ГРИНУИЧ - КАКВО (НЕ)ЗНАЕМ ЗА ТОВА НЕВЕРОЯТНО МЯСТО

                 д-р инж.Стефка Кантурска

    В югоизточен  Лондон,на южния бряг на река Темза се намира Гринуич,един от най-красивите и световноизвестни квартали в Лондон.

Морският Гринуич   ( Maritime Greenwich ) е обект на Световното културно и природно наследство на  ЮНЕСКО. Според оценката на тази организация комплексът  има "изключителна универсална стойност " и се смята за "най-добрият и най-драматично разположен архитектурен и ландшафтен ансамбъл на Британските острови".

         Наименованието Гринуич (на английски Greenwich или в превод „Зелена област”) навярно произхожда от англосаксонските  значения на„Grene“ ( „зелен“), а „wich“ („дърво“), но има и предположение за връзка и с латинската дума „vicus“, означаваща „област”.

      Комплексът от сгради в Гринуич и паркът, в който са разположени, показват английските архитектурни и научни постижения през 17-ти и 18-ти век.  Гринуич е известен още със своята завидна съдба , свързана с  важни събития на  кралските особи , с традициите на британския  флот в корабоплаването,с военноморската  история , както и със своя великолепен  Кралски парк. Оттук се открива невероятна гледка към Темза, към  живописния пристанищен кей и към архитектурния пейзаж на централен и модерен  Лондон. Гринуич е смятан за един от най-престижните райони на Лондон и привлича не само много туристи, но също така и много желаещи да заживеят в изисканото предградие.

                                       Общ изглед на комплекса

      Лондонското метро  London Underground, наричано от лондончани също и Тhe Tube, „Тръбата“)  е най-старото в света.     

      Учудване и възторг - само с тези две думи можем да изразим изненадата си от огромното пространство  ,което се разкри пред очите ни на излизане от метростанция North Greenwich (Северен Гринуич), която е най-източната подземна станция на линията Jubilee и се намира  в непосредствена близост до Арена The О2  в северния край на полуострова Гринуич.

     Метростанция      North Greenwich  е открита на 14 май 1999 г,а в края на 1999г. е бил построен  Millennium  Dome - голямата  куполообразна сграда ,наречена  куполът на хилядолетието ,в която била организирана изложба ,отбелязваща началото на третото хилядолетие. По-късно през 2007г. под  Millennium  Dome се изгражда Арена O2 , по-известна като The O2 , във вид на  многофункционална закрита арена в и голям развлекателен район с музикален клуб, кино Cineworld ,изложбено пространство,множество барове и ресторанти.

           Външен изглед на метростанция North Greenwich 

        Изненадани сме от  модерната  инфраструктура на Гринуич

   Арената   се превръща във второто най-голямо закрито заведение в Обединеното Кралство след Манчестер Арена ,а през 2008г. е била най-натоварената  музикална арена в света. The Dome остава общоприето име за мястото. Арената, както и цялостният комплекс O2,носят името на основния си спонсор, най-големият оператор на мобилни мрежи във Великобритания , дъщерно дружество на Virgin Media O2 . Името North Greenwich Arena е дадено по време на летните олимпийски игри през 2012г.

   Изведнъж попадаме в район с  модерна инфраструктура – високи небостъргачи,футористични сгради и съвременен транспорт по суша,по вода и дори по въздуха  с кабинковия  лифт   IFS  Cloud Cable Cars. Този лифт, известен още  като „Въздушната линия”  Air Line, предлага живописен транспорт през Темза между Северен Гринуич и Кралските докове.Лондончани и туристи често предпочитат пътуване с лифта ,защото от гондолите (кабинките) могат да се направят зашеметяващи панорамни снимки към лондонското сити и река Темза.Освен таксиметрови услуги в града,компанията Uber Boat използва автобусни корабчета по Темза (Thames Clippers ) за извършване на речни круизи на голям брой пътници между източен и централен Лондон.

          Компанията Uber Boat предлага кораби-автобуси за круизи по Темза

        Bepтиĸaлнoтo cтpoитeлcтвo e изĸлючитeлнo пoпyляpнo в Лондон. Тук oтдaвнa виcoĸитe cгpaди ce cтpoят зapaди ecтecтвeния cтpeмeж нa xopaтa дa ca пo-близo дo oблaцитe.а не поради липcaтa нa пpocтpaнcтвo както например е в Япония.  

     Високите небостъргачи са „визитната картичка” на New  London City Новото Лондонско сити,което се намира на Острова на кучетата (Isle of Dogs)  в лондонския квартал  Tower Hamlets . Докато истинското   London City е автономна територия със собствено управление и с особен статут- самостоятелен квартал-„град в града” ,то новото сити е съвършено друг ,модерен район ,в който са разположени  офисите на големите международни компании и банки.

    Най-голямото кино Cineworld  в Лондон е разположено в любимата на лондончани и гости Арена The О2,която често е домакин на важни и значими събития.Използват се 19 огромни екрани ,включително специални формати Screen X((с 270-градусови съраунд звукови системи), 4DX (с движещи се седалки, с аромат и усещане за вода, вятър, мъгла и сняг), ViP (с луксозни шезлонги изключителни заведения и барове и най-голямата аудитория в Обединеното Кралство, спираща дъха със своя суперекран (Superscreen).

     Високите сгради сякаш  искат да стигнат височината на въжената линия   

                 Рекламите на кино Cineworld са навсякъде

„Куполът на хилядолетието” Millennium  Dome или Арена O2, по-известна като The O2 

                                     Впечатляващи офис- сгради в съвременен Гринуич

   Отправяме се към стария център на града.Въпреки скромните двуетажни сгради ,градът е освежен с реновираните фасади и балкони,отрупани с цветя.Чистота,ред,спокойствие излъчват приветливите стари улички и витрините на магазините  ,рекламите на хотелите .кафенетата и  и ресторантите .

     Изведнъж зад къщите  на фона на синьото небе виждаме същинска „гора” от мачтите  на  известния ветроходен   кораб - клипер,познат под името   „Къти Сарк” (Cutty Sark).Той  е построен през 1869г. и  някога е участвал в състезания по пренасяне на реколтата на чай от Китай до Лондон.Това е единственият класически клипер, оцелял до днес,който се съхранява в специален сух док на брега на Гринуич.

    Капитанът на кораба  Джон Уилис избрал  това  име, защото в превод Cutty-Sark означава е „къса риза“) .Така се наричала младата и привлекателна вещица - героиня на поемата на Робърт Бърнс „Там О'Шентър“ ( „Tam O’Shanter“) .Според сюжета, вещицата гони Там и в последния момент успява да хване кобилата му за опашката. На носа на   клипера има  женска фигура, изобразяваща вещицата в къса нощна риза, протегнала ръка напред, със стиснат в юмрука ѝ кичур конски косми.  

 През 1956 г. на името на клипера „Къти Сарк“ е наречена най-престижната транс-атлантическа  регата за големи ветроходни кораби. В регатата е участвала и  българската баркентина „Калиакра”.Качествата й били оценени дори от английската кралица Елизабет II,която се качила на борда на „Калиакра”през1988г.

От 1957г.„Къти Сарк“ е кораб-музей и популярна туристическа атракция

                                      Снимка за спомен на площада пред Cutty-Sark 

Площадът около Cutty-Sark е доста оживен защото са пристигнали пътници от круизния кораб,който е акустирал на пристанищния кей

     Съвсем близо до Къти Сарк  забелязваме кръгла тухлена сграда със стъклен купол .Оказва се,че това е вход ,от който тук може да се слезе в тунел за пешеходци, който минава под Темза и свързва  двата бряга на реката. Северният вход на тунела Гринуич е в южния край на Острова на кучетата   (Isle of Dogs), се намира общественият парк, Island Gardens (Островните градини).

   Пешеходният тунел Гринуич е открит през 1902 г., за да улесни достъпа на докерите до складовете и пристанищата на Островът на кучетата, по-точно  полуостров на северния бряг, оформен от завоя на Темза.

            Вход към пешеходния тунел Гринуич ,който води към Острова на кучетата

                   Примерна карта на забележителностите около Къти Сарк

                 Част от изложбата върху нарисувани глобуси в тревните площи на NMM

    Националният морски музей (NMM) е част от Royal Museums Greenwich,мрежата от Кралските музей на Гринуич.Тук се включват Къти Сарк;Къщата на Кралицата и Кралската Обсерватория.В тревните площи на Националния Морски Музей са разположени 36 огромни глобуси,всеки от които е украсен с уникално произведение на изкуството.

     На един от глобусите е изобразено „Пътешествието на Гвинея”( Voyage Of The Guineamen) на  Donna Newman представя едно от най-разпознаваемите изображения от кампанията за премахване на трансатлантическата търговия с поробени африканци във Великобритания.

  От най-ранни времена Гринуич  е бил свързан с морето и корабоплаването. Това е било място,където са идвали  римляните.  Музеят разполага с най-важните фондове в света за историята на Великобритания в морето, включващи повече от два милиона предмета, включително морско изкуство (както британско, така и холандско от 17-ти век), картография, ръкописи, включително официални публични регистри, модели на кораби и планове , научни и навигационни инструменти и инструменти за отчитане на времето и астрономия (на базата на Обсерваторията). Притежанията му включват картини, свързани с  вицеадмирал Хорацио Нелсън и капитан Джеймс Кук. 

   От 1937г.Националният морски музей заема част от комплекса от сгради, който някога е бил дом на Кралската болница и Стария Военноморски колеж.    

   Подобно на други публично финансирани национални музеи в Обединеното кралство, той няма обща такса за вход; има входни такси за повечето временни изложби обикновено допълнени с произведения  от  други музеи.

    В началото на 15 век  на южния бряг на река Темза  близо до Гринуич първоначално изградили  дворец, който се наричал Бела Корт и бил предназначен  за Хъмфри (Humphrey ), херцога на Глочестър (Gloucester) Хъмфри бил  регент по време на Хенри VI. 

    Херцог Хъмфри изпаднал в немилост пред краля защото бил обвинен в държавна измяна.Наскоро след това Хъмфри  умира при неизяснени обстоятелства, а дворецът  станал владение на кралица  Маргрет Анжуйска, съпруга на крал Хенри VI.  Тя преименувала двореца и той вече се наричал Плацентия (Placentia).

      Възстановен от Хенри VII в периода 1498-1504г.,дворецът става по-известен като Дворецът Гринуич. Въпреки че сградата отдавна е съборена документите за  размерите и дизайна   на двореца в Гринуич показвали, че  те са подобни на тези на Хамптън Корт  , който е построен приблизително по същото време. Построен в стил Тюдор този дворец се  превърнал в един от най-важните кралски дворци за следващите два века.

     Крал  Хенри VIII се родил  в Двореца през 1491 г.Съдбата на краля била тясно свързана с неговия бурен живот- в двореца той  се жени за първата си съпруга Катерина Арагонска и  после – за четвъртата си съпруга Анна Клевска.  Дворецът бил любима резиденция и на втората му съпруга   Ан Болейн  ,която за съжаление била отведена от двореца в Лондонската кула (Tower of London ), където била екзекутирана.

     Дъщерите на Хенри VIII,  Мери I,(майка й била Катерина Арагонска) и Елизабет I (майка й била Ан Болейн) също са родени в двореца Гринуич и  живели там в продължение на няколко години през 16 век .Те използвали  двореца като лятна резиденция  за спокоен живот и развлечения.

   При    управлението на кралете Джеймс I  и Чарлз  I дворецът бил разширен като била изградена  Къщата на кралицата (Куинс Хаус  (Queen's House). Къщата  представлява  една от най-важните  сгради в британската архитектурна история.Тази къща била замислена като дворец за удоволствия и лятна резиденция за кралицата Анна Датска,която поръчала през 1616г. проекта на сградата на архитекта  Иниго Джоунс (Inigo Jones;1573-1652).  Джоунс бил най-забележителният архитект в Англия и първият човек, който въвел още през 1616 г. класическата архитектура на Рим и италианския Ренесанс във Великобритания.Сградата била завършена през  1635 г. при кралица Хенриета Мария. 

    Къщата сега служи като част от Националния Морски музей    и се използва за показване на части от значителната си колекция от морски картини и портрети.

Къщата на кралицата (Queen's House) е част от кралския дворец Гринуич и е симетрично разположена спрямо  река Темза

                                    Портата от ковано желязо пред Къщата на кралицата

                           Емблема на Кралската болница

       След заемането  на  трона през 1660г.кралят Чарлз II  решил да замени Двореца и да построи  нова сграда, по проект на архитекта Джон Уеб (John Webb -1611-1672).

    Старият дворец бил  разрушен и строителството било извършено симетрично спрямо ос, подравнена с Къщата на кралицата. Сър Кристофър Рен, наред с други архитекти били ангажирани с изпълнението на проекта. От новия кралски дворец обаче до 1669 г  било  построено само източното крило   и поради липса на средства строителството било спряно. 

    Старият  кралски военноморски колеж (Old Royal Naval College,1696-1712)включва комплекс от сгради, които първоначално били построени, за да служат като болница, проектирана от сър Кристофър Рен (Christopher Wren -1632-1723 ),един от най-великите архитекти на Англия за своето време. Кралската болница за моряци била  създадена по указание на  крал Уилям III и кралица Мери II,която била силно развълнувана от  гледката на ранени моряци, завръщащи се от битката при Ла Хог.

   Изграждането на такова заведение  не е било просто акт на доброта към ранените и уважение към  военноморските ветерани. Великолепието на сградите, разположени на брега на река Темза на входа на Лондон, трябвало да впечатли важни чуждестранни посетители, пристигащи в столицата, както и да насърчи мъжете да се запишат в Кралския флот. Работата по болницата започнала  през 1696 година,а строежът отнел повече от  50 години и бил завършен към 1751 г.

  Първоначално за  болницата било използвано реконструирано  крило на недовършения дворец Гринуич. По-късно дизайнът бил изменен и били включени нови архитектурни елементи – емблематична Рисувална зала и Параклисът „Св.Петър и Св.Павел”.

   В продължение на два века кралското семейство покровителствало болницата и помагало за подобряване  на грижите за болните и пенсионирани войници и моряци.     

   След закриването на болницата през 1869г.в периода между 1873 и 1998 г. сградите били  използвани за създаване на Кралския Военноморски колеж. Те били преустроени като дом  за обучение и тренировки на военноморски офицери.

     Огромното пространство на площада пред кралската болница  се пресича от широкият път за тържествени процесии.

               Примерна карта на разположението на сградите в Комплекса

       Традиционно през 18-ти век е било монарсите да се изобразяват като римски императори и тази героична статуя на Джордж II  била изсечена от Рисбрак през 1735 г. по време на неговото управление. Мраморният блок  тежал около 11 тона  и по документи било установено,че този мраморен блок бил заловен от французите  по време на морска битка и бил предназначен за статуя на Луи XIV.

Параклисът „Св.Петър и Павел”е в палата „ Кралица Мери Корт”„(вляво), а Рисуваната зала е в палата „Крал Уилям Корт” (вдясно). Куполите са над входовете.

                В центъра на площада се намира паметникът на Краля  Джордж II (1727-1760)

 Поглед на север към небостъргачите на  Гринуич  от широкия път за тържествени процесии. Палат „Крал Уилям Корт” (вляво) а палат „Кралица Мери Корт” (вдясно)

На североизток се намира палатът  „Кралица Ан Корт”на фона на зашеметяващите небостъргачи в съвременен Гринуич

         Палатът   „Кралица Ан Корт”„,ремонтиран през 2000 г. за университета Гринуич

           Старият Кралски военноморски колеж – Палатът „Кралица Мери Корт”„

          Старият Кралски военноморски колеж – Палатът „Крал Уилям Корт”

                          Северозападната фасада  на палата „Крал Уилям Корт”

                  Югозападната фасада на палатa „Крал Уилям Корт”

     Великолепното имение на  Стария кралски военноморски колеж има  богата почти 600 годишна история, свързана  със съдбите на  известни британски личности - монарси,военачалници, архитекти, мореплаватели и астрономи включително крал Хенри VIII, кралиците  Елизабет I и Мери крал Уилям и лорд Хорацио  Нелсън. Построен на мястото на Двореца Гринуич, комплексът от 17 век отразява в широк план постиженията на европейската архитектура във важен период за нейното развитие.

      Град Гринуич се разрастнал в близост до портите на кралския дворец и със своите вили и представителни тераси , разположени около църквата Свети Алфидж на видния английски архитект  Николас Хоксмур (Nicholas  Hawsksmoor 1661-1736).

     От 1998 г.комплексът на  Стария Кралски колеж се управлява и контролира от специална  Фондация Гринуич.

     През 1999 г.трите грандиозни барокови сгради   - палатите „ Кралица Мери Корт” (Queen Mary Court) и „Крал Уилям Корт” (King William Court),както и палатата нa Кралица Ан Корт (Queen Anne Court) и „Безстрашната сграда” (Dreadnought Building) са били предоставени ползване на   Университета Гринуич за следващите  150 години. 

  „Безстрашната сграда”, открита през 2018г. представлява  студентски център за практическо обучение и творчески занимания. Този Дом на Студентския съюз осигурява разнообразен студентски живот в самото „сърце” на кампуса.

    През 2000 г.Музикалният колеж Тринити също е преместен в по-голяма част от палата на Карл Чарлз II ( King Charles II).

    От 2002г.благодарение на дейността на Фондация Гринуич комплексът 

е отворен за посетители,гости и студенти.

    Най-впечатляващите забележителности на Стария Кралски Военноморски колеж са „Рисуваната зала” (Painted Hall) и Параклисът на Св.Петър и Св.Павел.

     Залата представлява истински шедьовър в бароков стил от 18-ти век , понякога наричан „Сикстинската капела на Великобритания“.след двегодишна реставрация залата е открита за посещения със специален входен билет.   „Рисуваната зала” разполага с повече от 3700 квадратни метра барокови стени и тавани. Тези повърхности са покрити с удивителни картини, изобразяващи около 200 фигури на крале, кралици и митологични същества.

     Първоначално замислена като голяма трапезария за военноморските пенсионери,”Рисуваната зала” се е превърнала в церемониално пространство, отворено за посетители и запазено за специални официални  приеми.

     Невероятните декорации на тавана и стените са били брилянтно изпълнени от британския художник сър Джеймс Торнхил (Sir James Thornhill). Картината на тавана изобразява военноморските постижения на крал Уилям III и Кралица Мери II . Залата е нарисувана между 1707 и 1726 г.,а за завършване на огромната картина на художника били необходими 19 години.

                                       Красивата Рисувана зала е истински шедьовър в бароков стил от 18-ти век

       Параклисът „Св. Петър и Св. Павел” смайва  посетителите със своя богато украсен таван на  морска тематика и с изключителния олтар, нарисуван  от Бенджамин Уест,наричан  „Рафаело на Америка“. Затова обстановката в параклиса и досега се смята за един от най-добрите съществуващи неокласически интериори. В параклиса също така провеждат редовно обедни рецитали и песнопения  на местните студенти от Музикалния колеж.  

                             Параклисът „Св. Петър и Св. Павел”е забележително място за посещение

    След продължителната обиколка на комплекса очакваме с нетърпение да тръгнем към хълма,където се намира Кралската Обсерватория.Оказва се,че тя се намира в южна посока и  е доста далеч  от площада пред Колежа . Трябва да вървим пешком около 1,5- 2 часа път нагоре до върха на хълма и затова предпочитаме да се придвижим с кола на таксиметрова служба UBER.

    Още при влизането в парка бяхме приятно изненадани от необятното зелено поле - пространство,  съчетано с малки горички и полянки,с широки алеи,пълни с посетители и  паркинги с много  леки автомобили.  Чистите леки форми на подходящо оформените дървета и храсти отговаряха на представите ни за спокойствието и красотата на  природата в това вълшебно място за разходка,за почивка,за игри и масов спорт. Има велосипеден маршрут за велосипедисти, детска площадка, езеро с лодка, тенис кортове и тревни площи и дървета. Казват,че в парка могат да се видят дори елени, които били въведени от Хенри VIII, който бил силно привързан към  природата на парка и там  била и неговата ловна хижа.

                           Примерна карта на разстоянието между Стария Кралски колеж и Обсерваторията

      Гринуичкият парк бил създаден през 60-те години на 17 век и бил оформен по проект на френския  ландшафтен дизайнер Андре Льо Нотр (Andre Le Nôtre  1613-1640) .

                                                                                  Гринуич парк

               Поглед към палата „Крал Уилям Корт”,река Темза и Ново Лондонско сити

   Историята на  парка Гринуич датира от далечни  времена.Паркът е посрещал много гости – от древни римляни и англосаксонци до монарсите на Тюдорите и  викторианските  моряци. Паркът е бил привлекателен за чувствителни хора с богата душевност- художници,поети,артисти,които са търсили тишина и спокойствие сред природата.Всички те са оценили сполучливото съчетание на планинския пейзаж и възхитителните гледки към столицата и реката Темза.

    Гринуич парк с право се нарича перлата в короната на Гринуич. Това очарователно хълмисто зелено поле заема пространство от около 183 акра (740дка) и е е най-големият от затворените кралски паркове,а на северния му край се намират Националният морски музей и Къщата на кралицата.

   Още през 15 век  на хълма Гринуич  първоначално било разположено обширно имение на Хъмфри,херцог на Глостър.  В имението бил изграден дворецът   Бела Корт .

    По времето, когато бил построен дворецът Бела Корт природата също била невероятно красива-огромни зелени пространства и гористи хълмове, които по-късно послужили за създаването на  великолепния парк Гринуич.На хълма зад двореца имало Кула,известна като кулата на херцог Хъмфри ,по-късно  известна като замъкът Гринуич. ”Замъкът”впоследствие е бил разрушен, за да се направи място за Кралската Обсерватория.

   Кралската обсерватория, която се намира в Гринуич, и през която преминава нулевият меридиан, е била създадена по заповед на крал Чарлз Втори (Charles II) през 1675 година. По това време кралят назначил като директор на обсерваторията Джон Фламстед,( John Flamsteed -1646-1719) бил  първият кралски астроном,който изготвил каталог с 3000 звезди и звезден атлас .
    Главната задача на Фламстед била  да   отстранява на грешките в таблиците за движение на небесните тела, и местата на фиксираните звезди, така че те да служат с най-голяма точност за определяне на географската дължина на местата на търговските кораби.     

           Новата физическа обсерватория (сега известна като Южната сграда) е завършена  през    1899г.

    Къщата на Фламстед, (Flamsteed House) , проектирана от сър Кристофър Рен с финансовата помощ на Робърт Хук е първото съоръжение във Великобритания, построено за специални научни изследвания. Джон Фламстед живял в къщата цели 43 години,а понастоящем е превърната в  музей. Къщата има форма на осмоъгълна  призма и на покрива й има позлатен пилон с ветропоказател и яркочервена топка за време (Time Ball).

   През 1833 г. кралският астроном Джон Понд   поставил видима топка на времето . В 12.55 часа  топката се издигала до половината от мачтата си. В 12.58 ч. се изкачвала чак до върха. Точно в 13.00 часа топката падала и така давала сигнал на всеки, който случайно я гледа. Системата с топки е създадена, за да могат капитаните на кораби по реката да нагласят точно часовниците си и да използват „средно време по Гринуич“ за навигация. Времето, измерено от топката на Кралската обсерватория, било най-точно измереното време в света. Първоначално тя се задвижвала от оператор, а от 1852 г. топката се спускала  автоматично чрез електрически импулс.Понастоящем времето се съобщава от компютърен часовник,нулиран  от  сигнала за време на Националната физическа лаборатория.

   Определянето на времето било  въпрос на живот и на смърт за тези моряци.  Яркочервената топка за време (Time Ball) все още работи и до днес.Time Ball пада в 13:00 GMT през зимните месеци и 13:00 BST през лятото.

                              Красивата фасада на  Южната сграда

   В началото на 19 век с развитието на корабната индустрия и корабоплаването все повече нараствала необходимостта от приемане на световна система за отчитане на времето защото  различните страни използвали свои собствени нулеви меридиани.

      Сър Сандфорд Флеминг Sandford Fleming (1827-1915) бил един от инженерите изобретатели,които се включили в разработването на задоволителна световна система за отчитане на времето. Той се застъпил за приемането на стандартно или средно време и часови вариации след установените часови зони по света.

         Стандартизирана система за време е използвана за първи път от британските железници  на

1 декември 1847 г., когато те преминават към средното местно време Greenwich Mean Time    (GMT). Дадено му било и името железопътно време, което отразява важната роля, която железопътните компании изиграли в създаването му. По-голямата част от обществените часовници на Великобритания са стандартизирани към GMT до 1855 г.

       На 22 октомври 1884г. на  Международната меридианска конференция във Вашингтон  , била приета международната стандартна система за време и било решено основният меридиан за дължина и отчитане на времето да бъде този, който минава през центъра в обсерваторията Гринуич в Обединеното кралство (UK ). Така през октомври 2024г. се навършват 140 г. откакто  бил  признат международният статут на обсерваторията в Гринуич.

          Участниците в конференцията определили Гринуичкия меридиан като начален меридиан и  било въведено официално  Greenwich Mean Time (средно време по Гринуич) (GMT) като световен стандарт за време.                     

      Международната 24-часова система за часови зони се разраснала и всички зони се отчитали спрямо GMT на основния „нулевия” меридиан.

    Основните фактори, които благоприятствали избора на Гринуич като място на главния меридиан, били  могъщият британски флот  с множество кораби, използващи Гринуичкия меридиан  и авторитета на Кралската Обсерватория ,която предоставяла точни  данни от измерванията за по-дълъг период от време.

    Нулевият меридиан служи за отчитане на географската дължина на обектите по земната повърхност. Така не само се улеснява пътуването по света, но се  осигурява стандарт за време. Останалите меридиани се измерват с определено число градуси според разстоянието им от началния меридиан на изток или на запад. 180°-вият  меридиан, който е противоположен на началния и е негово продължение, се нарича още линия на смяната на датата. Двата меридиана образуват Гринуичката меридианна окръжност с дължина 40 008,550 km. Нейната плоскост минава през центъра на Земята и разделя земното кълбо на две – Източно полукълбо и Западно полукълбо. Въображаемата линия по земното кълбо, която минава от полюс до полюс през Великобритания, Франция, Испания, Алжир, Мали, Буркина Фасо и Гана.

     В Кралската Обсерватория където минава нулевият меридиан има специално помещение с подвижен покрив, който може да се вдига и се образува проход през сградата. Над вратата на същата тази сграда се намира друг електронен часовник.

     Официалната линия на нулевия меридиан е маркирана върху тухлената стена с лента от неръждаема стомана.Лентата е поставена в жлеб в двора пред Flamsteed House и излиза извън Обсерваторията.

    От 16 декември 1999 г. меридианът е маркиран от мощен зелен лазер , светещ на север през нощното небе на Гринуич .

    Избраният меридиан,дефиниран още през 1851г, който минавал през транзитния кръг на Еъри  в Гринуич, е останал като основният меридиан на света за един век. През 1984 г. той бил заменен от Международния референтен меридиан  IERS Reference Meridian (IRM),който преминава     на около 102 ,5 метра на изток от стария меридиан в Гринуич.

     Съвременната световна геодезическа система WSG84, която се основава  на показанията на   Спътниковата радионавигационна система ( Global Positioning System   GPS е приела за нулев меридиан нова линия, на 102,5 метра източно от старата. 

                Зеленият лазерен лъч  показва нощем мястото на Гринуичкия меридиан

       Средното време по Гринуич  (Greenwich Mean Time - GMT) е часовата зона, която съответства на времето на Гринуичкия меридиан . Съгласно  GMT времето се измерва от полунощ   на конкретен ден  до полунощ на следващия ден в Гринуич, като часът 12:00 GMT съответства на средата на деня.

            Средното време по Гринуич ( GMT ) било законно установено време във Великобритания от 1880 г. Астрономите в Обсерваторията имали система от електрически часовници, свързани с проводници помежду си така,че  всеки часовник показвал едно и също време. Извън Обсерваторията се простирали кабели, които споделяли сигнали за времето с железопътните гари и пощите, които се нуждаели от точно време за своите разписания и графици. GMT е било важно за международната комуникация, навигацията и железопътния транспорт през много години.

    На 5 февруари 1924г.във 21,30 ч.специалният гост на радио ВВС Кралският  астроном Франк Дайсън Frank Dyson  (1868-1939) отброил последните пет команди (пипсове)от обратното броене :1,2,3,4,5    и предупредил,че последната „шеста”команда ще даде точния час.

    През 1972 г., почти 50 години след първите пипсове на BBC, се случила голяма промяна и часовниците на слушателите се настройвали вече на координираното универсално време (UTC).

Времето вече не се определяше от астрономите, които гледаха звездите с часовници и телескопи.

     До 90-те години на миналия век технологията за измерване на времето  се развила  още повече и радио ВВС закупило собствено оборудване за подаване на точни сигнали за време. По време на преместването на Кралската Обсерватория в Кеймбридж през 1990 г. „часовият отдел” и персоналът,който се занимавал с това ,бил  разпуснат.

                                   Голямата екваториална сграда с надпис The Royal Observatory       

    Последните шест "пипса" били предадени от Кралската обсерватория на 5 февруари 1990 г., послучай  66-ата годишнина от сътрудничеството с ВВС. 

 Средно световно време по Гринуич (GMT) се е прилагало до 1954г.       

       GMT е било стандартно време, използвано във Великобритания и други страни по света, преди въвеждането на Координираното универсално време. С развитието на технологиите и необходимостта от по-прецизно време, GMT било заменено от Координираното универсално време (Coordinated Universal Time -UTC),което е по-точна мярка за времето. UTC е основният стандарт за време,използван в световен мащаб  за регулиране на часовниците и времето. Той установява референтни стойности за текущото време и е основа за формиране на часовите зони по света. 

    Астрономическото време се основава на появата на деня и нощта в резултат на  въртенето на Земята около оста й. Под влияние на атмосферната циркулация и други геофизични явления, въртенето на Земята е неравномерно и като цяло постепенно се забавя. Следователно „секундата“, както е дефинирана от астрономическото време, е малко по-дълга от тази, дефинирана от атомното време . Изследванията на атомните честотни стандарти разкриват, че честотата на атомните трептения на атома цезий-133 е много стабилна и равномерна и на базата на такива характеристики е приета дефиницията  на атомното време.

                                  Съвременен часовник,който показва „атомното време”

    От началото на 1972 г., за да се съгласуват двете времеви скали, беше прието координираното универсално време (UTC). Това следва да е атомното време, но с високосна секунда, въведена, когато е необходимо, така че разликата между UTC и астрономическото време да се поддържа на по-малко от 0,9 секунди.

    Координирано универсално време е официално прието през 1967 г.,то е коригирано няколко пъти до 1972 г., когато са въведени  високосните секунди ,  за да се поддържа UTC в съответствие с въртенето на Земята, което не е напълно равномерно и по-малко точно от атомните часовници.     Понятието GMT все още се използва , но обикновено се отнася към времето, изчислено спрямо UTC. В момента, когато се говори за Гринуичко време, често се има предвид UTC+0 или времето при Гринуичкия меридиан.  GMT  се изчислява с изключително голяма точност. Една секунда е огромна, абсолютно недопустима грешка. Времето се изчислява от наблюдения на извън галактични радиоизточници, а след това се преобразува в няколко форми за синхронизация на националните атомни часовници по цял свят.    

     В някои страни на  Африка ; Западна Европа и  Исландия GMT е валидно  през цялата година. През зимата Обединеното кралство ползва  средното време по Гринуич (GMT) ,а през лятото часовниците се „преместват” от GMT с 1 час напред.Затова  Британското лятно часово време (BST)  се  изчислява от израза: BST= GMT+1 час.

       Официалното часово време в България е източноевропейското време, което се равнява на UTC+2 часа, а лятното часово време в България се равнява на UTC+3 часа. Например през юни  в София е лятното часово време.

        Примерни показания на електронни часовници в Интернет https://time.is

    Изписването на 13:42 (UTC+2) е еквивалентно на 15:42 по източноевропейското време (зимно часово време ).През юни се отчита лятно часово време и часовникът отчита 16:42  (UTC+3)

                                  Часовникът Shepherd Gate  Шеперд Гейт  (Овчарската порта)  

     В двора на обсерваторията има много астрономически съоръжения,а в Къщата на Фламстед се  намира музеят на часовниците. Във външната стена на обсерваторията е поставен и 24-часовият часовник Shepherd, един от първите обществени часовници с електрическо задвижване, инсталиран през 1852 г. Циферблатът е настроен на средното време по Гринуич (т.е. не взема предвид 1 час преминаване към британско лятно часово време). Часовникът е с точност до 0,5 от секундата.

      Всеки, който посещава Гринуич , може да види отличителния покрив на телескопа с „луков купол“, когато погледне нагоре към Кралската обсерватория. Кралската обсерватория в Гринуич разполага с телескоп с тръба , дълга над 28 фута (8,5 метра),  а лещата е широка 28 инча (71 см) .Той е бил най-големият по рода си във Великобритания. С него изследвали двойни звездни системи. Телескопът е кръгъл във всеки край, но квадратен в средата . Причината за тази странна форма е, че стойката, върху която лежи, първоначално е била направена за по-малък телескоп.                

        Кралският астроном Уилям Кристи за пръв път предложил нов телескоп през 1885 г. Построен от Grubb Telescope Company в Дъблин и инсталиран през 1893г. , телескопът първоначално бил  проектиран да се използва само за астрономически снимки ,а по-късно и за наблюдение на небесните тела.  За разлика от неподвижните телескопи на други места в Кралската обсерватория, този телескоп може да се върти от изток на запад. Това позволявало на астрономите да люлеят телескопа през нощното небе, като го поддържат в синхрон с въртящите се звезди.Телескопът е подравнен с оста на Земята и се движи успоредно на екватора - оттук и името Голям екваториален телескоп.Всяка година астрономите от Кралската обсерватория измервали около 600 двойки звезди с помощта на този телескоп.

                                         Големият  екваториален телескоп на Кралската Обсерватория

       Куполът на Голямата екваториална сграда бил  почти напълно разрушен по време на Втората световна война след попадение наблизо от летяща бомба. За щастие, самият телескоп бил разглобен и преместен на безопасно място при избухването на войната през 1939 г. Големият екваториален телескоп, който виждаме днес, е оригиналното  астрономическо съоръжение.

   След войната телескопът продължил  да се използва в новия център за наблюдение в замъка Herstmonceux Хърстмънсър Касъл в Съсек ,когато там през 1948г.била преместена Кралската Обсерватория

   Много години по-късно Големият екваториален телескоп бил  върнат в Гринуич през 1971 г.Днес телескопът все още работи и се използва за наблюдения на нощното небе.

                                      Планетариумът “Питър Харисън” (The Peter Harrison Planetarium)               

        Част от Кралската обсерватория е единственият в Лондон Планетариум “Питър Харисън” (The Peter Harrison Planetarium), открит на 25 май 2007г., който предлага богата програма с космическо шоу и вълнуваща разходка сред звезди и галактики на посетителите.

      Впечатляващ е и слънчевият часовник  в Градината на Астрономите, Astronomers ' `Garden. Показалецът на слънчевия часовник се образува от върховете на опашките на двата делфина,които почти се срещат.Опашките хвърлят сянка върху плочата на циферблата,която е гравирана с дебели извити линии,изобразяващи часовете.По-тънките линии показват 10-минутни интервали между всеки час.

         Циферблатът има извити линии,а не вертикални,за да е възможно да се отчитат вариациите във видимото движение на Слънцето.Табелката,използвана през лятото показва британско лятно часово време ,а показанията през зимата  показват средното време по Гринуич. Слънчевият часовник с делфините бил  поръчан от Националния морски музей през 1977г. в чест на сребърния юбилей на Нейно величество кралица Елизабет II.Часовникът бил монтиран в музея,но през 2009 г. бил преместен в Градината на Астрономите.

                                                   Част от Градината на Астрономите

                                                                Слънчевият часовник с делфините                        

    Пътуването обратно към Лондон е много  удобно и приятно, защото ползваме  речния автобус-кораб на  компанията за таксиметрови услуги Uber Boat. Това е   идеалният избор ,за да се усети красотата на една великолепна екскурзия.

     От кеят на Северен Гринуич  (North Greenwich Pier) за около 45 мин. корабчето достига до Градския кей (London Bridge City Pier).По пътя минаваме покрай много от емблематичните забележителности на града ,включително  Бариерата на Темза – ( The Thames Barrier) , Арена The О2,, Старият кралски военноморски колеж  (The Old Royal Naval College Greenwich), Пристанището Канари  Canary Wharf    чак до моста  Tower Bridge.

                                        В очакване на пътуването по реката

Бизнес районът Canary Wharf  е разположен до Острова на кучетата (Isle of Docs) в квартал Тауър Хамлетс ( London Borough of  Tower  Hamlets).

 Част от Административния район  (Управление на Голям Лондон) (Greater London Authority)

                   Under Tower Bridge. Корабчето приближава London Bridge City Pier

  Въпреки че още през  1990 година обсерваторията е престанала да функционира ефективно , в сградата всеки ден пада червената топка, която отбелязва, че е 13 часа. Кралската Обсерватория в Гринуич вече се е превърнала в туристическа атракция.

   Много  туристи и гости на града  посещават Обсерваторията, в която се намира и музеят на астрономическите и навигационни устройства.

     С трепетно вълнение, с изключително внимание и интерес се разглеждат експонатите на  богата колекция от старинни астрономически уреди.Революционните часовници и хронометри  на Harrison са изложени в специална галерия,където се намират  заедно с други ранни инструменти за измерване, използвани от навигатори и астрономи.  

     Кралската Обсерватория е забележително място за посещение. Разположена в прекрасния Гринуичкият парк,Кралската Обсерватория   предлага страхотна информация за факти и събития от преди 350години. През 2025 г.предстои честване на 350 годишния Юбилей на Обсерваторията.

Flamsteed House (Къщата на Флемстед)  Кралската Обсерватория и до днес посреща стотици посетители

   А днес пространството наоколо е толкова спокойно,зелено и освежаващо, най-вече с фантастичните гледки към река Темза и Лондон.   Определено си заслужава посещението и тайно си пожелаваме да се завърнем отново тук след време.  Несъмнено организаторите на Юбилея на Кралската Обсерватория ще се постараят да изненадат гражданите и гостите с нови атракции ,интерактивни модели , приложения и арт инсталации , които ще я направят  още по-интересна  и  достъпна  за широката публика.