Родопите за 8 дни

Екип: 2 души
Маршрут: Пампорово, х. Перелик, х. Ледницата, с. Широка Лъка, х. Персенк, х. Скални мостове, х. Кабата
Период: 20-26 юли
Организация: предварителна резервация по телефона и заявка на храна
Екипировка: самар 10 кг. и самар 12 кг. + щеки
Задължително в багажа: суха храна, фенерче/челник, уиндстопер или шел, кърпа
Забравено в багажа: джапанки
 

 
Портрет на екипа:
Моят приятел - запленен от спомена за екскурзионни летувания, оборудван с безобразни джаджи, като например уред за палене на огън на открито, pepper spray срещу мечки или кучета, в комбинация със Survival Kit-a на Bear Grylls, който аз му подарих за рождения ден.

Аз от друга страна, посещавала планините само през зимния сезон, с изряден червен маникюр, едва разделила се с полу-професионалния си сешоар, но с огромно желание да се впусна в това нетипично за мен приключение.

Тръгнах с леко притеснение, че този преход може и да се окаже, не по силите ми – 6 дни по 10 км средно на ден и то по неясен терен.
 
Ден 1:
Тръгнахме с кола от София към Пампорово. Посетихме близките села – Гела и Солища, където попаднахме на събор на селото, с типичните за такъв тип събитие хора, кебапчета, пикници под дървета и разбира се местната пияница. Пренощувахме в хотел Дафовска в Пампорово.
 
Ден 2:
Качиха ни с колата до стартовата точка – местност Превала. Нарамихме раниците и се заизкачвахме към първата ни спирка хижа Перелик. Бяхме решили да не правим преживяването съвсем хардкор с пренощуване на палатка, но обстойно се запознахме как трябва да съжителстваме с мечките.
 

 
Движехме се по асфалтов път, което малко разваляше стартовия ентусиазъм, но в сладки приказки бързо издрапахме баира.
Хижа Перелик е най – високо разположената хижа в Родопите. Хижарите са млада двойка съвсем нормални и симпатични хора, които не спираха да ни наливат чай и да пълнят до дупка печката с дърва. Бяхме тръгнали сами из Родопите, защото всички бяха на море или идеята ни им се струваше невъзможна за сегашния им лайфстайл. Единствените гости на хижата бяха двама младежи и девойка, които не отделяха поглед от обувките ни..така и не остана време да се екипираме с туристически обувки. След като изслушахме компетентното им мнение по въпроса се оказа, че сме в една посока на следващия ден. И добре, че беше така.
 

 
Бях резервирала бунгало с 5 легла, за да не сме в общите помещения с други хора в самата хижа. Имаше баня – в съседно бунгало – на дърва. Не знаех какво означава, но в последствие разбрах, че това си е класика в планината. Бързичко се изкъпахме, любувайки се на лепенките на голи жени на огледалото. Опънахме чувалите тип мумия върху леглта и заспахме, заключени с райбер в нашия розов палат.
 

 
Ден 3:
7 сутринта, 7 градуса. Слагаш си полара, взимаш четка и паста за зъби и излизаш на каменната чешма. Трябва да си измиеш зъбите с най-студената планинска вода и то бързо, под зоркия поглед на вече пушещите наши нови познайници. Никога не успях да усвоя навиването на спалния чувал и натъпкването му в нано-торбичката. Закуска от 2 пържени филийки + екстри, чай. Напъхваш обратно всичко в самара и обратно на път.
 

 
Не срещнахме жив човек по пътя към следващата хижа, но пътеката беше обозначена изключително добре с нови табели на МОСВ. Навсякъде имаше мравуняци – гиганти. Заваля. Въпреки лошото време, се ориентирахме безпроблемно, а и про-тата с нас имаха GPS. Изгубихме само прекрасните гледки, които ни заобикаляха, потънали в гъстата мъгла. Докато обсъждахме екипировка и китайски сайтове, на пътеката срещнахме стадо полу-диви коне - около 30.



Не ни позволяваха да минем, започнаха да се прегрупират и мъжкарите излизаха напред, за да пазят малките кончета. Единодушно решихме да ги заобиколим на бърз ход, който веднага  премина в тичане, в момента, в който започнаха да се доближават към нас и да пръхтят учестено. Мократа трева беше най-малкият ми проблем. Глезените ми се гмуркаха в дискретни блата, скрити под тучната трева, а белият ми nike попиваше всяка капчица, непропускайки да ми го напомни с досадното си джвакане. Заобиколихме ги - успяхме. Появиха се и леки усмивки.
 
Пристигнахме в Ледницата.
Бяхме ужасно мокри. Хижарят ни запали огромен огън, където се наредихме и спасихме. В столовата ни посрещна джаз (?!), излизащ от прашен касетофон. Свалихме обувките и ги наредихме до тенджерата, в която хижарят ни беше приготвил чай, който си сипвахме с черпак.
 

 
3 етажната супер стабилна хижа с огромен леглови запас, можеше да бъде чудесна локация за заснемането на филм на ужасите с резачки – липсваше само русата героиня. Заключени стаи с катинари, не искаш и да си помисляш какво има зад вратите. Бели пердета тип детска градина, работели през годините за прилежното събиране на трупове на мухи since времето на баба ви. Непрестанно течащата вода в миялното, тъмните коридори ме притесняваха, когато се движех сама. Ледницата имаше правила, които трябваше да се спазват. Когато хижарят ще мие, безропотно си занасяш чиниите на специално отреденото за това място, защото не знаеш как ще завърши филмът. Вътрешната част на банята ще остане изненада за престрашилите се да посетят хижата. Водата беше вряла и стигна за всички.
 

 
Вечеряхме наденица, салата, картофи и хляб. Изпрати ни прекрасен залез и тишина, такава, каквато няма да „чуеш“ никъде освен в планината. Беше тежък ден, 10 км, 10 кг на гърба, 30 коня.
 
Ден 4:
Под строй си измихме зъбите – в хижата. Закусихме навън комат хляб, кашкавал и салам с неясен произход. Беше адски вкусно, даже пих и кафе, разбира се без мляко, такова никога никъде нямаше. Гледката, слънчевото време и сухите ни обувки бяха всички необходими предпоставки за един прекрасен ден.
 

 
Тръгнахме към цивилизацията – Широка Лъка.
Там се разделихме с новите ни приятели и решихме, че ще се поизперем и изкъпем в нормални условия. Нетрадиционно решение за простиране – оградата на съседна изоставена къща.
 

Оказа се, че няма нито ток, нито вода, поради ремонтни дейности. Цивилизацията се беше оказала по-зле от хижите. Спахме в най-чистите чаршафи, нахранени в кръчма, изкъпани и аз изсушена със сешоар. Вече се бяха появили  и  болки, ту в коляно, ту в рамене. Раниците бяха много тежки и неотлъчно с нас. Купихме си шарен боб и истински мурсалски чай, който иначе го били бранели с кучета.
 

 
Ден 5:
Закуска: пържени филийки, кафе с мляко, фреш от портокал – баровци.
Човек започва да оценява малките неща, в момента, в който ги изгуби – вярно клише.
Двама наши приятели решиха да се присъединят към обиколката ни, любопитното беше, че единият от тях е холандец. Взеха ни от Широка Лъка и потеглихме с кола към с. Орехово. От там пътят към хижа Персенк беше ужасен, дори и SUV-то го мразеше.
 

 
Пристигнахме в комплекс от няколко реновирани бунгала. Най-луксозното място за целия ни престой, с две независими стаи, чисти чаршафи, хладилник и самостоятелна, енсют баня с тоалетна чиния, а не клекало. Въпреки екстрите, другите хижи бяха по-мили, по-истински и някак започваха да ми липсват. Това беше хижа-комерс.
Природата беше нападната от дървосекачи и околността беше пострадала. Изоставени сгради и безброй трупи загрозяваха хубавата планина. Събираме билки за чай, изучавахме стъпки на животни и разказвахме на приятелите ни какво бяха изпуснали.
 

 

 
Ден 6:
Оставихме колата и постлахме пътна карта в багажника, подредихме билките, които старателно бяхме събирали, за да съхнат докато ни няма два дни.
 

 
Тръгнахме по римския/тракийски път. Разминавахме се с много усмихнати хора. Спряхме се на метална бяла кутия с червен кръст, закачена на дърво. Оказа се аптечка, където оставихме лекарства и продължихме към  връх малък Персенк.
 

 
Пристигнахме в хижа Скални мостове. Пихме бира, а момчетата хапнаха шкембе от познатите малки метални купички. Кожена врата...явно бях резервирала апартамента на шефа, да обновен, но банята с типичните малки небесно сини плочки и грубите кърпи, напомняха на отдавна изветрял лукс.
 

 
Разходихме се до Чудните мостове, много приятно място, но тотално необезопасено, особено за деца. Можете да потопите отеклите си крака в рекичката – казват, че е освежаващо.
 

 
Чудати животинки ни следваха през целия път.
 

 
Гега вместо щеки.
 

 
Ден 7:
Тръгнахме към последната точка хижа Кабата. Там ни посрещна Катя и нейното семейство. Много гостоприемни хора. Всичко, което ни приготвиха беше адски вкусно. Условията бяха както навсякъде, но се виждаше  желание нещата да са по-добре, мястото беше уютно, а природата запленяваща.
 

 
Събирането на билки за чай продължаваше със страшна сила. Чувствахме се се свободни и щастливи.
 

 
Вечеряхме обилно като включително и рискувахме и с гъби набрани от хижарите. Вечерта беше весела, от страшните разкази за лов на диви глигани, които бяха оставили следите си навсякъде в околността, до полезни съвети как да не берем двойници на ригана, което бяхме направили вече.
 

 
Настолната книга на Катя, която бих си купила след обстойното й разглеждане.
 

 
За съжаление сезонът на омайничето вече беше отминал.
Извадиха ни мостра + борово връхче.
 

 
Планината вече ме беше пленила и това, че губех обхват на телефона даже ме радваше.
 

 
За първа вечер решихме да пропуснем къпането и то защото беше станало тъмно и студено,
а и вече май нямаше такова значение.
 

 
Отново бунгало, родопски одеяла, дупки в стените, графити от поколенията, печка Родина, спомени от изминалия ден и пълноценен сън.
 

 
Ден 8:
Започнахме са се спускаме обратно към колата.
Такива чудни гъбки имаше навсякъде.
 

 
Ако попитате хижарите ще ви кажат за приятни места, като това – Каньона до Цирикова църква.
 

 
Килим от цветя.
 

 
Външният ми вид одавна нямаше значение, както и цветът на маратонките ми, които даже бяха леко изгорели и се бяха поразлепили от последното им съхнене пред  камината в Ледницата.
Видях красота, почувствах спокойствието и величието на Родопите.
Планината те уравновесява, зарежда и ти става верен приятел, независимо от сезона.
 

 
Следващи покупки: обувки, метално канче за чай и GPS
Грешка: не слизай в цивилизацията, направи пътешествието само пеша
Бихме се върнали: в Кабата
Следваща екскурзия: пролет 2014
Контакти: