България, лято 2021 - преоткриване на родината и свободата

Здравейте магелански приятели,

Отдавна не съм писал и започна да ми липсва форума. Замотах се, септември се оказа много зает месец, но сега ми се отвори много време за почивка и писане. Не за друго ами най-после и ние с жена ми си загубихме обонянието и се оказахме с положителни проби за коронавирус. Това е чудесен момент да си починем малко, а и да си събера впечатленията от България за отминалото лято.

България надмина очакванията ни това лято! Не очаквахме толкова много положителни емоции, свобода и пълно успокояване на нервите.

В Мадрид се бяхме превърнали в кълбо от нерви и това продължи до самото ни качване в самолета. От случая през май 2014 г, когато жена ми си забрави паспорта вкъщи и не можахме да се придвижим от Санкт Петербург до Хелзинки, аз се грижа за документалната част за всяко пътуване. И това лято така. Подготвих внимателно всички паспорти на жена ми и децата, направихме си и бързи антигенни тестове на летището в Барахас ден по-рано и ето, че на 28 юни сутринта бяхме готови да летим с ранния полет на Райънеър за София, 6:25 сутринта. Жена ми винаги се шашка преди полет и иска да е на летището едва ли не от предния ден. В 4 сутринта още бяхме на Барахас. Отидохме да си предадем куфара на чек-ина и жена ми да си вземе бордовата карта. Всички имахме бордови карти, освен нея, защото само тя не е българска гражданка в семейството. Докато чакаме обаче стана вече 4:45. За лош късмет се паднахме на някаква груба терминаторка, която говореше испански с някакъв балтийски акцент. Моята лична карта и паспортите на децата ги погледна едва-едва, негативните тестове на мен и дъщерята дори не ги погледна, но като видя руския паспорт на жена ми, очите й светнаха с нездрав блясък. И като се почна без малко да не долетим до България. Искам българска виза, просъска на жена ми. Не й трябва, защото сме женени и тя има испанска лична карта на постоянен резидент, казах аз любезно и й подадох картата. Взе я тя, започна да я върти и да се чуди за какво да се хване. След това на задната страна видя, че картата е издадана на основа на моя испански NIE номер, която е нещо като испанско ЕГН за чужденци. И веднага каза, искам да ти видя NIE номера. Изкарах и аз официален документ, карта за многодетно семейство, където го има този номер, но тя каза, че иска самата карта или зелен сертификат с този номер. Аз й обясних, че такъв документ не ми трябва за да летя, нито го искат граничните полицаи. Но, тя каза, че щом го нямам, няма да летим. Веселба! В този момент виждам как на жена ми очите стават големи като понички от страх и ужас. Отместихме се настрана, да не пречим на опашката и се опитах да успокоя жена ми с черен хумор. Казах й, че доживях да стана жертва на русофобия. 🙂 Добавих, че тази е по-зле и от мен, защото явно мрази и рускините и веднага обявих план за действие. Жена ми остава на летището с дъщеря ни и две бесни близначета на две годинки и половина, а аз с такси отивам до вкъщи и се връщам по най-бързия начин с моя NIE номер. Не знам как го направих, но успях и 5:25 бяхме отново при същата психопатка, която злобно ми тръшна обратно зеленото листче и каза, че нямало да летим. Що? - питам аз, вече не съвсем любезно. Защото шефът ми се обади, че няма да летите, казва тя. Тогава се обърнах към жена ми и й казах на български, виж какво, явно, че тази се е ваксинирала с нещо силно, може би тройна доза Спутник и вече са видни страничните ефекти, затова няма смисъл да говорим, отиваме при супервайзърите на Райън. Отидохме на гишето на Райън, те ни погледнаха документите и ни казаха, че няма никаква причина да не летим. Не че не го знаех де. Върнахме се отново на чек-ина, но този път на друга опашка и тъкмо се насочваме към някакъв латиномладеж и тази веселата балтия/балтийка се провиква, елате при мен. Аааа, не, отговорих аз, нямам нерви за глупости. И тази като се развика, ама точно като ненормална истеричка: А, ааа, искате да минете леко, да ви се размине! Няма да стане! И лудетината дойде да шушне нещо на ухото на нашия служител. Но, въпреки това, слава Богу, той ни пусна да летим без проблем. От там нататък, паспортния контрол го минахме без проблем и после гледаме, че е 6:15 и с един финален спринт се озовахме пред гейта. Веселба тотална! Но, всичко е добре, когато свършва добре. В София никакви проблеми. Минахме бързо паспортния контрол, погледнаха ни за миг тестовете и ни пуснаха. Веднага след изхода свалихме намордниците и ги забравихме за следващите 2 месеца!

София ни посрещна с огромна слънчева усмивка. Помотахме се по Витошка и до НДК стигнахме, видяхме се приятели набързо, насладихме се на вкусната българска храна и постоянно си повтаряхме еуфорично колко се кефим, че сме свободни и че българите не ни навират намордници или гел за дезинфекция на всяка крачка. А, на другия ден си хванахме бързия влак за Варна и продължавахме да се кефим как никой не носи намордници дори в самия влак! По пътя наснимахме и красивите полета със слънчогледи.

Варна ни донесе също прекрасно време цяло лято и освен на плаж можехме да се виждаме постоянно с роднини и приятели и да се насладим на какви ли не културни събития. За разлика от Испания, където местните параноици бяха отменили всичко възможно, във Варна можех без проблем да ида и на рок фестивал, където да пием пак по една бира с моя адаш @crazyhorse, на няколко концерта в Летния театър и оперно представление на Травиата.

А, близо до Медицинския университет във Варна намерих и най-прохладния факултет, Бирения факултет. 🙂

На централния плаж можехме да гледаме и европейското по плажен хандбал. Даже не предполагах, че има такъв спорт. Вечер атмосферата във Варна не отстъпва на който и да е жив италиански или испански крайморски град. Около пристанището са направили красиви алеи и с цветя и ресторанти, където си направихме среща с гимназиалния ми клас.

А, август месец, когато и един мой италиански студент реши да посети Варна го заведохме до заведението Red Rock на плажа в Аспарухово, което е едно от любимите ми, не само заради хубавата българска рок музика, но и заради остроумните послания там.

Варна беше и отлична база да се помотаем и на други места. Още в началото на юли отидохме до фестивала на лавандулата в Генерал Тошево и наснимахме прекрасните лавандулови полета в Добруджа.

Отскочихме и до Балчик да видим приятели. Балчик определено не го препоръчвам като плажна дестинация, но за еднодневна разходка е супер.

Между другото, на връщане от Генерал Тошево, най-после успях да видя и Добрич. Срам, не срам, въпреки че съм от Варна, никога не бях ходил до сега в Добрич. Бяхме с кола, затова решихме да спрем и да видим Добрич най-после. Центърът на града и местния парк са приятни. Има и малък стар град, който е също приятно място, макар и много малък.

Един ден се отбихме със сестра ми и до историческия парк в Неофит Рилски. Аз очаквах да е пълна бутафория, но бях приятно изненадан от професионалните гидове и материалите, които се ползват за строежа, основно дърво и камък, а не пластмаса.. Репликите на тракийските златни съкровища са също впечатляващи.

В началото на юли си направихме и само аз и дъщеря ми едно хубаво кръгче в България. От Варна се насочихме към Сливен, където бяхме на рожден ден на роднини и успяхме да видим центъра на града, както и местния исторически музей, в който 6-годишната ми дъщеря прояви огромен интерес и ме питаше за всеки експонат. Дори служителите на музея за зарадваха, че такова малко дете се интересува от история. За протокола, още не съм й промил мозъка,че трябва да стане историчка, но вече започвам да действам. 🙂 Ето малко гледки от Сливен - градът на 100-те войводи!

От Сливен се насочихме към София отново, но този път право към студиото на Bulgaria On air, където имах интервю с Милена Милотинова в предаването Брюксел 1. 20-и-няколко минути стана интервюто. Получи се много добре мисля и даже дъщеря ми си направи снимка в студиото с Милена Милотинова, от което остана много доволна.

От София се насочихме към Благоевград, където както вече някои от вас знаят, се видяхме на живо с адаша @crazyhorse, който ни показа невероятно гостоприемство и на следващия ден дори ни изпрати до автобуса за София.

След такова прекрасно пътешествие, жена ми си заслужи и тя малко отдих и я изпратих до летището във Варна да иде до Русия и тя да си види роднините. Ако се питате как се справих с три хлапета. Ами, у дома и стените помагат, когато се налагаше, сестра ми идваше на помощ.

А, след това успяхме да идем и до Стара Загора за един уикенд и да се видим с Костов и неговото прекрасно семейство. Костов успя да направи невъзможното, да укроти неукротимият ни близнак Данчо, който веднага реши, че с Костов са стари приятели и не искаше да слиза от ръцете му. Добре че @Костов се оказа търпелив човек. 🙂

Костов и фамилия ни показаха красивия си гра,д който никога не бяхме посещавали, видяхме комплекса Самарско знаме, центъра на града, опитахме свински уши и Загорка, разбира се и дори си купих нов компютър от местния мол.

Стара Загора се оказа последната ни дестинация в България. След това се помотахме няколко дни във Варна и започнахме да пакетираме багажа за обратно в Мадрид.

Като цяло имахме едно прекрасно лято, пълно с положителни емоции и дори забравихме за глобалната манипулация. Толкова ни хареса, че реших да не отскачам нито до Словения и Хърватия, нито Грузия и Армения това лято, а да се насладя изцяло на България. Със сигурност ще се връщаме в България всяко лято, а при евентуално по-продължителен глобален цирк, нищо чудно да се преместим в България и за постоянно.

Това лято намерих нови магелански приятели, @crazyhorse и @Костов и с тях ще се виждаме и в бъдеще. Невероятни хора просто! Съжалявам само, че това лято не се добрах до Пловдив да се видим на живо и с @luba_rizova, a във Варна така и се замотах и не се видях с най-интелигентния ми троен сънародник @FlyTraveler. Но, догодина и това ще поправим. В България има още много красиви места, които не сме видели, както и места като Благоевград и Стара Загора, в които винаги ще се връщаме с удоволствие.