До Сопотския водопад и водопада Сучурум

След като преди две седмици посетихме Водопада на сътворението в Родопа планина (снимки има в темата "В момента съм"), тази събота решихме да посетим Сопотския водопад и водопада Сучурум. Тази година май ще е годината на водопадите (дано не са само български). Групата ни се състоеше от 5 човека - Благоверната, щерката-наследница, нашите приятели -Ванко и Вили и моя милост. Шеговито ни наричам ТД Витоша, като това "Витоша" няма нищо общо с едноимената планина, а по скоро с един млечен продукт. 

Маршрута беше ясен -Стара Загора - Сопот - Сопотския водопад - Карлово - водопада Сучурум - Стара Загора. До Сопот всичко беше прекрасно. Ванко шофираше, аз до него зяпах навън, или си гледах клюкарника. Отзад дамската част си говориха за някакви си техни неща. От време на време обсъждахме сегашната си дестинация и правихме планове за следващи. Ей такива прозаични неща. Като влязохме в Сопот, аз се заех с ролята си на навигатор и включих Google maps за да навигирам Ванко. То нямаше кой знае какво за навигиране, само трябваше да се завие в дясно и да се стигне до Манастира Възнесение Господне или Свети Спас. Та Ванко си кара, аз съм вперил поглед в телефона и следя оставащите няколкостотин метри до завоя. На едно кръстовище, Благоверната възкликва " Я, тука пише лифт Сопот" Сега, аз много добре знам, че това също е ориентир за Манастира, но според навигацията трябва да пътуваме още 800 м. и тогава да завием. След 800 м. за моя огромна изненада се озоваваме пред ето това:

Около минута стоим с Ванко и се гледаме. От задната седалка ехидно се подсмихват. Аз псувам Гугъл и тъпата им навигация и накрая признавам, че е трябвало да завием там където е пишело "лифт Сопот" На задната седалка са щастливи. Ванко обръща и свиваме в посока " лифт Сопот" Аз съм изключил навигацията, за да не се озовем някъде другаде. Не след дълго достигаме и до Манастира. Оставихме колата, взехме раниците и влязохме в манастирския двор да разгледаме и запалим по свещичка в манастирската църква.

Ето входа на манастира:

Интересно за този манастир е, че тук е бил замонашен Васил Левски приемайки името Игнатий. Още малко снимки от двора на манастира

Камбаната лята в Крайова и подарена на манастира от граждани на Сопот живеещи в Румъния

Църквата отвън

И отвътре

Интересно, че не видяхме жива душа в манастира, освен този котарак, който си похапваше нещо от чинийката си

И това много интересно за нас, "влакче" от гъсеници. Дълго може би няколко метра.

След като разгледахме манастира, запалихме по свещичка за здраве. Продължихме по пътеката водеща към водопада, която започва от ляво на манастира. Има си даже и табела

Пътеката върви успоредно покрай река Манастирска, на която всъщност е разположен водопада. Вървейки по пътеката ставаш свидетел, първо на тази интересна малка кула от камъни

Чуваш приятния шум на реката и се наслаждаваш на малките водопадчета, които се образуват

И ето този камък, сякаш хвърлен от някой великан в малката река

Малко преди водопада се стига до малък параклис

Преминава се на другия бряг по едно мостче

И не след дълго се озовахме пред водопада

До водопада има нещо като беседка с маса и пейки. Първоначалното ни намерение бе там да седнем и да си хапнем храната, която носехме, но беседката се оказа заета и ние след като се насладихме на красивия водопад, и се населфихме поехме обратно по пътеката към манастира. От манастира до водопада ние членовете на ТД "Витоша" кашкавал  стинахме за 50 минути. Браво на нас!!! 😄 

Ето и снимка на групичката ни в гръб

По пътя спряхме на една полянка да седнем да починем и да хапнем. Някои като г-ца Костова даже и полегнаха

Благополучно слязохме до манастира, натоварихме се на колата и поехме към следващата ни цел - водопада Сучурум. Този път без да се доверяваме на Google maps.

Водопада Сучурум се намира на Стара река точно при влизането ѝ в Карлово. В непосредствена близост до него е разположена ВЕЦ Левски. До водопада се стига като се премине през красив парк. В парка има статуя на първия българин покорил Еверест и останал завинаги в подножието му -големия Христо Проданов

По пътя към Сучурум се насладихме и на това водопадче

А ето го и самият Сучурум

Честно казано, бледнее ми пред Сопотския водопад. Красив е, но има нещо, което не ме грабна като го видях.

И накрая на моя разказ един пример за безхаберието българско. Става въпрос за ето тази рушаща се сграда, която видяхме в карловския парк.

Това е сградата на Фабриката за вълнени изделия дарена на жителите на Карлово от Евлоги Георгиев с цел финансиране училищата и болницата в града

На оградата на сградата се мъдреше следният надпис

Както се казва " Коментарът е излишен" ...

И съвсем накрая за да не завършвам така песимистично - връх Ботев

Надявам се разказът ми да ви е харесал. До нови срещи.