В сърцето на Родопите: Смолян и екопътека „Каньон на водопадите“

Рано сутринта, направихме прощална обиколка на Широка Лъка, след което, се настанихме на пейката, наречена автобусна спирка /в Широка Лъка няма автогара/, в очакване на маршрутката за Смолян /на 23 км. от Широка Лъка/.

Смолян

С население по-малко от 30 000, но с дължина от почти 25 км. Смолян, е един от най-дългите градове в България. Намира се в централната част на Родопите, в котловината на река Черна, разпрострял се по протежение на коритото ѝ. Смята се, че поселения тук, е имало още от времето на траките. Съвременното име на града идва от славянското племе смоляни.

Прогнозата за времето вещаеше дъжд, затова говореха и черните облаци, които ни посрещнаха в Смолян.

Настанихме се в хотела и заваля. Това рязко промени плановете ни и отложи посещението на скалния масив Невястата или още Турлука /един от символите на града/ за  някой друг път. Но, какво пък, ето повод отново да посетим Смолян. Дъждът спря чак в късния следобед и ние веднага напуснахме нашето принудително укритие.

Насочихме се към една от забележителностите на града - чинар на повече от 300 години. Твърди се, че като млада фиданка, е донесен тук от бреговете на Бяло море и засаден в стария център на града, още в далечната 1720 г.

Короната на вековното дърво е с размер около 600 кв. м., а височината му е 25 м. Обиколката на дънера е близо 7 м. От 50 години се охранява от държавата като природна забележителност. Докоснах се до този мълчалив свидетел на историята, който е бил тук столетия преди да се родя. Може би преди 200 или повече години, на същото това място на което положих ръката си, някой друг, отдавна забравен човек е положил своята. Дали дървото усеща и помни емоциите на тези които го докосват?! Не знам, но се надявам, да съм оставила отпечатък в неговата памет.

Около малкия площад, в центъра на който се извисява чинарът, са построени джамия и християнска църква. Дървената камбанария на последната е една от местните забележителности.

Рано сутринта на следващият ден потеглихме към екопътека Каньонът на водопадите. Началото ѝ е на около 4 км. от стария център на града, в посока село Мугла. Върви се по улица Миньорска. След като се излезе от Смолян, се стига до отклонение вдясно, указно с жълта табела.  Екопътеката се намира в резерват Сосковчето и е с дължина от почти 10 км и денивелация от 449 м. Формата ѝ е кръгова – връщате се там от където сте тръгнали. Пътеката върви по руслото на река Герзовска, по която са и прословутите водопади. Бяхме прочели, че са 46. Кой ги е броил, не знам. Аз не можах да им докарам бройката. Но иначе, това е една изключително красива екопътека, движеща се в сърцето на резервата.

От реката лъхаше прохлада, а влагата беше навсякъде, за което може би бе допринесъл и вчерашният дъжд. Видяхме много дъждовници, а камъните около реката и по пътеката бяха обрасли с ярко зелен мъх. Не липсваха и гъби, които събудиха гъбаря в другарчето ми.

Пътеката бе изключително приятна, вървяхме през гора, имаше много мостове и паднали в реката дървета.

Стигнахме до първия голям водопад, с паднало напряко през реката огромно дърво.

Последваха малки и големи речни скокове, може би броени за водопади, причудливи скали, още и още дървени мостове. Тази пътека е наситена с красиви гледки и няма как да ви отегчи.

Накрая стигнахме и до най-големия водопад тук – Орфей. Водите му се спускат от 68 м. височина. Най-добре е  да се посети през пролетта, когато подсилен от топящия се сняг, може да го видите в пълната му сила и блясък.  

Следващият голям водопад на пътя ни беше Сърцето. Наричан е така заради формата на езерцето, в което се спускат водите му.

По пътеката има места за почивка, на едно от които се спряхме, не защото бяхме уморени, а защото там изненадахме голяма и красива горска птица. Тя явно не очакваше посетители, но вместо да полети, побягна със завидна скорост към шубраците. За жалост, ние бяхме не по-малко изненадани от нея и не можахме да я хванем в кадър.

Не липсваха и наблюдателни площадки, общо три, от които се откриват прекрасни гледки към Смолян. Първата беше Родопка.

Следващата наблюдателна площадка на пътя ни бе Евридика.

Продължихме пътя си към последната наблюдателна площадка – Стражите. Тя ме впечатли най-силно, не толкова с гледките, колкото с назъбените си плоски, вертикални скали, застанали като истински стражи една до друга на ръба на пропастта.

Движейки се по пътеката, завършихме пълния ѝ кръг, след което се насочихме обратно към Смолян.

Следобяд се отправихме към Долно Райково, в миналото самостоятелно село, а сега част от Смолян, превърната в архитектурен резерват. Къщите там са строени XIX век в стила на родопската възрожденска архитектура.

Комплексът се дели на махали - Радева махала, Чешитска махала. Имената им идват от заможните фамилии, притежавали  най-хубавите къщи в селото.

Денят ни завърши в препоръчана ни механа, с наздравица за поредното ни прекрасно пътуване и пожелание за много нови.

Рано на следващия ден, хванахме автобуса за София и  на обяд, вече си бяхме вкъщи.