Скок с парашут – невероятно изживяване!

Страхотно! Браво за смелостта!

преди 2 часа, mililia каза:

Страхотно

Благодаря! Повече от страхотно е! И не, не е смелост, а мечта.

И аз веднъж скочих, но след доста тренировки и без инструктор. Исках да разбера какво е да си парашутист. Самолета - един стар Ан, го управляваше Мария Атанасова - първата жена-пилот в гражданската авиация в Б-я. Тогава пенсионерка, сега- покойница. Скачахме от 300 м. 100 м си в свободно падане и ако не си вдишал дълбоко въздух, струята около теб не ти дава да дишаш. Изведнъж нещо те дръпва леко нагоре, струва ти се, че спираш да се движиш, наоколо е необичайна тишина. Успокояваш се и най-после проглеждаш към земята. Дребни сгради, още по-дребни днижещи се фигури. Докато се дивиш как всичко нараства, Земята те придърпва силно в последните 20-тина м и си спомняш скоропосгижно как трябва да се приземиш... Приклекнал, на крака, не по дупе! Наистина, паметно изживяване! Но аз не го повторих. Казах си, че ако парашутът не се отвори автоматично, падайки без да мога да дишам,  аз няма да се досетя как да го отворя ръчно, ще  тупна долу и ще се превърна на кюфте. Не обичам спорт, който не зависи от моите възможтости.

преди 13 часа, Русева-Ата каза:

свободно падане и ако не си вдишал дълбоко въздух, струята около теб не ти дава да дишаш

Свободното падане е нещо което трябва да се изживее, трудно се описва. Момента в който парашута се отваря е като спирачка с обратен тласък. И после - голям кеф от реенето на високо. Инструктира ми показа щъркел, който летеше много, много по-ниско от нас, беше с големина на двулевка.

По време на свободното падане трябваше да съм в стойка "банан", с извити назад крака и издърпана нагоре глава. След отварянето на парашута останах висяща, т.е. почти седнала  на коланите от самара. В момента в който инструктира ми даде да управлявам парашута, той ми отпусна леко коланите, което беше важно за  приземяването. 

При него трябваше да съм със стегнати опънати напред крака, а той да извърши основното спиране. Аз виждах как краката ми стигнаха тревата и с леко приплъзване в нея си седнах меко на дупето, според инструктира приземяването ни е било перфектно. 

@Русева-Ата благодаря за коментара! Радвах се да прочета и друга гледна точка. 

Мен инструкторът трябваше да ме бутне от самолета, за да се пусна. И досега ми се свива стомахът като си помисля за този момент. Иначе останалата част беше върховна и мен ме държа много дълго това преживяване.

преди 5 часа, Marusinka каза:

Мен инструкторът трябваше да ме бутне от самолета, за да се пусна. И досега ми се свива стомахът като си помисля за този момент. Иначе останалата част беше върховна и мен ме държа много дълго това преживяване.

И мен ме побутнаха на вратата на самолета...Явно, психологическата бариера е разпространено явление.

Скачала съм два пъти и мога да кажа, че това е едно от най-яките неща, които човек може да изпита. Поздравления и браво за смелостта!

Абе, тука няма ли и един мъж да е скачал, та да се включи и той🤔😉😂. 

Благодаря за описанието. Чакам още от момента, в който постна снимка "В момента съм..." 

Поздравления, че си го осъществила! 🤩

И аз съм си помисляла какво ли би било усещането и всъщност е нещо, което ме привлича, и бих се решила в подходящ момент. Великолепно описано и онагледено! Следващото, което би ме заинтригувало, е полет с парапланер, но то със сигурност е по-лежерно и спокойно като усещане.