Едно бързо единбургско кръгче

По принцип не предвиждах да ходя в Шотландия тази година, но се откри една конференция "Национализъм и памет" в Единбургския университет и нямаше как да откажа поканата да презентирам. Планът ми беше прост и гъвкав, да видя каквото мога и да поговоря с колкото мога повече хора. Не си падам по мрачни северни страни, така че каквото видя е бонус. Полезно е човек да излиза от време на време извън зоната си на комфорт. Това в крайна сметка те прави истински пътешественик-магеланец! Иначе е ясно, че мога да се мотая до безкрай във Франция, Италия и пределите на бившата Хабсбургска империя.

И така, по план идеята беше следната: пристигам с директен полет Мадрид-Единбург в 18:30 на 8 април, понеделник, настанявам се в хотела Balmore и си правя едно вечерно кръгче на шотландската столица. Вторник отивам в 9 сутринта в университета, презентирам и оставам до 13:00 да послушам някои интересни презентации и после се измъквам да обядвам нещо шотландско - хагис, риба с пържени картофи и бира, примерно, разглеждам сувенири, обикалям центъра и следобед се връщам за вечерната лекция на конференцията. Сряда - по-сериозна обиколка на града, плюс купуване на подаръци, разглеждане на Шотландския национален музей и шотландския парламент, присъствие на последната сесия на конференцията и гала-вечеря с колегите. На 12 април в 12:00 обратно в Мадрид с директен полет на EasyJet.

На 8 април всичко изглеждаше, че тръгва по план. Нарамих сутринта любимата си раница и в 10:15 бях вече в аулата за последна лекция преди пътуването. Трябваше да говоря точно за сепаратистки движения в Европа. Каква по-добра репетиция за пътуване до Шотландия? Бях в супер настроение! Така е винаги, когато ми предстои пътуване! След лекцията обядвах стабилно, че все пак отивах в страна, известна с липсата на кулинарни шедьоври. Още в 14:30, 2 часа преди полета на EasyJet бях на летище Адолфо Суарес-Барахас, Терминал 1. Имах точно 2 часа до полета или поне така очаквах. Ако питате защо летя с EasyJet при положение, че знам какви тиквеници са, ще ви кажа, че просто беше най-удобно като разписание. Но, се оказа, че разписанието е само пожелателно. В 16:15 се появи на таблото съобщение, че полетът ще закъснее с 20 минути. Ами, казах си, нищо страшно. В 17:00 най-после служител съобщи, че имало проблем защото някаква птица се блъснала във витло на самолета и трябвало да го инспектират за повреди. И след това просто изчезна този служител, ние всички си чакаме, нищо на таблото не се променя и така до 8 вечерта, когато се появи пак същия служител. Аз веднага отидох при него и го попитах колко още ще чакаме и дали знае, че при 4 часа чакане ще трябва да получим всички пътници ваучери за храна и компенсация от до 400 евро. Той отговори, разбира се, но каза, че не знаел в колко часът ще отлетим. Не бил отменен полета, но не знаели дали ще летим в 9 или в 10. Пълна пародия. Но, не си развалих настроението с това. Ако не друго поне изчетох всички новини и започнах да чета пътеписите на няколко магеланци за Сейшелите - моята следваща дестинация. Този служител изчезна, но след 10 минути ни пуснаха електронно на всички по един ваучер за храна за 4,50 евро. То водата струва 3,70 на летището, но нищо де, все е нещо. На таблото продъ,жаваше да пише, че полетът е в 20:00, въпреки че вече беше 21:30 и нямаше никой от EasyJet да даде повече информация. Аз се поразговорих поне с някой от другите пътници. Бил от Глазгоу и жена му Сюзан от Ейре бяха много дружелюбни и стигнахме дори и до идеята за независима Шотландия, която и двамата подкрепяха. И за тях Ейре беше пример за успех на независима държава, който Шотландия трябва да следва.

В 22:20 се появи някаква стюардеса на EasyJet и всички се струпахме около нея да обясни какво става. И тя каза, след кратък разговор с някой по радиостанцията, че всъщност бордингът може да започне сега, готови били. В 22:30 се озовахме всички на едно стълбище и чакахме там до 23:00, когато ни качиха в един автобоус, да ни изведе към гейта. В този автобус стояхме още половин час без никакви съобщения или обяснение. Най-после към 23:30 автобусът тръгна към самолета и след около 15 минути бяхме в самолета. Стюардесите ни раздадоха формуляри как да искаме компенсация, а пилотът изрази огромно извинение за това, което става и сам призна, че това е пълен хаос. Как отначало искали да позлват този самолет, но после решили да чакат самолет от Бирмингам в 23:30, а после пък извендъж решили да ползват оригиналния самолет в 22:30. На всеки час каза той имаше ново решение. Пълни безхаберници! Но, реших да не хабя нерви, а просто да подам веднага оплакване за компенсация. Междувремнно от моя хотел Balmore House наистина ме подразниха. Въпреки че в Booking са писали, че рецепцията им работи 24/7, когато им се обадих да им съобщя, че самолетът ми закъснява ми казаха, че рецепцията им работи до 21:00 и ако искам да ме чакат още, трябвало да им платя в кеш по 10 паунда за всеки час чакане, но така можело до полунощ и после нямало да ме чакат. Моля?! Те това е шотландско гостоприемство и обслужване. А, аз дори не знаех кога ще пристигна. В крайна сметка, след всичкото това размотаване, кацнахме в Единбург в 2:40 сутринта, вече на следващия ден 9 април. Бързо минах границата на автоматичен контрол със сканиране на паспорта и просто реших да остана на летището до сутринта. Има автобуси на всеки 10 минuti до центъра на града 24/7, но при условие, че хотелът е затворен не виждах смисъл да отивам в града. Вместо това, отворих лаптопа и поработих, прегедах си пак презентацията и така стана 8 сутринта докато се усетя. Тогава се отправих към първото такси и дадох адреса на хотела. В 8:20 бях на рецепцията. Най-после се чекирах. Взех един бърз душ и погледнах най-прекият път към Стария колеж, факултет по право на Единбургския университет и тръгнах пеш, беше на около 25 минути пеш. Отне ми около 40 минути на мен, защото започнах да правя снимки по пътя. Валеше лек дъжд, но аз бях подготвен с чадър. Първи впечатления от Единбург - мрачно, мокро, със солидни каменни сгради, мрачни, черно-сиви в мъх и мухъл от цялата тази постоянна влага.

В 9:50 бях в университета на точното място. Дадоха ми табелка с името за участие в конференцията, но нито хартия, нито химикал, нито дори програмата на конференцията разпечатана, защото видите ли, принтерът им се развалил. Явно в целия университет имат един принтер. Сега, стиснат като шотландец за мен не е просто фраза, а личен опит. 🙂 Но, това нямаше особено значение, защото аз бях подготвен за подобни случаи и разписанието с презентациите, които исках да видя бяха вече на телефона ми.

Конференцията започна повече от добре. Една ирландска професорка говореше за това как спомените ни влияят на националистичните ни емоции и определено си личеше, че е експерт по темата. Казах си, трябва да се стегна, защото съм попаднал на професионалисти. След встъпителната реч дойде ред и на моята сесия. Всичко мина добре, дори успях да се запозная с няколко колеги и като видях, че е вече 12:40 реших, че е време да се измъкна за първото си кръгче по кралската миля.

Оказа се, че съм много близко до най-важната улица в центъра на Единбург - The Royal Mile/Кралската миля, но преди да я обиколя, надникнах в няколко магазини за сувенири и си набелязах някои неща за купуване. Отбих се и в едно ресторантче Библос, да пробвам шотландската кухня. Реших да заложа на класиката, шотландска бира, последвана от haggis и fish and chips.

В интерес на истината, въпреки че разни американци се бъзикаха, че няма такова нещо като шотландска кухня и че хагис били ужасни, на мен ми харесаха. Нещо като паниран бахур със сос. Вкусно беше поне в Библос. А, рибата с пържените картофки, ами като риба с пържени картофки. Беше вкусно без да е нещо, за което бих се върнал в Шотландия. След този обилен обяд, най-после се озовах на Кралската миля. За съжаление времето се движеше от мрачно и ситен дъжд към по-солиден дъжд. Но, оборудван с чадър, реших да се помотая все пак.

Кралската миля е много приятна за разходка, въпреки обичайния мрак и дъжд. Има солидни каменни сгради и много барове, ресторанти и сувенирни магазини. От едната страна на Кралската миля е Единбургския замък към който се насочих, а от другата е шотландския парламент, който оставих за следващия ден.

Близо до замъка намерих не само шотландски мъдрости за уискито, известно още и като шотландското слънце, но и място, където да го дегустирам.

Поръчах си три различни вида уиски от различни региони на Шотландия и само ги опитах, за да не взема да се напия, при условие, че не бях и спал предната нощ. Сега може да ме линчуват любителите на уискито сред магеланците, но първо, да, тези чаши както съм ги снимал така и си останаха, не ги допих и второ, може да ви прозвучи направо еретично, но като човек, който предпочита основно белгийска бира и средиземноморски вина, някак си шотландското уиски не ме грабна. Синггъл или блендид, от Лоулендс или от Хайлендс, всичко ми приличаше на по-ярко и по-бледо кафява ракия на вкус и мирис. Но, беше добре да го пробвам. След тази дегустация се помотах пак по Кралската миля, като си набелязах за следващия ден какво искам да посетя, основно Шотландския национален музей и шотландския парламент. След 4 часа мотаене беше време да се върна в Единбургския университет, където излушах една сесия как се развива национализма при братята хървати, словаци, шотландци и ирландци. Там имах честта да се запозная на живо с професор Томаш Камусела, който през далечната вече 2010 г. одобри моята дисертация за публикуване като книга и професор Александър Максуел от Нова Зеландия, който се занимава със словашки фалшификации на исторически източници и сме си кореспондирали в миналото. Това наистина беше огромна чест да бъда в една зала с учени от такава класа!

След това се насочих с колегите към друга сграда да слушаме гостуващ лектор от Швейцария. Проблемът беше, че швейцарецът, макар и от немскоговорещ кантон се оказа доста сладкодумен и откара речта до 8 вечерта и макар че по принцип съм железен и лесно не се уморявам, явно понякога и моите батерии започват да падат. Думите на швейцареца започнаха да прелитат покрай ушите ми, картините от екрана със свободолюбиви швейцарски патриоти от Наполеоновите войни плуваха пред очите ми и добре че започнах да си движа краката и да се щипя по ръцете, че иначе съвсем щях да проспя събитието. То че съм позаспал по някое време е ясно, но очилата ми са тъмни, а и си подпирах главата с две ръце професионално, така че да се надяваме, че не са ме забелязали много колеги. 🙂 След тази невероятна презентация за..., моля ви не ме ппитайте за какво, шотландските домакини ни поканиха на коктейл. На този коктейл ни гостиха с червено южноафриканско вино (ако бях колега на @Яничка бих попитал от коя точно държава в южна Африка? 🙂) и чипс. Какво искате вие?! Това да не ви е балканска или кавказка суфра! Както би се изразил някой политкоректен колега, шотландците са изключително щедри и гостоприемни хора, но по друг начин.Даже, бих казал, съвсем по друг начин. 🙂 
 След тази обилна гощавка за добре дошьл, реших, че е време да се връщам в хотела, докато не съм заспал прав. Някой ми откраднал чадъра, който оставих като останалите цивилизовани хора в лобито на сградата. Няма проблем, аз пък отмъкнах друг чадър. Нямах намерение да се мокря. Към 10 бях в леглото с дистанционното за телевизора, с намерението да гледам 1/4 финала от Шампионската лига между Реал Мадрид и Манчестър Сити. Но, както казваше героя на Хайтов в "Мера според мера", "едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш." Аз си останах с искането и се събудих на другия ден в 9 сутринта, с дистанционното на рамото ми. Як сън му ударих, но затова пък бях в отлично нстроение и готов за по-сериозна обиколка.

Навън беше мрачно като в Шотландия, но не валеше поне. За всеки случай си взех пак раницата с новопридобития ми чадър и понеже не закусвам се отправих направо към Шотландския национален музей, който се оказа и безплатен за посещение. Докато вървях към музея, въпреки целия мрак и дъжда, който пак започна бях в чудесно настроение и даже си подсвирквах една стара песен Love is all around на Wet Wet Wet. Яка песен, но аз бих я кръстил Rain is all around.

https://www.youtube.com/watch?v=h3gEkwhdXUE

По пътя даже видях някакъв етнически магазин Бабка. Интересно име, на витрината имаше и нещо като козунаци, но реших да си продължа по пътя.

И така след около 35 минути ходене бях в Шотландския национален музей, който се оказа страхотно попадение! Не само история на Шотландия, с вдъхновяващи цитати за свобода, но и артефакти от целия свят от Африка и Китай до северна Канада, но и интересни музикални инструменти, препарирани животни, минерали, научни открития, вкл. препарирано копие на първата клонирана овца Доли, както и копие на тъкачната машина на Жакар с перфориращи карти - идея, която е ползвана за въвеждането на данни и в първите компютърни модели. Интересни артефакти и за разрушаването на градове от асирийците. Все неща, които преподавам, но никога не бях виждал на живо! Страхотно място! Неусетно прекарах там няколко часа!

Както можете да се убедите от снимките, има наистина за всекиго по нещо. Намерих и интересни подаръци в сувенирния магазин на музея, като карти за игра с различни животни, пъзел с акули и т.н., с които реших да зарадвам моите сладури вкъщи. А, след музея продължих към сувенирните магазини на Кралската миля, където дори купих една детска шотландскя гайда, която се оказа, че не свири. След като накупих джунджурии за всички вече беше станало към 15:00 и започнах да усещам глад, затова се насочих към ресторантчето за бързо хранене, тип закусвалня OINK ли по нашему, ГРУХ! По препоръка на една колежка. Оказа се, че продават сандвичи с от много вкусни шотландски прасета на барбекю. Препоръчвам това място! Намира се на Кралската миля, точно до парламента.

Явно доста испанци бяха разбрали за вкусния испански грухчо, защото и на трите маси около мен бърбореха на езика на Сервантес. На шум определено го докарваха, но аз съм свикнал. Предпочитах да си говоря на английски с готвачката, която ми даде прекрасни банкноти с шотландски паунди!

След точи вкусен обяд, вниманието ми прикова замъка Холирууд Хаус, който снимах подробно, защото ми хареса колко елегантно и величествено изглежда!

А, точно срещу замъка е и самият Шотландски национален парламент, който е отворен и безплатен за посещение. Няма кой знае какв ода се види, но си струва едно бързо кръгче от 15-20 минути.

След парламента пак се заех със сувенирните магазини или по-скоро ги позяпах. Килтовете се оказаха на доста солени цени ако се качествени, но аз все пак предпочитам да нося панталони.

Доволен от видяното и че най-после няма дъжд се насочих с бодра крачка към Единбургския университет да послушам последната сесия за деня преди гала вечерята. Все пак, официално съм на конференция уж, а не на туристическа обиколка. Тази последна сесия истински ме развесели. Една китайка разказваше за носталгията по Мао в Донгбей или китайския североизток, някакъв политкоректен канадец се възмущаваше колко лошо било, че британската образователна система налагала на имигрантските деца британски ценности, сръбски наглец най-безочливо се опитваше да убеди публиката, че сръбските шовинисти-лингвисти като Цвиич, които през 19 век обявяват, че в западна България се говори прав сръбски език, а до Черно море сръбски диалект не били националисти, а честни учени. Една мила словенка завърши сесията с приказка как словенците успешно интегрират имигранти от Босна и Сърбия, все едно това е същото както да интегрираш сомалийци в Стокхолм. Зададох на всички по един въпрос и след сесията си разменихме няколко лафа с политкоректния канадец, който бързо се измъкна от аулата да не би случайно да го принудя да каже нещо неполиткоректно, но пък се запознах с друг колега от Канада - Шарл от Монреал, с когото отидохме да пием по едно шотландско пиво преди гала вечерята. Към нас се присъедини и един монголски колега, но по пътя към гала-вечерята се присъедини към някаква азиатска група. А, гала-вечерята на конференцията се оказа не нещо традиционно шотландско, а тапас и вино от Ла риоха в испанския ресторант Ал Андалус! Отдавна не бях пробвал испански манджи! Е, разбира се, напитките не бяха включени в цената на вечерята, но все пак сме в Шотландия. С Шарл веднага намерихме общ език. След бутилка Ла Риоха минахме на френски и вече Шарл не казваше, че е канадец, а стана канадец франкофон. След втората бутилка Ла Риоха вече стана кебекуа. Червеното вино прави чудеса! Към нас се присъедини още един канадец, риж келт от провинция Нова Скоуша. Шарл започна да му разправя за депортацията на франкофоните от Акадия от англичаните през 18 век преди Седемгодишната война (1756-1763) и как някои от тях се заселили близо до Монреал и си нарекли селото Акадия. Аз разбира се знам добре какви са ги вършели британците по канадските земи, но за това село до Монреал не бях чувал и непремено ще го посетя юни месец. Представете си, обаче, че коментарът на рижия англофон от Нова Скоуша беше просто "не ме интересува." Шарл побесня и помислих, че ще се сбият. Работата се размина само с тегленето на една майна на Канада и обвинението, че бай Джон е фалшив канадец, докато Шарл пък изобщо не бил канадец и на мен като единствения автентичен канадец на масата 🙂 остана удоволствието да ги помиря двамата и да измъкна Шарл от ресторанта. Упътих го как да си намери хотела и аз се насочих към моя.

На следващия ден сутринта станах в 9 и в 9:30, оставих ключа на рецепцията и се насочих към Хей Маркет, от където трабваше да хвана експресния автобус за летището. Пристигнах доста бързо и слава Богу, полетях за Мадрид по разписание в 12:00. Вкъщи ме чакаха всички с нетърпение, с прясно изпечен кекс и страхотна изненада от мача между Атлетико Мадрид и Борусия Дортмунд на 10 април. Точно, когато се игра мачът на любимия ми отбор, аз се оказах в Шотландия, но затова пък жена ми успяла да ми купи шал на Борусия пред стадион Уанда Метрополитано! Каква по-хубава изненада за мен?!

Като цяло, мога да кажа, че Единбург си струва да се види за 2-3 дни. Макар и да е мрачно и дъждовно, със само 49 слънчеви дни в годината, за сравнение във Варна са 93 годишно, а в Мадрид около 300, местните хора са дружелюбни, говорят разбираем английски език, въпреки хленченето на американци и други чужденци как не ги разбирали и определено, архитектурата е класи над дървените бутафории в Рейкявик. Пак бих се върнал в Шотландия с идеята да видя повече природа и Лох Нес. Но, ако не се върна отново ще го преживея. Даже като се замисля, едно кръгче на Сейшелите или една арменска или грузинска суфра съвсем ще ми разсеят шотландските облаци и планове от главата. 🙂 Важното е, че получих много позитивни емоции и се опитах отново да ида на място, което е извън обичайните ми маршрути.