Холандия - зиме и лете

Марихуана и червени фенери. Общо взето това е първата асоциация на всеки незапознат с Холандия. И ако е посетил само центъра на Амстердам (по-конкретно леко вляво от централна гара) е силно вероятно да си остане с нея. 

Някой път, ако съм в настроение тръгвам да обяснявам защо това е грешна представа, друг път само кимам умно с глава, защото ми е писнало. Сега съм май по-скоро в първото настроение и ще ви разкажа за две холандски мании, едната лятна, а другата зимна. 

Започваме с колоезденето. Всеки знае, че холандските градове са пълни с колела, карат баби, дядовци и внуци, по всяко време на денонощието, всеки ден от годината. Малко обаче са запознати, че мрежата от велоалеи на практика се простира в цяла Холандия и можеш да стигнеш между всеки два града само и единствено с колело. Аз си имам няколко традиционни маршрута с различна дължина, когато излизам със спортното колело, този който ви представям е 80км. Това е в югозападната част на Холандия, която е Нидерландия между другото, ма да не се вталяваме. 

Всички тия гледки са от тези 80км, кажете ми как да не искам всеки ден да карам и защо пищя на умряло, че пролетта още я няма...

Така изглежда доста от междуградските велоалеи. Минават през паркове, няма дори пешеходци, гладък и мазен асфалт. 

Това беше някаква историческа водна кула близо до Хага. 

Е, случва се и по-твърда настилка от време на време, като ускориш достатъчно не е болка за умиране. 

За сметка на това на тази все едно летиш, не се усеща земята въобще. 

Въпреки, че е равно, в Холандия сме все пак, ако уцелиш добър попътен вятър се случват прилични скорости като за колело....

А това е плажа на Hoek Van Holland, преведено Куката на Холандия. Тук е входа към пристанището на Ротердам, което е от най-големите в света. 

Това нещо сигурно сте го виждали по дискавъри. Гениално инженерно изобретение, което затваря цялата река, ако нивото се вдигне опасно. 

А това ми е любимата пет километрова отсечка. Почти права, доста често вятъра е в гърба ти, точно до водата. Обикновено тук развивам най-високата си скорост. 

Голямо е пристанището както отбелязах...

Два фазана се занимаваха с някакви техни си пролетни ангажименти, точно на алеята ми...

А това е нещо като мини зоопарк, ма много мини - няколко сърни, кокошки, агнета, кози - децата им се радват. 

Примерите далеч не са ми изчерпателни, а и много мразя като карам да спирам за каквато и да е причина и не бях много старателен със снимките!

Топлата част я покрихме, ето я и студената. Климата в Холандия поради близостта до атлантика е доста влажен, съответно рядко се случват студовете, на които сме свикнали в България. Все пак от време на време се случва каналите да замръзнат. И тогава всичко живо зарязва работата и яхва кънките! Това става веднъж на няколко години, последните 2 зими бяха по-късметлийски - миналата за около 2 седмици, а тази едва 3-4 дни. Аз, естествено се възползвах. Карането беше върху едно замръзнало езеро наблизо. Обиколката беше 9км.

По пътя има пунктове за подкрепа. 

Доброволци минават със снегорини за да седи леда гладък и да не е изровен. 

Ей ме, колко съм доволен...

Лодките чакат по-добри времена...

Това е един от пунктовете, пише "бисквитки и супичка". Cup of Soap е традиционно нещо тук, общо взето топло разтворимо бульонче. Пие се късно следобед, когато обикновено е нашето ракиено време. 

И така, не е само трева и проститутки Холандия, хич не е.