Беглик Таш и Лъвската глава над река Ропотамо

Продължаваме пътуването си на юг по брега на Бургаския залив, до Созопол. Отстои само 34 км. от Бургас. Може да се предвижите и с автобус хванат от Автогара Юг, намираща се точно до жп гарата в Бургас.

Созопол

Най-старият град по нашето черноморие. Тук са открити следи от живот още 5-то хилядолетие пр.н.е. Първоначално е тракийско селище. 620 г. пр.н.е. става колония на гръцкия град Милет, наречена Антеа. Малко по-късно преименована на Аполония Понтика, а в късната античност приема името Созополис. Стратегическото му положение на търговските пътища свързващи гръцките полиси и тракийските царства, е причината за неговия бурен възход. От края на VI век пр.н.е. започва да сече собствени монети с изобразена котва /емблемата на полиса/. Успява да съхрани независимоста си по времето на македонската инвазия. Става част от Римската империя 72 г. пр.н.е. След разделението на Римската империя, попада под юрисдикцията на Византия. 812 г. хан Крум го включва в пределите на България. 1453 г. въпреки военната помощ, оказана от търговските му партньори /Венеция и Генуа/, след дълга обсада, пада под ударите на османските турци. Интересен факт е, че по време на руско-турската война от 1829 г., градът е превзет от руски десант и става база на руския черноморски флот. По късно обаче, след подписване на Одринския мирен договор, отново е върнат на турците. 2010 г. при разкопки в средновековния манастир Свети Йоан Кръстител на остров Свети Иван /намиращ се непосредствено срещу Созопол/ е открита малка мощехранилница от алабастър с надпис Йоан Кръстител. Тя е съдържала части от ръка, лицева част и зъб. След изотопен и ДНК анализ, е установено, че мощите са на един и същ човек - мъж от Близкия изток, живял действително по времето Свети Йоан Кръстител, известен още като Йоан Предтеча. Това е братовчедът на Христос, предсказал пришествието на Месията и човекът който кръщава Иисус Христос в река Йордан. Сега мощите на светеца, се съхраняват в църквата Свети Свети Кирил и Методий в стария град на Созопол. Това са единствените в света мощи на Свети Йоан Кръстител, подложени на научно изследване и официално датирани. Аз лично обаче, свързвам този  древен град с красотата на обгърналия го от всички страни скалист бряг и разбиващите се в него морски вълни, превръщащи се в бяла пяна.

Продължаваме още 23 км. на юг до Приморско, известен с плажните си ивици черноморски град. От центъра му поемаме по улица Перла обратно на север към пясъчните дюни в местноста Перла. Излизаме от Приморско и продължаваме по асвалтовия път движещ се успоредно на брега. Постепенно пътят започва да се изкачва нагоре и да се отдалечава от морето.

Пътят е стар, но сравнително запазен. След около 5 км. стигаме до разклонение, с разчистена вдясно от него площ за паркинг. Тръгваме по черния път вдясно. Движим се вече през гора. При едно от идванията ни, именно тук, рано сутринта, пътя ни пресече диво прасе с две малки прасенца. Спря се, погледна ни, ние бяхме замрели неподвижно, и продължи след малките си. След около километър стигаме крайната си цел – Беглик Таш.

Беглик таш

Едно от най-големите мегалитни тракийски светилища на Богинята Майка и Бога Слънце, функционирало близо 2000 години, от XV век пр.н.е. до IV в., когато по-тези земи идва Християнство. Някои го спрягат за българския Стоунхендж.

Входът към светилището е оформен от два вертикално поставени камъка. Минавайки през него, стъпваме на свещената скална площадка, върху която в полукръг са оформени различни композиции от големи, полуобработени каменни късове. На места, в площадката, са изсечени щерни с различна форма. Твърди се, че са за събиране на дъждовна вода, използвана при извършваните някога ритуали.

Движейки се наляво по каменната площадка стигаме до „брачното ложе“ – голям скален къс, оформен като легло. На него, в нощта преди лятното слънцестоене, се е извършвало ритуално бракосъчетание между Бога Слънце и Богинята Майка, в чиито образи са се въплатявали мъж /вероятно жрец/ и жена, от кръв и плът. И така, цели 2 000 години, ложето на което приседнах, е изпълнявало своята функцията на катализатор на плодородието. До него, в скалите има изсечени вани, в които, са изливани мляко, вино и други свещенни течности съпътсващи ритуала за плодородие.

Движейки се от брачното ложе по кръга надясно, в дъното, зад централната част на комплекса, виждаме „тронът“. Изработен е от монолитен каменен блок и преди хилядолетия е стоял на една от големите скали зад него. Предназначен е бил за главния жрец или местния тракийски цар, който седейки на трона е наблюдавал извършваните ритуали. Вгледах се в този символ на почти божествана власт и водена от импулса, седнах на него. Дали се почуствах царица и възвишена, по-близо до бог? В този момент, не. Може би, защото бе прекалено лесно, да се докосна до този древен артефакт, а може би, просто слънцето напичаше прекалено силно.

Ако се покатерите на голямата скала в дясно зад трона ще откриете издълбана в скалата, стъпката на бога Слънце. Тя е ориентирана в посока исток-запад и е с дължина 80 см. и широчина 40 см.

Надясно и леко назад от скалата със стъпката на бога Слънце, се намира слънчевия часовник – композиция от 6 плоски камъка изправени вертикално. Сега са полегнали настрани един върху друг.  

Продължавайки по-кръга надясно, стигаме до голяма продълговата скала във формата на обърнато сърце наричана Апостол Таш. Тя е стъпила само в двата си края на скалата под нея, оформяйки по-този начин в средата си достатъчно голяма ниша, през която човек може да пропълзи. В най-дългия ден от годината /лятното слънцестоене - 22 юни/ през нишата преминават слънчевите лъчи, което превръща тази уникална скала в слънчев календар.

Идвайки тук и виждайки тази ниша, няма как да ѝ обърнеш гръб без да си се проврял през нея. Да легнеш под нея и докоснеш с ръце многотонната скала над себе си, крепяща се като че ли на магия само в двата си края, е изживяване, което определено покачва адреналина.

Малко по-долу, надясно от Апостол Таш има друга скала с интересна форма – сякаш посечена. С разочарование разбрахме, че формата ѝ, не е дело на траките, а е резултат на това, че в близкото минало светилището е било използвано като каменоломна и част от него е била унищожена.

Непосресдтвено зад Апостол Таш, се намира долмен символизиращ утробата на богинята Майка и женското начало.

Още по-назад в комплекса е оформен своеобразен каменен лабиринт. Попадналите в него, са били подлагани на различни изпитания и взависимост от това накъде ще се насочат, е можело да се предскаже бъдещето им.

Едно от предизвикателствата в лабиринта, е било промушване през тесен процеп между две почти долепени скали, с широчина от около 30 см. и височина 6 м. Твърди се, че през него могат да преминат само хора с чисти души. Аз преминах без проблеми.

Виж другарчето, се позатрудни, но почуствал се, под критичния ми поглед, задължен да го направи, с не малко пъшкане и пухтене успя да премине изпитанието.

Когато бяхме в Беглик Таш, не пропуснахме да погледнем във всяко кътче на светилището, катерихме се по скалите му, в търсени на още следи от древните му обитатели.

В задния край на светилището има ясно различима пътека движеща се в посока морето. Местноста е скалиста.

След малко повече от 2 км. излизаме на малък, усамотен залив – Света Параскева, идеалното място, да се разхладите в морските води. Смята се, че в древността, заливът е бил естественото пристанище на намиралото се наблизо тракийско селище.

На връщане, след като се излез на асвалтовия път, точно след разклона, в дясно тръгва пътека към Вълчаново кале, по известно като Лъвската глава. Още в началото на пътеката, след отбивката от асвалтовия път има малък долмен. Предстои ни малко, по-малко от час ходене нагоре в гората. Сега, това е част от природен резерват Ропотамо и при идванията си тук, винаги сме виждали сърни. По протежение на пътеката има туристическа маркировка. На места се откриват страхотни гледки към морето и Приморско.

Вълчаново кале или Лъвската глава

Името му идва от Вълчан войвода, един от емблематичните защитници на Странджанския край. Легендите говорят, че тук, в скалите, Вълчан е заровил златото, което е натрупал през годините си на хайдутлук. Огледах се, дали пък не е някъде около мен.

Последните проучвания сочат, че това е древната крепост Ранули, спомената в прочутия Хамбарлийски надпис, разказваш за победите на хан Крум през 812 г. За това говорят и множеството открити тук керамични фрагменти, датирани още от началото на Желязната епоха. Заключението на археолозите е, че крепоста е използвана до края на XV век. Цялата околност е осеяна с каменни блокове с най-разнообразни форми и размери, подобни на тези в Беглик Таш.

Скалите, сякаш са разхвърляни наоколо от ръката на разбеснял се, полудял архитект. Някои от тях образуват проходи подобни на лабиринта в Беглик Таш, които те мамят да надникнеш в тях.

Попаднахме и на нещо невиждано от нас до сега – огромен долмен /поне според мен/, поразяващ с колосалните си размери.

Но най-внушителни за мен тук, са гледките които се разкриват, излизайки от гората, на ръба на скалния масив.

Озовахме се върху множество огромни скални късове, натрупани един върху друг. Някои от тях, сякаш готови всеки момент да полетят в пропаста под нас. А ние преодолявайки опасенията си, се катерихме по тях, за да достигнем до ръба и заветната гледка.

Някъде, там долу, се точи река Ропотамо, а аз изпъвам шия напред, вкопчила се като скакалец в скална повърхност.

Гледките от тук, са наистина впечатляващи. Обръщам поглед надясно и виждам в далечината морето, плажа на Аркутино и Змийския остров.

Говорейки за тракийски светилища, обръщаме поглед навътре към Странджа планина, където на 60 км. от тук е Инди Пасха.

Инди Пасха

Тракийско оброчище, живо и до днес, на което хората идват с надежда за изцеление. Представлява свещено пространство с аязмо, с бликаща от скалата лечебна, жива вода. Това древно светилище, непрекъснато посещавано от хората през изминалите хилядолетия, е живо и днес. Намира се на 23 км. от Малко Търново, в граничната с Турция зона. До тук, се стига с кола, с висока проходимост.

В района има и много интересни скални образувания, с видими следи от човешка ръка по тях. Попаднахме и на поредната цепнатина в пясъчна скала със странна форма, през която не пропуснах да се промуша за късмет.

С това, разказът ми завършва. Надявам се да ви е било интересно.