ЛОНДОН Е СЕРИОЗНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО

ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЕКСКУРЗИИ    

        д-р инж.Стефка Кантурска

     Лондон е голямо предизвикателство за екскурзианти  като нас ,които имат свободна  програма.Tрудно се планират посещения  за няколко дни  с възможност за   разглеждане на най-големите забележителности на Лондон.              

        Нискотарифните самолетни компании  предлагат по-евтини цени на билетите, но твърде ограничени размери на багажа.Също така  най-неприятни са часовете на излитане и кацане - много рано сутрин или  доста късно през нощта. И все пак-трудностите са преодолими и се забравят бързо,особено когато полетът е директен до желаната дестинация,без прекачване и допълнителен престой на различни летища. Този път имахме добър избор - директен полет от Варна до Лондон,летище Лутън. Летището е  разположено на 34 мили (54 км) северно от Лондон в югоизточната част на Англия.

       Според броя на пътниците летище Лутън е петото най-натоварено летище в Обединеното кралство.Още сега в началото на бума на туристическите пътувания   тук е много оживено и многолюдно .

    За пристигащите пътници още по - привлекателно е слончето-посрещач.Оформен е специален кът  „FLYING FOR 85 YEARS”(„ЛЕТЕНЕ      ЗА 85 ГОДИНИ”) по случай Юбилейния празник на Лутън през 2023г. Първата задача на новодошлите пътници е да си направят „селфи” със слончето.

            Всеки детайл в обстановката на летището ни впечатлява.Тук откриваме истинска оригинална пощенска кутия Royal Mail ,датираща  от викториански времена.Тя е монтирана на стена и също привлича любители-фотографи.

                   Автобусните отсеци оформят „опашките” от чакащи пътници

              Ето вече сме в  очакване на автобуса към центъра на Лондон                                  

     На летище Лутън няма железопътен транспорт и придвижването до центъра на Лондон става с автобуси.На открито с ленти и колчета (както навсякъде в салоните на летищата) са оформени преградни  „коридори” за чакащите  пътници и според разписанието  автобусите пристигат навреме.Навсякъде има информационни табели с възможните начини за достигане до центъра на града. Предвижда се пътуване само за 40 минути от  летище Лутън и Голдърс Грийн, на северната линия, и 50 минути, от летище Лутън и Финчли Роуд, разположен на линиите на метрото Jubilee и Metropolitan.

     Нашата цел е да достигнем Vistoria Rail Station от жълтата линия на метрото Circle  line  (Yelow).

    Пристигнахме на Автогара Виктория  (Victoria Coach Station),която е на около 300м от  ж.п.гара Vistoria  на National Rail ,която обединява трите железопътни компании на Англия,Шотландия и Уелс.

   Първият истински контакт с Англия,първата ни истинска среща в с Лондон става именно на гара Виктория. City of Westminster или  Градът Уестминстър е централен район,разположен  западно от Лондонското Сити и на изток от район Кенсингтън и Челси,а южната му граница е река Темза. 

Щастливата ни компания се възхищава на сградата  Nova,близо до гара Виктория

     ЖП гара Виктория  се намира в района Уестминстър, на половин миля южно от Бъкингамския дворец. Оказва се,че Станция Виктория е само на пешеходно разстояние от часовниковата кула Биг Бен, но доста пеша от Британския музей и Лондонската кула.Трябва да решим проблема с картите за градския транспорт.  

      Една от най-големите строителни  разработки от преди десетина години е изграждането на  три динамични сгради,които  представляват  важен  островен обект в Уестминстър.Това са два  първокласни офис блока, Nova North и Nova South, и жилищни пространства в третата  сграда ,която представлява комплекс за хранене и развлечения.

                                       Сграда Nova South   или    Nova SW1

             Червените  двуетажни автобуси ”грабват” очите на всеки турист

                                                  Вход към лондонската гара Виктория                

    Още при влизането в огромното пространство на гара Виктория  гледката е стряскаща и зашеметяваща-толкова много хора, блясък,светлини ,рекламни табла,щандове за цветя,бюфети, магазинчета и ресторанти. Като че ли усетихме вълненията на чужденците и гостите  от Континента,  които някога пристигали с влакове на  гара „Виктория” и тя ги е посрещала като „входна врата” към Острова.Автоматите за билети са навсякъде. За да  пътуваме икономично с обществения транспорт трябва да се снабдим със седмични „Ключови умни  карти” Key Smartcard . С тях  можем да закупим билети онлайн и да ги заредим с помощта на специалното приложение в телефона.

             Огромна стъклено-стоманена конструкция оформя тунела  над централното хале на гарата    

                                            Автоматичните апарати за билети са навсякъде        

   Пероните на лондонската гара Виктория и платформите на метрото Виктория са само на няколко метра една от друга - само вертикално. Метростанция Victoria обслужва линия Victoria (или светлосиня линия), линия District (зелена линия) и кръгова линия (жълта линия).

       Подземните платформи са достъпни по стълбите на главния вход на гарата.Преминаваме през главната зала , след това следваме знаците към стълбите и да се насочваме  към метрото. 

     Квартирата за нашето пребиваване в града се намира в Уайтчапъл –Whitechapel - район в източен Лондон,по точно източно от Чаринг Крос  (Charing Cross)  .Това е местоположението на кметството на Тауър Хамлетс  (Tower Hamlets Town Hall) ,разположено на около 3,4 мили (5,5 км) от центъра на града. Уайтчапъл (Бялият параклис)  носи името си от някогашната католическа  църква, St Mary Matfelon , която, подобно на Бялата кула  White Tower  на Лондонската Кула (Tower of London)    в миналото е била варосана, за да се вижда от далеч и да има привлекателен външен вид. В лондонския квартал  Tower Hamlets на Острова на кучетата (Isle of Dogs) се намира Новото Лондонско сити (New  London City),което е съвсем различно от истинското City of London,често наричано „Ситито”. Често „Ситито“ бива наричано „Квадратната миля“, тъй като реалният му размер е около една квадратна миля  по площ.

           Докато Ситито е автономна административна единица - територия със собствено управление и с особен статут.- малък самостоятелен  квартал-„град в града” ,то новото сити е съвършено друг ,модерен район ,в който  са разположени  офисите на големите международни компании и банки.  

            За да стигнем до Източен Лондон избираме пътуване с метрото,зелена линия с името Област  (Dictrict ).Линията обслужва 60 станции (повече от всяка друга подземна линия) 40 мили (64 км). Това е единствената подземна линия, която използва мост, за да прекоси река Темза.

Примерна карта на станциите от маршрута на зелената линия (Dictrict)

     В района Уайтчапъл има две подземни станции на метрото London Underground   - Algate East   и   Whritechapel.

      Станция  Algate East се обслужва от влакове по линиите Dictrict и  Hammersmith &City  .

   Намираме се вече на станция Източна порта - Aldgate East .Името  е избрано  от старото наименование Aldgate (порта в бившата  защитна стена около Лондонското сити.) Оригиналната гара Aldgate East е открита през  1884 г. като част от източно разширение на областната железница а през 1938г. е обновена и разширена  .

     Страхотна гара  с връзка между две линии .  Това е последната  станция в зона 1 и е удобна за разглеждане на обекти,както на запад,така  на изток в Лондон.

.

     Още веднага при излизане на улицата виждаме,че движението на превозните средства е „обърнато”,т.е от лявата страна на пътя.  Обединеното кралство има дълга история за движението , която датира още от времето на Римската империя. Известно е, че повечето хора са „десничари”, т. е. дясната им ръка е по-силна, концепцията за яздене на кон от лявата страна на пътя се превърнала в обичайна практика, за да може дясната ръка да бъде готова за атака в случай на неочаквана засада.

                                  Компанията ни е в готовност  да разучава  квартала  

                 Уличният пазар на Whitechapel Road , наблизо е Метростанция Whitechapel

                                                       Входът на Метростанция Whitechapel

   Другата станция Whitechapel също се обслужва от Dictrict и  Hammersmith &City  на метрото, както и още  -  от линиите East London Line  (част от надземната линия London Overground)  и  Elizabeth Line .Станцията се намира   зад уличен пазар  със същото име и кметството на   Тауър Хамлет.      От 2010г. след  прехвърляне на линията Източен Лондон към надземната мрежа на града станцията  Whitechapel е превърната в гара за обмен  между двете железопътни транспортни мрежи.

       Районът Източен Лондон,в който се намира квартирата ни, е разположен  ,северно от река Темза. Има различни варианти за придвижване до центъра на столицата.Освен с метрото,наблизо е и надземната линия   London Overground , която минава от север на юг през пристанищните докови  райони. Преди това е била линия на лондонското метро. Вече можем да се ориентираме по знаците на транспортната мрежа и да ползваме най- удобните маршрути.

                                                 Примерни означения на лого за различните транспортни линии

    Лондонското метро  London Underground, наричано от лондончани също и Тhe Tube, „Тръбата“)  е най-старото в света.  

   Линията "Елизабет" е високочестотна хибридна градско- крайградска железопътна мрежа и официално е открита през 2022г.Тя е част от завършения  проект Кросрейл (Crossrail) за изграждане на бърза транзитна система  ,която пресича столицата  в направление  „запад – изток” като свързва двете  основни линии –Голямата Западна главна линия и Голямата Източна главна линия.

      Една от най-големите гари по линията Елизабет е станция Canary Wharf ,която свързана с националната железопътна мрежа  National  Rail (NR) и допълнително с гара Canary Wharf на лондонското метро.Освен това има връзка с възловата разпределителна станция Poplar на линия   DLR.

     Docklands Light Railway ( DLR ) е автоматизирана „лека”железница - нова  система на метрото, обслужваща основно преустроения район около брега и бившите докове ,известен като London Docklands.

       Canary Wharf е модерният район  в лондонския квартал Тауър Хамлетс,    разположен близо до   Острова на кучетата Isle of  Dogs . Canary Wharf се определя от   като част от централния бизнес район  на Лондон. Наред с Лондонското сити , той представлява един от основните финансови центрове в Обединеното кралство и света, съдържащ много високи сгради, включително небостъргачът  One Canada Square (50 етажа,235м) ,една от трите най-високи сгради в Обединеното Кралство. Линията DLR  осигурява директна връзка между двата големи финансови района на Лондон, Canary Wharf и City of London.

          Когато радостта и вълненията от първите впечатления след пристигането ни в Лондон преминат в нетърпеливо очакване на посещението на Британския музей,настроението ни е приповдигнато ,а усещането за нови емоции е невероятно.  Разбрахме,че само чрез пешеходни  обиколки из квартала най-добре ще можем да се ориентираме.Освен това с GPS от телефона бърза се опознава  кварталът  и се научават възможните спирки на градския транспорт.Недалеч от квартирата ни се намира спирката  “Shadwell” на две   линии -  оранжева London Overground  и  светлозелената DLR.

        Оказва се,че ако пътуваме с  линията DLR до метростанция Bank    на червената  линия   Central само с едно прехвърляне до станция Holborn ще достигнем до Британския Музей. Лондонско Сити  представлява историческото сърце на Лондон,някогашния древноримски град  Лондиниум.   основан през 47 година като търговско пристанище, около който с вековете се е разраствал съвременният град. Границите му са останали непроменени от Средните векове.

         Изключително натоварената  станция   Bank е открита през 1900 г. и е кръстена на „Банката на Англия“, до която се намира. Bank и Monument са две взаимосвързани станции в Лондонското Сити, които образуват комплекс за обществен транспорт, обслужван от пет линии на метрото ,както и от  линията DLR.  Станциите са в  тарифна зона 1.

    Комплексът бил оценен от  проучвания на пътниците като най-лошата станция на метрото. Наложило се да се направи  значителна модернизация и разширение и след 7 години строителство всичко било  завършено през 2023 г.Днес станция Bank е една от най-натоварените в мрежата на лондонското метро и има една от най-сложните настройки в света,но благодарение на подробните информационни знаци и табели  пътниците се ориентират бързо и придвижването е лесно .

    Станцията няма  главен вход „над“ земята на нивото на улицата ,но общо има 16  „входове / изходи”  .Десетте   платформи ;5 –те билетни зали и 27 ескалатори (най-много от всички станции на лондонското метро) –всички са „под земята“.

Стенните плочки на гарата показват привържениците на  герба на Лондонското сити,комбиниран  с червения  подземен  на  метрото

      След  ремонта  в   Bank  station  са пуснати    две подвижни пътеки –тротоари ,т.нар.травелатори , свързващи Docklands Light Railway (DLR) с централната и северната линии на метрото Central Line и  Northern Line. Преди това връзката между двете линии включвала  вита стълба в края на централната линия, тесен коридор и повече стълби към северната линия, но сега има  широка подвижна пътека и малка стълба с  ескалатори.Така достигаме до Central Line,  за да пътуваме до станция    Holborn.По стените на лабиринтния коридор  до платформата  виждаме страхотни рекламни табла.

                      Реклама на „ Бандите на Лондон”- британски криминален  телевизионен сериал

    Така вече се намираме в Западен Лондон ( West End of London),западно от Лондонското сити и северно от река Темза.Тук са съсредоточени много от основните туристически атракции на града, магазини, правителствени сгради и места за забавление. Блумсбъри ( Bloomsbury) е модерен жилищен интелектуален и литературен център за Лондон. Bloomsbury е домът на Британския Музей;   най-големия  музей в Обединеното кралство.В квартала са разположени  няколко образователни институции, включително  University College  London и още няколко институти към Лондонския Университет.  Докато стигнем до Британския музей преминаваме покрай интересни сгради.

     The Plough („Плугът”) е традиционна ъглова кръчма, автентичен английски „пъб” първоначално построена през 1855 г. ,впоследствие реновирана в красив и  привлекателен стил . Намира се в Блумсбъри, в непосредствена близост до Британския музей и   Театърленд (Theatreland) на    Шафтсбери авеню. (Shaftesbury Avenue).     

                          The Plough („Плугът”) е традиционна ъглова кръчма

   Само след кратка разходка северозападно от гара Holborn в посока  към Bloomsbury, откриваме невероятно завладяващия Британски Музей. 

     Не сме очаквали да видим такава страхотна сграда  в центъра на Лондон поради нетипично огромните й  размери, четири огромни крила, 43 колони, напомнящи на гръцки храмове, триъгълен фронтон и гигантски стълби.Тази богата строителна композиция  е създадена от архитект Робърт Смирке  през 1823г.,а  през 1852г.структурата е завършена с използване на авангардни  строителни методи.

    В този величествен храм  на архитектурата  като че ли е съхранена цялата история на човечеството,а в неговите експонати  е показан вечният стремеж на стотици поколения към познание,свобода ,хармония и красота. Решаваща роля в основаването на музея е изиграл Сър Ханс Слоун (1660-1753) –виден ирландски лекар, естествоизпитател,президент на Кралското научно общество и Кралския колеж на лекарите.Най-трайното наследство на Слоун се криело в огромната му колекция от естествени исторически образци,книги и ценни предмети;общо над 71 000 обекти,които 92 –годишният лекар завещал на държавата.

                        Примерен план на Британския музей  

       Парламентът решил да съхрани колекцията в къщата "Матагю Хаус",под името "Британски музей" в квартала Блумсбъри.Колекцията нараствала непрекъснато ,а поради големия брой посетители през 1824г. било решено музеят да бъде преместен в друга,по-голяма сграда,която била завършена едва през 1848г. и до днес тя е основният дом на музея.Тук понастоящем се съхраняват около 7 млн. предмети и обекти,които са сред най-големите и най-изчерпателните в света, защото произхождат от различните континенти.В музея е съсредоточена и документирана историята на човешката култура от нейното начало до наши дни.

 Музеят има 10 раздели (доисторически;египетски; гръцки; римско- британски;  средновековен;Ренесансов   нумизматичен и др.)

    Входът в Британския музей е безплатен  както и в другите музеи на британската столица. Необходимо е предварително да се направи резервация на посещението - (ден и час ),за да не се получи натрупване на посетители. Посещението на организираните  временни изложби в музея се заплаща.

Снимка за спомен пред южните стълби

      Доста внушителни са южните стълби ,вляво от главния вход.Тук решаваме да отидем в приземния етаж,а после да се изкачим нагоре. На средната площадка има женска скулптурна статуя на кариадида. Кариадидите са били жрици на Атремида.Спомняме си за Акропола,където  се намират такива женски скулптурни фигури,които служат за подпори и украса на сградата.

      Още при влизане в залите 6а и 6б вниманието ни е привлечено от  два „крилати”каменни лъвове с човешки глави и огромни размери. Те са ограждали входа на кралския дворец на крал Ашурнасирпал II (883–859 г. пр.н.е.) в Нимруд

                Асирийски колосален лъв-пазител от 865-860г.пр.н.е. на храма Нимруд

      Освен това виждаме  гигантски изправен лъв, който е стоял  на входа на близкия храм на Ищар, богинята на войната.  По-нататък в цял ръст е статуята на Аменофис III,управлявал Египет от 1386 до 1349г.пр.н.е.     

      С думи трудно се описват строгите форми тънките детайли на скулптурните произведения в Египетската и Суданската галерии –те просто трябва с да се видят и да се фотографират. В древна Асирия( съвременен северен Ирак) е имало много дворци и храмове с големи каменни скулптури и релефни надписи и изображения.    В мрежата на Internet  с  използването на   най-голямото подразделение  на Гугъл стрийт вю (виртуалния начин за наблюдение) на интериорни пространства  могат да се разгледат 9-те етажи и постоянните галерии на музея. Но друго е усещането когато видиш всичко това „на живо”.

     С помощта на иновативна технология любителите на изкуството могат да посетят виртуално залите на музея.

                                                                                          Статуя на Аменофис III                        

                                                                   Статуя на египетската богиня Сехмет         

         Името Сехмет означава "могъща" и затова богинята е представена с глава на лъвица.

 По-нататък в  зала 4 отново се връщаме назад във времето – преди  3000 години ,за да видим  части от историята на Египет  и да се ослушаме дали ще можем да доловим „шепота” на вековете. За по-добра информираност може да се ползва и аудио гид с автоматично управление и широка  интерактивна функционална активност.

      Съвременната египтология започнала с френска научна експедиция, придружаваща нахлуването на Наполеон в Египет през 1798 г. След като британците победили  французите, те взели  някои от най-важните им находки, включително Розетския камък и саркофага на последния египетски фараон. Нектанебо II от 13 –та династия. управлявал от 358 до 340 г. пр.н.е.

            Колосален бюст на Рамзес II, „Младият Мемнон“ (1250 г. пр. н. е.) (зала  4)

                           Огромна  гранитна глава на крал Аменхотел III (зала4)

                         Варовикова стела  от гробница на Интеф ,западна Тива  (  2181–2025 пр.н.е)    

      Най-ценната и важна находка в Британския музей е Розетският камък,разположен в зала 4.Той е част от скала и представлява епиграфски паметник,който бил открит  през 1798г. близо до малкия град Розета край реката Нил.Върху камъка били изписани три версии на указ,който бил издаден в Мемфис от името на Птоломей V.през 196г.пр.н.е. по време на управлението на Птоломеите . Горният и средният текстове са написани на древноегипетски език чрез йероглифи,а най-долният текст е на старогръцки език.Розетският камък станал ключът за разшифроване на египетските йероглифи. 

        Не толкова огромен,но много тежък Розетският камък привлича много посетители

     Намереният  камък , счупен и непълен. бил изпратен в Англия през февруари 1802 г. и  той бил  представен на Британския музей от Джордж III   през юли същата година. Розетският камък и други скулптури били  поставени във временни конструкции на територията на музея, тъй като подовете не били достатъчно здрави, за да понесат тежестта им. След молба до парламента за средства, попечителите започнаха изграждането на нова галерия, за да приютят тези придобивания.

       Розетският камък е изложен в Британския музей от 1802 г. само с едно прекъсване. Към края на Първата световна война, през 1917 г., когато музеят е загрижен за тежки бомбардировки в Лондон, те го преместват на безопасно място заедно с други, преносими, „важни“ предмети. Емблематичният обект прекарва следващите две години на 50 фута под земята на  метростанция  Холборн.

                                              Паметникът на Нереидите в Ксантос (зала 17)

         Паметникът на Нереидите ,построен  в Ксантос ,около 380г.пр.н.е. вероятно е останал от  гробница на един от владетелите на кралство Ликия (в днешна Южна Турция). Паметникът много напомня на йонийските храмове на Атинския акропол  и има формата на малък храм,издигнат  на висок подиум, богато украсен с издълбани фризове и чудесно оживени фигури на нереиди (морски нимфи), стоящи между колоните. Нереидите са били морски нимфи в гръцката митология, които са помагали на моряците по време на техните пътувания, когато са изправени пред свирепи бури.

                      Снимка за спомен  пред  Паметника на Нереидите в Ксантос

          Усещането за движение в тези фигури е едва доловимо,но впечатляващо ,защото изразява  тяхната воля за свобода с тези танцуващи пози и развяващите се драперии. С изумително майсторство скулпторът е показал финните гънки на дрехите им,развени и  брулени от вятъра .

      Предполага се,че  гробницата е стояла до византийската епоха, преди да падне в руини,които били открити от британския пътешественик Чарлз Фелоус в началото на 1840 г.След частична реконструкция  и обновяване паметникът се съхранява в зала 17 на музея.

        Департаментът ”Гърция и Рим” в музея притежава една от най-големите и представителни колекции от древни средиземноморски артефакти в света. Амбициозната  строителна програма за изграждането на Акропола предвиждала изграждане на специален храм,  посветен на богинята Атина Партенос, която е покровителка на града Атина. Думата parthénos означава „мома, момиче“ или „девица, неомъжена жена“.

      Издълбани преди около 2500 години, тези древногръцки скулптури са украсявали Партенона, храм на атинския Акропол (древната цитадела на скалист хълм в града).

        Стаи 18a и 18b включват фрагменти от скулптурата на Партенона, както и части от архитектурата,които някога са украсявали външната страна на сградата. Фронтоните и квадратни пространства с интересни скулптурни изображения в илюстрират епизоди от гръцкия мит, докато фризовете  представят хората на  Атина в религиозна процесия.

Малка част от скулптурите на Партенона,известни още като мраморите на Елгин в галерия Duveen.

     Първоначално инсталирани в Партенона в Атина,  тези древногръцки мраморни скулптури  били пренесени в музея  в началото на 19 век от

   британският посланик в Османската империя Томас Брус, 7-ми граф на Елгин. Затова  днес те  често се наричат „мраморите на Елгин“.

Скулптури  от източния фронтон на Партенона , (438-432г.пр.н.е.)зала 18      

   По време на римското завладяване на Средиземноморието през втория и първия век пр. н. е. много гръцки статуи  предизвиквали възхищение и  намирали нови собственици. Когато гръцките оригинали не могат да бъдат придобити, римските покровители поръчвали скулптури, за да украсят своите обществени сгради, частни вили или светилища на боговете.

Дионисиево шествие, римска 100 г. сл. Хр., от вила Квинтилиана на Апиевия път

                           Кратка почивка за компанията ни

       Зала 23 показва римски статуи, някои базирани на мраморни или бронзови оригинали, други само слабо вдъхновени от гръцката скулптура.                    

       На централно място в зала 23 е поставена статуя на Афродита,както е известна на гърците  или Венера, както я познават римляните, датира от 2  сл. н. е. и е римска адаптация на по-стар гръцки оригинал. Изгубен преди 100 г. пр.н.е., оригиналът вероятно е бил изработен от мрамор или метал в древна Гърция .

      В зала 22 e показан „светът” на  Александър Велики. По време неговото управление от 336–323 г. пр.н.е.,са  завладени  гръцките градове-държави, Персийската империя и са основани  повече от 70 градове като е създадена империя, която се простирала на три континента и обхваща около два милиона квадратни мили. Експонатите, изложени в стая 22, включват колосален резбован колонен барабан от храма на Артемида в Ефес (едно от седемте чудеса на древния свят), скулптурата на Деметра от Книдос в югозападна Турция и много предмети от гръцки бронз.

               Статуя на Афродита  в центъра на зала 23  

   Стълбите „водят” към зала 22,където е „светът на Александър Велики”    

      Римско копие на мраморен бюст на Мелеагър - калидонски принц,

                      герой от гръцката митология

   Статуя на Венера.Адаптирана от гръцки оригинал от 4 век пр.н.е.

        Талия ,муза на комедията                               Момчето е  седнало на скала, за да извади трънче

       Деметра от Книдос .Деметра е богинята на плодородиет                   

       След разглеждане на  зали 4;   6а и 6б   преминаваме в огромно  пространство, покрито с бели плочи и с залято в светлина .Над главите ни - грандиозен стъклен покрив ,а наоколо същинска процесия от хора. Намираме се в центъра на Британския музей и сме се озовали на  най-големия покрит обществен площад в Европа  - Великия двор или The Great Court (Голямата съдебна зала)  на кралица Елизабет II. Точно в средата на площада се намира бяла цилиндрична сграда  и върху нея се откроява надпис . „THE  NEW MILLENNIUM  QUEEN ELIZABETH II AD 2000  TH IS GREAT COURT CELEBRATION” (  ЧЕСТВАНЕ  НА  НОВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ   С  КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ II  - ТОВА  ГОЛЯМО ПРИДВОРНО ТЪРЖЕСТВО).

                                                       Снимка за спомен  в Големия двор

  До 1997г. централният двор на Британския музей е бил зает от Британската библиотека,а за да стигнат от едната страна на музея до другата, посетителите трябвало  да обикалят големи рафтове  с книги. През същата година Библиотеката била преместена в Сейнт Панкрас и било решено в централния двор да се изгради специална сграда за Читалня. Планирането на вътрешния двор на музея било извършено от известния съвременен архитект Норман Фостър (Norman Foster)р.1935г.Така  след няколко години се появила фантастичната бяла сграда на  Големият съд.Тържественото й  откриване било на 6,декември 2000г. от Кралица Елизабет II.За пръв път след 150 години новият Голям Двор  с площ от 3 акра дава възможност на посетителите  да се движат свободно из основния етаж на музея.Читалнята на Британската библиотека в центъра на двора e запазена и ремонтирана за използване като музейна библиотека и информационен център.

     Създадено било   ново „приземно“ ниво, етаж по-висок от оригиналния двор, като пространството отдолу се използвало  за настаняване на Образователния център Clore и  Галериите Sainsbury, където се помещават предмети от колекцията Африка на музея; и галерия Wellcome Trust - дом за дългосрочни и временни  тематични изложби.

    Въз основа на концепцията на архитект Норман Фостър GreatCourt e огромно e , оградено от грандиозен стъклен покрив и така посетителят попада в ослепително светла среда и с всяка стъпка гледката се променя – от древни времена до съвременния свят.

      Големият двор се счита за централна свързваща точка за музея,а някои почитатели го сравняват с  Пирамидата в двора на Лувъра в Париж.

Северно от читалнята има блок с музеен магазин на нивото на земята, отгоре - галерия за временни изложби  и най-високо е ресторантът  точно под стъкления покрив.

       Снимка пред огромната  скулптура на Лъва от Книдос

     На видно място върху специален цокъл  под покрива на Големия двор е изложена колосална  древногръцка статуя – лъвът от Книдос.Въпреки дебатите относно възрастта на статуята,като цяло учените приемат ,че е създадена към 2 век пр.н.е. и била издигната на върха на паметник ,близо до древното пристанище  Книдос.През 1858г. била открита от британски археолози и отнесена в Лондон. Предполага се,че тази скулптура на легнал лъв ,както и скулптурите на Партенона са  изработени от същия тип  мрамор,изсечен от планината Пентеликон,близо до Атина.

    През 2008г.  г.управлението на  турският град Дача  подало   молба-петиция   до британското Министерство на културата и туризма за връщането на двете статуи, известни като  Лъвът от Книдос и Деметра от Книдос ( зала 22) ,но статуите останали  на съхранение в Британския музей.

   Умората започва да надделява,но няма как да се противопоставим на силния ни стремеж да разглеждаме все нови и нови зали с ценни експонати.

    На горния етаж (ниво3) са разположени зали 38;39 ; 40;.41;.42и още зали-от 69 до 73 и нагоре,но не знаем дали ще ни стигне времето и силите за още впечатления.

     В залите 38–39  се проследява развитието на часовниците - от най-ранни примери до сложни и силно декоративни домашни часовници, морски хронометри, дизайни за масовия пазар и модерни прецизни часовници. Британският музей разполага с над 900 часовници. Експозицията включва един от само двата останали пружинни часовници  от 15 век.

                            Часовник Materpiece (~1650г.)

        Действащите часовникови механизми предизвикват голям интерес

     В  зала  40  е разположена  Галерията „Средновековна Европа“ в периода 1050-1500г. Сред множеството на най-големите средновековни съкровища в света с открояват шахматните фигури на Люис.

                                                 Шахматните фигури на  Люис

   Шахматните фигури са намерени на остров Люис в Шотландия.Съществува популярна теория , че те са били изработени в Трондхайм в западна Норвегия около 1150-1200 г. Тогава градът е бил център за резба на слонова кост на морж през Средновековието.

    Започнали живота си в (бившия) отдел за антики през 1831 г., шахматните фигури на Люис били едни от първите предмети от средновековна Европа в музея, в който по това време се колекционират повече  предмети от древна Гърция, Рим и Египет.

      В зала 41 се проследява историята на Европа  от 300-1100г.сл.Хр.

 В центъра на залата    поставени най-зрелищните археологични открития от англосаксонско погребение  в Сатън Ху,Съфолк датиращо от началото на 600г.сл.Хр.Това са безценни съкровища- византийски сребърни прибори, разкошни златни бижута, пищен сервиз за пиршества и, най-известният, богато украсен железен шлем.

                 Кралската златна купа или Купата на Света Агнес (детайл). Стая 40

                                                          Шлемът  Sutton Hoo

                                         Златна катарама за колан

     Предметите в зала 70 илюстрират възхода на Рим от малък град до имперска столица, която контролира средиземноморския басейн и северозападна Европа и Близкия изток, простирайки се от Шотландия до Сирия.

  Галерията обхваща период от около 1000 години от легендарното основаване на Рим през 753 г. пр. н. е. до 324 г. сл. н. е., когато император Константин основава новата си християнска столица в Константинопол (Истанбул).Изложените предмети идват от всички краища на империята,  отразявайки както нейния огромен мащаб, така и разнообразната й географска, културна и етническа природа . Те варират от каменни и метални скулптури на императори и богове до бижута, сребърни прибори, керамика и стъкло, включително известната портландска ваза с камея.

    Предполага се,че тази  ваза е била изработена в Рим в периода 5-25г. сл.Хр.Сцените върху нея са тълкувани много пъти и са сравнявани с митични легенди и исторически факти.Особено силна е любовната тематика,независимо от различните мнения на историци и археолози.

      Портланската ваза   в зала 70                        „Жертвоприношение на Ифигения”-Амфора  

                                                                                             ” Sacrificio de Ifigenia”(ит.) 

      Сред множеството изящни медальони се откроява и едно уникално бижу – камея върху скъпоценен камък оникс в позлатена елипсовидна рамка.Върху камъка има барелеф- миниатюрна резба със сцена на семейството на Ной ,което напуска Ноевия ковчег.Това била една от малкото оцелели камеи от средновековния период.Гравюрата била изработена е през 15 век от миланския  скулптор - гравьор  Доменико дей Камей (Domenico dei Cammei ).

               „НОЙ”-    Камея ,гравирана върху камък оникс ( The Noah Cameo)

                     “ Great Wave “ („Голямата вълна”) -Hokusai

   Освен постоянните изложби в Британския Музей се организират и временни изложби. За да задоволим любопитството си посетихме и една такава изложба.Вниманието ни бе привлечено от емблематичната гравюра „Голямата вълна” на японския художник и гравьор Кацушика Хокусай .     

   Гравюрата  е изработена с цветен печат на дърво, т.нар. обан йоко-е.Изобразени са  рибари, приклекнали в три лодки, с извисяваща се вълна, която ще се разбие върху тях, а планината Фуджи се вижда ниско в котловината на вълната.

    Британският музей е невероятен  за разглеждане. Във всяка зала изпитахме силно емоционално и духовно изживяване,но ни предстоят и още разходки из британската столица.