Един ден в Лондон

Всичко започна през август - изтичаше ми дискаунта на wizz и идваха септемврийските почивни дни. Така си харесах два двупосочни билета до Лондон (120 лева).

Нямах съмнение, че може да ида и да се върна за ден, бях чувала, че хората го правят. Идея какво да правя там - също нямах: разходка, дишане, вкусване, Big Ben, London Eye и точка.

Подготовката започна с търсене на трансфер. Букнах набързо два двупосочни билета от easyBus (40 лева общо). Тук отварям скоба, защото този трансфер може и да не е достатъчно изгоден, ако човек има намерение да ползва офертите 2в1 на National Express, затварям скобата. Колкото по - рано се букнат билетите, толкова по - изгодно е. Последното нещо от предварителната подготовка, освен четене по темата, беше застраховката "Помощ при пътуване в чужбина" от Армеец, която направих три дни преди отпътуване, но вече мисля да я правя непосредствено след букване на полета, за да включа "Отмяна на пътуване".

Тъй, дойде денят 23.10.2016 г., поръчахме си yellow taxi от кв. Хаджи Димитър до Терминал 1, шофьорът мина през "Циганската махала" и ни струваше 8 лева.

Около 04:30 ч. вече бяхме на Т1 за проверка. Около 05 ч. - пред гейта. След малко вдигнаха кепенците на "кафенцето" , отидох за вода, но се огледах в пицата на един господин и реших, че е време за закуска, та значи вода - 2 лева и пица маргарита за 6 лева, като видях, че ми я разопаковат замръзена, вече нямах очаквания за вкус, но се изненадах приятно за такъв тип храна.

Не пътувам за първи път от Т1, но сега се огледах като все едно, че ми беше първи и ми се стори доста мизерен, а смрадта от тоалетните беше почти непоносима, но wi-fi беше ок, успях да си сканирам някакви текстове, които после да си чета в самолета.

Към 06 без нещо, започна проеверката на гейта, към 06:20 може би бяхме в самолета и излетяхме навреме. Към 10 ч българско време кацнахме, обаче около 15 минути не можехме да излезем от самолета, а в 08:55 ч лондонско време бях си букнала трансфера Luton-London.

Слязохме от самолета и се насочихме към табелите. Вървим, вървим и едно въртене, накрая стигнахме една дълга опашка, преди паспортната проверка (пътуваме с лични карти), но се минава бързо, успяхме и WC да посетим. После следвахме табелата BUS. Около 8:40 бяхме в автобуса. След 10 минути, той тръгна. И там в една книжка, хоп - оферта:

Маршрутът на автобуса минава през Wellington Rd, Park Road, (граничеща с The Regent`s Park), после през Baker Street, Oxford Street, Marble Arch, Hyde Park, Wellington Arch... Спря ни на Buckingham Palace Road, точно на минута от Victoria Station.

Вече нямах търпение да хапна нещо. Почти на входа на London Victoria Station, нахълтах в Pret А Мanger и се залепих за сандвичите, грабнахме по един и като отидох да плащам видях едни сладкиши, а в главата ми само къпкейкове бяха. На касата, младежа като видя, че не се оправям много с английския, защото само казах take away, ни попита откъде сме, казах България, а той - е, български не знам. Аз от въодушевление взех сандвичите, рестото и тръгнах, а той: - чакай, торбичка за сандвичите, аз пак тръгнах, той: - чакай, сладкиша, та...смях....и приятно първо впечатление от общуването, щото в България хубавото отношение е кът по заведенията и магазините. Сметката беше по - малко от 10 паунда, а рестото в монети без цифри.

Влизането в гарата и закупуването на травълкарти (две), общо около 24 паунда за зони 1-6, ни отне не повече от 5 минути, след което тръгнахме по улица, успоредна на Victoria Street и се озовахме пред Уестминстърската катедрала, посетихме я.

По някое време продължихме отново по Victoria, стигайки до Westminster Abbey.

Знаех, че в неделя не е за туристи, бях си свалила безплатен аудиогид на телефона от сайта им, където имаше и карта на туристическия маршрут. Бях решена поне да надзърна вътре, но като видях опашката от хора с листчета в ръка, които чакат, за да бъдат допуснати, директно подминах, задоволих се с няколкото снимки отвън.

Биг Бен вече се виждаше и поехме към него. След малко снимки там и около реката, се насочихме към Westminster Pier, откъдето си купихме билети за корабче до Greenwich от thames river services с отстъпката от травълкартите - 16.66 паунда за двамата.

В близост има WC - 50 пенса, но и на корабчето имаше. Пиша го, защото заради WC, сме изпуснали предното корабче за малко, което като време си става половин час.

В 11:30 корабчето тръгна. Времето беше фантастично и капка дъжд не падна, но на корабчето беше хладно. През цялото време имаше гид, който обясняваше какво виждаме. Имаше две нива - едното закрито и палубата - с едни метални студени пейки, но пък пихме горещ шоколад за 1.5 паунда.

Добро впечатление ми направи, че на Tower Bridge, капитанът завъртя корабчето и можехме да разгледаме, без да ставаме от местата си.

Когато стигнахме до Greenwich Pier, корабчето не спря, а продължи, за да разгледаме крайбрежната част, включена в списъка на ЮНЕСКО. Направи кръгче и тогава се върна на кея.

Целта ни беша разглеждане на Къти Сарк, но до него имаше въртележка и шатри с индийска и тайландска храна, та се помотахме преди да влезнем и снимки.

Във входа до билетите имаше и сувенири - и тук се заплеснахме.

Билетите за двамта струваха 13.50 паунда + ваучер, който бях разпечатала от https://www.daysoutguide.co.uk и показах картите за пътуване, но дори и да не бях, на гара Виктория има брошурки, на които отзад могат да се попълнят атракциите.

Отвътре, представянето на Къти Сарк ми беше приятно...освен, че е красив, е емблематичен и с богата и интересна история, като хора и постижения. Това, което знаех предварително е, че е изминал разстоянието от Сидни до Лондон за 73 дни, че е доставял чай, кога е отворен като експонат за посетители, че по - късно е изгорял в пожар и после напълно възстановен. Но дори и въобще да не бях запозната, вътре пускат клипче за около 2 минути, с много добра илюстрация, така че и без да се знае език, се разбира за какво иде реч.

Ползван за превоз на всякакви товари - чай, вълна, пиана, въглища, какаови зърна, обувки и мн. др. Асоциацията ми беше за модерен куриер с много добра логистика, защото той не е доставял стоки само за Англия. Прави впечатление скелетната метална конструкция на клипера, а отвън дърво. В морския си живот е минал два пъти и половина разстоянието между Земята и Луната. На разположение на посетителите има тъчскрийн екрани с подробен план на кораба. Ясно е, че голямо значение за успеха му, имат капитаните и екипажът им. В платнохода има заведение за хранене и WC.

Вече исках да хапна нещо, мислех си за Greenwich Market, но той следваше след Къщата на кралицата и Меридиана, затова влязох в един ъглов магазин след Къти Сарк. Вътре имаше голям избор от плодове, сандвичи, сладкиши, разни манджички. Грабнах три кутии със сладкиши за около 4 паунда и излязох. Ами, че те в София са по - скъпи.

Хранейки се по улиците и вървейки (любимо нещо), тръгнахме по алеята между Университета и Консерваторията, за да достигнем до Къщата на кралицата. Бях си набелязала Стълбището - лале и един портрет на Елизабет I.

Вътре имаше доста картини и експонати, но времето ни стига само за предварително набелязаните неща.

Тръгнахме към Меридиана, изкачихме се до хълма, където са Обсерваторията, Планетариума и гледката към Canary Wharf. Решихме все пак да влезем и да се снимаме с Меридиана, за два билета платихме 19 паунда. Вече беше около 14:30 (Covent Garden отпадна).

Поехме спускане надолу и излизайки от парка, тръгнахме по някоя от страничните улички, озовахме сe до антикварен пазар. После в посока Къти Сарк, стигнахме до Greenwich Market, в търсене на сувенири и вкусни неща, ама навалица. Имаше и от онези - португалските сладкиши, ние си купихме някакви бразилски питки, пълнени с пикантно пиле и вегетариански. Дъвчейки, тръгнахме към DLR за BANK.

Влизайки в станцията, хванахме по една пътека дето пишеше, че няма машини за билети и стигнахме до перона без никаква проверка, а на влизане се разминахме с младежи, които излизайки, си цъкнаха картите (може би oyster) на едно бутонче, върху едно стълбче.

Пътуването с DLR е истинско удоволствие, разкриващо прекрасни гледки, особено от доковете на Темза или място известно и като Острова на кучетата.

Слязохме на BANK и тръгнахме да излизаме, но се озовахме на underground перон, откъдето си хванахме метрото за една спирка - до St. Paul.

Излязохме, минахме през някакво магазинче за вода (странна и кисела) и чай за 1.5 паунда/бр..

Въпреки, че беше неделя и знаех, че катедралата не работи за туристи влязохме, запалихме свещички и успяхме да добием представа за красотата ѝ...наистина прекрасна.

Излизайки, поехме посока Trafalgar. Малко по - надолу на левия тротоар влязохме в магазин за сувенири - китайски тип, обаче забърсах един червен, метален автобус за племенника за 6 пануда и няколко симпатични кутийки с чай, по 3 паунда всяка, които после на летището бяха около 6 паунда, но малко по - големи.

Тамън излизам от магазина, вече 16 ч и си викам, ами сега къде има спирка на автобус и хоп пред мен спира един, качвам се - номер 76. Отварям си картата и докато видя, че Waterloo е на реката, вече бяхме там. Пресичаме незаконно и хващаме първият, който виждаме, май 241 за една спирка. Добре, че някаква дама махна с ръка, за да спре, съвсем бях забравила, че бях чела как се спира английски автобус.

Та, слизаме след една спирка и хоп автобус 23 спира и ние се качваме. Видяхме Trafalgar от автобуса, от който слязохме на спирката веднага след The mall. Върнахме се до Адмиралската арка и закрачихме по The mall, виждайки този дълъг път пред мен и разбирайки, че изпускаме трансфера, правя грешката да завием по Horse Guards Rd и после по уличките към Victoria St, като място, което вече ни е познато.

Успяхме да зърнем частица от St James`s Park.

Вече беше 16:20, а трансфера за Лутън ни беше в 16:40. Пуснахме се по някаква успоредна на улица Виктория в посока Виктория Стейшън, после се залутахме по някакви други успоредни. Знаех къде се намирам и къде трябва да отида, но не намирах как. Особено чувство на бързане и паника.

Като виждахме някакви автобуси на national express, тичахме да видим дали не е нашият, което не беше трудно, защото задръстването беше започнало.

Не знам как сме изглеждали отстрани, но шофьор на Black Cab, настоятелно ни викаше и обясняваше, че трябва да тръгнем наляво. По-нататък ни упъти шофьор на National Express по същия начин - без да питаме ние, а просто ни правеше знаци от шофьорското си място. Най - накрая познах Victoria Coach Station и в 17 ч изскочихме на Gate 10. Една дама веднага ни пресрещна и ни показа автобуса за Luton. Показах си билета на шофьора и той - ама вие сте изпуснали автобуса в 16:40 и приятелят ми "Late" и шофьорът "Take a seat". Благодарни сме на всичките тези хора, просто заради отношението.

До Лутън се движихме два часа, задръстването беше голямо, а в неделя - не очаквах да е така, не си представям как е през седмицата.

Продължавам с доброто впечатление: шофьорът спираше, не знам дали на спирка или някой му е махал да спре, но слизаше - разговаряше с кандидат-пътниците и разбирах, че не всички, които искат да се качат, се качваха. На няколко пъти мина да проверява кой как е седнал и дали има още свободни места. След като автобусът се напълни, той отново спираше, за да обяснява на хората, че няма място.

Та в 19 ч бяхме на Лутън - лудница от хора, магазини и храна. Към 19:30 бяхме минали скенер проверката. Направи ми впечатление, че никъде не ми искат личната карта.

Гейта за полета за София щеше да е ясен в 20:15 ч..

Хапнах салата от Pret A Manger за около 4 паунда, половинката някакъв сандвич и започнахме да обикаляме магазините. Сдобих се само още с магнит за подарък - 3 паунда, червен автобус. Имаше много неща, но след като бях видяла цените в "онзи" сувенирен магазин, се пристисках. Изгодно беше например, ако се вземат 2-3 еднакви артикула, тогава цената беше по - ниска.

Та крайното салдо е около 150 паунда за всичко, за двамата.

Към 20:20 бяхме на гейта, но полетът ни закъсня около час. Няма да коментирам това дълго правостоене. Важното е, че в 02:20 ч българско време си бяхме в София.

Хванахме си такси до Хаджи Димитър и качвайки се в отвратително смърдяща кола на цигари, шофьорът ни каза, че след 21 ч има забрана да минават през "Циганската махала", защото им чупели прозорците с камъни, затова мина през Цариградско и до блока ни докара за 12 лева. Но това вече е друга тема.

Някой да знае подходяща самолетна дестинация за ден?