Из Източните Родопи (2)

Ден първи

Крепост „Сарлъка“?

 
Тракийски скални гробници ©
Разстояние: 750 м
Време: около 1 мин
GPS: 41.618203, 25.719425 (паркинг)
Между Долно Черковище и Пчелари са открити множество тракийски скални гробници, датиращи от ранножелязната епоха (II-I хил. пр. Хр.). Такива има в местностите "Кован кая", "Ак кая", "Кара ин", "Мал казан", "Ходжас" и др.
Малко след потеглянето ни от моста стигнахме до паркинг с указателна табела за тракийски гробници. На другият бряг на малката рекичка е интерактивна изложба на защитената зона „Мост Арда“.(Това ще да е “информационния център”, за който ни казаха в селото.) За съжаление не можахме да я посетим - дали защото беше понеделник, заради обедна почивка, отпуск или др. причина, можем само да гадаем - работно време няма, на доста от информационните табели „мечката е отвързана“.
Около паркинга и сградата на изложбата има няколко табели за тракийски гробници и погребални ниши. Пътеката е непроходима, за посоката може само да се гадае. Всичко е обрасло с къпинак, драки, шипки... Определено не е подходящо за къси панталони и голи гърбове. Единствените живинки са гущери, костенурки и пернати.
 

Погребални ниши

„Лъвската скала“

„Мечката е отвързана“

Тракийско светилище

Обитател на резервата

 

 

3. Гробници - Крепост „Моняк“, с. Широко поле (D)
Гробници - Пътниково - Сестринско - Рудина - Миладиново - Кокиче - Перперек - Мъдрец - Чифлик - Жинзифово - Широко поле
Разстояние: 44,7 км
Време: около 52 мин
GPS: 41° 37’ 27.62”, 25° 27’ 27.43”
Посещението на крепостта „Моняк“ беше съвсем инцидентно - след Жинзифово изведнъж изскочи табела „Широко поле - 1 км“ и, о, чудо! - кафява табела „Крепост „Моняк“ - 3 км“. Явно, грижата на държавата е била „изпълнена“, защото по-нататък „официални“ табели вече нямаше. В селото питахме за крепостта и тръгнахме по нещо, което в ранното си детство е било асфалтов път. На влизане в селото има У-образен завой, който води към центъра. Трябва да се направи почти обратен завой и по другата греда на У-то (ул. „Росица“) да се продължи нагоре. Стигнахме до нещо като паркинг, с нещо като информационен център (затворен) и ръждясала, на вид ръчно изработена табелка, която ни информира, че крепостта (пак!) е на 3 км. След още няколко километра по макадама стигнахме до нова табелка, сочеща към гората - пак 3 км!
Оставяме колата на сянка под боровете и тръгваме по чакълест път към баира. След около километър виждаме импровизирана маркировка по клоните на дърветата и тръгваме по нея. След два часа лутане в задушаващата жега стигаме до извода, че маркировката е всъщност импровизирано трасе на off-road ентусиасти. Издрапваме обратно и докато жените си поемат дъх, решавам в изблик на самоубийствен инат да проверя накъде води пътят. Ясно ми е, че ще стигна до някой ретранслатор, но все пак тръгвам. След километър - не мога да повярвам на очите си - табела, 1:1 повтаряща тази пред „информационния“ център. Последно усилие и сме горе! Гледката заслужава всички мъки! Средновековната крепост „Моняк” („Монек”, „Мнеакос”) е една от най-големите и високо разположени крепости в Родопите, със защитена площ над 50 дка. Тук е бил разположен военен гарнизон, а в крепостта населението от селищата по поречието на р. Арда е намирало убежище по време на военни действия. „Моняк“ е свързана и с похода на кръстоносците от 1206 г. Тук се състоял баронският съвет, който поставя на трона Хенри (Анри), след смъртта на Бодуен Константинополски (Балдуин Фландърски). Имала е голямо стратегическо значение, защото е пазела прохода „Железни врата“ и подстъпите на средновековния град, разположен около манастира „Свети Йоан Предтеча”. Било е невъзможно враг да достигне подстъпите на върха, без да бъде видян от жителите и защитниците на крепостта. Мнеакос е била толкова непревземаема, добре укрепена и със силен гарнизон, че не се е предала на войските на цар Михаил II Асен. Тя е била единствената крепост в областта Ахридос, която българският владетел не е успял да покори по време на похода му за отвоюване на района от ръцете на византийците през 1254 година. През 1343 година непрестъпното укрепление все пак пада под мечовете на наемническата орда на Омур бей.
 

Входът на крепоста (белият правоъгълник вероятно някога е бил табела...)

Изглед към язовира и въжения мост

 
Вече след края на екскурзията поисках да прочета повече за крепостта и попаднах на пътеписи, в които се казва, че пътеката е добре маркирана. Факт е, че около 2004 г. по линия на програмата за трансгранично сътрудничество Гърция дава пари за реставрирането на туристически обекти в Хасковска и Кърджалийска области. Оттогава нищо не е пипнато, нищо не се поддържа и както споменах и по-горе, на много от оцелелите табели „мечката е отвързана”.
На връщане, вече в късния следобед, логично завиваме наляво, за да слезем към с. Седловина и Кърджали. И пак „греда“ - и според gps-а, и според Google Maps има връзка между пътищата. Е, да, ама след 2 км стигнахме до купчина чакъл в средата на пътя, с пораснало почти двуметрово борче върху нея... „Пътят“, т.е. асфалтът след още 3-4 м свършва и трябваше да се върнем до Широко поле.

 

4. с. Широко поле - Хижа „Боровица“
Широко поле - Седловина - Кърджали - Срединка - Енчец - Зелениково - Бленика - Пеньово - Дъждовница - Пъдарци - х. „Боровица“
 
Скалите край с. Дъждовница (E)
Разстояние: 23,5 км
Време: около 34 мин
GPS: 41° 41’ 13.18”, 25° 17’ 21.11”
 
Те са впечатляващ скален комплекс, намиращ се вдясно от пътя, на около 500 м след село Дъждовница. Разположен е по стръмните склонове на Костинското дере (Големият костински дол), малко преди вливането му в яз. „Кърджали". Нишите са изсечени върху открояващи се монолитни скали, сред които има множество оригинални форми на изветряне, наподобяващи исполински фигури. Впечатляват със своя брой и недостъпните места, в които са изсечени. Допуска се, че са с култово предназначение.
 

Скалите над Дъждовница

 
Мястото е изключително живописно, оттук нататък по пътя има множество благоустроени чешми с място за отдих, барбекю, детски площадки и др.
 
Хижа „Боровица“ (F)
Разстояние: 7,8 км
Време: около 12 мин
GPS: 41° 41’ 13.96”, 25° 14’ 22.69”
GSM: +359 (0) 887 809 951 (това е единственият актуален телефон!)
Цена: 10 лв./легло
Хижа „Боровица“ се намира почти на брега на яз. „Кърджали“. Представлява масивна триетажна сграда с капацитет 50 места с етажни санитарни възли и бани. Сградата е водоснабдена и електрифицирана, с централно отопление. Пътят до хижата е асфалтиран, има паркинг. Има кухня, в която можете да поръчате аламинути или (евентуално) да приготвите своя храна. Обзавеждането е спартанско (луксозно за края на 80-те) - русенски кревати, обща баня и тоалетна на етажа.
Гледката към язовира е великолепна. Може да съчетаете пикник, палатки, риболов, разходки или по-дълги преходи. Ако планирате посещение в края на седмицата, задължително е да се обадите по-рано - обикновено хижата е заета от рибарски компании.
 

Язовир „Кърджали“ от терасата на хижата. Залезът позлатява скалите.

 
Алтернативни места за нощувка, които не ни отклоняват много от маршрута, са:
Артхостел Дъждовница
Адрес: с. Дъждовница, Кърджали
GSM: +359 (0)888 222 540
email: krug@abv.bg
web: http://www.krug-bg.org
Хотелът разполага с 12 легла на втория етаж и една двойна стая на първия. Има също обзаведена баня и тоалетна, кухня за местни турски специалитети, хладилник, интернет. Работи целогодишно, детска площадка за игра, спортна площадка, паркинг, на разположение на гостите са водачи за региона.
 
Семеен хотел „Романтика“
Адрес: с. Енчец, Кърджали
тел: +359 (0) 3616 7620
GSM: +359 (0) 887 831 026 (Михаела Кирчева)
email: gabi_tour@abv.bg
Настаняване: 14 нормални и 2 допълнителни легла. Всички стаи са климатизирани, с телевизор със сателитни програми и мини бар, механа с 20 места, външен бар, открит басейн, паркинг, красива гледка към язовира и Родопите, позволени са домашни любимци.

 

Ден втори

Нещо като църква, нещо като замък, „нещо като нищо на света“!...

Основите на трикорабна църква

 
Теоретично съществува вариант до крепостта да се стигне по суша, като при с. Ненково се премине реката и след това се върви по брега на язовира, но предвид липсата на пътища и пресечения терен това би отнело много време и усилия.

 

2. Хижа „Боровица“ - с. Ненково
 
Скален комплекс, с. Ненково (G)
Разстояние: 6,7 км
Време: около 7 мин
GPS: 41° 44’ 21.16”, 25° 13’ 00.87”
Нишите са изсечени върху венеца от масивни пясъчни скали, намиращи се на запад от с. Ненково.
Забелязват се от асфалтовия път, минаващ по отсрещния бряг на реката. Наоколо има и други изсичания (жлебове, жертвеници и др.). В района са регистрирани гробница и некропол. До селото се достига по въжен мост над реката.
 

Скалният комплекс е непосредствено зад селото

 

3. с. Ненково - Тракийско светилище „Утробата“
Средновековен мост, с. Ненково (H)
Разстояние: 700 м
Време: около 1 мин
GPS: 41° 44’ 00.42”, 25° 13’ 11.49”
Мостът е изграден на р. Боровица, един от големите притоци на р. Арда. Реката е 50-тина метра широка и вероятно много пълноводна през зимата, но сега едва тече тънка струйка.
Мостът следва архитектурната традиция за времето си. Подобно на Дяволския мост той е асиметричен, с пет свода с различна големина. Пътното платно е било дълго 58 м. Част от моста е разрушена от буйните води на реката. В единия край е дострояван, но след повторно разрушаване в другия край вече е неизползваем за превозни средства. Местните жители са хвърлили няколко талпи в края и вероятно прекарват добитъка по него.
 

Останки от минала слава

 
Тракийско светилище „Утробата/Вулвата“ (I)
Разстояние: 4,6 км
Време: около 5 мин
GPS: 41° 41’ 56.48”, 25° 14’ 11.62” (паркинг)
GPS: 41° 42’ 16.76”, 25° 14’ 47.08”
На пътя има по-широко място (необозначен паркинг), където може да се спре и табела. Оттук почва пътеката към пещерата. Има спорадична маркировка (бяло-жълто-червено) и указателни табели. Указания за оставащо време, разстояние няма. Някой болен мозък е решил да направи табелите от фурнировани плоскости, които са се надули от влагата и са нечетими. Единствената читава табела е долу и тя е направена от учениците в с. Ненково. Останалите може би са изглеждали прекрасно в кабинентни условия, когато е трябвало да се „усвоят едни пари“, но не и на терена. По пътя нагоре има три хубави беседки и няколко пейки. Ако не закачате стършелите, които си градят питите в беседките, и те няма да ви закачат. Носете си шапки и вода. Много вода!
 

Табелата на учениците е най-читава

Стършелите се чувстват комфортно на тавана на беседката

 
Според информация от мрежата до горе може да се стигне за около 40 минути. Вероятно е възможно за някого, който има квалификация „планинска коза II разряд“, но не и за застаряващ индивид с наднормено тегло, който напоследък е изгубил тренинга си по планинските пътеки. На нас ни трябваше около час и половина в едната посока. Ако планирате изкачване, постарайте се да е колкото може по-рано сутрин. В противен случай жегата ще ви съсипе. Всъщност ние почнахме изкачването предния ден, стигнахме до първата беседка, но като получихме информация от слизащ турист колко ни остава, решихме че времената на битов героизъм са отминали и е редно да отложим изкачването.
 

Пещерата се появява изведнъж

 
След като мернете от пътеката пещерата, стигате до зидан каменен заслон с барбекю и прекрасна гледка към долината. От него по маркировката стигате до едва капеща чешма. Стигнахте ли? А сега се върнете - това не е вашата пътека! Застанете на гърба на заслона и погледнете на северозапад. Вдигнете глава! Още малко! Видяхте ли табелката? След 5-10 мин стигате до подножието на пещерата. По чурдясала стълба трябва да се качите около 3-4 метра по-нагоре, защото там е входът на „Утробата“. Стъпвайте в краищата на стъпалата, не по средата!
 

Заслонът

Ще трябва да се качите по стълбата

 
Пещерата представлява естествен хоризонтален процеп в скалата, дълбок 22 метра, който е бил допълнително изсечен от човешка ръка. Височината на дупката е 3 метра, а ширината - около 2,50 м. Вътре прониква достатъчно светлина. Цялата пещера е оформена буквално като женски полов орган и отговаря напълно на описаните от Александър Фол пещери-утроби. В далечината на дупката има издълбан олтар висок около 1,30 м, който е с формата на малките срамни устни. В центъра му е направена малка дупка, дълбока около 10 см и широка 5 см, която е изсечена леко настрани. Видяното дава основание на Николай Овчаров да прецени, че пещерата е тракийски храм от ХI-Х в. пр. Хр. Според информация от мрежата точно в 12 ч всеки ден пада слънчев лъч, като при нарастването си светлинното петно добива формата на фалос. Който е публикувал това не е уточнил дали това е по лятното или зимното време и за кой ден на годината. Ние бяхме точно в 12 ч. на 14 август в пещерата и лъчът беше на повече от 10 метра от дъното, като се местеше със скорост 4 пръста/5 мин. В дъното на пещерата има стършели, така че не се приближавайте много!
 

Светилището

Слънчев лъч трябва да „оплоди“ „Утробата“

 

 

4. „Утробата“ - Църква „Успение Богородично“, с. Узунджово
„Утробата” - Пъдарци - Дъждовница - Кърджали - Железник - Пряпорец - Пчеларово - (край) Николово - Козлец - Конуш - Хасково - Узунджово
Идеята беше да скъсим малко пътя и да минем след Дъждовница край Скална глава, Севдалина, Чилик и Черна скала, но поради пресечения терен разходът на колата се увеличи прекомерно, а най-близката бензиностанция е в Кърджали.
 
Църква „Успение Богородично“ (J)
с. Узунджово
Разстояние: 78,8 км
Време: около 1 час 21 мин
GPS: 41° 57’ 38.82”, 25° 39’ 12.95”
Църквата „Успение Богородично“ в село Узунджово е най-голямата селска църква в България. Църквата е била превърната в джамия през 1593 г. по време на османското владичество и е преустроена отново в християнска църква в началото на XX век. Тези промени в предназначението на сградата придават на църквата специфична визия, съчетавайки елементи от християнството и исляма.
 

Църквата

 
През 2007 г. община Хасково извършва основна реставрация на храма, при която са възстановявани икони и стенописи. Прозорците са украсени с витражи, изобразяващи сцени от живота на Дева Мария. Добавен е нов иконостас, дело на тревненският майстор Уста Дарин Божков.
При реставрацията са открити два надписа на арабски език с религиозно-философска тематика, които все още не са точно датирани.
 

Надписите

 

5. с. Узунджово - Тракийска гробница, с. Александрово
 
Тракийска гробница (K)
с. Александрово
Разстояние: 9,8 км
Време: около 11 мин
GPS: 41° 58’ 53.62”, 25° 44’ 18.62”
web: http://www.aleksandrovo.com/bg/
Работно време: Всеки ден без понеделник: 09.00 - 17:00 часа
Приемат се групови посещения и в понеделник с предварителна заявка.
Цени за посещение:
за ученици, студенти и пенсионери - 2 лв.
за всички останали - 4 лв.
за беседа от екскурзовод - 6 лв.
За деца до 7 години входът е безплатен.
През декември 2000 г. в могилата „Рошавата чука” до с. Александрово екип от археолози, ръководен от д-р Георги Китов (1943-2008), прави едно от най-значимите открития в българската археология.
Прониквайки през направения от иманярите отвор, учените попадат в тракийска гробница от IV в. пр. Хр. с невероятно добре запазени стенописи. Още първия оглед показва, че художествената украса е уникална, без паралел сред откритите до сега съоръжения от подобен тип. Впечатляваща е и архитектурата на гробницата, която по своите размери си съперничи с най-монументалните такива по нашите земи. Могилата се намира в непосредствена близост до селото и се откроява на фона на околността като красиво възвишение. Височината на могилния насип е около 15 м‚ а диаметърът му надхвърля 70 м. От източната му периферия започва коридор с дължина повече от четиринадесет метра, който преминава последователно в правоъгълно и кръгло помещение.
Постройката е играла ролята на хероон (храм-мавзолей). Малката височина на коридора и двата входа е налагала посетителят да мине през тях ниско приведен, озовавайки се в свят от цветове и фигури, растителни и геометрични мотиви, изображения на пешаци и конници, домашни и диви животни. Те са изпълнени неочаквано реалистично, имат изключителна научна, художествена и изворова стойност, и въздействат по неподражаем начин.
В свастиките на фриза ясно си личат стилизирани изображения на звездното знаме на Европейския съюз и компаса на НАТО. Което показва, че траките са имали прозрения за европейското и северноатлантическото бъдеще на България, което обяснява от своя страна защо са изчезнали своевременно.
От Узунджово - по съвета на местен чичко - минахме край бившото ТКЗС и по разбит междуселски път се отправихме към Александрово. След няколко километра през трапищата стигнахме до изкопа на магистрала „Марица” и се наложи да се върнем. „Истинският“ път е от Узунджово към Димитровград, а след това вдясно. Гробницата се вижда отдалеч и се намира след селото, по посока на Симеоновград. Благодарение на дарение на японското правителство районът е благоустроен, построена е масивна сграда с две крила - едното приютява гробницата, а другото - нейна реплика, достъпна за туристите. В помещенията снимките са забранени!

 

6. с. Александрово - Стара Загора
Александрово - Воден - Черногорово - Димитровград - Стара Загора
Разстояние: 60,6 км
Време: около 54 мин
 
Смятахме да разгледаме и крепостта „Констанция” край Симеоновград, но натрупаната умора и напредналото време ни принудиха да отложим посещението за друг път.
 
Още снимки от Ⓒ Ема Жунич:
Долно Черковище (2013-08-12 Мост Арда)
Долно Черковище (2013-08-12 Скални гробници)
Дъждовница (2013-08-12)
Мъдрец (2013-08-12)
Ненково (2013-08-12 Утробата)
Ненково (2013-08-13 Утробата)
Ненково (2013-08-13 Скален комплекс)
Ненково (2013-08-13 Средновековен мост)
Узунджово (2013-08-13 Успение Богородично)
х. Боровица (2013-08-12)
х. Боровица (2013-08-13 Крепост Патмос)
Широко поле (2013-08-12 Крепост Моняк)