Североизточна България-почивка извън активният сезон

Св.Влас и Св.Св.Константин и Елена

Всички пишат пътеписи за приключения извън територията на България(включително и аз).Едва ли сме спрели да „пътуваме” в Родината,или пък само пътуваме.Толкова ли няма какво да споделим.Нима България не предлага нищо друго освен алкохолен и секс туризъм.Аз си мисля,че не е така,или все още не е така.След краткотраен размисъл,реших да напиша един пътепис за северното черноморие и как се почива активно извън туристическия сезон.Веднага след завръщането ни от Китай,семейният съвет се събра и реши да си направим един дълъг уикенд(8 дена      ) активна почивка на Св.Св.Константин и Елена.Събрахме багажа,качихме се на колата и тръгнахме заредени с отлично настроение и позитивизъм към българското черноморие.Само след 100 километра променихме плановете и решихме,че ще отседнем за една вечер в Свети Влас.Пристигнахме по обяд,настанихме се в едни чудесни къщи за гости(невероятно топло посрещане от страна на домакините),обухме банските и тръгнахме към плажа.Времето беше като в средата на юли,въпреки че датата на календара бе 19 май.Искам да отбележа,че на плажа имаше доста хора,което се дължеше най-вероятно на неделният ден,но нямаше спасители.Затова синковеца взе нещата в свой ръце и въведе ред на плажа :D  :D  :D .След достатъчно лудуване и къпане във все още студеното море дойде време да си починем.

Малкият спасител

Сутринта потеглихме към Варна.За да не се отдалечаваме от морето(заради детето)минахме покрай Обзор и Бяла.Редуваха се завой след завой и крайморски селца в които обичайната картинка е на къщи и комплекси за продан(for sale)ориентирани основно за богатите руски купувачи.Без да бързаме по-живо и здраво,отново по обяд успешно стигнахме до хотела който щеше да е наш дом през следващите седем дни.На бързо хапнахме и отново на …. плажа(все пак сме на почивка).А там спокойствие и млади и красиви хора  предимно от нежния пол.Точно под хотела има минерален извор и редувахме къпането в студеното море с топли бани в минералният извор(за каляване на организма).В курорта всички се подготвяха за предстоящия туристически сезон:почистваха се заведения,подготвяха се сергиите за улична търговия,зареждаха се магазините със стока,извършваха се довършителни ремонтни дейности на някой хотели и търговски обекти.Като цяло обаче всичко беше ок.По това време на годината 99%  от туристите в комплекса са руснаци или поне на мене така ми се стори.Много братушки имат закупени апартаменти в курорта,затова не съм много сигурен дали са точно туристи или живущи.Ще дам малко инфо за курорта:това е най-старият български черноморски курорт;на територията на комплекса освен почивни  бази,хотели,развлекателни заведения и спортни съоръжения се намира и параклисът „Свети Константин и Елена”,който е бил част от манастир изграден в чест на император Константин и неговата майка Елена.Манастира е бил в територията на древния византийски град Одесос.Някогашното име на курорта е Дружба.

Плажовете на курорта

Манастира "Св.Св.Константин и Елена"

Емблематичният за комплекса ресторант-кораб "Сириус"

Делфинариума и Аладжа манастир

През вторият ден решихме да посетим  варненския делфинариум(не че има друг).Малчугана много искаше да види делфинчетата,и така се отправихме към  неестествения дом на делфините.Влезнахме,настанихме се и зачакахме.Бях посещавал представление преди повече от 25 години и да ви кажа честно нищо не се е променило от тогава и като казвам нищо,не визирам само интериора а и програмата(само има няколко нови дресьори).Една подробност за намаление от  50% на входните билети-харесайте фейсбук страницата на делфинариума и на касата кажете,че сте фенове на тяхната страница  .За четери членно семейство ще спестите близо  35 лева.След края на представлението малкия поиска да пипне делфините и да поплува с тях естествено срещу заплащане но ни бе отказано поради това,че нямаше нужните години.Все пак детето бе на седмото небе от срещата с морските бозайници.

След  краткото представление си тръгнахме към хотела за да обърнем и малко внимание на коремите си.След това кратка почивка и отново в колата.

Предстоеше ни разходка до Аладжа манастир.Страхотно за мене място.Плени ме от самото начало,с това че няма сергии за сувенири и други от този род,а след като заплатихме входната такса и закрачих из манастира,направо загубих ума и дума.За миг си помислих,че не съм в България.После разбрах на какво се дължи тази красота.На манастира са били отпуснати милиони левове субсидия от Европейския съюз по проект за облагородяване на района.Получило се е доста добре.За тези които не знаят да дам малко инфо.Аладжа манастир е средновековен скален манастир намиращ се северно от Варна.Създаден е 12-13 век но е изоставен в началото на 18 век.Светата обител се намира в 25 метрова отвесна скала и е на няколко нива.Манастира не е действащ.В близост до манастира се намират и две катакомби използвани от монасите.Пътят до там минава през живописна гора,така че ако имате възможност посетете и тях.Има нощно светлинно шоу по подобие на „Звук и светлина” във Велико Търново,но много по хубаво.След няколко дни щяхме да станем свидетели на това изключително представление.Останахме много доволни от посещението в Аладжа манастир,макар да нямаме сувенир за спомен.

Аладжа манастир

Катакомбите в близост до манастира.

Екопарк-Варна

Връщайки се от Алджа манастир,точно преди отбивката за „Константин и Елена” забелязах табела на екопарк.Казах си не е за изпускане.Прочетох малко инфо за екопарка и го вкарах в графата задължителни за посещение.Малко останах разочарован,нищо по различно от всеки градски парк.Обаче розариума ми хареса.Там се отглеждат повече от 30 вида рози.

Розариума на ботаническата градина във Варна.

Ето малко информация и за вас.Университетската ботаническа градина – екопарк - гр. Варна, е създадена през 1977 г. на територията на бивш разсадник, а от 11 май 2002 г. е отворена за посещение като първия в страната екопарк.Сред приоритетните й дейности са опазването на разнообразни растителни видове извън естествената им среда и на застрашени видове от българската и чуждоземна флора.Това е първият екопарк в страната, съчетаващ в себе си изкуствени и естествени екосистеми.В Университетската ботаническа градина в град Варна се намира и Академичен жокей клуб, който предлага уроци по езда на манеж с инструктор, свободна езда за напреднали.Именно на този манеж ни предстоеше да яздим с малчугана и жената.Заявката за конете става по заявка,или от 09:30 до 12:00 часа всеки ден.Ние бяхме със заявка,така като отидохме всичко беше готово и се насладихме на ездата(особено малчугана).

Езда за семейството(тате и малчо)

Двореца в Балчик и ботаническата градина

След като станахме от сън и видяхме буреносните облаци приближаващи откъм Варна решихме да избягаме на север с надеждата,че деня няма да отиде само със седене в стаята.Така се отправихме към Балчик и Каварна,а дъжда ни следваше по петите.Тази гонитба продължи до Балчик.Облаците изсипаха”товара” който носеха точно когато си купувахме билети за Двореца.Последва един час пороен дъжд и бурен вятър,който причини доста главоболия на продавачите на сувенири(чупеха се чинии,летяха шапки и др.)Казах си край деня отиде по-дяволите,но не бе така.Дъжда спря и ние с нетърпение закрачихме из алеите на ботаническата градина.От време на време преръмяваше,затова седнахме да хапнем в ресторанта с кралското име „Корона” само на брега на морето.Както в последствие разбрах този ресторант е обслужвал дори самата кралица.Ястията бяха невероятно приготвени,но малко скъпи(кефа цена няма).Най-важното обаче бе,че се показа слънцето и настроението ни се приповдигна.Сега можехме да се отдадем изцяло на разглеждането на балчишкия дворец,и ботаническата градина.Ще ви разкажа малко по-подробно за тях сега.

Университетска ботаническа градина  при Софийския университет ”Св. Климент Охридски” в Балчик е създадена през 1955 г. В границите на защитената местност специалисти и любители могат да наблюдават естествените екосистеми и да оценят богатото биоразнообразие на региона.Тя е специализирана в развитието на колекции от тропични и субтропични, както и други уникални растения.Слави се с  втората по големина кактусова колекция в Европа (след тази в Монако), В парниците на градината зреят лимони с големина на топка, както и много други екзотични плодове като банани, папая и др. Неповторим акцент са красиво оформени партери и кътове на градината в които са представени едногодишни пролетни и летни цветя, алпийска и водна растителност, папрати, защитени и редки видове, лиани, цъфтящи и вечнозелени храсти. В тази неповторима градина се отглеждат над 3 000 растителни вида.

Бурята извила се над двореца,от която дори и животните се криеха.

Ботаническата градина

На територията на Университетска Ботаническата градина се намира и арихитектурно-парковия комплекс „Двореца“, който е бил лятна резиденция на румънската кралица Мария в началото на 20 век. По протежението на морския бряг, на терен с голяма денивелация са обособени тераси - градини, свързани помежду си със стръмни стълби, зелени тунели и арки.Строителството се извършва от 1924г.до 1934г.В архитектурата на двореца се преплитат старобългарски,готически,ориенталски и мавритански елементи.Комплекса включва още спомагателни постройки и редица вили.В двора е изграден параклисът”Стела Марис”.Други интересни места са „Божествената градина”,”Градината с кръстовидното водно огледало”,”Гетсиманската градина”,”Мостът на въздишките”,”Алеята на виното”,”Алеята на вековете”,”Висящите тераси” и др.

Параклисът ”Стела Марис”

”Висящите тераси”

Дворцовият комплекс

"Нимфеума" в дворцовия парк

Калиакра

Калиакра……ехххх.Всеки път като се сетя за там и въздишам.Любимото ми място по северното черноморие.Страхотни гледки,много история и легенди,прекрасно място за прекарването на един ден.Още с пристигането ни грабна барелефа на руския адмирал Фьодор Ушаков,поставен по повод 215 години от победата над турската армада на Хюсеин Паша.Тази морска битка се води за най-голямата водена в Черно море.Монументът представлява фигура в цял ръст и е поставена на възвишение,от което се открива невероятна гледка към морето.

От там се влиза в средновековния град-столица на Карвунското княжество.След разходка из руините и преминаване през съвременната възстановка на портата на крепостната стена,по десния бряг на нос Калиакра се спуска алея до изградения в една от пещерите оригинален двуетажен ресторант.Само дo ресторанта се намира и музей с ценни археологически находки разположен в по-малка пещера.По-нататък е и параклиса „Св.Никола”.Изграден в чест на покровителя на моряците за който има и легенда.Светецът бягал от турците и Бог удължавал земната твърд под краката му, за да успее да избяга, като по този начин бил създаден и носът. В крайна сметка той бил заловен и сега там има изграден параклис,символизиращ гроба му.

Така се стига  края на нос Калиакра и 70 метровата пропаст за която пък е другата легенда(най-известната). Легендата е за 40-те български девойки, който завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители .Една от тях била Калиакра,на която е кръстен носът.След като поседяхме малко и се полюбувахме на пейзажните гледки разкрили се пред нас поехме по обратния път.На хоризонта се виждаха ветро-генераторите над които се изсипваше обилен дъжд.Времето ни пощади и спокойно доразгледахме дву километровият,вдаден навътре в морето и наподобяващ на полуостров нос Калиакра.

Поглеждайки в пропастта се виждат издълбаните в подножието и пещери, ниши, подмоли и арки, до които може да се стигне само откъм морето.На носа освен изброените от мене обекти има също и морски фар,метеорологична станция и военен обект- морска радиолокационна станция със забранен достъп.И този ден е към своя край.Обратно към хотела за заслужена почивка.

Евксиноград и Светлинно шоу"Легенди от Аладжа манастир"

Дойде ред и на правителствената и държавна резиденция- Дворецът "Евксиноград".Решихме се да посетим почивната база на „богопомазаните” държавни ръководители и политици.На бариерата ни посрещнаха с”имате ли резервация или записани ли сте в някоя група”.Нямахме нито едно от двете.Затова се обадихме и помолихме да ни включат в група за следващия ден.Поискаха да им изпратим мейл с егн-тата на всички включително и децата(проверката е висша форма на доверие).Получихме отговор,че всичко е ок и ще имаме честта да разгледаме резиденцията.Ето и сайта за повече информация относно посещението на двореца  http://euxinograde.bg/

Нека да ви разкажа малко за самият дворец.Дворецът „Евксиноград“ се намира от северната страна на Приморския парк на град Варна.Строен е за лятна резиденция на княз Александър I Батенберг през 1881-1885 г. Първоначално резиденцията е била наречена Сандрово (по умалителното име на италиански език на княза - Sandro) но през 1893 г. княгиня Мария Луиза Бурбон  я преименува на Евксиноград.Самият дворец е интересен,но семпъл в сравнение с пищно украсените западно-европейски дворци.За сметка на интериора,екстериора е впечатляващ.Сградата във френски шато-стил(фугирана тухлена зидария, висок мансарден покрив с медна обшивка и часовникова кула) се възприема като един от най-изящните примери на архитектурата в България след Освобождението. 

Естествено продължение на двореца към морето е градината с езерото, известно под наименованието „Водни огледала”, поради интересното оптическо въздействие на плаващите водни лилии.Там се намира и  статуята на „Нептун с ангели”.

За съжаление обиколката е с времетраене от 90 минути,а те са твърде недостатъчни да се разгледа всичко.Но все пак останахме много доволни от възможността да се докоснем до”обетованата” земя на Бг-ръководителите.

Вечерта ни предстоеше да видим и аудиовизуално шоу"Легенда от Аладжа манастир",включващо историята на региона от преди 15 000 000 години до наши дни.Мястото наистина притежава някаква енергия.Дълго време облаците обикаляха около манастира,но някаква сила не им позволяваше да развалят спектакъла.Накрая и тя бе безпомощна пред силата на майката природа.Страшен порой се изсипа и ни накара да подвием опашки(все пак бяхме с детето,а и снимачната техника е скъпа).Ето няколко кадъра от представлението.

Мадарски конник и Плиска

Последен ден от обиколката ни в североизточна България.Програмата включваше Мадарския конник и великата българска столица Плиска.Тези архелогическо-исторически обекти щях да зърна за първи път и нямах търпение това да стане.Колата летеше по магистралата и бленуваната среща бе все по-близо.Огромно впечатление ми направи пейзажа из целия регион(чистота,подредени и обработваеми селскостопански масиви,ветрогенератори).За миг си помислих,че пътувам по магистралата през Унгария и Австрия.След това леко отклонение продължаваме към Мадара.Къде ли съм блял  толкова дълги години,че да не посетя един от обектите включени в списъка за световно-културно наследство на Юнеско и глобален символ на страната?Конната фигура на Хан Тервел(така се предполага)ме порази. Единственото за което съжалявам е,че няма достъп до рампата за да може да се зърне от близко този монумент олицетворяващ мощта на Първата българска държава.

От там продължихме към Плиска.Отново съм като ударен от гръм.Седя и гледам и се чудя как аз,любителя на крепости,замъци и дворци не съм посетил Плиска до сега.Всеки знае историята на града.Но все пак-Плиска е първата столица на България.От основаването на българската държава през 681 г. от хан Аспарух до 893 г. Плиска освен столица е и един от най-големите и богати градове в Европа и света. Тя е забележителна с архитектурата си.Уникална е и Голямата базилика,намираща се на повече от километър от източната порта.С малкия изследовател охотно разглеждахме и изучавахме това магнетично място.Малко ми става мъчно как потенциала на Плиска е пропиляван на вятъра,но България е бедна и сигурно не и е до реставрационни програми(а могат да извлекат толкова много дивиденти).

Плиска-крепостните стени и дворцовия комплекс

Голямата базилика

Така си тръгнахме от великата столица,чакаше ни дълъг път през красивия Котленски балкан и оттам към Казанлък.Надявам се кратката разходка из североизточна България да ви е харесала.Знам,че искате да обиколите света,но съм убеден,че и пътешествията в Родината не оставяте на заден план.Разказвайте,ще ни е интересно.Благодаря за отделеното внимание.