Кръстова гора

Потеглихме за това магнетично място изпълнени с вяра и надежда.Безпроблемно изминахме пътя от Казанлък до местността Кръстова гора,минавайки през китното селце сгушено в полите на Родопите-Югово.Къщите са буквално една върху друга и с голяма денивелация.Поради плътната колона от автомобили в която се движехме снимки няма.Селото преди местността Кръстова гора е Борово.В селото се предлагат много стаи и къщи за гости,така че ако някой иска по цивилизовано преживяване там му е мястото.Ние бяхме решили да спим под открито небе,палатка или в най-лошия случай в колата(само при дъжд от камъни).Кръстова гора се намира на седем километра от село Борово.Пристигнахме преди обед и още тогава ни отбиха три километра преди манастира.Мобилизираните полицаи(които не бяха малко)полагаха огромни усилия хаоса да е пълен  .Тълпи от хора минаваха покрай нас и с надежда изминаваха последните километри.Спряхме на една поляна със забита отпред табела”Частна собственост”.Платихме за импровизирания паркинг реални 5 лв.(някой ще каже какво толкова,находчиви са хората и от празна поляна пари правят).Изминахме останалият път до светата обител пеша.До върха автобуси,коли,палатки и хора а беше само обяд.Всяко свободно пространство се използваше рационално.

Всеки се надяваше да има място и за него за литургията.

Палатки имаше и по съседните хълмове

Много е изписано за Кръстова гора,но ето какво видях аз.Изключително лошо впечатление ми направи как събират пари за всичко(само въздуха беше безплатен).Парите от продажбата на свещи(купуват се големи за нощната литургия и малки и средни за молитва в храма)се слагаха в един голям кашон(шегувахме се,че е от 28 инчов телевизор).Същите свещи се загасяха веднага след като ги запалиш-казал не казал молитва.Огромни парични средства се събираха и за включване на име в молитвата.Светената вода се заплаща(1 лв. шишето).Ние отидохме за да се молим за нашето детенце(има говорни проблеми).Отидохме с вярата,че господ няма да остави нещата така и ще помогне.Повечето хора бяха отишли за същото-да търсят помощ.Не мога да разбера как църквата се явява връзката между нас и Него след като само пари са им в главите,сигурно произнасяйки имената на Иван,Петър,Николина и Мария те ги броят като 10,20,30,40лв.Тъжно ми стана гледайки толкова хора тръгнали да търсят надежда за помощ и изцеление и същевременно да плащат за това.

Храма "Св.Тройца"

Малкия със скъпоценната течност(светена вода)

Посетил съм доста свети места(православни,католически,мюсюлмански и будистки)по света,и никъде не съм виждал такова  отношение към вярващите.Снимах в храма когато моето дете  повдигнато от майка му докосна светия кръст и не се срамувам от постъпката си.Навлякох си злобни погледи върху себе си,но направих сина си изключително щастлив(това за мене е най-важното).Разбирам хората с болка на който не им е до снимане,но дано да бъда разбран и аз.

При светия кръст в храма

Жената наля вода от двата лековити извора(аязмо),отправихме поредни молитви за помощ ,и тръгнахме към колите с план да се върнем за литургията в 24:00 часа.На поляните отдалечени от местността „селянията” взима връх над  културните хора.Голяма група от Враца ни показва как не трябва да се държи човек на такива места-музика до дупка(чалга),алкохол,песни и танци,викове и крясъци.Явно падналия дъжд поохлади страстите им но не Христови,защото се изпокриха по колите си.За наше съжаление дъжда ни вкара в палатката,а детето само това чакаше легна и заспа.Как да го вдигна за литургията?Как да го занеса до горе?Ами никак,аз и майка му ще се молим а той ще спинка.На литургията присъстваха много хора(не знам колко),нямаше място къде да се обърне човек.Имаше хора и по отдалечените поляни и между дърветата,всички с свещ в ръка.Невероятна гледка(не снимах не желаейки да нарушавам личното пространство на всеки молещ се).Валеше,но малко(проливния дъжд се изсипа преди полунощ).Прибрах се и си легнах.Дълго време не можах да заспя,но не от вълнение породено от мистичната гледка а от студ.На сутринта и помен нямаше от дъжда,но вятъра бе студен.Пак тръгнахме към върха(отново с малкият господин).Плана бе следния да изчакаме да си тръгнат повечето хора и ние след тях.Разходихме се из параклисите построени над църквата „Св.Троица”,отправихме молитва пред 66 килограмовият метален кръст и си тръгнахме.

Металният кръст(молба за здраве)

Един от лековитите извори(аязмо)

Параклисите над църквата-преди литургията и на следващия ден

Но хората не намаляваха.Явно не се съобразяваха с нашите планове.Въпреки,че цяла нощ след литургията,си тръгваха вярвящи с автобуси и автомобили,положението не се беше променило а даже влошило.Явно уморени полицаите дадоха отбой и всеки тръгна на горе с колата си.Така се получиха тапи на които и софиянци свикнали на задръстванията могат да завидят..Обядвахме,събрахме палатките и по колите.След това преживях нещо много неприятно 500 метра път ги взехме за един час,следващите 500 м.за още 45 минути и на мене почнаха да ми минават мисли ще се приберем ли днеска или ще правим нощувка някъде по пътя(поне имаме оборудване,ама няма храна).Слава богу след още километър нещата се оправиха и поехме по дългия път към дома.Малко преди село Борово се намира параклиса"Възнесение Господне",който е част от един от най-запомнящите се пейзажи в тази част на планинския масив.Родопите са прекрасна планина и на няколко места не се стърпях и спрях за няколко кадъра.

Параклис"Възнесение Господне"

Родопите

Ако някой ме пита заслужава ли си да се посети ако не си вярващ?Ще му отговоря,че не си заслужава а е задължително.Не можете да добиете пълна представа какво представлява Кръстова гора,докато не я посетите.Дали ще сте разочаровани или пък безкрайно доволни ще прецените сами.Аз съм впечатлен от местността и вярата в нея и разочарован от всичко останало.

                                                                                                                                                                                                Благодаря ви.