Прескочи до съдържание
  • Добре дошли!

    Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме. 

  • Миланка
    Миланка

    Скок с парашут – невероятно изживяване!

    Миналата година се сдобихме с ваучери за скок с парашут. В началото на май си запазихме ден, като първия възможен беше 03.06. 2023г.

    Дългоочаквания ден дойде, рано сутринта се обадихме да потвърдят дали атмосферните условия позволяват да се извърши скока. Получихме потвърждението и потеглихме.

    Тази година скоковете се извършват на летище „Сепарева баня“.

    IMG_20230603_114938.jpg.a6892f5f9f557f040e5243e90c94a5d6.jpg

     

    След пристигането попълнихме разни декларации, облякоха ни в гащеризони, и зачакахме да се приземи самолета и скачащите преди нас.

    Сложиха ни „самари“, заредиха Чесна-та с гориво, инструктираха ни за полета и дойде ред на качването в самолета.

    1.jpg.72cf327db87fdbd4ab6dfa9f9121cb32.jpg

     

    Насядахме в Чесна-та и полета започна. Докато наберем височина се повозихме около 30 минути.

    GOPR6769.MP4_snapshot_00_06_006.jpg.78bbaa37c91709ff66619b85fc923b23.jpg

     

    Две минути преди скока инстуктурите ни завързаха за себе си, дадоха ни очила и отвориха вратата. След лека борба вече бях отвън на степенката.

    4.jpg.d128d75641ad6e29b272ac0ab4eb36d9.jpg

     

    Вятърът брулеше с над 200 км/час, а земята беше на 3500м под мен. И ... скочих!

    Падането е неописуемо, земното притегляне те дърпа, вятъра те брули, въздуха свисти...  

    6.jpg.32097a4c3bfdb166cfea88b4a1c9f7a7.jpg

     

    След 4 секунди се отвори парашута и вече можех да дишам спокойно.

     

    8.jpg.1dce5cd2e84e39da56a8f1728b29b2db.jpg

     

    9.jpg.70589791676e5a873d244cef0ed3facc.jpg

     

    Имах възможността да управлявам за малко парашута, както и да се изкефя на виртуозни завъртания извършени от моя инструктор.

    11.jpg.4a0bda90c66b8b3e24af853be58fc77d.jpg

     

    Петър @peterpup скочи след мен.

    12.jpg.0f552fe3ab6b0c42b8961c97067501e2.jpg

     

    13.jpg.9552eaaa95f51ae1913cdf129aeb78e2.jpg

     

    15.jpg.7822bbbf13c53867bed9ce93b04bcb77.jpg

     

    17.jpg.328397ffd928e008762724caa48f0fd6.jpg

     

    Петър и Радо наблюдават завъртанията ни

    18.jpg.6e59d50f5e831b1c023625d4f1050083.jpg

     

    Петър и Радо бяха загубили бързо височина и се приземиха преди нас с Румен.

    GOPR6774.MP4_snapshot_00_12_512.jpg.b8237a4fce1d73c627cfc2e159952b9d.jpg

     

    Приземяването ми се получи много леко и плавно.

    GOPR6785.MP4_snapshot_00_01_001.jpg.88a43a5aad862bcba57f56f5a1e428a4.jpg

     

    Инструкторите ни бяха много добри професионалисти, и снимка за спомен без екипировка.

    IMG_20230603_115216.jpg.3c60a20427684a97cf4fd2144ec5470d.jpg

     

    Адреналина с който се заредих, ми държи вече 6 ден.

    Много е ЯКОООООООООО, да се скача с парашут! Препоръчвам!

     

    Обратна връзка

    Препоръчани коментари

    Страхотно! Браво за смелостта!

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 2 часа, mililia каза:

    Страхотно

    Благодаря! Повече от страхотно е! И не, не е смелост, а мечта.

    • Харесвам 1
    • Браво 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Русева-Ата

    Публикувано:

    И аз веднъж скочих, но след доста тренировки и без инструктор. Исках да разбера какво е да си парашутист. Самолета - един стар Ан, го управляваше Мария Атанасова - първата жена-пилот в гражданската авиация в Б-я. Тогава пенсионерка, сега- покойница. Скачахме от 300 м. 100 м си в свободно падане и ако не си вдишал дълбоко въздух, струята около теб не ти дава да дишаш. Изведнъж нещо те дръпва леко нагоре, струва ти се, че спираш да се движиш, наоколо е необичайна тишина. Успокояваш се и най-после проглеждаш към земята. Дребни сгради, още по-дребни днижещи се фигури. Докато се дивиш как всичко нараства, Земята те придърпва силно в последните 20-тина м и си спомняш скоропосгижно как трябва да се приземиш... Приклекнал, на крака, не по дупе! Наистина, паметно изживяване! Но аз не го повторих. Казах си, че ако парашутът не се отвори автоматично, падайки без да мога да дишам,  аз няма да се досетя как да го отворя ръчно, ще  тупна долу и ще се превърна на кюфте. Не обичам спорт, който не зависи от моите възможтости.

    • Харесвам 5
    • Браво 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 13 часа, Русева-Ата каза:

    свободно падане и ако не си вдишал дълбоко въздух, струята около теб не ти дава да дишаш

    Свободното падане е нещо което трябва да се изживее, трудно се описва. Момента в който парашута се отваря е като спирачка с обратен тласък. И после - голям кеф от реенето на високо. Инструктира ми показа щъркел, който летеше много, много по-ниско от нас, беше с големина на двулевка.

    По време на свободното падане трябваше да съм в стойка "банан", с извити назад крака и издърпана нагоре глава. След отварянето на парашута останах висяща, т.е. почти седнала  на коланите от самара. В момента в който инструктира ми даде да управлявам парашута, той ми отпусна леко коланите, което беше важно за  приземяването. 

    При него трябваше да съм със стегнати опънати напред крака, а той да извърши основното спиране. Аз виждах как краката ми стигнаха тревата и с леко приплъзване в нея си седнах меко на дупето, според инструктира приземяването ни е било перфектно. 

    @Русева-Ата благодаря за коментара! Радвах се да прочета и друга гледна точка. 

    • Харесвам 5
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Мен инструкторът трябваше да ме бутне от самолета, за да се пусна. И досега ми се свива стомахът като си помисля за този момент. Иначе останалата част беше върховна и мен ме държа много дълго това преживяване.

    • Харесвам 1
    • Браво 1
    • Смея се 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Русева-Ата

    Публикувано:

    преди 5 часа, Marusinka каза:

    Мен инструкторът трябваше да ме бутне от самолета, за да се пусна. И досега ми се свива стомахът като си помисля за този момент. Иначе останалата част беше върховна и мен ме държа много дълго това преживяване.

    И мен ме побутнаха на вратата на самолета...Явно, психологическата бариера е разпространено явление.

    • Харесвам 3
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Скачала съм два пъти и мога да кажа, че това е едно от най-яките неща, които човек може да изпита. Поздравления и браво за смелостта!

    • Харесвам 1
    • Браво 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Абе, тука няма ли и един мъж да е скачал, та да се включи и той🤔😉😂

    Благодаря за описанието. Чакам още от момента, в който постна снимка "В момента съм..." 

    • Благодаря 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Поздравления, че си го осъществила! 🤩

    И аз съм си помисляла какво ли би било усещането и всъщност е нещо, което ме привлича, и бих се решила в подходящ момент. Великолепно описано и онагледено! Следващото, което би ме заинтригувало, е полет с парапланер, но то със сигурност е по-лежерно и спокойно като усещане. 

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове



    Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

    Трябва да си член за да оставиш коментар.

    Създай профил

    Регистрирай се при нас. Лесно е!

    Регистрирай се

    Влез

    Имаш профил? Влез от тук.

    Влез сега

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.