яз. Въча, град Пещера и околности

И така, годината е 2020, тази (първа) пандемична година, когато в края на юни се сетихме (след една вече провалила се почивка у нас), че е време да резервираме за м. август за рождения ден на едно от децата ни, почивка край някой воден басейн. Да, да, ама не. Оказа се, че около язовир Въча, там където искахме да се настаним, има места едва и чак за началото на септември. Веднага запазихме и надявайки се времето да е хубаво, зачакахме нетърпеливо дните и отброявахме времето което ни остава, за да се докоснем до тази красота.

Но и не само това. Правихме планове и набелязвахме кои места може да посетим наоколо. Така в ранната четвъртъчна утрин на 10 септември, когато повечето родители бяха заети да приготвят децата си за училище, ние поехме за 3 нощувки към Въча.

Първа спирка Бекови скали, край с. Равногор - обезопасена площадка с пейка с изумителен изглед към Въча. 
 

До тази забележителна гледка се стига по близо 3-километров черен път, който ние извървяхме пеша, тъй като не бяхме с подходящ високопроходим автомобил, а и най-вече не познавахме настилката. Пътьом видяхме и други леки коли да вдигат прах. Самият път до площадката Бекови скали не е особено интересен и живописен, но е равен и при по-стегнат ход за ок. час може да сте на площадката. 

Както казах оставихме колата след последните къщи в с. Равногор, като за точния изход от селото ползвате указателните табели, а не толкова навигацията. По пътя няма нито чешми, нито сенки, затова ако посещавате Бековите скали през лятото, носете достатъчно вода, а също и шапки и слънцезащитни дрехи или кремове. Десетина минути след началото на пешеходния преход ще видите параклиса св. Пророк Илия, а до максимум час след него е и самата площадка.

Следва едно важно уточнение - още в началото на прехода, около параклиса, ще видите още една табела за Червената скала, която беше и нашата следваща цел. Избрахме първо да видим Бекови скали, а на връщане да се отбием до Червената скала. Разбира се, възможен и обратен вариант. 

И така, на връщане от Бекови скали, малко преди началото на пътеката, но все още на черния път поехме към Червената скала, до която се стига по кратка сенчеста горичка за ок. 15 мин. Гледките са не по-малко впечатляващи, но не всички са обезопасени, така че ако сте с деца - дръжте ги под око 😉

Героите, тогава на 3 и 8 години, бяха порядъчно уморени и мрънкащи, затова продължихме към Въча. Всъщност, за басейна там някак умората им премина....

Гледка, която няма да ми омръзне да съзерцавам или снимам. Двата меандъра на последната снимка дъщеря ми каза, че прилича ли на заешки уши, и че това всъщност това бил един дебел заек. 

За следващия ден бяхме планували една великолепна екопътека, наречена Чилингира, стигаща до, сигурен съм няма да се учудите, скала (Кутрьов камък) с грандиозна гледка към язовира, като по пътя на 5 места се откриват гледки от различен ъгъл към язовира.

Екопътека Чилингира се изминава за около час и половина до два в посока (с децата ни отне повече време в посока), предимно слънчева е и няма водя по пътя. Яркото 11-сето септемврийско слънце ни жарна доста прилично. Пътеката започва със стръмни железни стълби и продължава с известна денивелация в началото, а нататък на моменти е тясна (за по един човек), имайте го предвид. Като цяло обаче не бих казал, че е трудна. 

Вървейки нагоре и напред към заветната цел, се наслаждавахме на гледките

Някъде при тези останки от стари постройки пътят се разделя на две - ако искате да изкачите върха (не го направихме, продължавате наляво и нагоре, а ако искате да стигнете Кутрьов камък - поемате по подсичащата пътека напред.

Гледката от камъка наистина си струваше прехода

След като се прибрахме и децата се поплацикаха решихме да се разходим до единственият извор с естествено газирана вода, в близкото село Михалково. 

На другия ден се разходихме с лодка в самия язовир, насладихме се на понтоните и поехме към гр. Пещера

По път спряхме край язовирната стена на Въча. Тук е мястото (понеже в началото пропуснах) да споделя, че язовир Въча е част е от каскадата "Доспат - Въча" и е ограничен от най-високата язовирна стена в страната – 144,5 м.

Град Пещера остави у нас прекрасни впечатления на един жив и развиващ се град. Първата забележителност, включена и в 100-те национални туристически обекта, която посетихме беше крепостта Перистера. В началото на града е има паркинг непосредствено пред входа й. Отделете си един час поне, за да я разгледате хубаво и да се насладите на гледките.

Късноантичната и средновековна крепост Перистера се намира на 0,8 km северно по права линия от центъра на град Пещера, в самия край на града вляво от пътя за град Пазарджик. В центъра на мястото има по-стар комплекс от камъни на вероятно тракийско светилище с изсечени скални стъпала. В края на хълма археолозите намират глинени погребални урни с формата на саркофаг, каквито е трудно да се открият при повечето тракийски погребения. Цитаделата на крепостта се разпростира на 3 декара, а вторият пояс крепостни стени загражда 12 декара. Има и трети, най-външен пояс, който тепърва ще се установява. Хълмът, на който е разположена, е известен като Св. Петка, а името Перистера (гълъб, гълъбово място) е споменато за първи път от Иван Попов в неговото изследване „Страници из миналото на Пещера“. Обявена е за паметник на културата с национално значение (2012 г.) По проект по програма „Регионално развитие“ за реставрация, консервация и социална адаптация е извършена частична реставрация на крепостните стени, пълно възстановяване на южната кула (превърната в музей), изградена е съпътстваща инфраструктура. Изградени са 4 беседки за отмора на посетителите и допълнителна пътека за хора в неравностойно положение. Открита е за посещения от 22.05.2014 г.

Подгответе се да пишете желания на Дървото на желанията 😉

Параклис Св. Четиридесет Мъчеиници се намира в крепостта, в една от кулите. При второто преустройство на крепостта (ок. шести век) кулите са преустроени в църкви и са осигурявали духовна закрила на крепостта и войниците.

Музеят на автомобилите на социализма е едно доста забавно място. Автомобили и предмети от социализма в перфектен вид, много спомени от епохата на социализма…

Взимаме си довиждане с прекрасния град Пещера и чудесния регион, като си обещаваме, че задължително пак ще се върнем.....