Сън в зимна нощ Как се спи под лавината на Витоша

Като ученик едно от най омразните ми неща беше да ставам рано. Не че трудно ставах напротив скачах за 5 мин се обличах и излизах. Дори съкратих някои неща. Закусването миенето на очи и други глезотии направо си бяха излишни подробности. Идеята беше да сведа до  минимум времето между кревата и излизането. Просто  и досега обичам да спя до късно. Но най сладкото беше да се разсънваш, след това да заспиваш, пак да се разсънваш и пак да заспиваш. Нещо като ефекта с повтарящата се аларма. Явно и другите са така за да го слагат във всеки телефон. Е да но тогава технологията просто липсваше и аз се чудех как да удължа точно този момент. Вероятно по време на такива размисли ми  беше хрумнала една фантазия. Вероятно съм бил в доста сънено състояние или ми се е присънвала защото беше доста нелепа. Като че ли в съвсем будно състояние не беше толкова привлекателна, но в полусънно беше неотразима и прекрасна. И определено неудържимо ме блазнеше.

Ставаше въпрос за следното. Както си спя идва майка ми да ме събужда и казва хайде ставай. Аз разбира се обръщам на другата страна и само изхъмквам или отговарям че първия ми час е свободен и няма да ставам. Това много често ми се случваше не знам защо ама всички учители все се оказваха болнави или с ангажименти и  то винаги и само когато имах първи час при тях най-вече в първа смяна рано сутринта по тъмна доба. Та дотук нищо нестандартно хубаво е да си мечтаеш как те будят но ти не ставаш Е да но идваше и странния елемент Представях си че четирима яки хамали, тогава им викахме цигани но сега е политически некоректно, та тези скапаняци вземаха леглото ми и го изнасяха на най-оживеното кръстовище примерно Петте Кюшета и го оставяха на средата. Отвсякъде ме заобикалят коли всички бибиткат някакъв кански студ е зима сняг вали мъгла се стеле а аз съм под топлото одеало и си спя. Пешеходци притичват коли буксуват  а на мен ми е топло топло, приятно и хубаво затварям очи и спя до когато си искам на място което не предполага да може да се спи. Нали ви казвам много извратена фантазия но за заспиване е изключително ползотворна и редовно си я ползвах а майка ми изпълняваше функцията на повторяемата аларма. Та това беше половината част от идеята за спане на снега.

Другата част от идеята се роди много по късно. Приказвайки си че лятно врем ходим на палатки , това че можеш да си сложиш навсякъде и да си легнеш дори и на супер недостъпни места по реката когато си с каяка  изведнъж ме осени прозрение. Добре де ако си сложиш палатката на средата на пистата след като свършат ските кои ще ти каже нещо То няма кьорава душа след като я отъпчат. Пък и да те види някои най много да ти каже евала че си такъв морж. И викам след като на Еверест могат хората да спят на палатки значи мога да спя и на пистата. Нещата са решени просто трябва да ги разбера как стават. А това дали ще ми хареса или не беше ясно че ще се разбере след като го пробвам. Почетох малко из мрежа по въпроса и се оказа че има три важни елемента в спането навън при минусови температури. На първо място е изолацията между тялото и земята. Нали знаете клошарите и картоните дет си ги подлагат. Та всички твърдяха че това е най ключовия момент. Подложката която да изолира добре Измерва се с R за сняг трябва да е над 6 но по добре да е 7. Колкото е по дебела е толкова по добре но е и по тежка. Надуваем дюшек идеално става но за раница е голям и тежък та има самонадувни с пяна които колкото по изолираща и по-лека са толкова по скъпи  са. Освен това ако подложката е стара и дълго е седяла навита не се раздува бързо и реално спиш на половин изолация.  Та при подложките  компромис не трябва да има. Второто нещо е  спалния чувал. Много хора смятат че това е най важния елемент но не е така. Разбира се трябва да се вземе такъв за минусови температури но до минус 10 е напълно достатъчен. В крайна сметка в България рядко е по студено и се предполага че няма да отидеш да спиш на пистата при минус 30. Синтетичните са  на напълно достъпни цени докато пухените са десетина пъти по скъпи. Казват че не чувал топлел тялото а тялото чувала. Затова ако си с подходящ чувал най добре е да спиш съвсем разсъблечен но ако ти е студено можеш да си с дрехи. Отгоре на това температурите за мъже и жени са различни. Тоест един чувал ако в него спи жена той и върши работа само до минус 3 градуса а ако спи мъж в него става  и за минус 9. После кажете че и за важните неща сме в ерата на феминизма Когато е животоспасяващо никои не ни смята за равни Пропагандата работи само в сериалите. Но това са други теми…. Третия елемент за да спиш навън които оказва се е най-малко важния е палатката  Общо взето не е проблем да спиш само в чувала на подложката стига да не те вали сняг. Добре е да имаш къде да си сложиш и дрехите и да има нещо което да изолира от снега. Някои ползват „бивак сак“ ама там нищо не можеш да си сложиш.  Бе трябва си платка но трябва да е много открита  за да не се събира и кондензира влагата образуваща се от дишането. Казват и че палатката трябва да е здрава ако те затрупа сняг но не планирах да спя на лошо време.

Някои смятат че пазаруването на екипировка е половината удоволствие от спорта. Купуването на скъпи и доказани марки няма как да ти осигури някакъв опит и умения. Чисто новите вещи даже те излагат в очите на разбирачите но повечето хора не го осъзнават. Лъскавата маркова екипировка те прави по добър от другите само и единствено в твоите очи и това е  до първия завой. Аз така или иначе си бях начинаещ  така че кво щях да взема нямаше значение освен за комфорта ми или както околните твърдяха „за оцеляването ми“. Взех си синтетичен чувал до минус 9 за мъже с които на теория няма да умреш и при минус 28  Избрах си подложка R 7 на промоция половин цена  а за платката реших да си взема спасителен заслон от фолио с въже. Водят го че фолиото отразява между 90 и 97 процента от топлината тоест няма как да  проникне на долу и да разтопи снега. Найлона пък със сигурност не пропуска влагата. От двете страни е напълно отворен така че няма как да събира влага от дишането и да кондензира. Стори ми се идеално дори реших да си взема най хубавия заслон. Продаваха разни под 10 веро но аз изхарчих крупната сума от 25 евро и разполагах с красиво оранжево нещо което прилича на платка но всъщност е само един ръкав.  Не заема никакво място виси на  едно въже което се явява гредата на покрива му  а долу с 4 колчета се маркират ъглите му. Къде на пистата щях да закача въжето при положение че няма никакви дървета бях измислил  но и вие само може да се сетите.

През януари в София температурата падна под минус 10 и веднага реших да се възползвам от новите си придобивки. Разпънах подложката надух една възглавничка отворих чувала и от кревата  както си бях с тениската за спане излязох на балкона и си легнах в импровизираното легло.  Лежа си аз и викам еха като ти дойде праз зимата някои на гости дет не го харесваш непременно трябва да го нагласиш в такова легло. Друго сие да си в  кревата си и да  се обръщаш насам-натам колкото си искаш. Хем е по-меко хем е и по-удобно. Въртя се аз в чувала мисля си тези неща и не мога да заспя. Викам то сега ще падне температурата все пак излизам от 25 градуса на минус 10 в началото е топло ма като седиш повече ще замръзнеш. Чаках чаках да стане студено ми то не става. И осъзнавам че то схемата работела бре. Ама неудобно не е като от другата страна на вратата. Мина час, минаха два а не успявам да запя хем си легнах на балкона към 12 както обикновено и изчаках да напредне нощта че и без това трудно заспивам. Казват че не трябвало да се диша под чувал но аз се завряха и дишах през отвора над мен Викам ще излиза от там водните пари. Но не пробвах да почета книжка от телефона.  Тъй като спя по корем се опитах и така да застана и за разлика от други мумии тази беше по широка та можех леко да се разкрача и да не съм опънат като струна. И така въртейки се и експериментирайки нови пози в един момент ми с приходи до тоалетната. Хубаво де тя е само на една стая разстояние ама трябва да излезеш на минус 10 и после пак да се прибереш. Станах разбира се и отидох но това сложи край на експеримента и реших да си легна в нормалното легло. в крайна сметка всеки си решава за себе си дали може да се справи с това или не иска да си го причинява. Все пак над два час бях седял, беше ми топло със сигурност щях да заспя и стана ясно че може да се мине на следващия етап.

Любимото ми място от всички писти в България е Второто лале А най уютно винаги мие било след като пуснеш Лавината и равнината и дългия диагонал под чашата с отвесните преспи. Винаги е едно тихо, слънцето пече и ти се приисква да си сложиш там къщичка. Често съм искал да остана дълго врем там но никога не съм спирал за повече от минута две. Случвало се да останем на края на Романски в Пингвина преди да изгори или в Горски дом и да изчакаме да се стъмни за да пуснем на лунна светлина но да седиш под Лавината не го бяхме правили. Реших че това е единственото и най-прекрасно място където можеш да пренощуваш зимата при минус 10 градуса в чувала.  Проблема е че трябва да работи лифта на Второто Лале което е супер рядко. Така може да се пусне Лавината и да се стегне до мястото за лагер. Освен това оставаше да се реши въпроса с тоалетната както и въпроса с  храната и водата. Разбира се за едно спане надали щях да имам каквито и да е проблеми с тях и то в раница която е извадена от колата на Първото лале където цял ден температурата е била над нулата. Да де ама ако си няколко дни при нулеви температури всичко ще замръзне и нямаш шанс да го ползваш. От каяка и моретата имам меню което е за продукти които не се развалят и при температури над 40 градуса. Идеята беше да се състави такова и при минусови температури. След проверка на някои продукти които се водят с ниско съдържание на вода и проби във фризера на спорните храни се установи че може да ядеш сухари с масло а отгоре, суджук, пармезан или тиквени (слънчогледови) обелени семки.  За десерт може да се ползват ядки, шоколад, халва или вафли. От сушените плодове стафиди и боровинки беше съвета на Изкуствения едното го е ползвал Скот другото Амундсен но беше  ясно че няма да се боря със скорбута. Като твърдо плод папаята ми се стори творческо решение но след като мина през фризера се оказа че е лошо решение свързано с много гризане и риск от счупване на зъб. Ясно беше че за похапване можеха да се ползват солети ядки и бисквити. За вода решението беше очевидно Джобно газово котлонче с малка газова бутилка на винт. Сняг колкото искаш топиш и пиеш. В спецификацията пишат че за 3 минути завирала водата. Не го сметнах но вероятно една бутилчица стигаше за една седмица. Попаднах на информация че газта се втечнява на студ и за ниски температури има смес която все пак гори. Оказа се че съм си купил точно такава но само 100 грама. За да не е безвкусна водата сипваш вътре степче и си готов. Метода е изпробван многократно на реките и няма значение дали водата е от локва или от канала. След като я пречистиш и сложиш степ вкуса и все си е сладък и приятен.

В един слънчев ден се разбрах с  приятел да  покараме два дни ски на Витоша Идеята за втори човек беше ако нещо закъсам да има някои да помага или да вика помощ. Все пак никога не го бях правил и ми се искаше да има някои на линя. Не че ако бях звъннал на някои нямаше да ме прибере от София дори можех да си  си оставя колата на Първото лале   но така ми изглеждаше по-сигурно. В началото говорихме той да спи на хижата но цената беше ненормално висока за условията та решихме че ще се прибере до тях но да бъде готов да се качи през нощта до горе. Второто лале работеше времето беше невероятно нямаше никакъв вятър, терена беше твърд Лавината доста навята но нямаш изгледи скоро да падне.

Накрая на деня взех раницата качих се до горе и след което се закотвих под Лавината. Тъй като беше в средата на сезона рано се стъмваше и слънцето още в 4 часа  се беше скрило зад хребета.  Избрах си що-годе равно място между две скали. Въпреки че долната част на Лавината се пуска на шус се оказа че изобщо не е толкова равна. Свалих раницата и започнаха проблемите. И да ви кажа каквито и да са всичките могат да се сведат само до една дума СТУДА. Първото нещо разбира се бяха ръкавиците. Ами то да извадиш каквото и да е от раницата трябва да откопчаваш закопчаваш и така нататък. Разни елементарни неща дет изобщо не се замисляш но с големи скиорки ръкавици не могат да се направят. Като ги свалиш почва да става студено. Добре че не лепнеше метала та можеш с голи ръце да правиш разни неща, но после трябва да топлиш ръцете после пак го правиш и пак топлиш. Трябват си поне два чифта ръкавици тънки да си работиш с тях и по дебелшки  за по топло. Та нещата изглеждаха така …. Сваляш ръкавиците разпъваш постелката слагаш ръкавиците. Оказва се че тя изобщо не се надува колкото беше на топло в нас. Поне на половината изглежда и така си остава и след два часа когато се стъмва и трябва да лягаш. Сваляш ръкавиците Сглобяваш лопатата слагаш ръкавиците Иха и щастие копаенето на равна площадка за палатката става и с ръкавици Сваляш ръкавиците вадиш подслона разгъваш го и слагаш ръкавиците. Няма никъде дървета или каквото и да е закачиш въжето за палатката. забиваш двете ски в дълбокия твърд сняг до автоматите Сваляш ръкавиците и връзваш въжето за тях слагаш ръкавиците. Идеята се оказва работеща и палатката застава добре но в ъглите и трябва да се сложат колчетата. Добре са ги оцветили в оранжево и на снега не могат да се загубят но се оказват поне с половин метър по къси от това което трябва за да се забият добре в снега. Хвърляш по ъглите разни предмети като раница аудио колонка лопата  щеки каквото намериш та да тежи и белким палатката дори и слабия вятър да не плющи около простора дете си опънал между двете ски.  По някое време решаваш че си жаден и трябва вода. Сваляш ръкавиците сглобяваш котлона  слагаш ръкавиците. Сваляш ръкавиците  търсиш запалка палиш котлона слагаш ръкавиците. Пълненето на канчето става изключително и само с ръкавици това от деца го знаем не пипай снега с голи ръце. Жълт сняг наоколо още не си направил може отвсякъде да си загребваш. Оказа се че топенето на снега няма нищо общо с завирането на водата. Да стопиш 200 милилитра вода отнема доста време особено ако на газта и е студеничко. Можеш да си вършиш други работи през това врем и от време на врем да хвърляш по някоя и друга шепа сняг. За около час и нещо  с 100 грама газ за 5 евро не успяваш да направиш и два литра вода но много се доближваш до това количество което е необходимо да си разтвориш степчето. Ееее ако водата е по-малко става по-концентрирано е и по-сладко но  пак става. Яденето се оказа още по сложно от водата. Нищо не е нарязано. Проучването е правилно и всичко може да се реже и яде но …. Сваляш ръкавиците  режеш дебело парче масло щото тънко не е добър вариант. Залепва на ножа и не мож го отлепи; пробваш да го  намажеш на сухар ама той не издържа и се раздробява слагаш ръкавиците. Сваляш ръкавиците и при втория опит отрязваш парчето масло и го слагаш на сухара режеш суджук посипваш с пармезан слагаш ръкавиците. Сваляш ръкавиците почваш да ядеш оказва се че с пармезан не е вкусно но дъвчеш слагаш ръкавиците. Сваляш ръкавиците  правиш нови сандвичи но общо взето някак вече нищо не ти се яде и зарязваш ядките и другите глупости слагаш ръкавиците. Идва момента за лягане навън се стъмва залеза е невероятен целия хребет е станал розово син светлините на София са запалени. Хвърляш шалтето и подложката в палатката Сваляш ръкавиците разопаковаш чувала отваряш го и го постилаш слагаш ръкавиците.   Сваляш ръкавиците  събуваш обувките сваляш панталона събличаш якето и без да слагаш ръкавиците се мушкаш в чувал. Нещо такова  изглеждаше вечерта ми на снага.

Натрупах всички дрехи от едната страна а аз легнах на другата. Вие коя страна бихте избрали за дрехите. Еее аз си избрах без да влагам много мисъл тази към баира а постелката беше към София. Може би заради гледката или не знам какво но така го нагласих.  И се оказва че това което го пише по книжките е вярно. Наистина ти е топло дори студените крака постепенно се стоплиха. Малко е неудобно имах две връзки на чувала едната е за яката около врата другата за качулката. Често ги подръпвах въртенето беше малко неудобно но става. Имайки предвид че беше още 18 часа оставаше неясно какво да правя  до 12 часа докато стане врем за спане. Уж телефона можеше да се ползва под чувала ама няма толкова разстояние. Налагаше се да го държа до носа си и никак не е беше  удобно. Единственият вариант нещо да хвана отвън беше да разхлабя връзките да извадя едната ръка навън и да си го взема. Разбира се успях да пратя някое и друго съобщение но за четене на книжка или гледане на филм не ставаше. Единственото което можех да правя беше да се спи. Така дремейки постепенно е унесах. Но идва проблема  с тоалетната. За голямата нужда нищо не мога да ви кажа. Да не дава господ да  ти се наложи. Ама с това пестеливо ядене и много сухи храни надали има шансове за рядко щастие. Но с малката нужда си се налага . За престои в чувала от 12-14  часа в чувал няма как да се пропуснеш поне веднъж два пъти. Тъй като при пробата на балкона този въпрос възникна скоро но аз бях помислил и стигнал до решение. Трябва да знаете че всички производители предупреждават че при намокряне на чувала способностите му да изолира от студа драстично намаляват и не гарантират топлината. Тоест при изпускане в чувала стандартните проблеми като това да ти се смеят другите деца в градината че си се начишкал или  това да ти е мокро са подробности Реално  въпроса направо е свързан  с твоето оцеляване и е от голяма важност. Момичетата май нямат вариант освен да стават да се обличат и да ходят направо не ми се мисли ама при момчетата има вариант. Необходимото оборудване е само едно пластмасово шише с по широчко гърло. При тръгването награбих едно високо от някакъв сок но без да го пробвам на сухо но най вече на светло. Откъде да ми хрумне че имало значение колко е широко гърлото и колко дълго шишето.  На око беше добре но когато вкарах шишето в топлия чувал се оказа че няма разстояние да застане перпендикулярно а само плътно до краката ти. Тоест добре е да е малко шише с по-големичък отвор Та нещата се развиха в следната последователност. Разбира се това са само предположения. Какво реално се случи нито  съм видял и нито съм сигурен че правилно ги разбрах ….. абе оказвах се опикан. Това стана към 8 часа и като че ли не беше много фатално. Добре де ма към 11 часа отново повик. То нали знаете когато не трябва нещо да се прави точно тогава най ти се прави. Ееее резултата  пак беше същия. Помислих си че ако има трети път направо ще бъде фатално. Абе явно  дори това трябва да се тренира.

А навън някаква феерична красота. Два дни до пълнолуние луната свети високо. Студено е а кристалчета сняг красиво бляскат и премигват дори и на тази  призрачна осветеност. Нагоре по склона всичко се вижда но с една приглушена светлина. Като се обърнеш на другата страна виждаш светлините на София. Бели сини жълти ярко блестят във всички цветове. Като коледна елха са. Все едно са на една ръка разстояние долу в краката ти. Ярко те осветяват и те привличат неустоимо. Просто няма такава красота. По-добра спалня в отношение на гледката надали може човек  да се мечтае.

И така от прекрасни гледки  в игри и закачки се унесох. Открих си страхотна стойка така че да ми е удобно. Максимално се доближаваше до тази до тази в която си спя в моето голямо и широко легло . Легнал по корем едната ръка настрани а другата до главата при връзките та да си ги постягам и да не ми подухва отвън. Явно съм заспал доста дълбоко защото в един момент отворих очи и какво да видя. Скалата над която бях бавно се приближаваше. На лунна светлина всичко е по призрачно но ясно се виждаше как това се случва. Погледнах към снега и установих че бавно бавно постелката се свлича надолу. Ама всичко ставаше като на забавен каданс шалтето  отиваше в едната посока постелката над него в друга и приличаше на разделен език на пепелянка. Подслона се опъваше от простора между двете ски но в същото време се увиваше около мен. И така бавно бавно плъзгайки постепенно се  оказах напълно оплетен с лице завряно в снега малко пред дупката която се образуваше около скалата. Тъй като студа продължаваше да е поне минус пет не ми и хрумна да се откопчая а се опитах да си разхлабя връзките около врата и лицето. В крайна сметка лявата ми ръка си беше точно там. Да де но не ставаше колкото и да се опитвах да ги избутам или да разширя отвора така че ръката ми да излезе. Не се получаваше и това е . Опитах се да размърдам и другата ръка но тя беше затисната под мен и успявах да я помръдна само лекичко. Мислите си какво толкова тамън човека е бил в удобна поза топло му е било да продължи да спи пък на другия ден ако пуснат Второто Лале лавината опасност е само 3-4 от 5  все някои ще се пусне през натрупаната козирка и ще го освободи. ДА де може би е работещ модел ама като лежиш по средата на нощта овързан като роле за опушване не мислиш по този начин. След няколкоминутно замиране и осъзнаване на ситуацията започнах леко да шавам. Мръднах натам-насам малко се освободи ръката. Леко леко я изкривих към врата ми в опит да стигна ципа на чувал. След няколко опита го хванах и успешно откопчах чувал. Разкъсах палатката нали беше от тънко фолио и се изправих както се казва „гол по чорапи“ и какво направих първото нещо …. ами изпиках се но все пак внимателно да не е в рамите на място където спях а и да съм все пак да съм стъпил на шалтето нали съм по чорапи. Следващия ход беше да върна шалтето и постелката на старото им място което бях заравнил Учудващо пространството се беше смалило и виждах само половината която беше изкопана в склона. Другата натрупаната беше изчезнала и цялата повърхност беше изгладена все едно ролбата на зимната пързалка на Славия я беше  заглаждала. Дали от фолиото или от температурата на тялото или от натиска но да стоиш на тази повърхност прав без да е подхлъзнеш беше сериозно предизвикателство.  Освен заледения терен оставаше и трудно изпълнимото упражнение да седиш по чорапи на две разместени подложки ида ги върнеш в изходна позиция. А е студено и всека секунда става по студено все пак си гол на минусови температури. Ами да ви кажа не успях да реша задачата. Тоест реших я ама малко така по нашенски.  Подскачайки се преместих по чорапи на снега изхвърлих фолиото че то само се пързаляше сложих шалтето сложих подложката постлах чувала и се мушнах в него. След около 5 -10 мин малко като се постоплих установих че нищо не е както трябва надуваемата подложка беше се събрала и сгъната възглавницата никъде я нямаше  фолиото половината беше отдолу и се хлъзгаше дрехите бяха на снега а от телефона и челника нямаше никаква следа и всичко беше разхвърляно. Площадката беше твърде тясна и със сигурност ако заспях щях да се хързулна пак. Та колкото и да го мислех не успях да измисля нищо по умно освен да си облека първо пуловера после якето после гащеризона и накрая скиорските обувки. Викам тоя телефон със сигурност е останал накъде отдолу и съм го счупил. Тогава или трябваше да ходя да си доспивам на хижа Алеко или да си копая нова площадка. Ама дрехите щяха да седят на снега и на другия ден да  съм мокър.  Обаче се оказа че телефона е цял само дето батерията му беше паднала от 80 на 5 процента - явно му е било хладничко. Това че го намерих наведе везните срам не срам да се обадя и да дойдат да ме приберат.  Събрах багажа и се пуснах. Рантразите бяха обработили навсякъде всичко беше на вафлички. Всички ранобудници дет му треперят на терена  можеха само да ми завиждат. Със сигурност в 3 часа бях първи на пистата.  Нощно пускане на Лалето определено си заслужава а и самото спане беше страхотно. Просто трябва малко повече опит и познаване на екипировката. Определено мисля го повторя.