуска преди да намеря перона за Кьолн. На самия перон в Кобленц, обаче, разбрах, че моите студенти не са толкова черногледи, а обикновени реалисти. Влакът за Кьолн се движеше с 10 минути закъснение и всъщност пристигна в 10:30 в Кобленц, а в Кьолн бях в 11:20. А, влакът ми за Аахен вече беше потеглил по разписане в 11:15. На информацията ме успокоиха, че мога да хвана всеки регионален влак, че пътуването отнема само 45 минути и че следващият влак е в 12:00, т.е. само след 40 минути. Тогава ми дойде гениална идея! Щом мога да хвана всеки регионален влак, защо да не си разширя тура?! Не мога ли аз да ида до Аахен, да го разгледам за час-два, после да отскоча бързо до Ваалс, обратно в Аахен, да хвана влак до Кьолн, да видя легендарната местна катедрала, от там да ида в Кобленц, да видя Стария град и т.нар. Германски ъгъл/Deutsches Eck, където се срещат реките Рейн и Мозел и едва тогава да се върна в Люксембург. Отворих ведна лаптопа си и благодарение на Deutsche Bahn хванах безплатен интернет и си изкарах разписанието на влаковете по направление Аахен-Кьолн-Кобленц-Люксембург. Видях и в чичо Гугъл, че Кьолнската катедрала е буквално пред гарата, а историческите райони на Аахен и Кобленц са също достатъчно близко до местните гари да не се налага дори да се ползва обществен транспорт. Идеята буквално ми даде криле! Казах си, ей сега е моментът да разбера дали мога да видя Западна Германия за един ден! А, луд умора няма! 🙂

И така, хванах си аз влака за Аахен в 12 и в 12:45 бях там. Излизам пред входа на гарата и какво да видя - упътваща табелка към Стария град и Катедралата! Веднага се насочих в желаната посока и само след 5 минути видях спирката на автобус 33 за Ваалс, както и разписанието за деня. От там продължих пеш и само след още 10 минути пред мен беше Стария град на Аахен в цялата си прелест! Сградата на общината и знаменитата Аахенска катедрала ме впечатлиха най-много! Самата Катедрала е наистина величествена и си струва човек да я види и да се наслади на атмосферата, да почувства духът на Карл Велики - владетелят еталон и пример за средновековните владетели от 9 век нататък и една от моите любими исторически фигури. Поразходих се след това и по прекрасните малки улички на Стария град и докато се усетя вече беше 14:20!

Аахен е около 240 000 жители, но реално за час и половина успях да видя това, което искам и се насочих към автобусната спирка за Ваалс. Точно в 14:30 бях там и след минутка се появи и автобус 33. Купих си билет и седнах точно зад шофьора за да имам добра гледка към подредените зелени квартали на Аахен и околността. Автобусът мина и през кампуса на местния университет по пътя към граничното нидерландско градче Ваалс. От спирката на Аахенския университет се качи влюбена студентска двойка и те седнаха точно зад мен в автобуса. Говореха на български език и затова ги поздравих и аз на български. Оказа се, че учат в Маастрихт, но са дошли при приятели в Аахен. Докато си говорехме на български обаче, забелязах, че шофьорът започна да ни гледа супер враждебно. Не говорехме много високо, но бяхме близо до него и той явно чуваше, че не говорим на немски. Стигнахме Ваалс в 15:15 и студентите попитаха шофьорът любезно на английски дали това е спирката за Трите граници. Той отговори строснато на немски, че не говори английски и че неговата работа е да шофира не да дава туристическа информация. Уау! Такова дърварско отношение бях виждал само в Източна Европа и по-конкретно, в Русия! Но, от германец не съм го очаквал. Казах им да не се занимават с него и просто слязохме. Във Ваалс за съжаление вече валеше. Ах, това пусто време! В близкото кафене ни казаха на къде е т.нар. връх Ваалсерберг и българчетата решиха да стигнат до него пеш. Но, аз реших да хапна нещо на бързо с надеждата, че дъждът ще спре. Дъждът, обаче, не само не спря, но и след десетина минути стана по-силен! По дяволите! Не обичам облачно време и още повече дъжд! Очилата ми стават целите в капки, не виждам добре така, а нямам чистачки на очилата и снимките не стават готини. Хвърлих едно око на уличките наоколо, нищо интересно и впечатляващо и реших вместо да се мокря и търся някаква точка, където се събират три имагинерни граници, които вече ги няма, да купя малко местни холандски сувенири и да се връщам в Аахен.

И така само след 40 минути на нидерландска територия се озовах отново на автобусната спирка за Аахен. И точно в този момент идва автобус 33 със същия шофьор, който не си пада много по източноевропейците или поне по българите. Въпреки всичко го поздравих с гутен таг и го попитах дали ходи до жп гарата в Аахен. Той отговори, че не ходи и не знае друг автобус, който да ходи до там. Това ме вбеси и аз слязох без дори да кажа довиждане, а той саркастично зад гърба ми подхвърли чууус, т.е. чао на немски. Тъкмо тръгна от спирката и гледам на информационното табло, че номер 33 има спирка на Аахен Хауптбанхоф, т.е. на ж.п. гарата! С други думи шофьорът ме е подвел. Доста странно поведение и се замислих дали да не пиша едно официално оплакване до мениджърите на Аахенския обществен транспорт. Засега не съм писал никъде, но това си беше чиста ксенофобия! Само след 2 минути дойде холандски автобус от Маастрихт за Аахен и аз реших да се кача на него. мислч, че беше номер 600. Шофьорът най-любезно ме обслужи и в 16:25 бях на Аахенската гара. Вдиях, че има супер експресен влак ICE от Брюксел за Щутгарт, който спира след 5 минути в Аахен и само за 25 минути ще ме върне в Кьолн. Качих се аз на този влак, но тъй като беше доста пълен стоях в коридора. Малко преди Кьолн при мен дойде кондукторът на влака. Като ми видя билета ми каза - хер, вие за тази отсечка трябва да ползвате регионален, т.е. пътнически влак. Този влак е с друга цена. Да, отговорих аз, но днес ми закъсня влакът от Кобленц за Кьолн, който уж беше бърз и това ми обърка цялата програма. Кондукторът погледна номерът на влака и часът, заби информацията в таблета си и след няколко секунди отсече - да, вие сте прав, хер, този влак действително е закъснял, приятен път! Еее, вундербар, помислих си, вместо глоба ме потупаха по рамото! Ето защо не мога да спра да се възхищавам на германците заради един депресиран тиквеник, който се мръщи на българска реч! В 16:55 бях в Кьолн, а влакът ми от Кьолн за Кобленц беше в 17:32. Лудница! Но, в този момент гледам на таблото, че въпросният влак се движи с 20 минути закъснение, т.е. няма да бъде в Кьолн в 17:32, а в 17:52. Това ми дава 45 минути да видя Кьолн! Реших да не се бавя с пресмятания на минути, а да се насоча бързо към легендарната Кьолнска катедрала. Излизам от гарата и какво да видя! Катедралата е точно на половин стрела разстояние, срещу гарата! Еха, казах си, ако така ги строят всички немски градове с катедралите пред гарата, доста от тях мога да видя за един ден. Огледах катедралата отвън за няколко минути и влязох вътре да й се насладя. Действително красива катедрала и си заслужава да се види, макар че, честно казано Аахенската ме впечатли повече.

Докато хвърля уж едно око, вече беше 17:15 и започна пак леко да роси, но аз реших, че не мога да не хвърля поне едно око и на Стария град и затова се втурнах по указателната табелка Altstadt / Стар град. След 5 минути буквално бях там. Направи ми впечатление една стара бирария, на която пишеше на фасадата 1721, после 1914 и най-горе 1954.

Явно това бяха годините на основаването и възстановяването й след разрушения. Всъщност, това е едно от качествата на германците, на което истински се възхищавам, да изникват отново като фенекси от пепелта. Втората Световна война - Германия е разрушена, разбита, разделена, но само след 20 години, тухла по тухла, трудолюбиви и дисциплинирани германци възстановяват страната. А, някои други народи все търсят оправдания защо са все на дъното. Един грък наскоро ми обясняваше как ако нацистите не били окупирали и обрали златото на Гърция през Втората световна, сега Гърция щяла да бъде на нивото на Германия икономически и по стандарт на живот. Любезно си замълчах. То по тази логика, Испания, която е обрала златото на два континента трябваше да е далеч по-развита сега от Нидерландия, която е била съсипана от 80 години война за независимост с Испания, но май не е точно така. Наснимах сградите наоколо, направих едно миникръгче и хайде обратно към гарата. В 17:48 бях там. Е, помислих си, страхотно, дори имам 4 минути време да си взема един братвурст преди да се кача на влака. И в този момент виждам на електронното табло, че влакът ми за Кобленц се движи с още 20 минути заккъснение и се очаква в 18:10. Ееее, безобразие! Тези германци съвсем са го ударили през просото! Германците не са това, което бяха, помислих си философски аз, но какво да се прави, ще чакам. Само ме беше яд, че не знаех за това закъснение по-рано. Можех да видя още малко от историческата част на Кьолн. Влакът дойде в 18:15 всъщност и тъкмо си пресмятах, че някъде около 19:25 ще бъде в Кобленц и ако съм организиран ще мога дори да хвана влака за Люксембург от Кобленц в 20:19 и точно след 15 минути доба скорост, влакът ни просто спря преди някаква малка гара около Бон и си стои и стои така около 20 минути! Най-после след това чакане съобщиха по информационната система на немски и английски, че имало някакви протестиращи хора на релсите и полицията се опитвала да ги отстрани, но дотогава, ще трябва да чакаме. След още 10 минути кондукторите започнаха да ни раздават пликове с формуляри, които можем да попълним и да искаме обещетение от Deutsche Bahn. Явно имаха опит със закъсненията. Най - после след още пет минути влакът тръгна, само че вместо в 18:42, в Кобленц се озовах в 19:50! Дори да летях из Кобленц след подобно закъснение не можех да хвана влака за Люксембург в 20:19. Но, проблемът беше, че този влак пристига в Люксембург в 22:36 и така можех да хвана последният автобус в 22:50 за квартала, в който се бях настанил. А, ако останех за последния влак в 21:19, той пристига в Люксембург в 23:36 и така трябваше да търся таксита без телефон посред нощ. Но, по дяволите, помислих си, кога пак ще се озова в Кобленц и спонтанно реших, че ще рискувам и остана да разгледам и Кобленц преди да се върна в Люксембург. Речено-сторено! Веднага излязох пред гарата и гледам там вече ме чака автобус номер 1 с надпис Стар град - Германски ъгъл! Ей това е! Шофьорката усмихната и приветлива германка ме таксува 2 евро, което си е скъпичко за еднократен билет в малък град, но един път съм решил да обиколя Германия за един ден, така че няма да се стискам за две евро. След броени минути вече бях в Стария град, а около 20:20 бях пред т.нар. Германски ъгъл, където се срещат реките Рейн и Мозел. Щракнах няколко снимки, но честно казано спокойно може да се мине и без тази забележителност. По пътя на влака видях далеч по-живописни села и градчета с лозя на близките хълмове и гледки от и към река Мозел.

В 20:40 се качих обратно в автобус номер 1 със същата любезна шофьорка, която отново мило ми се усмихна. В 21 бях вече на гарата. Тъкмо на време да хапна на бързо в ресторанта на гарата. В 21:17 бях вече във влака за Люксембург. Този път без изненади и излишни драми, в 21:19, по разписание влакът отлепи от перона и в 23:36 с японска точност бях в Люксембург. Без малко да напиша с германска точност, но някак не върви да говоря за германска точност в този пътепис. Във влака реших да си отворя пощата на компютъра докато още имах wi fi на Кобленцката гара. Между стандартните банални съобщения, вниманието ми хвана покана за кандидатстване на конференция в Хонолулу, 25-28 март, 2020! Хавай!!! Не съм бил там от 2008, когато отидох пак уж на конференция! Имах два часа път! Веднага се заех с оформянето на тема с кратко резюме и само след час бях готов! За Хонолулу винаги ще намеря сили да напиша каквото и да се налага, спор няма.

В Люксембург в 23:36 на централна гара, неделна нощ се оказа доста тихо и пусто, но слава Богу имаше 2-3 таксита до самата гара и аз се уредих с едно от тях. Заговорихме се с шофьора и той се оказа португалец. Сега ако очаквате, че съм го омаял с португалски лафове и колко много обичам Португалия заради което ми е паднала тарифата на половина както в Мадрид с поляка, не, приятели мои, на камък ще ударите тук. Португалия е приятна страна за посещение и толкова, нямам някакво специално отношение към нея, така че нямаше какво да заблуждавам човека. Платих си 30 евро и по живо по здраво се прибрах. Вече беше полунощ! Бързата равносметка за деня беше главозамайваща! Един ден - 4 града (Аахен, Ваалс, Кьолн и Кобленц), 3 държави (Германия-Нидерландия-Люксембург)! Не можете да кажете, че съм си губил времето. Малко може и да съм пресолил манджата с пришпорването на посещенията ми, но като се замисля, тези градчета в Германия така хубаво са ги наредили в стил ж.п. гара - 15 минути пеш Стар град и катедрала/замък, че ако човек се организира и тръгне в 8 сутринта по програма 30 минути влак и още час в град, като нищо до края на деня може да види 7-8-9 населени места така. Друг е въпросът дали си струва подобно препускане. Аз като умерен и разумен магеланец, който обича да се наслади пълноценно на атмосферата на всяко ново място, не ви препоръчвам повече от две населени места за един ден. 🙂 🙂 🙂 Но, от друга страна си мисля, че ако някога напиша книга "Как да видим Германия за 1 ден?" бих предизвикал интерес поне сред китайските туристи. 🙂

След този невероятен ден, неусетно съм заспал и на другия ден едва се събудих за да хвана отново автобус 16 към летището. Като цяло, мога да кажа, че останах много доволен от този експресен тур. Вместо да ме умори, това пътуване ме зареди с толкова енергия, че се чувствам като слънчев панел след слънчево испанско лято. Люксембург не е някаква изключителнa държава, която не е за прoпускане, но да се види за ден-два става, а и може да се ползва като база за разглеждане на интересни места наоколо в Германия и Белгия, а защо не и във Франция и Нидерландия?!