Море, дивото зове и истински замъци. Бормунт, Суонидж и Пуул

Здравейте на всички магеланци,

Тъй като не всички имат възможност да посетят епичните магелански срещи в България реших да направя опит с първия ми пътепис, и да ви въвлека в тридневно пътешествие из южна Англия.

Както всяко магеланско пътешествие така и това отне 'солидна' подготовка. Така единственото ясно нещо в маршрута беше началната и крайна точка, а именно потегляне от Cambridge пристигане в крайбрежния Bournemouth, два дни за магеланстване в града и разходки из района на Джурасик коуст, (подобно на едноимения роман и филм) официално част от провинция Дорсет.

Решено беше разстоянието да се вземе с кола под наем, което даде възможност естествено да се тестват партньорските megalan-ски линкове. Не мисля да ви тормозя с твърде много статистики и данни, и като за първи пътепис ще наблегна на снимките и наистина любопитните места, които могат да се видят.

Пътуването отне точно 3 часа, за които се вземат 500те километра по местните магистрали и като за аматьор шофьор каращ за пръв път от 'грещната срана' на пътя всичко бе безпроблемно.

В крайбрежния Бормунт пристигнахме естествено от към вътрешната част на града, а аз от поне час вече твърдях, че ми мирише на море. Бързо се настанихме в къщата, в която гостувахме последвалите 2 вечери за това ще пропусна поредното хотелско ревю (и без това 1000-ди цветущи такива вече съществуват) и само ще благодаря на Ники, Ели и липсващите им колеги за топлото домакинство в студентската им къща.

До плажа на Бормунт се спуснахме минавайки покрай повечето забележителности на града и това се превърна в основната ни разходка из центъра преди да разширим приметъра на забележителности отвъд градската част.

Бормунт ценрален площад, място за срещи.

Бормунт все по-близо до плажа.

Спускайки се към заветната цел за мен (плажа) мога да споделя основно позитивни впечатления. Противно на славата на Бормунт на пенсионерски град, основното впечатление беше от доста живо морско градче с много леки набези на туристи. Ако е имало такива те със сигурност не са били баби германки, а еквивалентните им британски такива, които се сливат с цялостната обстановка...

Бормунт плажът

Вече по залез успяхме да се доберем до 'мореeeто'. Основната причина за забавянето е не толкова обширен или богат цетър на града, а интересната къща музей на "Russell-Cotes". Историята покрай къщата и собственика и е интиресна, но я оставям като изненада за вас. Ние платихме £4 или £5 вход, но от Окт. до Март е безплатно.

Къща музей Ръсел Кот

Въоръжени с кола и вече готови за вечеря решихме да отскочим до съседното градче Пуул. Пуул е пристанищното градче на Бормунт, където са всички яхти и транспортни терминали и може би по автентичния избор за хапване особено ако сте почитатели на морска храна.

Пуул грайбрежна алея

Вечерната разходка из Пуул беше кратка, но стъргалото изглеждаше още по уживено от Бормунт особено заради збирката на мотористи и ретро коли на следващия ден.

Бензин в кръвта

Тотално спечелен от спретнатия и изчеррателен тур на Бормунт, който Ели ни проведе предния ден се доверихме отново на нейното предложение за разходка из Националния парк "Ню Форест".

Парка е доста обширен около два пъти по голям от Витоша и е невъзможно да се обходи за ден. За сметка на това района е предимно равнинен и е истиско удоволствие за шофиране по спокойния и лъкатушещ път. Помислих си на ум, че е едеално място за снимки на някой епизод на TopGear, а както установихме по-късно вероятно не само аз бях на подобно мнение.

Но за да не си помислите, че сме най-мързеливите магеланци, да се върнем на разходката из природния парк.. Такава имаше и то в продължение на няколко часа. Паркът е напълно безопасен и както разбрахме от местните доброволци в Англия отдавна няма диви мечки и вълци. Бяхме насочени по една от пътеките, където вече се бяха събрали иначе дивите елени и сърни за обедното им захранване.

Малко нагласено ми се стори цялото мероприятие, но признавам възможноста да видим животинките беше една от причините да сме в парка, а иначе тряваше да "ловуваме" може би цял ден за да забележим някой екземпляр.

Сърни на паша

Други обитатели на парка

Въодушевени от снимките със сърните и местния хабитат почти веднага успяхме да се изгубим по иначе обозначените алеи, но това само удължи здравословната разходката и почти не убезпокои женската част от групата. Факт е, че бяхме запалили 3 телефона с GPS-и 10мин. преди да се върнем в изходна позиция, но тази снимка ще я спестя, че изглежадаме крайно 'гийк' сред такава дива природа.

Отново на паркинга пред колата, поизморени и поуспокоени, готови за връщане към Бормунт и цивилизацията. Имахме представа, че в района на целия парк все пак има има няколко селца затова реших да се отбием от директния път и видим за какво иде реч.

Представите ми за селце в национален парк в дълбоката провинция на Англия от типа на бай David и бай George в местния пъб още 10тина къщи и 1-2 ферми с крави и овце бяха тотално сринати. Слабата предваритена подготовка само спомагаше за 'Уаау' реакцията да е още по-силна.

Lyndhurst реалноста:

Maseratis by amcgore@Flickr

Тук трябва да припомня изключително подходящите пътища в района за 'тест драйв' на тези диви коне. Всички средства в селския бюджет са концетрирани в запазване на природните богатства, така камери за скорост не видях през целия ден.

спретнати ресторанти, пъбове и хотелчета

Църквата "St Michael and All Angels"

С няколко думи.. 'селски туризъм' в най-снобската му възможна форма. И все пак останахме с много добри впечатления от местната пекарна както и църквата "St Michael and All Angels", където е погребана Алис Лидел първообраза, по който е създаден романа "Алиса в Страната на чудесата" на Луис Карол.

Последния ден от пътуването обещаваше да е слънчев, хетрик, който рядко се оцелва в Англия. Вече дишащи по-дълбоко местния въздух и подготвили се с по-конкретен маршрут, заложихме отново на обиколка из околностите на Бормунт, a именно: Wentworth Castle, Durlston Castle и градчето Swanage.

Замъците в Англия са едно от най-посещаваните мяста от американските туристи тъй като те си нямат автентични и им е крайно любопитно да видят истински средновковни такива. И въпреки, че все още не съм посетил някой от нашите паметни крепости (Видин, Лютица, Цепина и др.) по мое настояване решихме да пообиколим местните образци.

Споменавайки замъци, всички по значими сгради във Великобритания имат съответна класификация като културни паментници, но много малко са на практика функциониращите замъци. Lulworth Castle реално е 'укрепена ловна хижа', която е претърпяла множество опожарявания и е възтановявана няколко пъти.

Ловна хижа Лулуърт

В момента всичко се подържа в отлично състояние като има възможност да наемете имението за сватба или подобно събитие. Таксата за да влезете вътре е около £5, но освен дървения гредоред и цялостният архитектурен дизайн, всичко е обновено до ниво модерни тоалетни с фото-клетки и тн.

Прилежащ параклис към замъка.

Следващата спирка бе крайбрежния Durlston Castle. Доста по малка сграда разположена на самия край на скалистия бряг. Самата зграда пропуснахме да снимаме, но тук слънцето настина ни се усмихваше ярко и беше трудно да отделим поглед от ширищият се хоризонт. Впечатляваща бе гледката, която се разкрива както и някой от скулптурите разположени в близост.

Приятна разходка може да се направи по пътеката по край ръба на скалния отвес, която води до сигналнен морски фар.

Пътеката и фарът в далечината

Без съмнения най-приятна (и вкусна) беше разходката ни в Суонидж (Swanage) шеговито наричан от нас лебедарника (от swan- лебен на англ.). Туристическото градче не е по голямо от Несебър и съвсем няма толкова автентична атмосфера, но кейят и подреденият му вид определено ни спечелиха. Повечето от крайбрежните 'капанчета' също бяха препълнени и като почти всички се редяха заради разнообразната морска храна.

Гледка към залива и кея

Любопитен елемент от кея, който печели награда за 'най-**** кей на британското черноморие' (явно и кейовете се титулуват), е че на всяка една от дъските му има малка метална плочка с кратък надпис. Тези плочки са били разпродавани преди построяването му и жители на местната общита са помогнали за финансирано на строежа, като в замяна всеки получава възможност да има собствена плочка с желан от него текс.

Надписите са много разнообразни и варират от поздравления за дипломиране, благодарности на любими хора и годишнини до други по колоритни, които могат да задържат вниманието ви докато се разхождате и дават възможност да почуствате част от местната култура. За мен (като морски човек) идеята колективно градче да помогне за изграждането на кей и да остави част от спомените си вписани в него е нещо, което силно ме впечатли и силно надявам един ден в България да се реализира подобна задружна инициятива.

Swanage залез

Акценти

Да се види още:

Bournemouth Flight Show (изпуснахме го за един ден, но se la vie)

Corfe Castle (замък с малко останали останки датиращ от 11век, но с историчеко значение и истиски битки водили се по време на гражданската война)