Лондон за 4 дни

Здравейте,

Никога не съм писала пътепис, но пък от друга страна – много обичам да чета такива! По тази причина ще се пробвам – дано да създам приятни емоции в някого!

И така ЛОНДОН!!!!!!

Планувахме го, мечтахме го, изучавахме го почти 2 месеца преди да заминем – накрая разходката протече по съвсем различен начин от предвиденото, но пак си беше вълнуваща и интересна!

Лондон ми се видя малко стряскаш със своите размер и мащаби – огромни, необхватни разстояния – не можеш просто да се разходиш в центъра и да си видял повечето! Но пък величествен и красив, омагьосва и респектира едновременно, освен това много шарен и разнообразен – направо град-държава!

Нашия Лондон трябваше да се вмести в 4 дни(ако Ви трябва съвет – не ходете в Лондон само за 4 дниJ))))))) – твърде малко са, но пък ако не слушате съвети като мен – все пак отидете – дори и само за 4 дни – ще сте благодарни, че сте се докоснали до негоJ)!

Не без доза самохвалство мога да кажа, че успяваме да се разходим насам-натам с минимум разходи за дестинацията – Лондон също не направи изключение: полетите с уиз, нощувките в апартамент под наем, трансфера от летище – изибъс, транспорта в града – карта за градския транспорт - винаги най-евтините възможни! Единствено за Лондон пас се бръкнахме 69 лири за 3 дни и то пак от промоция – не е лоша картата – дава възможност да разгледаш много неща, не мислиш за плащания на момента, не се редиш на опашки, само дето в това ограничено време е абсурд да обиколиш всичко, което ти представлява интерес – така накрая си спестил не повече от 20-тина лири  - просто защото не си имал техническата възможност да го използваш повече!

Пристигнахме рано сутринта в центъра – нямахме много време  - за това багажа веднага бе оставен на Виктория коуч стейшън – за 4 лири и се впуснахме в приключението!

Първата спирка беше Бъкингамския дворец – точно преди смяната на караула – егати и навалицата. Народ, народ – 45 минути преди началото вече почти няма къде да се разминеш, хората са се скупчили около Мемориала на Кралица Виктория да гледат от най-хубавото място и около портите на двореца също. Всичко изглежда величествено, кралско и същевременно без излишна помпозност и претрупаност – абе има стил в британските дворци! J Двама полицаи вяло избутват тълпатата зад загражденията – на нас обаче не ни се стоеше притиснати от всички страни да чакаме половин час и решихме да го пропуснем – все пак по план имахме посещение на Уиндзор и там също можеше да гледаме смяната! Като разбрахме, че и Кралицата няма желание да ни приеме – направо се оправихме към Хайд Парк. По пътя се качихме на арката на Уелингтън за да хвърлим поглед отгоре! Хайд Парк много ми хареса – голям, зелен дори в края на октомври,  въпреки многото хора, от всякъде лъха на спокойствие и релакс. Полюбувахме се на опитомените катерички, лебеди, патици и други птички, хапнахме по един сандвич и продължихме!

Другата важна спирка от деня беше да намерим квартирата ни – хазаите дават доста апартаменти под наем, но ние се настанявахме в неделя и тогава офиса им не работи – трябва да отидеш до офиса, да намериш залепен плик с името си на вратата, в който са ключовете и карта на местоположението на апартамента и сам да се настаниш! Квартала е приятен и тих и определено може да се завиди на англичаните за атмосферата му. Имахме късмет -нашия апартамент е точно на Финчли роуд – оживена улица, но пък много близо до центъра и на изключително удобно и комуникативно място, наоколо има всичко, което може да ти дотрябва!

Доволни продължаваме към стадион Уембли, но тук удряме на първата греда – уж всичко беше планирано и проверено, а някак сме пропуснали, че в този ден няма турове, защото има голям футболен мач – американски футбол. Върнахме се в центъра и веднага се отправихме към Тауър бридж – качихме се на експозицията, разгледахме машинното, поснимахме отгоре! Още към 17 часа вече се стъмва – това може леко да пречи на снимките, но на красотата на гледката дори помага. Моста свети неочаквано за мен в синьо!

Използвахме последните слънчеви лъчи да се полюбуваме на Темза и на Крепоста Тауър и уморени потърсихме една пицарийка да хапнем нещо – след което си взехме багажа и с метро до квартирата и не помним кога сме заспали!

Втория ден започна рано за нас(събудихме се по нашите биологични часовници в 7, а в Лондон бе едва 5), но това беше най-малкия проблем – на острова вилнеше незапомнена досега буря. През прозорците дърветата се превиваха на две, а по телевизията даваха страшни гледки на клатещото се лонданско око и бушуващата Темза! Цели два часа се чудехме дали да излизаме този ден или да си седим затворени в квартирата. Към 7(Лондонско време), дърветата вече се поклащаха по-леко и народа започна да излиза по улиците. Е нормално казахме си – все пак са задължени да отидат на работа, не след дълго обаче се появиха и хора правещи джогинг по къси панталонки и мъжа в нашата група се престраши да излезе навън на проучваме – е оказа се, че хем е топло за сезона, хем вятъра отдавна е утихнал и е една чудесна свежа сутрин J. Отдъхнахме си и продължихме с обиколката. Този ден трябваше да ходим до Уиндзор, но за съжаление спряха влаковете заради бурята и замъка отпадна от програмата! Ясно е, че ще трябва да се ходи пак до Лондон! J Първата спирка бяха: Уестминстърския Дворец с Биг Бен и абатството!

Поразени сме от тази красота и съвършенство! После няколко пъти се връщахме в района да правим още и още снимки и да се наслаждаваме на гледката и величието. Задължително трябва да се влезе в Уестминстърското абатство – толкова специално е, че дори не мога да го опиша. Слушаш с аудиогида и гледаш, гледаш и няма как да обхванеш всичко, дори плочките, по които стъпваш са нечии гробове или паметни плочи. Ако имате време и търпение изслушайте всичко – толкова много история има там, освен това не спира да те преследва усещането на специално – Божие място. Запалихме си и по свещичка!

Отново хапване и поемаме към Сейнт Пол! Решихме да не ползваме повече метро – Ако искате съвети: НЕ ПОЛЗВАЙТЕ МЕТРОТО И ВИЕ! За къси разстояния просто няма смисъл – вярно по-бързо е, но бързо е самото пътуване с влакчето, докато слезеш до перона или докато се прекачваш, минаваш по разни коридорчета, ескалатори, нива, направо свят може да ти завие, накрая ти е отнело повече време от самото возене. С автобуса е същото като време, но поне си отгоре и усещаш самия град, ако се качиш на втория етаж на червените лондонски автобуси - може да седнеш отпред и да се чувстваш все едно си на обиколка с туристически такъв! Сейнт Пол е поредното грандиозно и величествено място – отново се спуснахме в обиколка с аудиогида, дори изкачихме стъпалата до купола за да погледнем отгоре! Най-приятното бе слушането на живото изпълнение на хора и симфоничния оркестър!

След катедралата набързо отидохме до крепоста Тауър – на вратата почти ни спряха – ама имате само 1 час!? Да де, ама ние ние имаме само 4 дни – влязохме! Достатъчно е, е ако бяха 2 щеше да е по-добре. Вътре е приятно за разходка, малко е по-ново, от колкото искат да го преставят, но като не издребнява човек – наистина много хубаво и интересно място! Гарваните ги прибираха вече да си лягат с една специална гега! Тук аудиогида се плаща допълнително и ние си извадихме предварително разпечатани материали да си ги прочетем – абе българи сме все пак! J След дългия списък на затворници и екзекуции, който изчетохме си тръгнахме последни!

Този ден беше дълъг – завършихме го с ровене в парцалките на магазин ПРИМАРК и блъсканица от тълпите пазаруващи – дори успяхме да си изровим и по нещо интересно, което да си купим! J Накрая имахме сили само за Макдоналдс(по-гаден и от нашия) и сън!

Третия ден беше по-спокоен и ние вече имахме рутината на опитни туристи в Лондон! Първо кафенце и кроасанче(нищо че е френска закуска), после отново към Уембли.

Аз лично не съм футболен фен, но изживяването ми хареса много. Постарали са се – съберат ли се хора – веднага правят допълнителна група – Гида ни беше много готин – имаше типичното чувство за хумор на англичанин. Нашата група беше предимно от чужденци и дори имаше още едни българи! Обиколихме навсякъде – съблекалните, баните, коридора, по който излизат футболистите на терена, треньорските скамейки, сектор А, музея, залата за пресконференции и още много други. Когато излизаш на терена – отстрани ти пускат шума от тълпата и се чувстваш истинска звезда, на скамейките пък може да се насладиш на акустиката – 40 човека викат Хелоу Уембли, а целия стадион гръмва – преставям си какво е да е пълен! J Накрая завършваме с докосване на купата и снимка с нея(не им повярвах много, че е оригинала, въпреки предупрежденията колко е скъпа)!

Втора спирка: Тур с корабче по Темза – Качихме се на Уестминстърското абатство и пътувахме до Гринуич! Почти всички забележителности се виждат от реката, понеже сме късметлии и времето беше разкошно - през по-голямата част от пътуването седяхме горе на палубата, влязохме вътре само за по 1 топъл шоколад! Отново случихме на Гид – човека работи за бакшиши, но си ги заслужи и дори скръндзи като нас го почерпихме подобаващо! J Говореше ясно и отчетливо и пускаше невероятни шеги, които дори хора като мен със средни познания по езика разбират без проблем! Хич нищо да не знаеш и да не си чел за Лондон – една обиколка с корабчето ти е достатъчна да се запознаеш с основното за него!

Най-много ми хареса традицията да махаш на хората, които вървят по мостовете за късмет – ако ти отговорят – късмета ще те съпътства навсякъде. Ние много махахме, но и щедро ни отвръщаха! J На Гринуич скоростно прекосихме парка и отидохме да се снимаме на нулевия меридиан – после се върнахме отново с корабчето до центъра – от там лека разходка по Трафългар Скуеър и Ковън Гардън, Фиш енд Чипс и накрая Мюзикъл. ОТИДЕТЕ НА МЮЗИКЪЛ И ВИЕ!!!!!!! – гледахме Мамма Мия – беше невероятно шоу и почти ми се искаше да стана и да затанцувам с тях!

Четвъртия и последен ден започна отново с оставяне на багажа на гарата, после качване на лондонското око след 40-минутна опашка! Добре, че поне бяхме купили билети онлайн, че пропуснахме опашката и за купуването на самия билет. При проверката на багажа, англичанина с дръпнати очи ни попита на развален български: Нема нож!? Нема ракия!? Хаха. Самата обиколка беше много приятна – достатъчно дълга и спокойна да се насладиш на гледките, да поснимаш и изобщо да се почувстваш в облаците!

След окото се качихме на една въртележка за възрастни, която беше от движещи се нагоре-надолу кончета и беше велико изживяване – даже леко се зашеметяваш от бързото движение и от силната типично панаирна музика! Хапнахме гофретки(които не ни харесаха) и хоп на шопинг по Бонд, Оксфорд и Реджънт стрийт. Накрая шопинга дори ни отегчи – взехме си багажа и се качихме на трансфера за летището в последната минута!

Това беше – Лондон за 4 дни е като Лондон на един дъх, но си заслужаваше!
Уморени и скапани се прибрахме в София в 1 и 30 през нощта!