АБДОЛА МИНА ПРЕЗ БЪЛГАРИЯ И ГРАБНА СЪРЦАТА
НА ХОЛАНДЦИТЕ
През 2012 г. у нас пристигна холандският писател Кадер Абдола. Поводът беше издаденият наскоро от издателство „Жанет 45” негов роман. Бяха организирани срещи с читатели в няколко града, на една от които присъствах и аз. Състоя се много интересен разговор с автора, който и до ден днешен е запечатан в ума ми.
Впоследствие прочетох в разни медии информация за представения автор в различни градове, но някои от тях не се покриват с това, което той разказа – или което преводачът преведе на нашата среща. Ето какво чух аз с ушите си от този колкото холандски, толкова и не, именит творец.
Кадер Абдола е от заможно иранско семейство, студент по физика в Техеран, когато при управлението на тогавашния шахиншах– Мохамед Реза Пахлави се оформя съпротивително движение. Помня този държавен глава, който идва на посещение в България през 1978 г и по случайност присъствах на събитие във Варна, на което Людмила Живкова доведе красивата му и изящна като статуетка трета съпруга. В един момент политиката на Пахлави се насочва към засилване ролята на иранската икономика към преработваща нефт промишленост и износ на крайни продукти с тяхната по-висока принадена стойност, вместо обслужване интересите на САЩ и западноевропейските държави само с евтината нефтена суровина. Това не се харесва на световните лидери, разчитащи именно на евтиния ирански нефт. Те налагат ембарго над външноикономическите връзки на страната, подклаждат настроения срещу шахиншаха, подтикват към действия ислямското духовенство, което прави преврат, наричан Революцията от 1979 г. Кралското семейство избягва в чужбина, а държавен глава става Аятолах Хомейни. Разбира се и срещу неговата власт има съпротива. Кадер Абдола обобщи тогавашните опозиционни прояви като действия на ирански леви радикализирани сили.
Той става техен последовател и член. Когато започват репресии срещу иранските комунисти/Боже, и такива имало!/, младият студент трябва тайно да напусне страната,за да не го арестуват. Неговите съпартийци му казват: Отиди в България! Там е земният рай! Българите също са комунисти, ще им кажеш: Аз съм ваш другар. Ето моят комунистически номер! – и те ще те посрещнат добре!
Мъжът не обясни как точно се добира до София, но каза, че пренощува някъде в столицата. На другата сутрин се избръсва, облича най-хубавите си дрехи, обува си най-новите обувки и отива в някакво наше полицейско управление. Влиза и казва точно това, което му поръчали в Техеран: че е от Иран, наш другар е като комунист и си показва номера…
Тези, с които разговаря, са видимо много напрегнати и враждебни./„Беше малко преди срива на вашата система, обясни писателят на срещата, хората вероятно са били притеснени за бъдещето си в това мътно време”/. Въобще не се впечатляват от неговото представяне, а строго му казват: Наш другар ли си!? От къде влезе в България?
Той им съобщава съответното КПП на българо-турската граница.
„Те ме качиха на една джипка – разказа по-нататък Абдола, - закараха ме на този пункт, свалиха ме и ме блъснаха обратно на турска територия.”
„Турските граничари ме посъветваха да отида в Истанбул – продължи писателят.- Аз си мислех, че там ще съм единственият чужденец и ще се чувствам неловко, защото всички ще ме гледат учудено и странно. Но когато пристигнах разбрах, че като мен чужденците тук са хиляди. Нямаше места в хотелите. Спяхме под мостовете…”
След време при него идват някакви хора и му казват: „Ние можем да те отведем в САЩ, но струва 9 хил. долара, може и в друга страна, но струва 8 хил. долара, а може и в Брюксел срещу 10 хил. долара/Не обясни защо за Белгия беше най-скъпо./…Можем да те заведем и в Холандия, там е безплатно…”/Според мен това са били познатите ни сега джихадисти, които още от тогава започват да пръскат мюсюлманите по света, за да ги превърнат в днешните истински или потенциални терористи - б.а./.
Абдола, или Хосеин Саджади, както е истинското му име, няма пари и така през 1988 г го заселват в някакво селище в Холандия. Занимава се със селскостопански труд. Но той винаги е мечтал да стане велик писател като най-големия ирански поет Омар Хаям. Трябва обаче да научи нидерландски език, за да започне да пише. „Отидох в селската библиотека. Там зад гишето седеше една жена. Казах й: Дайте ми книгата на най-важния холандски писател. Тя ме попита защо. Обясних й, че и аз се готвя да ставам голям писател и искам да разбера как се пише на нидерландски. Тя ме погледа малко, стана и ми донесе една книжка./Тук аз си помислих, че му е дала речник, но се оказа, че не е така./ Това беше детска книжка. Попитах я защо ми дава такава? Тя каза: прочети тази, после ела пак.”…
Не след дълго иранецът научава определен набор нидерландски думи и написва първия си разказ. „В него имаше съдържание, но нямаше граматика - обясни ни той.- Чудех се какво да правя. Веднъж срещнах една млада жена и се престраших да я попитам: Имате ли време през деня да ми прегледате разказа и да му поправите грешките? Тя ми отвърна: За Вас имам време и през деня, и през нощта…/Тук 58- годишният красив, висок, строен, приятно мургав арабин с вече благородно сребро в черната чуплива коса се поусмихна многозначително и ние без превод разбрахме за какво става дума…/ Тази дама ми коригира първия разказ, друга дама коригира втория и така нататък…Набързо написах няколко разказа и реших да ги изпратя на едно издателство с въпрос искат ли да ги отпечатат?”
"Когато изпратиш ръкописи в издателство, минават 5-6 месеца, докато ти отговорят. А на мен още през другата седмица ми се обадиха и ми съобщиха, че разказите ми ще бъдат отпечатани.”
Така Кадер Абдола, който си избира този литературен псевдоним, започва усилено да пише и да издава. В момента, когато се състоя този разговор, той вече беше автор на 19 книги на нидерландски език. Една от тях – „Къщата на джамията” през 20-ти век е избрана за втората най-четена книга в Холандия за всички времена…В нея, най-общо казано, е описан начинът на живот в Иран и иранския национален характер, културата, обичаите,традициите…За модел авторът използва своята фамилия. Семействата на баща му и двамата му чичовци живеели в една къща. Баща му бил търговец, а единият му чичо бил имам.
Доколкото аз придобих впечатления от Нидерландия след двете ми посещения там, холандците са много толерантни хора, но те не се сближават с мюсюлманските малцинства в своята родина. На моя въпрос как тогава книгата на един мюсюлманин става любима на цялата нация, Кемал Абдола се позамисли, похвали ме за него и даде следното обяснение пред аудиторията: „Вие знаете, че вече 25 милиона емигранти от други континенти навлязоха в Европа/това беше много преди сегашното бежанско цунами, бежанците сигурно вече са милиард/. Всеки европеец има за съсед мюсюлманин. В един момент аз констатирах, че холандците не знаят нищо за нас. Не знаят какви сме, как живеем, как се храним, как се любим…Написах „Къщата на джамията”, за да им разкрия всичко това. Всеки беше любопитен да го прочете, за да научи нещо повече за своите съседи. Така романът ми бързо стана много популярен. В допитването в края на 20-ти век холандците го поставиха на второ място сред най-четените книги от тях за вечни времена!”
/Снимките се преснети от електронни медийни сайтове. Извинявам се за лошото им качество./
Край
Авторът
"Къщата на джамията" - втората по популярност книга в Нидерландия за всички времена
Препоръчани коментари
Няма текущи коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега