Прескочи до съдържание
  • Добре дошли!

    Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме. 

  • Crazy Horse
    Crazy Horse

    България, лято 2021 - преоткриване на родината и свободата

      Описание: Нашето българско лято, юли и август 2021 г.

    Здравейте магелански приятели,

     

    Отдавна не съм писал и започна да ми липсва форума. Замотах се, септември се оказа много зает месец, но сега ми се отвори много време за почивка и писане. Не за друго ами най-после и ние с жена ми си загубихме обонянието и се оказахме с положителни проби за коронавирус. Това е чудесен момент да си починем малко, а и да си събера впечатленията от България за отминалото лято.

    България надмина очакванията ни това лято! Не очаквахме толкова много положителни емоции, свобода и пълно успокояване на нервите.

    В Мадрид се бяхме превърнали в кълбо от нерви и това продължи до самото ни качване в самолета. От случая през май 2014 г, когато жена ми си забрави паспорта вкъщи и не можахме да се придвижим от Санкт Петербург до Хелзинки, аз се грижа за документалната част за всяко пътуване. И това лято така. Подготвих внимателно всички паспорти на жена ми и децата, направихме си и бързи антигенни тестове на летището в Барахас ден по-рано и ето, че на 28 юни сутринта бяхме готови да летим с ранния полет на Райънеър за София, 6:25 сутринта. Жена ми винаги се шашка преди полет и иска да е на летището едва ли не от предния ден. В 4 сутринта още бяхме на Барахас. Отидохме да си предадем куфара на чек-ина и жена ми да си вземе бордовата карта. Всички имахме бордови карти, освен нея, защото само тя не е българска гражданка в семейството. Докато чакаме обаче стана вече 4:45. За лош късмет се паднахме на някаква груба терминаторка, която говореше испански с някакъв балтийски акцент. Моята лична карта и паспортите на децата ги погледна едва-едва, негативните тестове на мен и дъщерята дори не ги погледна, но като видя руския паспорт на жена ми, очите й светнаха с нездрав блясък. И като се почна без малко да не долетим до България. Искам българска виза, просъска на жена ми. Не й трябва, защото сме женени и тя има испанска лична карта на постоянен резидент, казах аз любезно и й подадох картата. Взе я тя, започна да я върти и да се чуди за какво да се хване. След това на задната страна видя, че картата е издадана на основа на моя испански NIE номер, която е нещо като испанско ЕГН за чужденци. И веднага каза, искам да ти видя NIE номера. Изкарах и аз официален документ, карта за многодетно семейство, където го има този номер, но тя каза, че иска самата карта или зелен сертификат с този номер. Аз й обясних, че такъв документ не ми трябва за да летя, нито го искат граничните полицаи. Но, тя каза, че щом го нямам, няма да летим. Веселба! В този момент виждам как на жена ми очите стават големи като понички от страх и ужас. Отместихме се настрана, да не пречим на опашката и се опитах да успокоя жена ми с черен хумор. Казах й, че доживях да стана жертва на русофобия. 🙂 Добавих, че тази е по-зле и от мен, защото явно мрази и рускините и веднага обявих план за действие. Жена ми остава на летището с дъщеря ни и две бесни близначета на две годинки и половина, а аз с такси отивам до вкъщи и се връщам по най-бързия начин с моя NIE номер. Не знам как го направих, но успях и 5:25 бяхме отново при същата психопатка, която злобно ми тръшна обратно зеленото листче и каза, че нямало да летим. Що? - питам аз, вече не съвсем любезно. Защото шефът ми се обади, че няма да летите, казва тя. Тогава се обърнах към жена ми и й казах на български, виж какво, явно, че тази се е ваксинирала с нещо силно, може би тройна доза Спутник и вече са видни страничните ефекти, затова няма смисъл да говорим, отиваме при супервайзърите на Райън. Отидохме на гишето на Райън, те ни погледнаха документите и ни казаха, че няма никаква причина да не летим. Не че не го знаех де. Върнахме се отново на чек-ина, но този път на друга опашка и тъкмо се насочваме към някакъв латиномладеж и тази веселата балтия/балтийка се провиква, елате при мен. Аааа, не, отговорих аз, нямам нерви за глупости. И тази като се развика, ама точно като ненормална истеричка: А, ааа, искате да минете леко, да ви се размине! Няма да стане! И лудетината дойде да шушне нещо на ухото на нашия служител. Но, въпреки това, слава Богу, той ни пусна да летим без проблем. От там нататък, паспортния контрол го минахме без проблем и после гледаме, че е 6:15 и с един финален спринт се озовахме пред гейта. Веселба тотална! Но, всичко е добре, когато свършва добре. В София никакви проблеми. Минахме бързо паспортния контрол, погледнаха ни за миг тестовете и ни пуснаха. Веднага след изхода свалихме намордниците и ги забравихме за следващите 2 месеца!

    София ни посрещна с огромна слънчева усмивка. Помотахме се по Витошка и до НДК стигнахме, видяхме се приятели набързо, насладихме се на вкусната българска храна и постоянно си повтаряхме еуфорично колко се кефим, че сме свободни и че българите не ни навират намордници или гел за дезинфекция на всяка крачка. А, на другия ден си хванахме бързия влак за Варна и продължавахме да се кефим как никой не носи намордници дори в самия влак! По пътя наснимахме и красивите полета със слънчогледи.

    Варна ни донесе също прекрасно време цяло лято и освен на плаж можехме да се виждаме постоянно с роднини и приятели и да се насладим на какви ли не културни събития. За разлика от Испания, където местните параноици бяха отменили всичко възможно, във Варна можех без проблем да ида и на рок фестивал, където да пием пак по една бира с моя адаш @crazyhorse, на няколко концерта в Летния театър и оперно представление на Травиата.

    20210702_195333.jpg

    20210722_205135.jpg

    20210722_210817.jpg

     

    А, близо до Медицинския университет във Варна намерих и най-прохладния факултет, Бирения факултет. 🙂

    20210704_154051.jpg

     

    На централния плаж можехме да гледаме и европейското по плажен хандбал. Даже не предполагах, че има такъв спорт. Вечер атмосферата във Варна не отстъпва на който и да е жив италиански или испански крайморски град. Около пристанището са направили красиви алеи и с цветя и ресторанти, където си направихме среща с гимназиалния ми клас.

    20210724_204820.jpg

    20210724_204912.jpg

    20210724_205015.jpg

     

    А, август месец, когато и един мой италиански студент реши да посети Варна го заведохме до заведението Red Rock на плажа в Аспарухово, което е едно от любимите ми, не само заради хубавата българска рок музика, но и заради остроумните послания там.

     

    20210813_232510.jpg

    20210814_002157.jpg

     

    Варна беше и отлична база да се помотаем и на други места. Още в началото на юли отидохме до фестивала на лавандулата в Генерал Тошево и наснимахме прекрасните лавандулови полета в Добруджа.

     

    20210703_145058.jpg

    20210703_145655.jpg

    20210703_145954.jpg

     

    Отскочихме и до Балчик да видим приятели. Балчик определено не го препоръчвам като плажна дестинация, но за еднодневна разходка е супер.

     

    20210824_165154.jpg

    20210824_170123.jpg

    20210824_171700.jpg

     

    Между другото, на връщане от Генерал Тошево, най-после успях да видя и Добрич. Срам, не срам, въпреки че съм от Варна, никога не бях ходил до сега в Добрич. Бяхме с кола, затова решихме да спрем и да видим Добрич най-после. Центърът на града и местния парк са приятни. Има и малък стар град, който е също приятно място, макар и много малък.

    Един ден се отбихме със сестра ми и до историческия парк в Неофит Рилски. Аз очаквах да е пълна бутафория, но бях приятно изненадан от професионалните гидове и материалите, които се ползват за строежа, основно дърво и камък, а не пластмаса.. Репликите на тракийските златни съкровища са също впечатляващи.

     

    20210823_141915.jpg

    20210823_142820.jpg

    20210823_143326.jpg

    20210823_143448.jpg

    20210823_144639.jpg

    20210823_144745.jpg

    20210823_155320.jpg

    20210823_160723.jpg

    processed.jpeg

     

    В началото на юли си направихме и само аз и дъщеря ми едно хубаво кръгче в България. От Варна се насочихме към Сливен, където бяхме на рожден ден на роднини и успяхме да видим центъра на града, както и местния исторически музей, в който 6-годишната ми дъщеря прояви огромен интерес и ме питаше за всеки експонат. Дори служителите на музея за зарадваха, че такова малко дете се интересува от история. За протокола, още не съм й промил мозъка,че трябва да стане историчка, но вече започвам да действам. 🙂 Ето малко гледки от Сливен - градът на 100-те войводи!

     

     

    20210708_121330.jpg

    20210708_121505.jpg

    20210708_165136.jpg

    20210708_165301.jpg

    20210708_172441.jpg

     

    От Сливен се насочихме към София отново, но този път право към студиото на Bulgaria On air, където имах интервю с Милена Милотинова в предаването Брюксел 1. 20-и-няколко минути стана интервюто. Получи се много добре мисля и даже дъщеря ми си направи снимка в студиото с Милена Милотинова, от което остана много доволна.

     

    20210709_130034.jpg

    20210709_140323.jpg

     

    От София се насочихме към Благоевград, където както вече някои от вас знаят, се видяхме на живо с адаша @crazyhorse, който ни показа невероятно гостоприемство и на следващия ден дори ни изпрати до автобуса за София.

     

    20210709_181406.jpg

    20210709_211405.jpg

     

    След такова прекрасно пътешествие, жена ми си заслужи и тя малко отдих и я изпратих до летището във Варна да иде до Русия и тя да си види роднините. Ако се питате как се справих с три хлапета. Ами, у дома и стените помагат, когато се налагаше, сестра ми идваше на помощ.

    А, след това успяхме да идем и до Стара Загора за един уикенд и да се видим с Костов и неговото прекрасно семейство. Костов успя да направи невъзможното, да укроти неукротимият ни близнак Данчо, който веднага реши, че с Костов са стари приятели и не искаше да слиза от ръцете му. Добре че @Костов се оказа търпелив човек. 🙂

     

    20210807_182933.jpg

     

    Костов и фамилия ни показаха красивия си гра,д който никога не бяхме посещавали, видяхме комплекса Самарско знаме, центъра на града, опитахме свински уши и Загорка, разбира се и дори си купих нов компютър от местния мол.

    Стара Загора се оказа последната ни дестинация в България. След това се помотахме няколко дни във Варна и започнахме да пакетираме багажа за обратно в Мадрид.

    Като цяло имахме едно прекрасно лято, пълно с положителни емоции и дори забравихме за глобалната манипулация. Толкова ни хареса, че реших да не отскачам нито до Словения и Хърватия, нито Грузия и Армения това лято, а да се насладя изцяло на България. Със сигурност ще се връщаме в България всяко лято, а при евентуално по-продължителен глобален цирк, нищо чудно да се преместим в България и за постоянно.

    Това лято намерих нови магелански приятели, @crazyhorse и @Костов и с тях ще се виждаме и в бъдеще. Невероятни хора просто! Съжалявам само, че това лято не се добрах до Пловдив да се видим на живо и с @luba_rizova, a във Варна така и се замотах и не се видях с най-интелигентния ми троен сънародник @FlyTraveler. Но, догодина и това ще поправим. В България има още много красиви места, които не сме видели, както и места като Благоевград и Стара Загора, в които винаги ще се връщаме с удоволствие.

     

    Обратна връзка

    Препоръчани коментари

    Много добре написано, Червенокожи братко,  Браво! България е пълна с красоти, които понякоганезаслужено пренебрегваме.

    А за срещата ни.  Срещата ни бе истинско удоволсвие за мен и семейството ми. Изключително се радваме, че се запознахме с теб и прекрасното ти семейство. Пък с Данчо, още като се видяхме на гарата разбрахме, че сме от една порода. С нетърпение очакваме следващите ни срещи!

    • Харесвам 1
    • Благодаря 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Искрено се посмяхме на историята на Барахас,  но на вас не ви е било смешно...

    Съжалявам, че не си се обадил да се видим в София или на морето! Но съм се затъжила за Испания и за любимия Мадрид, та може и там да е следващата ни среща.

    Много поздрави и целувки на всички и до нови срещи, надявам се скоро! 

     

     

     

    • Благодаря 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Прекрасен разказ,адаш!Аз също съм много доволен от срещата ми с теб и малката сладурана в Благоевград и се радвам,че ви е харесал малкия ни,но много красив град!Втората ни среща на коцерта във Варна беше много кратка,но ти благодаря,че отдели от времето си,за да се видим отново!Надявам се срещите ни да зачестят в бъдеще...Надявам се да се виждаме не само в България,но и в Испания,Русия😉,Америка(паметника на съименника ни Crazy Horse-когато е готов!),пък защо не и една екскурзия заедно...

    И без това като гледам-освен,че пишем като един човек,интересите за посещение на нови страни също съвпадат-Грузия,Перу...

    Желая ви бързо оздравяване и много щастливи семейни моменти!

     

     

    П.П.Аз преди двадесетина дена,след рождения ден на сина ми един ден бях като парцал(температура 38-38,8 градуса,тресене,дращене на гърлото)...

    Отдадох го на препиване,макар,че никога нямам махмурлук...Чак вечерта,заради жена ми започнах да пия Хексалгин и Нурофен,както и чай с мед...

    Следващият ден бях вече много по-добре,но температурата ми варираше от 36,5 до 38,2 градуса,но само това...

    На третият ден,отново след съвет от жена ми отидох до ЛЛ,за да ми предпише"антибиотик"!

    Той ме прегледа,преслуша и ми се изсмя на "искането" за изписване на антибиотик...

    Думите му бяха:"Не всичко е Ковид,само по-тежка настинка, а антибиотик се пие за лечение на симптоми-ти нямаш симптоми"...

    • Харесвам 2
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Благодаря за разказа! 🙂 
    Забелязах едно нещо в снимките ти и не знам, та да попитам. Това юрта ли е в исторически парк в Неофит Рилски? Както тези в -становете (Киргистан, видях такава и в Узбекистан)?

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 4 минути , Граф Вронски каза:

    Благодаря за разказа! 🙂 
    Това юрта ли е в исторически парк в Неофит Рилски? Както тези в -становете (Киргистан, видях такава и в Узбекистан)?

    Да, Графе, юрта е. Беше интересно.

    @Jenbel, в Мадрид или в България следващата година пак ще се видим, убеден съм.

    • Харесвам 2
    • Благодаря 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Знам защо е тази прибалтийска русофобия, но не я разбирам, още повече насочена към млад човек, тръгнал на път с дребосъци…В Естония и Латвия бързо се научих, че извън университета и руския пазар трябва само на английски да говоря, за да не ме третират като втора ръка човек. Да не отварям изобщо темата за анти-хуманното “негражданство” и сегрегиране на рускоговорящите, даже на онези, които са родени в тия страни. Ако аз бях на твое място или на жена ти, щях да направя огромен цирк и въобще нямаше културно да мина настрани, камо ли да се връщам до вкъщи. Как ме хваща яд на фобки, расисти и заядливци не е истина 🤬

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Прекрасен разказ, снимки и семейство.

    Бих искал да спестя някои коментари, но понеже Вие не сте ги спестил, няма да го сторя и аз. 

     

    Пишете  радваме се, че сме свободни и че българите не ни навират намордници или гел за дезинфекция на всяка крачка.

    Ние пък, живеещите в БГ, никак не се радваме, че България е на 2 (второ) по смъртност от ковид. Точно така, болест която държава като в тази, която живеете е овладяла смъртността именно с мерките, които вие наричате "намордници" (мисля, че 2 г. след ковид и толкова жертви от това "грипче", при толкова яки месрки по света, само българин може да нарече маската "намордник". За протокола - питайте някой ваш приятел хирург или зъболекар, как "живее с този намордник" по 12 часа в работен ден. Ще бъдете учуден от отговора.). 

     

    Сполай! И по-скоро се опитвайте повече в Испания да роптаете срещу мерките (ако някога пак има такива), щото у нас вирОс нЕма и мерки нема (или не са се спазвали почти никога).

     

    • Смея се 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове



    Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

    Трябва да си член за да оставиш коментар.

    Създай профил

    Регистрирай се при нас. Лесно е!

    Регистрирай се

    Влез

    Имаш профил? Влез от тук.

    Влез сега

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.