ИРЛАНДИЯ Е ТАКАВА, КАКВАТО Е - част трета

ЕЛАТЕ С МЕН В ГОЛУЕЙ –

НАЙ-ПРИЯТЕЛСКИЯ ГРАД В СВЕТА

   Когато поръчвах нетрадиционна екскурзия по непознатите Британски острови за мен и за група мои приятели и туристически следовници, туроператорът ме попита кои градове желая да посетим в Ирландия. На моето двоумение, след Дъблин той ме насочи към Корк. Виждах, че в много други програми Корк е предпочитаната дестинация, но в моето проучване аз се спрях на Голуей. Заинтригува ме това, че през годините този град попада в не една ТОП класации в страната си, в Европа и в света. Някои от неговите призове са за „най-приятелски град”, за „най-ирландски град”, че и за „най…-секси град”! /Какво ли ще е това чудо, си мислех и настоях пътуването ни да включва Голуей./. Фасадата на университета му държи световната палма на първенството по своята красота. Той е бохемската столица на Ирландия и всеки трети ден в Голуей е част от неговите над 122 фестивала годишно!

      И така, очаровани от красивия, цветен и определено спокоен за столица Дъблин, потегляме към западната граница на Ирландия. Първата ни спирка е при „най-фотографирания”/!/ замък на републиката. Да отбележим: в тази държава има напълно или частично запазени 30 хиляди замъка. Някои са обитаеми, други са туристическа атракция, трети са превърнати в хотели, а от други са останали само руини. Ако все пак някъде прочетете, че Шотландия е страната на замъците, да знаете , че там те са само 3 хиляди!

      Защо в Ирландия замъците са толкова много? През средните векове островът е слабо населена, пълна с гори и блата равнина. Най високата планина тук достига едва 1038 м. Това е място, постоянно разкъсвано от войни и чужди набези. Затова замъци са строени не толкова за седалища на кралски владетели, а най-вече с отбранителна цел. Те не се родеят особено с величието и пищността на замъците на европейски монарси или на богати фамилии. Строени са от местен варовик и имат повече вид на крепости. Е, в градчето Килкени все пак посетихме класния /но не голям/ замък Белингхам и той се доближава до типичните монархически обители. Дори само с  известна условност  може да се приеме, че и Дъблинският замък отговаря на общоприетата представа за кралски замък. На снимки съм виждала други значими замъци в Ирландия, но какви са в действителност, не зная.

    Най-фотографираният замък днес е Дунгуайър/Dunguaire/. По ирония за мен, точно той е построен през 1520 г. за кралски дворец. Но като му видиш неугледната единична постройка, празния двор и околните блата, не можеш да не се запиташ с какво толкова е заслужил „голямото фотографиране”? Ами да го кажа направо. Той е на път към западната граница на неголямата по площ Република Ирландия и всеки, който пътува нататък, неизменно преминава край него. Явно всички спират тук и насочват фотообективи… Не надникваме в интериора на замъка, защото не бяхме в ден за посещения.

   Пътят ни се точи през обширни ливади и край каменливи хълмове. Ливадите са удивителни. Тъй като небето в Ирландия е почти винаги готово да пусне дъжд, по едно и също време на много места земята е наполовина засенчена от облаци, а малко встрани - ярко осветена. Огряното петно свети в онова уникално зелено, което е по-различно от другаде и дава колоритното прозвище Изумрудения на остров Ирландия.

     Камъните пък преобладават из цялата панорама, разпръснати или под формата на малки и по-големи, ниски и по-високи изградени неравни зидове. Зидовете са и край пътя, или ограждат дворове и пасища, или се спускат по склоновете на хълмовете. Не навсякъде тези оград/к/и служат за защита от човешко посегателство или от животински погроми. На някои места те се нижат без видима причина. Може би играят ветроупорна и противосвлачищна роля? Беше споменато, че са в някакъв списък за /вероятно/национални природни богатства, но при цялото ми издирване на информация в Интернет за това, не попаднах на такава. Откъде мога да зная как им казват на ирландски или на английски, че да ги намеря…

      Прекосяваме малко и малки населени места, но извън тях край пътя се срещат единични, самотни къщи, или само по няколко в съседство. Всички те са отлично поддържани, с изрядно боядисани фасади, врати и прозорци, с очевидно редовно „подстригвани” ливади. Изглеждат като извадени от списание за елитна жилищна среда. Някъде покривите им са сламени – екологични и топли…

Вижте им къщетата на ирландците- красиви, малки и спретнати. Няма я нашата парвенющина, където една категория хора се стремят да покажат чрез палатите си на цял свят колко са богати/но не и как са забогатели.../

        Голуей съществува като селище от 13-ти век. През следващите 100-150 години той дори не се счита за град. Но в 15-ти век се превръща във важно пристанище и оживен център за търговия най-вече с Испания. Казват, че дори Христофор Колумб се отбил тук през 1477 г и се черкувал в неговата  енорийска църква "Свети Никола".

 "Свети Никола"е от 13-ти век - най-старата англиканска църква в Ирландия.

     Градът пострадва  най-много от т.н. Голям глад, когато картофената реколта в Ирландия и в Европа е унищожена от болестотворен патоген. Загиват 20 на сто от жителите му. В една от поредните битки с английската армия той е почти напълно опожарен. Но 14 местни търговски фамилии се грижат за възстановяването му и го управляват векове наред, редувайки на кормилото членове на своите семейства, както в племенните общества. Затова ще чуете да наричат Голуей и „Град на племената”.

      Днес той има около 80 хиляди жители и е трети по големина след Дъблин и Корк. Въпреки тоталната смяна на поколенията, тук нищо не е забравено и никой не е забравен. Изградени са 14 пътни кръстовища с имената на горните фамилии. Не е пропуснато и посещението на американския президент Джон Кенеди в Голуей. Барелеф и паметна плоча за обявяването на Кенеди за почетен голуейски гражданин са поставени на централния площад Ейре, а близкият парк носи неговото име. Защо този президент идва тук? Защото той, както и още 22-ма американски президенти, заявяват, че имат ирландски корени. Впрочем, 10 процента от цялото население на САЩ или 33 милиона американци заявяват същото…

 В прослава на посетилия града Кенеди на 29-ти юни 1963 г, само 3-4 месеца преди той да загине трагично в Далас

     Разходката ни в Голуей започва по една от главните улици , чието име е "Castle street"/улица „Замък”/. Няма как да проверя имат ли улици с имена "Виолетка", "Буря", "Голаш", "Горна махала" или "Дивла", например,каквито има в София, но ми се струва, че да живееш на голуейската главна с това име ти дава друго самочувствие...

 По улицата с име "Замък"

     Наоколо гъмжи от народ. Не е неработен ден или уикенд, а обикновен четвъртък, 7-ми юли 2019 г. Небето между сградите е премрежено от върволици знаменца, които придават на обстановката уникален празничен вид.

Май така празнично е през цялата година в Голуей

  Две къси калдаръмени улички образуват вилка и водят до т.н. Латински квартал. Преминаваме по тях край  масивни сиви  или ярко боядисани, колоритни сгради.

Това е замъкът на фамилията Линч - една от най-старите сгради в Ирландия. Единият герб е фамилен, а другият - с короната, на Хенри VII, който живял тук. Сега наследниците на благородниците, които са го построили преди векове, са го превърнали в банка 

   Ето и музей и магазин на популярното творение на местното отколешно златарско занаятчийство - пръстенът  „Кладах“/Claddagh/. Бижуто представлява две ръце, държащи сърце, над което има корона. В далечните времена елементите символизират любов, приятелство и лоялност/към короната/ и пръстените  се подаряват при годеж, а сега те са отличителен белег на ирландците по света.

Цветя и класа на фасадите... В началото пръстените са служили за ориентир дали сте в романтична връзка или не, в зависимост от това  на коя ръка ги поставяте и как ги завъртате на пръста си

    От края на 60-те години на миналия век Голуей има нова катедрала  с два патрона - Дева Мария, възвисена на небето  и Свети Никола. Тя е най-голямата сграда в града, изградена от разпространения голуейски варовик. Вътрешността й е оставена  сива и груба, което, заедно с огромните размери, навява кичозност и липса на естетика. Има много несъгласие с вида на този, отдалечен от обичайния, църковен интериор. Прилагам красива снимка на катедралата, изтеглена от Интернет, защото моите обикновени кадри наистина развенчават представите за духовен дом. Но не се залъгвайте с цветовете...Грозна и нелепа е!

 Катедралата е построена върху руините на бивш затвор

   Спираме пред две бронзови фигури. Ирландецът Оскар Уайлд е всеизвестен писател, поет и драматург. А Едуард Уайлд, не особено популярен по света, е естонски писател и на неговия език името му се произнася Вилде. Обаче някой видял еднаквото изписване на фамилиите им и го използвал за тази интересна скулптура в центъра на Голуей. Впочем, такава има и в Естония, в град Тарту.

    Какво, мислите,  срещаме често-често в Голуей? Пъбове, разбира се...

Бар до бар...Долният е от 1894 г.

Не стига, че от тях непрекъснато се лее музика - обикновено традиционна ирландска, но и на много места в центъра ги конкурират улични музиканти.

За днес тези не бяха единствените

   А този местен МаКдона'с май показва съответния пръст на американския МаКдоналд'с...Ирландците не толерират особено чуждото производство/спомнете си шотландското уиски/.

Американското знаме на фасадата може би е намигване към МаКдоналд'сите...

   Република Ирландия има климат с чести дъждове и студени ветрове, затова тук се носят много дрехи, ушити от вълнени платове или  изплетени от вълната  на специална порода овце, наречена тексел.

 Реклама пред магазин за вълнени дрехи

  Неусетно, провирайки се през тълпите, стигаме края на Латинския квартал.  Той завършва  с т.н. Испанска арка на една крайбрежна улица. Тя е остатък от средновековните градски защитни стени на Голуей. Казвам една крайбрежна улица, но тук те са много, затова преди време  оня ирландски писател - нобелист, когото споменахме в първата част на този разказ - Уйлям Бътлър Йейтс - е нарекъл Голуей "Венеция на Запада".

Испанската арка

Защото през града минава мини реката Кориб , дълга само 6 км, една от най-късите в Европа. Водата й привидно спокойно и безметежно се влива в Атлантическия океан, но ако искаш да разбереш какво означава страховито скоростно течение, потопи се в нея. Кориб  има 104 куб.м. среден дългосрочен воден дебит и за секунда те отнася на 3 м. С този дебит тя е втора в Ирландия след р. Шанън. По скорост на течението  е пак втора в Европа, след друга ирландска река – Фойл, но протичаща през Ълстър в Северна Ирландия. Все пак в градски условия Кориб няма равна по  бързина на водата си в Европа.

     Риболовът е важен поминък на населението. Заради атмосферните влияния на обветрения атлантически бряг, се строят специални лодки с три платна, наречени "Голуейски хукърси"/Galway Hookers/ и те са следващият символ на града.

Платната на голуейските лодки са  тъмночервени или ръждивокафяви 

   Вливането в Атлантическия океан на пълноводната и бързотечна река  Кориб от брега наистина  никак не изглежда екстремно. Нищо не е пречка от тук за Атлантика да тръгват ветроходни състезания или разходки с всякакви плавателни съдове. 

Тук Кориб се влива в океана

   В Голуей и района съществуват 35 обекта на ирландското наследство, 31 музея и 10 художествени галерии. Градът е неофициалната столица на Гелтахт (родният ирландски език) и е дом на 10% от ирландското население. Той е оживен и цветен, признат в цял свят със своите приветливи, приятелски настроени хора. През 1848 г в него се създава Куинс Колидж само с 68 студенти, а днес  учебното заведение, прераснало във филиал на Националния университет на Ирландия, се посещава от 20 хиляди учащи. Заедно с широката младежка аудитория тук се усеща силен артистичен дух, който дава страхотна представа за  града  като бохемска столица и център на модерна и космополитна атмосфера.

    Споменах, че тук през цялата година се провеждат около 122 международни и местни фестивали, тематични празници в областта на филмовото и музикалното изкуство, улични театрални прегледи, гурме надпревари за местна и най-вече рибна кухня, конни състезания, конски паради и какви ли още не културни, традиционни и шоу събития. Проявите са тясно свързани и  с ирландските езикови, музикални, песенни и танцови традиции. 

    Това постоянно привлича хиляди местни и чуждестранни посетители - по брой надминати само от посетителите на Дъблин, затова градът влиза и в световни класации за най-добра туристическа дестинация. 

    През 2020 г Голуей получи честта да бъде поредната Европейска столица на културата, заедно с хърватския град Риека. Изпревари ли той  Ковид пандемията и успяха ли някакви гости да вдъхнат най-ирландската му атмосфера, не проследих. Но и без специален повод да го посетите, колоритното селище на западния  атлантически бряг на непознатите британски острови ще  изпълни очите ви с неповторима, удивително красива природна панорама. Със сигурност и душата ви ще затрепти,  разлюляна от трелите на националния ирландски инструмент - келтската арфа, под звуците на която Голуей  пее, танцува и се весели денонощно.

                                                                                        Край