Крепости, скали, водопади

От ФБ научихме, че на 21-22 юни 2014 в двора на Боянската църква в София ще се състои Софийски Средновековен Панаир (точно така, всяка дума - с главна буква!). Отдавна проявяваме интерес към подобни събития, посетили сме много от тях в (Западна) Европа, но, за съжаление, в България нещата са по-сложни. Винаги може да се намери информация за фестивалите във Франция, Белгия или Швейцария, но не и у нас (по-късно с нас се свърза Бъдъмба, която работи по проект за такъв календар, б.а.). Обикновено научаваме за събитието от вестникарска дописка: „Вчера в Х се проведе…“. Не ни е известно да има централизирано място, откъдето да се черпи съответната информация (координати и програма) и да се правят планове… При запитване на място и предлагане на (безвъзмездна) помощ, реакцията е била от „знаете ли колко работа имаме…“ до „какъв ти е кярът?“. Modus Vivendi, организатори на събитието, публикуваха програмата във ФБ на 10 юни в 12 ч., когато резервациите за пътуването и плановете вече бяха направени. Някак си във България все още не можем да разберем, че тримесечен срок за информиране за някакво събитие е на границата на приемливото, а какво остава за две седмици или по-малко… Да не говорим, че тези празници по света са добили популярност, много хора пътуват (понякога стотици и дори хиляди километри), за да ги посетят, други - за да участват, да се докоснат до магията на отминали времена и събития, децата “в движение” учат история, а ...и не само децата! За много от посетителите е търсено и незабравимо преживяване да облекат костюм, да го почувстват, да си направят снимки - естествено, ако организаторите предлагат костюми и аксесоари под наем. Само си представете една съвременна жена, свикнала с удобството и непретенциозността на дънките и свободата, която й предоставят, облечена в стегнат корсет и кринолин! Или пък мъж, който няколко часа се оплита в полите на роба, била някога единствено възможно облекло на предците му. Много пъти сме коментирали в семейството, че може би възможността да се превъплътиш в един или друг герой/исторически персонаж задоволява някакви потребности за изява и рефлектира положително върху поведението на индивида (ако щете дори върху снижаване нивото на дребните хулигански прояви като обръщане на кошчета и драскане по фасадите). Възможността да чуеш звученето на старинен музикален инструмент, да видиш на живо как се е изработвал някакъв предмет, да опиташ сам да го направиш с ръцете си (както е било преди години), да се „потопиш“ в един друг бит създава многопосочни положителни емоции.

Но да се върнем към нашата обиколка.

Двудневното ни пътуване беше разделено на два етапа: история (неделя) и природни забележителности (понеделник), тъй като и у нас музеите започнаха, както е в по-цивилизованата част на света, да работят през уикенда и да почиват в понеделник. Но водопадите и пещерите си нямат профсъюз и си работят… Общата дължина на маршрута беше планирана около 500 км. Впоследствие (по километраж) нарасна до 810.

Средновековен панаир

Панаирът трябваше да се състои в двора на църквата „Св. св. Никола и Пантелеймон“, разположена в покрайнините на София в квартал Бояна. За съжаление, един ден преди тръгването, видяхме съобщение, че панаирът няма да се проведе. Формалната причина за това беше съпричастността с пострадалите от наводнението във Варна и невъзможността на хората от региона да се включат в панаира. Лично ние не бихме отлагали панаира, а бихме сложили урна за дарения и/или определили някаква минимална входна такса, което да подпомогне нуждаещите се. Смятаме, че и мястото не е добре подбрано - не и ако искаме да е останал парк след събитието. Но отстрани съвети лесно се дават…

Явно анонсирането на панаира е било по-интересно за журналистите от отмяната му, защото бяхме свидетели на много скандали с посетители, дошли „чак“ от Люлин или Младост, защото „във вестника пишеше, че посещението на църквата ще е безплатно по време на панаира“. Нещо, което не отговаря на истината - посещението на панаира е безплатно, но не и музейните сбирки или църквата! Засега новите дати за провеждане на панаира са 5-6 юли, но за съжаление ще го пропуснем.

Донякъде стана добре, че панаирът се отмени. Пред нас имаше предварително записана английска група от около 40 човека и трябваше да чакаме около час. Ако 2-3000 човека бяха посетили панаира, нямаше да можем да посетим

Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“,

която се отнася се към типа двуетажни църкви-гробници с долен етаж, предназначен за крипта (гробница) и горен - за семеен параклис. Счита се, че е църквата е била част към извънградска резиденция на феодала. От изградените по поръка на севастократора в София църкви са запазени още две — „Света Петка Стара“ и параклиса „Свети Николай“.

Стенописите в църквата са от различни периоди: XI-XII век, 1259 г. (най-ценните), XIV век, XVI-XVII век и 1882 г. Изключителни художествени достойнства имат световно известните стенописи (240 изображения - втори живописен слой над оригиналния) от 1259 г. на т. нар. „Боянски майстор“ и неговата група средновековни художници, сред тях се знае името на Димитрий зограф, които се причисляват от изкуствоведите към Търновската живописна школа. Ктитори на храма са били севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Техните портретни изображения на северната стена, както и тези на българския цар Константин Асен и царица Ирина, се характеризират с ярка индивидуалност и психологизъм. Отбелязани са с надписи: Калоян — севастократор и ктитор, Десислава — севастократорица и ктиторица, Константин — цар, Ирина — царица. В зидовете са вградени 60 сантиметра дълбоки глинени съдове, които увеличават акустиката. Гърлата на 2 от тях се виждат ясно над главите на ктиторите и на царското семейство.

Благодарение на реставрацията, която завършва през 2006 г, ясно се виждат фреските от 17 век (които са изрисувани върху по-старите от 12-ти), между които е и първото известно изображение на Свети Иван Рилски. Фреските на „Боянския майстор“ (предполагаемо име Вълчан) се смятат за предшественици на европейския Ренесанс.

Третата - възрожденската част - е достроена от боянчани, с техни средства, в средата на XIX в. След Освобождението селяните искали да построят по-голяма нова черква като съборят старата средновековна (и възрожденска). Църквата е спасена от българската царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд, която предоставя на селяните друг терен. Фердинанд устройва прелестния малък парк около църквата и засажда уникалните за България северно-американски секвои и други редки видове. След кончината ѝ през септември 1917 г., царицата е погребана до южната страна на Калояновата църква. Пред църквата боянци издигат паметник на падналите във войните за обединение на България техни съселяни.

Гробът на царица Елеонора

През 1979 година Боянската църква е включена в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство под № 42. В списъка „Сто национални туристически обекти“ е под № 58. Предлага се и сувенирна монета от серията „Национално наследство“ (4 лв).

Боянска църква (

адрес: ул. „Боянско езеро“ №1-3, BG-1616 София

GPS: 42.644629, 23.26622

тел.: +359 2 9590939, +359 2 9592963

факс: +359 2 9592966

email: nmbc@nmbc.orbitel.bg

web: boyanachurch.org‎

работно време:

• 09:30 - 17:30 ч. (01.04 - 31.10)

• 09:00 - 17:00 ч. (01.11 - 31.03)

цена: 10 лв.

транспорт: автобуси № 64, 107; маршрутни таксита № 21

Оттук се отправихме към с. Белчин. Разстоянието е около 50 км.

Известно е с минералната си вода с лечебни свойства и щъркеловите си гнезда. Има два големи комплекса с минерални басейни – единият е на 500 м преди табелата за селото, а другият е в самия Белчин. На 2 км от Белчин е и балнеокомплексът Белчински бани. В близост до селото са открити няколко тракийски могили, а в местността „Свети Рангел“ има римски саркофаг. Направен е от два монолитни камъка, всеки от които тежи по 2-3 тона, и е запазен почти цял.

Местният Етнографски музей се намира съвсем близо до църквата „Св. Петка“ и е построен като реплика на възрожденска балканска къща. Вътре са подредени сцени от ежедневието на българите в миналото, както и дрехи, ловно оръжие, документи.

По съвет на изключително любезна и усмихната служителка тук купихме билети за комплекса и се отправихме към „релсовото съоръжение“, както наричат фуникулера. По този начин си спестихме чакането на двете други каси, където имаше значително повече хора. Освен с фуникулера, до крепостта може да се стигне и пеша - по стръмна пътека вдясно (400 м) или по по-полегата (900 м) вляво от станцията. От входната табела на Белчин до крепостта води и горски път, по който може да се стигне до горе с кола.

Фуникулерът е с една кабинка, превозва 8 човека и един курс трае около 7-8 мин. Ние, по здравословни причини, чакахме повече от час, за да се качим към

Крепостта,

която се намира на хълма „Свети Спас“ и е с площ 9 декара. През 2007 г. започват разкопки, които разкриват останки от тракийско светилище и древноримска крепост. Именно тук дъщерята на император Теодосий - Елия Гала Плацидия, открила райското кътче земя. Там и римляните вдигнали крепостта, която е имала изключително важно значение в древността. Тук са се кръстосвали римските пътища между днешните Кюстендил, Сапарева баня, Самоков, Пловдив и София. Укрепването на хълма над Белчин започва през III век, по времето на Флавий Юлий Валент (364-378 г.). От 285 година селището попада в границите на римската провинция Вътрешна Дакия със столица Сердика по времето на императора-реформатор Диоклециан. „Великото преселение на народите“ (IV-VI век) налага изграждането на сигурна защита на местното население с масивна крепостна стена.

Входът на крепостта с 1. и 2. кули (поглед отвътре)

В крепостта са намерени ценни златни монети на Юстиниан, бронзови на Гала Плацидия, на Траян, Теодосий, Валент, Валентиниан, Грациан и Максимилиан. Сред находките има и средновековни апликации, фибули от VI век, множество стрели от епохата, известна като „Тъмните векове“. Установява се, че по това време крепостта е била разрушена.

По време на археологическите проучвания са разкрити и останките на две раннохристиянски и една средновековна църква. Основите на трите храма се застъпват, което е доказателство, че в района християнският култ е съществувал без прекъсвания през вековете. С цел да се покаже тази традиция освен консервацията на основите на двата ранни храма е извършена пълна реконструкция на средновековната църква.

До църквата са дънера на вековен дъб и оброчен кръст. В хралупа на дъба е открита оброчна плоча с пет имена и дата 25.04.1869, която е изложена в етнографския музей. На 08.08.2008 г. върху дъба пада светкавица и го унищожава.

Оброкът на св. Спас

Възстановени са 1-ва, 2-ра и 5-та кули, в които в момента са изложени оръжия, монетите, керамика, сечива.

Над крепостта е разположен парк с въжени мостове и катерушки за децата.

След многото положени усилия по възстановяването, е останало и нещо недовършено. Тоалетната, с визия, изпълнение и „аромат“ на войнишка латрина, веднага ни подсеща са поговорката за кацата с мед и лъжицата л...

След реставрацията комплексът тържествено е открит на 20 юли 2013 г. Той включва църквата „Света Петка“, музейната сграда под нея и крепостта „Цари Мали град” на хълма „Свети Спас“. В списъка „Сто национални туристически обекти“ е под № 79, подобект на Историческия музей в Самоков. Вложени са над 6 млн. лв., а главен изпълнител е Главболгарстрой. Съответно мненията в Мрежата (нали сме българи) са от „Осанна“ до „Разпни го!“. Фактът, че е толкова добре посетен и хората чакат с часове, за да го видят, доказва целесъобразността му!

След последните дъждове обаче има теч от покрива на 5. кула, а на места екопътеката е отнесена от водите. Да се надяваме, че този път типичната ни слабост - поддръжката (или по скоро липсата ѝ), няма да попречи да бъдат възстановени щетите.

От сайта на комплекса разбрахме, че на 29 юни ще има възстановка тук, но, както писахме по-горе, липсата на обобщена предварителна информация ще ни попречи да посетим и нея.

Средновековната църква от XIII - XVI в. „Света Петка“ е първата забележителност, която виждат посетителите на хълма, над етнографския музей. Преосветена е на 14 октомври 2007 г. лично от покойния патриарх Максим.

В църквата са съхранени множество ценни икони, най-старите от които са изписани през 1653 г. („Исус на трон с апостоли“). Това са редки художествени образци от школата Пимен Зографски. Особено забележителни са иконите „Богородица с младенеца на трон с пророци“, „Свети Никола“ и „Тримата Светители“. Иконостасът също е сред уникалните паметници на монументалната дърворезба от края на ХVIII и началото на ХIХ век. Църквата е действаща, но в нея е подредена и сбирка от икони и ръкописи, както и образци от първите старопечатни църковни книги. Само добри думи могат да се кажат и за свещеника - около 40 годишен мъж, който кротко и търпеливо, на достъпен език отговаря на всевъзможни въпроси - и за изобразените библейски сцени, и за старопечатните издания, и за каменните кръстове в двора, историята на региона, нравите и пр.

Цари Мали Град ©

адрес: BG-2025 с. Белчин

GPS: 42.3499985, 23.3829994

тел.: +359 886 614814, +359 886 614 814 (Веселин Хаджиангелов)

email: carimaligrad@yahoo.com

web: http://www.carimaligrad.com/

Рабoтно време на комплекса:

• Понеделник: почивен ден

• Вторник - четвъртък: 09:00 - 16:30

• Петък- неделя: 09:00 - 17:30

Рабoтно време на панорамното влакче:

• Сряда - Неделя: 9:00- 12:00 и 13:15-16:30

Цени: 4/2 лв (деца и пенсионери)

Централните улици на селото са превърнати в паркинг и едни лоши чичковци със светлоотразителни жилетки искат пари! В по-забутаните улички паркирането е безплатно.

Отправяме се за нощувка към отдалечения на 15 км Самоков в

Къща за гости Дилцвет (D)

адрес: ул. „Елин Пелин“ 2, BG-2000 Самоков

GPS: 42.32507, 23.56234 (N 042° 19.504, E 23° 33.740)

тел.: +359 887 299287

email: diltsvet@abv.bg

цена: 26 лв (2 + 1)

Къщата се намира на около 1,5 км от центъра на Самоков. Наблизо има магазини и заведения. Домакините ни са много любезни, стаите са чисти, а санитарните възли са заредени с кърпи, шампоани, сешоари и т. н. - неща, които обикновено очакваме, понякога напразно, при много по-висока ценова категория. На място ни направиха много по-добро предложение от резервацията, на практика - без увеличение на цената. Тишината, спокойствието и чистият въздух ни помагат бързо да се наспим и рано сутринта се отправяме към

Костенския водопад,

разположен на река Чавча в центъра на курортната зона Вили Костенец (югозападно от село Костенец). Той е природна забележителност от 1974 г. Това е най-голямата природна туристическата атракция в община Костенец и пътят до нея се предполага да е добре обозначен с информационни и указателни табели. Всъщност много по-добре е да разчитате на табелите към частния хотел „Езерото“, който се намира на 5 мин. от водопада.

Водопадът е много красив и както пише Иван Вазов в стихосбирката „Какво пее планината“ - „Над водопада“:

„Сребрист грамаден стълп с рев бесен

в заврелий пеняст вир се втуря

и заглушителната песен

разтриса въздуха кат буря.“

Водата пада от височината около 10 м. а наоколо има малки пещери издълбани от водата.

От два от чучурите на чешмата пред Горското тече ледена вода, а от другите два - вряла, сериста

В скалите до Костенския водопад е имало изкопана баня с топла минерална вода със седем извора, която дълго време се е ползвала от местното население, но в последствие е била разрушена при земетресение. В момента там има нова постройка, върху която още се работи, но не можем да кажем дали е общинска или частна, и за какво ще служи.

Ако имате повече време, можете да посетите и Скаловитския водопад. Височината му е около 15 метра, много е красив, но достъпът е само пеша. С кола можете да отидете до намиращата се на 4 км хижа „Гургулица“, а оттам, през гората за около час стигате до водопада. Пътеката е маркирана.

Скаловитският водопад през зимата

На високото, в местността „Горна църква“ се намира параклисът „Успение Богородично“. Построен е върху руините на стара християнска базилика от V в., чиито очертания са разкрити и могат да се видят и днес.

Легенда разказва, че по време на Османското нашествие тук са се укрепили българи, които са удържали на турските атаки в продължение на няколко дни. Турците превзели укреплението и изклали всички. През 1997 г. на същото място е построен нов параклис (осветен лично от Негово светейшество патриарх Максим) с костница на загиналите тук българи. Мястото е подходящо и за пикник - има беседка край студената чешма.

Църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Костенец е най-голямата в Ихтиманска духовна околия. Представлява трикорабна куполна базилика и е строена през 1854 година.

Костенецки водопад (E)

адрес: BG-2042 Вили Костенец, с. Костенец

GPS: 42.24979, 23.80594

Следващата ни спирка трябваше да е „Слона“ - скален феномен край Девин, но десетина километра преди Велинград видяхме табели, сочещи към палеоцентъра в Дорково. Това отдавна ни беше в плановете, така че веднага се отклонихме нататък.

От 19 септември 2013 година в село Дорково функционира интересен природо-научен музей наречен „Плиоценски парк“. В него са представени находки от плиоцена, открити в палеонтологичното находище в местността „Кокалите“ около селото.

Находището е най-голямото, познато на палеонтолозите струпване на кости от над 30 вида животни на едно място.Това е най-голямото находище в Европа и спори за световното първо място с находище в Тайланд. Първото голямо проучване е през 1985 г., когато българско-френска научна експедиция започва разкопки под ръководството на световноизвестният палеонтолог проф. Ерберт Тома. Находището е обявено за природна забележителност през 1990 г.

В центъра на експозиционната зала-диорама с височина 3,90 метра е овернски мастодонт от рода Аnancus arvernensis. Представена е възстановка на научни разкопки с истински кости, които са намерени на това място, витрини с уникални вкаменелости - фрагмент от небце с кътници, и бивник от овернски мастодонт (Anancus arvernensis), кучешки зъб на доплихопитек и части от раменни кости на плиоценска балканска патица и на родопски глухар.

„Мани“ е висок близо 4 м

В музея могат да се видят много илюстрирани информационни табла - дело на специалисти от Националния природонаучен музей при БАН.

Монтирана е озвучителна техника, чрез която се възпроизвеждат звуците, издавани от животните, чийто останки са намерени в палеонтологичното находище.

Плиоценски парк „Дорково“ (F)

адрес: BG-4641 с. Дорково

GPS: 42.049746, 24.122287

цена: 5/3 лв. (билетите важат и за крепост „Цепина“)

работно време: 10 - 19, без почивен ден

На около 4 км от Дорково се намира крепостта „Цепина“ - последната твърдина на деспот Слав. Тя е построена около IX век на висок скалист връх, на надморска височина от около 1136 метра.

През XII - XIII век, Цепина е бил важен средновековен град-крепост, една от 9-те крепости, защищаващи българо-византийската граница. Външните крепостни стени са ограждали площ от 25 дка. През 1373 г. твърдината е завладяна от османските нашественици след дълга обсада. След това крепостта е разрушена, а външният град се премества на 4 км на юг, където се намира и сега с. Дорково. Крепостта е била със 640 м дълги стени, дебели до 2 м и подсилени с 5 контрафорса. Вътрешното ядро (замъкът) е с обиколка 142 м. На най-високата точка има 8 м дълбок засводен резервоар за вода, над който най-вероятно се е намирала отбранителна кула - донжон. Това не е типично за нашите крепости и може да е „наследено“ по женска линия - съпругата на деспот Алексий Слав е дъщеря на Анри Фландърски, брат на първия латински император Бодуен Константинополски. Вероятно тя е пристигнала при съпруга си със свита, в която може би е имало и умели архитекти.

„Цепина“ е властвала над околността

Първите проучвания започват по време на Руско-турската война от руския езиковед и историк П. Сирку, като прекрасен барелеф на св. св. Петър и Павел е отнесен в Русия и сега се намира в Ермитажа в Санкт Петербург. Копие има в Пазарджишкия исторически музей.

В рамките на укрепената територия са открити и проучени останките от 3 църкви и 4 прецизно изградени водохранилища, които са реставрирани и консервирани. В наши дни крепостта е в руини - реставрирани са основите на крепостните стени, основата на 1 църква и четирите водохранилища. В подножието на Цепина има експозиция с находките, открити при археологическите й проучвания.

В информационния център ни прожектираха документалния филм „Жаден за капка вода“ за Дорково, Цепина и праисторическите находки. В центъра се извършва ремонт и музейната сбирка в момента не е достъпна. Крепостта е на 10-15 мин. пеша по обозначена пътека. Общото впечатление е, че парите са свършили и всичко е зарязано. Дори информационните табелки (вероятно метални) са ограбени.

Крепост „Цепина“ (G)

адрес: BG-4641 с. Дорково

GPS: 42.084202, 24.123130

цена: 5/3 лв. (билетите важат и за палеоцентър „Дорково“)

През Ракитово и Цигов чарк се отправихме към Девин. Ако решите да поостанете в района, можете да отседнете във ПД „Картела“ (41о 52’ 45.49”, 24о 9’ 36.75”), където персоналът е много любезен, или, за по-романтично настроените, в еко-къмпинг „Батак“ (+359894209911; 41о 57’ 30.02”, 24о 9’ 17.05”). Така ще можете да посетите и по-малко известната, но много красива пещера „Снежанка“ (42о 0’ 09.44”, 24о 16’ 37.69”).

Ако карате по GPS, не се отклонявайте към местността „Дженевра“ и ековилно селище „Романтика Форест“ край яз. „Широка поляна“! Служител от селището ни обясни, че всеки ден поне няколко зависими от техниката и предоверяващи ѝ се автомобилисти се „забиват“ по горския път.

Природата край яз. „Голям Беглик“ и яз. „Доспат“ е прекрасна. Пътем набелязахме няколко подходящи места за къмпингуване и риболов, но времето ни подпираше и имаше (обосновани) опасения, че амбициозната ни програма ще остане отново неизпълнена, така че не спирахме дори за снимка.

Искахме да минем през Буйновското и Триградското ждрела, да посетим Ягодинската пещера и „Дяволското гърло“, Музея на мечката, Дяволския мост и водопада, Широка лъка и Бачково, но постепенно ни стана ясно, че няма да стане. За да не сме „капо“ се отправихме към

Ягодинската пещера,

която с разположена на 3 км. югозападно от село Ягодина. Носи името на близкото село, но е известна още и като „Имамова дупка“. Намира се на десния бряг на река Буйновска, която формира най-дългото и живописно ждрело в България – 9.5 километровото Буйновско ждрело. До пещерата се стига по шосето Девин-Доспат, като се завива вляво при стената на язовир Тешел. Пътят от ВЕЦ „Тешел“ до пещерата е еднолентов, с много остри завои (слава-богу обезопасени с огледала) и щъкащи насам-натам пешеходни туристи, и внимателното шофиране е задължително. Пред пещерата има паркинг и ресторант. От с. Ягодина може да се стигне до наблюдателна площадка на вр. „Ушите“ („Св. Илия“), т. нар. „Орлово око“, откъдето, казват, се виждало Бялото море. За скараните с пешеходния туризъм се предлага извозване с джипове от паркинга пред пещерата.

„Орлово око“ е на 700 м над реката

Скалите надвисват над пътя

Срещу 2 лв. можете като екшън-герой да „прелетите“ над реката

За съжаление с малко закъсняхме за последното посещение на пещерата, така че можахме само да огледаме околността и да си обещаем, че скоро пак ще се върнем.

Ягодинска пещера (H)

GPS: 41.6054, 24.298 (41°36′00″, 24°18′00″)

тел.: +359 889 903642 (Сергей Генчев)

Работно време:

Пещерата работи целогодишно. Влиза се на всеки кръгъл час с екскурзовод. Първото влизане е в 09:00, а последното - в 16:15. Обедна почивка от 12:00 до 13:00 се ползва по преценка на уредника.

В списъка „Сто национални туристически обекти“ е под № 88

Вече стана безмислено да пътуваме до Триград, така че се отправихме директно към

Скалния феномен „Слона“,

който е разположен на около 4 км югоизточно от град Девин, непосредствено след разклона на пътя Девин - Смолян, преди началото на бившето село Настан (сега квартал на Девин). Намира се от дясната страна на пътя (идвайки от Девин), на левия бряг на река Въча, малко преди вливането й в Широколъшката река. До подстанцията има паркинг с труднозабележима табела, откъдето можете да го наблюдавате.

Представлява интересно каменно образувание във формата на слон, което се е формирало в продължение на хилядолетия от природните сили - вятър, дъжд, слънце, земетресения и др. При вглеждане в скалата се забелязват извивки и форми, напомнящи слонско тяло, глава, крака и хобот.

Според учените, появата на странното скално образувание е свързано най-вероятно с разрушаването на древна пещера от реката или след земетресение.

Скален феномен „Слона“ („Настанска могила“) (H)

адрес: BG-4800 Девин

GPS: 41.72016, 24.42461

Още снимки от © Ема Жунич:

Боянска църква

Костенски водопад

Цари Мали град

Палеонтологично находище „Дорково“

Крепост „Цепина“

Буйновско ждрело

Скален феномен „Слона“